Мотиви
към Решение от 25.09.2018г. по н.а.х.д. № 1728/2017г. по описа на
ДРС
Съдебното производство по
н.а.х.д. № 1728/2017г.
по описа на ДРС е образувано въз основа на Постановление на Добричка районна
прокуратура, с което се прави предложение за освобождаване на И.И.А. от
наказателна отговорност за това, че на 10.04.2014г. в гр. Д., пред Сектор „
Пътна полиция „ при ОД на МВР – Д. потвърдил неистина, /че обичайното му
пребиваване е в Р. Б./ в писмена декларация, която по силата на закон – чл.
151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на властта – МВР за удостоверяване
истинността на това обстоятелство, а именно, че обичайното му местопребиваване
е в Република България – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание ДРП, редовно
уведомени, не се представляват.
Редовно упълномощеният защитник
пледира обвиняемият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, с оглед
несъставомерността на извършеното от него деяние от субективна страна с
вмененото му престъпление.
След
преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 10.04.2014г. обвиняемият подал
заявление в Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР – Д. за издаване на
СУМПС, като декларирал в писмена декларация, приложена към заявлението, че
обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз, а
в Р. Б.. Декларирането на това обстоятелство било извършено по нормативно
установения за това ред - с изрична писмена декларация по чл.151, ал.5 от Закона
за движение по пътищата. В резултат от декларираното от обвиняемия
обстоятелство, на 11.04.2014г. от ОД на МВР – Д.му било издадено Свидетелство
за управление на моторно превозно средство с №..........., в нарушение на
Директива 2006/126/ЕО. Впоследствие в ОД на МВР – Д. постъпила информация от
властите във ФР Г., че от 15.06.2009г. И.И.А. имал обичайно пребиваване в град...............
Наличието на регистриран в Р. Б. постоянен и настоящ адрес на обвиняемия
обективно не е препятствало установяването му във.........., където било
неговото обичайно пребиваване от месец юни 2009г.
От заключението по
назначената и извършена по делото графическа експертиза било установено с
категоричност, че подписът в декларацията по чл.151, ал.5 от ЗДвП от 10.04.2014г.
е положен от обвиняемият И.И.А..
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства: Показанията на свидетелите Р.Т., Г. П. И., С. С. Я., П. И. Т., М.
Д.Д., А. Б. Д. и И. С.М., писмените доказателства, приложени по делото в
оригинал: Декларация от обвиняемия, че обичайното му пребиваване не е в друга
държава - членка на ЕС, Заявление за издаване на документи за самоличност на
български граждани – СУМПС / л. 46 и л. 45 от д.п. /, справка за постоянен и
настоящ адрес на обвиняемия / л. 111-114 /, както и от другите документи,
приложени към делото, съдържащи факти от значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, а именно свидетелство за съдимост и справки за
характеристични данни и образувани досъдебни производства, включително и
заключението на графическа експертиза № 31/09.09.2016г., както и приложеното по
делото справка, ведно с превод на български език за актуален адрес на
обвиняемия / л. 116 - л. 125 от д.п. /.
Съдът кредитира
изцяло събраните в хода на съдебното дирене доказателства, тъй като не
констатира наличието на противоречия между тях и същите представят
последователно, логично и безпротиворечиво изложение на възприетите от съда
фактически обстоятелства по делото.
Изложената фактическа обстановка
води до следните правни изводи:
С описаното деяние, обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 313, ал. 1
от НК, като на 10.04.2014г.
в гр. Д., пред Сектор „ Пътна полиция „ при ОД на МВР – Д. потвърдил неистина,
/че обичайното му пребиваване е в Р. Б./ в писмена декларация, която по силата
на закон – чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на властта – МВР за
удостоверяване истинността на това обстоятелство, а именно, че обичайното му местопребиваване
е в Р. Б.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на
възведения престъпен състав. С кредитираните показания на св. Р.Т. по безспорен начин се установяват времето и мястото на извършване на процесното деяние.
Деянието е извършено виновно при форма на
вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. 1 от НК, тъй като обвиняемият е знаел, че обичайното му пребиваване е в друга
държава – членка на ЕС, бил е уведомен, че при деклариране на неверни данни
носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК, но въпреки това е подписал
процесната декларация.
Предвиденото наказание за извършеното престъпление е до три години лишаване от свобода или глоба от 100лв. до 300лв. А.
не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност и е с добри характеристични
данни.
Предвид горното, съдът прие, че
са налице материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78 а ал. 1 от НК и
освободи обвиняемият от наказателна отговорност, като му наложи административни
наказания “глоба” в размер на 1000 лв., което би изпълнило целите на
административнонаказателната репресия, визирани в чл.12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът постанови Решението си.
Председател :
/ М. Кирчева /