№ 250
гр. Русе, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20254500500322 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл. 258 и сл ГПК.
„БИЗНЕС ПАРК ВЕТОВО“ЕООД, ЕИК203330254, със седалище и
адрес на управление гр.Ветово, ул. Трети март №2, представлявано от Ш.И.,
чрез пълномощник адвокат С. К. е обжалвало решението, постановено по гр.д.
№2924/2023г. по описа на РРС, с което е осъдено да заплати на ищеца С. И. Ц.
сумата 18900лв. възнаграждение по договор за управление, 3980.75лв.
мораторна лихва и 325лв. разноски. Излага оплаквания за неправилност на
решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и
необоснованост, подробно посочени. Иска да бъде отменено и въззивният съд
да отхвърли исковете изцяло. Претендира разноски за двете инстанции.
Насрещната страна С. И. Ц. е подал отговор на въззивната жалба
/наименован писмена защита/, с който иска тя да бъде оставена без уважение,
а решението-потвърдено, по изложени съображения.
Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
становищата на страните и след като провери допустимостта и правилността
1
на решението, намира за установено следното:
Решението е валидно и допустимо.
В исковата си молба против „Бизнес парк Ветово“ЕООД, С. И. Ц. е
твърдял, че между страните бил сключен договор за възлагане на
управлението от 01.03.2016г., съгласно който той изпълнявал длъжността
управител на дружеството, с месечно възнаграждение 900 лв., чиста сума,
съгласно чл. 6, т. 5 от Договора, като разходите за осигуровки, по чл. 8 от
договора били уговорени за сметка на дружеството. Падежът на плащане бил
уговорен в края на всеки месец, съгласно чл. 7 от договора. Твърдял е, че
когато поел управлението на дружеството, то било в силно влошено
финансово състояние, с натрупани задължения и заеми. Като у. на
дружеството той изплатил над 30000 лв. задължения за заеми към „Вятовска
гора“ ЕООД, разплатил задължения на дружеството към НАП и други към
трети лица. Всичко това затруднило получаването на неговото
възнаграждение по договора за управление, тъй като не оставали парични
средства. Това наложило всеки месец да получава старото си възнаграждение
/за месеци от март 2016 г. до юли 2018 г./ и то не в пълен размер, а текущата
му месечна заплата оставала непокрита. По решение № 402 от 30.07.2021г. на
ОбС-Ветово на едноличния собственик на капитала бил освободен като у. на
дружеството, което обстоятелство било вписано на 03.09.2021г., от който
момент той вече не изпълнявал задълженията си на у. и представител на
ответника. Въпреки, че договорът му за управление не бил изрично прекратен,
поради отпадане на предпоставките и условията на изпълнението му, сочи, че
същият е прекратен фактически и по право, считано от 03.09.2021г. Твърдял е,
че от началото на м. август 2018г. до прекратяване на договора за управление
на 03.09.2021г. не му е заплащано възнаграждението по договора, което било в
общ размер 33390 лв.- главница и 9005лв. лихви за забавено плащане. След
частично оттегляне на претенциите и прекратяване на производството в тези
части, ищецът поддържа исковете за сумата 18900лв.-главница /по 900лв.
възнаграждение за периода м.ноември 2019г.-м.юли 2021г. вкл./ и за лихва за
забавено плащане в размер на 3980,75лв.
Ответното дружество е оспорило исковете с подаден отговор на
исковата молба е поискало отхвърлянето им.
Анализирайки събраните по делото доказателства, районният съд е
2
приел, че на ищеца се дължи възнаграждение по сключения договор за
управление в размер на сумата 18900лв.-брутен размер на процесния период,
както и сумата 3980.75лв. лихва за забава. Приел е за неоснователно
възражението на ответника за липса на съгласие на собственика на капитала за
сключване на договора.
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че на
01.03.2016г. между С. И. Ц. и „БИЗНЕС ПАРК ВЕТОВО“ЕООД,
представлявано от упълномощения от Общински съвет-Ветово д-р М.М., е
сключен договор за възлагане на управление, по сила на който на Ц. е
възложено управлението на дружеството, а в чл.6, т.5 на същия е уговорено, че
у.ят има право на основно месечно възнаграждение в размер на 900лв. Според
чл.7 възнаграждението се заплаща ежемесечно, а според чл.8 разходите за
възнаграждение и осигуровки са за сметка на дружеството. Тъй като
едноличен собственик на капитала на дружеството е Община Ветово,
договорът е сключен след взето решение №57/26.02.2016г. на Общински
съвет-Ветово, с което С. Ц. е избран за у. на дружеството, утвърден е
предложеният проект на договор за управлението му и е оправомощен
председателя на Общинския съвет да сключи договора. Проекта за договор за
възлагане на управление е идентичен с този, сключен между страните. Видно
от съдържанието на договора, задължението за заплащане на възнаграждение
на у.я не е обвързано с постигане на конкретни цели и резултати. Договорът за
управление е прекратен на 30.07.2016г., с оглед взетото решение №402 на
Общинския съвет Ветово, с което С. Ц. е освободен като у.. Следва да се
отбележи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че договорът е
прекратен от датата на вписване в търговския регистър, тъй като вписването
има само оповестително действие.
Според постоянната практика на ВКС, формирана с решения по т.д.
№911/2009г. на ВКС ТК, Първо ТО, гр.д.№1387/2011г. на ВКС, ГК, Четвърто
ГО и много други, отношенията между у.я от една страна и дружеството, от
друга, се уреждат с договор за възлагане на управлението, който следва да е
писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова
характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което
лицето, на което е възложено управлението няма качеството на работник или
служител на дружеството по смисъла на КТ.
3
Договорът за възлагане на управление се сключва от името на
дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците
или от едноличния собственик на капитала /ЕСК/. Основните елементи на
мандатното правоотношение - възлагането на управлението и дължимото за
това възнаграждение, се определят с решението на общото събрание на
съдружниците, съответно с решение на ЕСК, а правомощията на у.я да
управлява и представлява дружеството произтичат от проведения от общото
събрание избор и от закона. Решението по чл.137, ал.1, т.5 ТЗ урежда
вътрешните отношения между у.я и дружеството като водещ е принципът на
подчиненост на у.я на решенията на ОС, респ. на тези на ЕСК. При липсата на
такова решение правоотношение между дружеството и у.я не може да
възникне, като то е необходимо и за определяне на размера на възнаграждение
или поне за начина на неговото определяне. Когато е налице посоченото
решение, с договора за възлагане на управлението правата на у.я само се
конкретизират, като в него следва да се отрази размерът на месечното
възнаграждение, определен от общото събрание, начинът на плащането му,
както и други права и задължения, които страните са поели по силата на
постигнатото между тях съгласие.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че поради
липса на решение на Общинския съвет-Ветово за заплащане на
възнаграждение по договора за управление, такова не се дължи. С взетото
решение №57 Общинския съвет-Ветово след като е избрал Ц. за у. на
дружеството, е утвърдил предложен му проект за договор за управление
/л.120-122/, идентичен с подписания между страните, в който проект в чл.6,
т.5, чл.7 и чл.8 е посочено, че у.я има право на основно месечно
възнаграждение в размер на 900лв., което се заплаща ежемесечно, а разходите
за възнаграждения и осигуровки са за сметка на дружеството. Утвърждаването
на проекта за договор от Общинския съвет с решение №57 представлява само
по себе вземане на решение по смисъла на чл.137, ал.1, т.5 ТЗ относно
определяне възнаграждението на у.я и размера му. Поради това правилно е
прието от районният съд, че на ищеца се дължи възнаграждение по договора
за управление. Според чл.8 от договора разходите за възнаграждения и
осигуровки са за сметка на дружеството. Вещото лице в експертизата си е
дало заключение, че за процесния период начисляваното брутно месечно
възнаграждение на у.я е в размер на 900лв., като през периода са правени
4
отчисления от възнаграждението му за ДОО, ДДФЛ и ЗО, които са
декларирани пред НАП и са внесени в бюджета. Вещото лице е изчислило, че
нетния размер на възнаграждението за процесния период е 14384.58лв., а
законната лихва за забава върху неплатеното нетно възнаграждение е в размер
на 3029.67лв. Ето защо, предвид гореизложеното, до тези размери според
настоящия състав исковете са основателни и доказани и следва да бъдат
уважени. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за недължимост на
лихва за забава върху възнаграждението. Уговорено е заплащането на
възнаграждението да е месечно, поради което с изтичане на месеца то става
изискуемо. Като е уважил исковете над тези посочени размери районният съд
е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Решението
следва да се отмени и в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати
разноски на ищеца за първата инстанция над сумата 295лв., както и на
осъществилият безплатна правна помощ на ищеца адвокат М. А.
възнаграждение над сумата 3000лв. по чл.38 ЗА. В останалата част решението
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора на страните се дължат разноски съобразно
уважената, респ. отхвърлената част от въззивната жалба. След извършени
изчисления и по компенсация, жалбоподателят дължи на въззиваемия
разноски за тази инстанция в размер на 1233лв.
По тези съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение рег.№28/08.01.2025г., постановено по гр.д.№2924/2023г.
по описа на РРС, В ЧАСТТА с която „БИЗНЕС ПАРК ВЕТОВО“ЕООД,
ЕИК203330254 е осъдено да заплати на С. И. Ц., ЕГН**********, сумата над
14384.58лв., представляваща възнаграждение по договор за управление от
01.03.2016г., както и над сумата 3029.67лв.-лихва за забава върху неплатеното
възнаграждение, както и в частта, с която е осъдено да му заплати разноски
над сумата 295лв. и на адвокат М. А. възнаграждение за оказана безплатна
плавна помощ на основание чл.38, ал.2 ЗА над сумата 3000лв. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. И. Ц., ЕГН**********, против
„БИЗНЕС ПАРК ВЕТОВО“ЕООД, ЕИК203330254, за сумата над 14384.58лв.-
5
нетно възнаграждение по договор за управление от 01.03.2016г. за периода
м.ноември 2019г.-м.юли 2021г. вкл., както и над сумата 3029.67лв. лихва за
забава.
ПОТВЪРЖДАВА решение рег.№28/08.01.2025г.,
постановено по гр.д.№2924/2023г. по описа на Районен съд-Русе в останалата
част.
ОСЪЖДА „БИЗНЕС ПАРК ВЕТОВО“ЕООД,
ЕИК203330254, със седалище и адрес на управление гр.Ветово, ул. Трети март
№2 да заплати на С. И. Ц., ЕГН **********, сумата 1233лв.-разноски за тази
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6