№ 102
гр. Бургас, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120202826 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на * „*“ ЕООД с ЕИК: *, срещу
Наказателно постановление № 142-F724456/29.02.2024г., издадено от Директора на ТД на
НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой (ЗОПБ), на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 4694,00 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради
материална незаконосъобразност.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява в
последното открито съдебно заседание.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно
от разписката на л. 24, НП е връчено на жалбоподателя на 19.06.2024г., а жалбата е
депозирана на 28.06.2024 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
Бил сключен предварителен договор за продажба на МПС от 04.05.2023г., съгласно
който ЕТ „* С. В.“, в качеството на продавач, се задължава да прехвърли на * „*“ ЕООД, в
качеството на купувач, правото на собственост върху МПС автобус марка Мерцедес модел
Туризмо 15 РХД, с рама *, с ДКН *, срещу цена в размер на 46 939,92лв. с включен ДДС.
Била съставена фактура № **********/10.07.2023г. с данъчна основа 7823,33лв. и
ДДС 1564,67лв., общо на стойност 9 388лв. с предмет второ плащане по горепосочения
1
договор за продажба на МПС с peг. № *.
На 02.08.2023г. * „*“ ЕООД платило на ЕТ „* С. В.“ в брой сумата от 3 520,51 лв., за
което е издаден фискален бон № 0000363 от 02.08.2023г. от фискално устройство с ИН
DT742687 и ФП 02742687 от обект офис на ЕТ * С. В. в гр. Бургас, *, във връзка с
посочената фактура.
На 20.07.2023г. * „*“ ЕООД платило на ЕТ „* С. В.“ в брой сумата от 5867,49 лв., за
което е издаден фискален бон № 0000356 от 20.07.2023г. от фискално устройство с ИН
DT742687 и ФП 02742687 от обект офис на ЕТ * С. В. в гр. Бургас, *, също във връзка с
горепосочената фактура.
За констатираното В. Т. В.- инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, съставил
АУАН № F724456/30.08.2023г. за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой (ЗОПБ).
Преписката била изпратена на ТД на НАП-Бургас, където било издадено и
процесното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение в
административнонаказателното производство.
Съдът намира, че в случая актосъставителят не е разполагал с компетентност да съставя
актове за установяване на административни нарушения, извършени на територията на друго
населено място. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, актове могат да съставят
длъжностните лица: посочени изрично в съответните нормативни актове, както и
определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и
кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението
на съответните нормативни актове.
В случая актът за установяване на административното нарушение е съставен за
нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, което е извършено в гр. Бургас,
което е посочено и в самия АУАН.
Актосъставителят - В. Т. В.- инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, е имал
материална компетентност да издаде акт за нарушение по този закон, но не и териториална
такава, тъй като не е бил овластен с нарочен акт да съставя АУАН за деяния, извършени на
територията на гр. Бургас. Деянието е осъществено в гр. Бургас, т.е. местоизвършването е на
територията на ТД на НАП- Бургас, а териториалната компетентност на длъжностното лице
е единствено за ТД на НАП- Пловдив. С оглед на обстоятелството, че АУАН е съставен от
държавен служител, който е нямал териториални правомощия да издава съответния акт, то
същият се явява по същество съставен от неправоимащо /некомпетентно/ лице, а като правна
2
последица процесното НП се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
Следва да се отбележи, че от никъде не следва изводът, че служителите на
териториалните дирекции на НАП имат право да съставят АУАН за нарушения, извършени
на територията на друга дирекция. Напротив, от устройствения правилник на НАП,
достъпен на интернет сайта на агенцията, поначало следва обратния извод.
В Раздел VІІІ- Териториални дирекции, в чл. 40 е записано, че агенцията включва 6
териториални дирекции със седалища и териториален обхват съгласно Приложение № 2,
като съгласно приложението гр. Бургас спада в териториалния обхват на ТД на НАП-Бургас.
След като е посочен териториален обхват на дирекциите, то очевидно дейностите на
служителите се разпростират в рамките на този обхват. В чл. 42, ал. 1, т. 10 от правилника е
посочено, че териториалната дирекция установява административни нарушения и налага
административни наказания. От изложеното следва несъмнения извод, че се касае за
установяване на нарушения, извършени в териториалния обхват на съответната дирекция.
Иначе казано, компетентността на служителите на териториалните дирекции е поначало
ограничена в рамките на територията, обслужвана от съответната дирекция, като за да се
приеме, че е налице компетентност и относно осъществили се на територията на друга
дирекция факти, това следва изрично да е посочено. В случая това не е така, поради което и
актосъставителят не е следвало да съставя АУАН, а да изпрати материалите на
компетентната дирекция. Ако се приеме противното, може да се постави въпросът защо след
съставянето на АУАН, преписката е била изпратена в гр. Бургас за съставяне на
постановление, вместо то да се издаде от директора на ТД на НАП-Пловдив.
В същия смисъл е и Решение № 1043/03.11.2023 г. по КНАХД № 1802 / 2023 г. на
Административен съд-Бургас, постановено по аналогичен случай, свързан с Агенция
„Митници“.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 142-F724456/29.02.2024г., издадено от
Директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ на * „*“
ЕООД, ЕИК: *, е наложена имуществена санкция в размер на 4694,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3