Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 26.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Диляна Цветкова и прокурор Десислава Кайнакчиева,
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1890 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по предявен от П.на Р.Б.иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ за
прекратяване на "Ф.М.Б." ЕООД, ЕИК *****,
със седалище ***, поради липсата на вписан управител в продължение на
повече от 3 месеца.
В исковата молба прокурор при СГП твърди, че
вписванията в търговския регистър по партидата на дружеството установяват, че
на 27.12.2019 г. бил заличен вписания му управител и в продължение на период от
време, надхвърлящ повече от 3 месеца, дружеството останало без вписан
управител, което изпълвало хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ и налагало
прекратяване на дружеството.
Ответното дружество "Ф.М.Б." ЕООД, ЕИК *****, чрез назначения му особен представител
– адвокат Г.Л.Ф. в срока за отговор на исковата молба не оспорва процесуалната
допустимост на предявения иск и взема становище за основателност на същия.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
По
делото е безспорно и се установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че ответното дружество "Ф.М.Б." ЕООД, ЕИК *****, е капиталово търговско дружество с вписан капитал от
10 лева, притежаван от едноличния му собственик "Р."
ЕООД, ЕИК *****, като не са налице данни за вписван/и управител/и, след
извършеното с вписване № 20191227114053 заличаване на
управителя Р.А.Н..
Справка
в търговския регистър по партидата на дружеството установява, че към
предявяване на исковата молба, така и към приключване на устните състезания по
делото не е извършено вписване на нов управител на дружеството.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани.
Относно иска с правна квалификация чл.
155, т. 3 ТЗ.
Искът
на П.на Република България, е основателен.
Съгласно
чл. 155, т. 3 ТЗ с решение на окръжния съд по седалището му търговско дружество
може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца
няма вписан управител.
Всяко търговско дружество е правен субект,
който обаче формира и изразява волята си чрез своите органи, съответно се
представлява от управителя, който осъществява и оперативното му ръководство. С
вписаното заличаване на Р.А.Н. като управител на дружеството е осъществен
фактът, предвиден в хипотезата на посочената правна норма – дружеството няма вписан управител, като това фактическо
състояние е продължило много повече от три месеца – от 27.12.2019 г. до
приключване на устните състезания в производството. При това положение
дружеството не може да волеизявява, съответно не може да бъде участник в
търговския оборот и съществуването му е безпредметно, затова следва да бъде
прекратено и да бъде извършена процедура по ликвидация. Законът се интересува
от създаденото обективно състояние на липсващ управител, което е продължило
повече от три месеца, за да бъде приложена най-тежката санкция – прекратяване
на търговеца.
В
решение № 52 от 20.06.2017 г. по т. д. № 3631/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
е разяснено, че в чл. 135 ТЗ законодателят императивно е посочил задължителните
и необходими органи за всяко търговско дружество, правно и структурно обособено
в ЕООД. Следователно нито в дружествения договор на ООД, нито в учредителния
акт на ЕООД могат да бъдат предвиждани други органи, извън изрично определената
от ТЗ негова органна структура. Като върховен колективен орган на ООД общото
събрание на съдружниците е единствено оправомощено да избира останалите му
органи - задължителни и факултативни. По силата на разпореденото от чл. 147,
ал. 2 ТЗ въпросите, възложени в компетентност на ОС при ЕООД, се решават от
едноличния собственик на капитала му. Не съществува спор в съдебната практика и
правна доктрина, че разпоредбата на чл. 147, ал. 2 ТЗ е относима както за
едноличен собственик на капитала - ФЛ, така и за ЮЛ - едноличен собственик на
капитала на ЕООД. От анализа на сочената разпоредба следва, че на едноличното
търговско дружество с ограничена отговорност са присъщи както органовата
структура, характерна за многочленното ООД, макар с известна модифицирана от
специфичността му, вътрешна организация, така и всички правомощия на общото
събрание на съдружниците по чл. 137, ал. 1 ТЗ, но възложени на едноличния собственик
на капитала му. Последният за разлика от ОС на ООД, което безспорно не
разполага с представителни функции и възможност за извършване на представителни
действия за търговеца, е не само с компетентност на ОС, но съгласно чл. 147,
ал. 1 ТЗ, може да е едновременно и управител на ЕООД. Съобразено правилото на
чл. 147, ал. 1, изр. 2 ТЗ във вр. с общата за търговските дружества разпоредба
на чл. 65, ал. 3 ТЗ дава основание да се приеме, че когато едноличен собственик
на капитала на ЕООД е друго търговско дружество, законът определя и кой от
неговите органи за управление упражнява правата му на едноличен собственик, без
значение на конкретната правно организационна форма на ЮЛ - търговец - лицето,
което има право да го представлява или изрично упълномощено лице. Следователно
в тази хипотеза органният представител на търговското дружество - едноличен
собственик на капитала на функциониращо в еднолична форма търговско дружество
притежава две качества - на лице, което по силата на изрично разпореденото от
закона - чл. 65, ал. 3 ТЗ упражнява правата му в ЕООД и на управител на това
търговско дружество (чл. 147, ал. 1, изр. 2 ТЗ).
Законовата
уредба обаче е приложима доколкото в устройствения акт на дружеството не е
предвидено друго. В случая, в обявения по партидата на дружеството устойствен
акт изрично в чл. 18 и чл. 20, ал. 1, т. 7 е предвидено управителят да е орган
на дружеството, който се назначава от едноличния собственик на капитала. След
като в учредителния акт е прието дружеството да се представлява само от назначен/и
управител/и, то само този управител притежава законна представителна власт
спрямо дружеството, не и едноличният собственик – с учредителния акт той е
определил лице, което да представлява дружеството и това негово волеизявление в
учредителния акт дерогира общата разпоредба на чл. 147 ТЗ, която е
диспозитивна. С оглед изложеното, представляващият „Р.“
ЕООД, няма как да се счита овластен да управлява дъщерното дружество „"Ф.М.Б."
ЕООД, ЕИК *****, тъй като това би противоречало на
устройствения акт. Дори да се приеме противното, при всички случаи това лице
следва да бъде вписано в търговския регистър, за да са наясно всички трети
добросъвестни лица кое конкретно физическо лице представлява търговеца. Такова
вписване обективно не е извършено, а чл. 119, ал. 2 ТЗ изрично предвижда
в регистъра се вписват данните по точки 1, 2, 3, 4
(само размерът на капитала) и точка 6 на чл. 115, които се обявяват. Именно т.
2 на чл. 119, ал. 1 ТЗ изисква да е назначен
управител или управители на дружеството, което предпоставя вписването на този
управител, за да се постигне целеното от чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ оповестително действие
на вписването. Именно липсата на извършено вписване на конкретно лице, което да
осъществява управителните и представителни функции по отношение на "Ф.М.Б."
ЕООД, ЕИК *****, е основание за неговото
прекратяване, още повече, че едноличният собственик на капитала му е също юридическо
лице, представлявано именно от заличения управител - Р.А.Н.. Разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ визира липсата на вписан
управител, а такова вписване не е налице.
Въпреки възложената от чл. 147, ал. 1 ТЗ възможност управителните
функции да се осъществяват от „Р.“ ЕООД, по партидата на дружеството не е
вписано лицето, което представлява дружеството-майка (неговия управител) и това
препятства третите лица да се считат известени за това кой представлява "Ф.М.Б." ЕООД, ЕИК ***** и може валидно да го обвързва с волеизявленията
си, а вписването цели охраняване именно на техните интереси.
Причините,
поради които едноличният собственик не е вписал нов управител, са изцяло
ирелевантни за спора. Достатъчен е фактът, че в публичния регистър е вписано
заличаването на управителя Р.А.Н. и това обстоятелство се счита известно на
едноличния собственик на капитала на "Ф.М.Б." ЕООД, ЕИК *****, по силата на чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ. След извършеното
вписване, дружеството-майка е разполагало с достатъчен период от време, в който
да извърши вписване на нов управител, бил той и собственият го представляващ,
но това не е осъществено, като бездействието му продължава и към приключване на
устните състезания в настоящото производство.
С
оглед изложеното, предявеният конститутивен иск следва да бъде уважен.
При
този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса, съответно на назначения особен представител на ответника адвокат Г.Л.Ф.,
е изплатено възнаграждение в размер на 300 лева от бюджета на съда, съгласно
чл. 78, ал. 6 ГПК, разноските за производството следва да се възложат в тежест
на "Ф.М.Б." ЕООД, ЕИК *****.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА,
по предявения от П.на Р.Б.иск, с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ, "Ф.М.Б."
ЕООД, ЕИК *****, със седалище ***.
ОСЪЖДА
"Ф.М.Б." ЕООД, ЕИК *****, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 380
(триста и осемдесет) лева, от която 80 лева – държавна такса и 300 лева -
заплатено от бюджета на съда възнаграждение на назначен особен представител на
дружеството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Заверен
препис от решението, след
влизането му в сила, да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ за обявяването му и откриване на
производство по ликвидация.
СЪДИЯ: