МОТИВИ към присъда от
25.11.2019г. по НОХД № 798/ 2019г. по описа на Варненския Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав
Производството пред първо инстанционния съд е образувано по депозиран от Районна
Прокуратура-Варна обвинителен акт против
Х.С.Б.-ЕГН **********,***, за
престъпление от общ характер по чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК.
След поискано от страна на ВРП и допуснато от
съда изменение в съдебно заседание подс. Х.Б.
бе обвинена за това, че в периода от
31.10.2012г. до 06.02.2013г. в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице – „Ръководител търговски екип“
в „Е.“ ООД ***, представлявано от К.Г.Н., присвоила чужди движими вещи –
парични суми, както следва: 277.44 лева по фактура № *********/31.10.2012г. с
доставчик „Язон“ ООД, 594.90 лева по фактура №
*********/15.11.2012г. с доставчик „Палома Ком“ ЕООД,
895.49 лева по фактура № *********/18.12.2012г. с доставчик „Палома Ком“ ЕООД, 416.38 лева по фактура № **********/04.12.2012г. с доставчик „ЕлМат“ ООД, 1842.70 лева по фактура №
**********/10.12.2012г. с доставчик „Фродексим Трейд“
ООД, 813.24 лева по фактура № **********/08.01.2013г. с доставчик „Фродексим Трейд“ ООД, 392.44 лева по фактура №
**********/07.01.2013г. с доставчик „Елмак“ ООД,
590.64 лева по фактура №
**********/08.01.2013г. с доставчик „Цветан Цветков-Цветив“
ЕТ, 369.60 лева по фактура № **********/09.01.2013г. с доставчик „Цветан Цветков-Цветив“ ЕТ, 749.71 лева по фактура №
**********/09.01.2013г. с доставчик „Контрагент 35“ ЕООД, 250.90 лева по
фактура № **********/12.01.2013г. с доставчиик „Моби“ ООД, 550.80 лева по фактура № **********/14.01.2013г.
с доставчик „Моби“ ООД, 716.29 лева по фактура №
**********/18.01.2013г. с доставчик „Моби“ ООД,
833.65 лева по фактура № **********/18.01.2013г. с доставчик „Евромастер импорт-експорт“ ЕООД, 404.08 лева по фактура №
**********/29.01.213г. с доставчик „Евромастер импорт-експрт“ ЕООД, 457.80 лева по фактура №
**********/21.01.2013г. с доставчик „Тека Мат“ АД, 807.96 лева по фактура №
**********/28.01.2013г. с доставчик „Ерготрейд“ ООД,
430.18 лева по фактура № **********/01.02.2013г. с доставчик „Деником“ ЕООД, 1003,19 лева по фактура №
**********/17.01.2013г. с доставчик „Аскания кастинг“
ООД, 593.62 лева по фактура № **********/18.01.2013г. с доставчик „Агрокомерс –
Иван Павлов ЕТ Генерал Тошево“, 187.85 лева по сторно разписка №
**********/05.02.2013г., и 409.92лв. по фактура № **********/06.02.2013г. с
доставчик „Ем Джи Ес – Трейдинг ООД“, общо сума в размер на 13 588,78
лева, собственост на същото дружество, връчени й в това й качество.
В настоящото наказателно
производство бе приет за съвместно разглеждане предявения от процесуалният
представител на «Електромаркет» ООД граждански иск против подс.Б. в размер на
13 178, 86лв. , посочен в първоначалното обвинение на подсъдимата, в едно
със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното
изплащане на сумата, представляващи претърпени в резултат на деянието
имуществени вреди, и съответното ощетеното юридическо лице бе конституирано
като граждански ищец.
Производството по делото се проведе
при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимата бе
проведено съкратено съдебно следствие
при условията на чл.371 т.1 от НПК. Тя и нейният защитник изразиха
съгласие да не се провежда разпит на св. З.С. и св.Е. Г.. Изрично съгласие за
това бе дадено и от страна на процесуалният представител на „Е.“ ООД. Съдът намери , че тези действия по
разследването - разпитите на свидетелите
, са извършени при условията и реда предвиден в НПК, поради което одобри
изразеното съгласие да не се провежда разпит на свидетелите З.С. и Е. Г., като обяви , че съдържанието
на съответните протоколи
ще се ползват при постановяване на присъдата.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното против
подс.Б. изменено обвинение, като счита
че то е доказано от обективна и
субективна страна с оглед събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства.Прокурорът разяснява
механизма, по който са извършвани присвоителните действия от подсъдимата ,
който се установява от показанията на разпитаните по делото служители на
дружеството и заключенията на изготвените експертизи.Той изразява становище, че
подс. Б. дори не е формулирала конкретна
защитна теза, която да бъде обсъждана , доколкото заявява, че не помни или не
знае как са се случили нещата.Представителя на ВРП пледира, като бъдат взети
предвид чистото съдебно минало на подс. Б. и продължителността на нейната
престъпна деятелност, тя да бъде призната за виновна и да й бъде наложено
наказание при условията на чл.54 от НК , като ако е „Лишаване от свобода“ в
срок до 3 години , да бъде лишена от право да упражнява професия, свързана с материалноотчетническа дейност за срок, равен на срока на
наказанието „Лишаване от свобода“.Прокурорът предоставя преценката за
основателността на гражданския иск на съда.
Процесуалният представител на „Е.“
ООД се присъединява към становището на представителя на ВРП относно доказаността на възведеното против подс. Б. обвинение.Адв.К.
изразява становище, че към настоящият момент е изтекла погасителната давност по
отношение на гражданския иск и единствената причина той да бъде предявен е била
евентуалната възможност подсъдимата да пожелае да възстанови присвоените суми,
респективно да не направи възражение за изтекла давност, което не се е
осъществило.Поради това и макар да счита, че давността е изтекла, адв.К.
пледира ако съда не приеме това негово становище, да признае подс. Б. за
виновна и да уважи предявения граждански иск, както и да присъди направените по
делото разноски.
Подс.Х. Б. участва в производството лично и с
надлежно упълномощен процесуален представител.Както в хода на досъдебното
производство, така и в хода на съдебното следствие, тя дава обяснения по
обвинението, като твърди, че не е извършила престъплението, в което е обвинена,
като не сочи конкретните си доводи за това.Подсъдимата не отрича, че е работила
като „ръководител търговски екип“ в „Е.“ ООД, но заявява, че не е взимала пари
в брой от касиерките , че не е вписвала стоки като върнати без реално те да са
били такива и обяснява подписаната от нея запис на заповед с уплахата и
състоянието, в което се е намирала, а внесените лично от нея парични суми по сметки
на контрагенти на дружеството-с дадени й
нареждания. В последната си дума подс.Б. моли да бъде призната за невинна.
Процесуалният представител на подс. Б.
- адв. П.Н., в пледоарията си изтъква , че от събраните доказателства не може
да се направи извод както за обективната, така и за субективната съставомерност
на деянието, в което подсъдимата е обвинена, тъй като в приложените по делото
счетоводни документи липсва неин подпис за това тя да е получавала пари в брой
от касиерките.Той анализира създадената в дружеството организация на работа и
изразява становище, че въпреки
установената чрез експертизата липса, по делото няма доказателства, че тя се
дължи на престъпните действия на подс.Б..Адв.Н. се спира и на подписаната от
подсъдимата запис на заповед и датата на нейното предявяване, както и на
противоречивите според него показания на склададжията на дружеството и
останалите свидетели , и обясненията на подсъдимата.Поради тези и други
съображения защитникът моли подс.Б. да бъде призната за
невинна.Същевременно, в условията на алтернативност, адв.Н. пледира, ако
подсъдимата бъде призната за виновна, да й бъде наложено наказание при
условията на чл.55 от НК с оглед чистото й съдебно минало и изминалия дълъг период
от време от деянието да разглеждането на делото, през който тя не е ставала
причина за забавяне на разследването или за отлагане на делото.По отношение на
гр.иск защитникът счита, че е изтекъл петгодишният давностен срок и пледира
същия да бъде отхвърлен изцяло.
След преценка на събраните по
делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
"Е."
ООД *** осъществявало търговска дейност, свързана с продажба на ел. материали,
осветителни тела и други стоки в магазин, намиращ се в гр.Варна, район „Младост", ЗПЗ, ул. „Перла"
№ 10 ет.З. За осъществяване на дейността имало внедрен специализиран софтуер за
управление на материалните запаси, който се поддържал от „Юнионсофт“
ООД с управител св.А.Щ..
Подс. Х.Б.
започнала работа в дружеството през 2007г.
и била назначена първоначално на длъжност „продавач-консултант“ с трудов договор № 00036/12.11.2007г.
С допълнителни трудови споразумения , договорът бил променян и допълван по
отношение на длъжността на подсъдимата, която от „Продавач - консултант" преминала на
длъжност „Вътрешен контрол".
По допълнително трудово
споразумение/трудов договор/ № 00169/20.06.2011г.,
подс. Б. започнала работа на последната си длъжност „Ръководител търговски
екип".На същата дата- 20.06.2011г. тя
подписала и длъжностна характеристика за длъжността: „Анализатори по
управление и организация". С оглед дългогодишната й работа за дружеството,
на подс.Б. било оказано огромно доверие
и й били дадени правомощия, изразяващи
се в широк кръг от действия - от възможност за заместване на колеги при работа,
подмяна на бракувана стока и въвеждане на фактури за доставка на стоки в
софтуерната програма на дружеството, до извършване на ревизии и др. Така от 20.06.2011г.
до м.март 2013г. подсъдимата работела на
длъжността „Ръководител търговски екип" на първия етаж на магазина, в
който се предлагали ел.материали.На втория етаж се предлагали осветителни тела
и там ръководител на екипа била св.И.А..
На първия етаж на магазина на
дружеството работели няколко продавач -
консултанти, разделени по райони. Те обслужвали клиентите и ги консултирали
относно стоките в магазина. Част от задълженията им били да правят заявки към
доставчици на стока, като те самите не приемали плащания. Всички разплащания се
осъществявали или по банков път , или на касите на магазина, където в периода
2012г.-2013г. като касиерки работели св.В.Д., св.М.М.
и св.Ж.Ч., а началник-склад бил св.С.И..
Плащания можело да се извършат и при главната счетоводителка на
дружеството- св.Д.М.. Подс. Б. била отговорник на всички продавач - консултанти и
като такава тя също можела да прави заявки до доставчиците.За
използване на софтуерната складова
програма подс.Б. имала парола № 23 и разполагала със супервайзорски
права на достъп, позволяващи извършване
на създаване, промяна, изтриване, смяна на цени, добавяне на артикули и др.,
като имала пълен достъп и можела да „ вижда“ и да работи с всички типове
документи, използвани от „Е.“ ООД. В нейните правомощия се включвала и
възможността да проверява и коригира
заявките до доставчиците, направени вече от продавач - консултантите. Заявките
се изпращали по факс или имейл, като при нужда се правели уточнения по
телефона. Когато заявката достигнела до доставчици, те носели физически стоката
в магазина. За стоката носели и фактури, които предавали на продавач -
консултантите или на началник - склад, в зависимост от обема на стоката. При по
- големи количества стоката и фактурата за нея се предавала на началник -
склад. Приемащият стоката проверявал дали доставеното реално количество стока
съответства на отразеното по фактурата. Когато всичко било правилно, фактурата
се предавала на подс. Б., за да можела тя да я въведе в софтуерната програма за отразяване на заприходяването
на стоката.
Фактурите, издадени от доставчиците,
се заплащали от " Е." ООД *** или в брой, или по банков път. Когато
плащането ставало в брой, върху фактурата било отразено „плащане в брой".В
този случай приемащия стоката предавал фактурата на касиер, който извършвал плащането
на доставчика в брой и документа
оставал у касиера. В края на работния ден всеки касиер отчитал оборота на
главната счетоводителка, като отчитал и останалите при него фактури от
доставчици, за да удостовери и платените пари от касата по тези фактури. Ако
фактурата трябвало да се плати по банков път, продавач - консултанта приемал
стоката след получаването й и подписвал фактурата. Доставчикът оставял
фактурата при служителя, приел стоката и подписал фактурата. Съответният
продавач - консултант предавал фактурата веднага на подс. Б., която трябвало
веднага да я заведе в софтуерната програма, ползвана от " Е." ООД ***
и да предаде фактурата на главната счетоводителка. Когато на касата имало
клиенти, не било удачно осребряването на фактурата да ставало пред тях. Поради
това, в такива случаи подс. Б. можела да
каже на касиер, че трябвало да се плати фактура и касиерката била длъжна да
предаде исканата от подсъдимата сума на
нея. След като фактически получавала пари от касата на дружеството, подс. Б. следвало да ги предаде на
доставчика.
Част от доставчиците, с които подс.Б.
работела били"Язон" ООД, "Палома
Ком" ЕООД, "ЕлМат" ООД, "Фродексим Трейд" ООД,"Елмак"
ООД, "Цветан Цветков-Цветив" ЕТ,
"Контрагент 35" ЕООД, "Моби" ООД,
"Евромастер импорт-експорт" ЕООД,
"Тека Мат" АД, "Ерготрейд" ООД,
"Деником" ЕООД и "Аскания
кастинг" ООД . Фактурите по извършени от тях доставки на различни стоки и
материали били с посочен начин на плащане „ по банков път“, респективно към тях
нямало прикачен касов бон.Въпреки това, при пристигане на доставка от
посочените дружества, подс.Б. вземала предоставената фактура.След това отивала
на някоя от касите в магазина и заявявала на съответната касиерка, че следва да
заплати в брой направената доставка и че това не може да стане на касата пред
клиентите, а на нейното работно място.Касиерките на свой ред й давали
поисканата сума, като записвали номера на фактурата, която подсъдимата им
показвала и при приключване на смяната
отразявали в изготвения опис и дневен отчет съответната сума, която са предоставили на Б.
и основанието за това.Подсъдимата в някои от случаите, след получаване на парите обаче не правела
разплащания към доставчиците, а ги присвоявала.Тя заявявала на счетоводителката
на магазина за това, че фактурата е платена в брой, като я уверявала, че
касовия бон, удостоверяващ плащането, ще бъде представен до няколко дни, тъй
като доставчика го бил забравил.По този начин от счетоводна страна дължимите
суми от дружеството към доставчиците били отчетени като платени, макар реално
да не било така.Подс.Б. от своя страна все пак
извършвала плащания към доставчиците, но със закъснение, като отново вземала
пари от касата под предлог, че плаща по текущи фактури, а на практика изплащала
стари фактури, по които сумите вече били присвоени от нея.На доставчиците пък
обяснявала, че закъснялото плащане се дължи на грешка в счетоводството или на
затруднения в дейността на фирмата, като ги молела да не информират колегите й
за съответното плащане.
На 31.10.2012г. от доставчика „Язон“ ООД
била издадена фактура № *********/31.10.2012г. на стойност 277,44лв. с начин на
плащане „ по банков път“.На 01.11.2012г. при получаване на доставката подс.Б.
взела пари от касата, на която работела св.В.Д., което било отразено в дневния отчет / т.3,
л.17/.Тази сума обаче не била заплатена на доставчика, а била присвоена от
подс.Б..
За доставки от „Палома Ком „ ЕООД били издадени две фактури - №
*********/15.11.2012г. на стойност 594, 90лв. и фактура №
*********/18.12.2012г. на стойност 895, 49лв. Сумата по първата фактура била
получена от подс.Б. от св.В.Д. на 16.11.2012г., която отразила това в отчета за
дневните продажби / т.3, л.71/. Сумата по втората фактура отново била получена
от подс.Б. от св.В.Д., което било отразено
в отчета за дневните продажби за
19.12.2012г./ т.3, л.60/.
На 04.12.2012г. за сумата
от 416,38 лева била издадена фактура №
**********/04.12.2012г. с доставчик "ЕлМат" ООД, по която сумата отново била взета от
подс.Б. от каса с касиер св.В.Д. / т.3,
л.66/.
По идентичен начин подс.Б.
взела сумата от 1 842,70 лева по фактура № **********/10.12.2012г. и сумата от
813,24 лева по фактура № **********/08.01.2013г. с доставчик "Фродексим Трейд" ООД. За получаването на сумата от
1 842, 70лв. от подс.Б. на 14.12.2013г. бил изготвен разходен-касов ордер
/ т.3, л.63 – л.64/.
Сумата
от 392,44 лева по фактура №
**********/07.01.2013г. с доставчик "Елмак" ООД
била получена от подс.Б. на 08.01.2013г. в брой на каса, на която
работела св.Ж.Ч..Тя отразила плащането по тази фактура в отчета за дневните
продажби / т.3, л.57/.
Подс.Б. взела
сумата от 590,64 лева по фактура №
**********/08.01.2013г. и сумата от 369,60лв. по фактура №
**********/09.01.2013г. с доставчик "Цветан
Цветков-Цветив" ЕТ на каса на 09.01.2013г., като св..Ж.Ч. отразила в отчета за дневните
продажби направеното плащане по фактурата от 08.01.2013г./ т.3, л.54/
Сумата от 749,71 лева по
фактура № **********/09.01.2013г. с доставчик "Контрагент 35" ЕООД била получена от подс.Б. на
16.01.2013г. на каса от св.В.Д., която отразила това в отчета за дневните
продажби / т.3, л.45/.
От доставчика „Моби“ ООД били представени фактури,
както следва -
сумата от 250,90
лева - фактура № **********/12.01.2013г.
и за сумата 550,80 лева - фактура № **********/14.01.2013г.Тези суми били получени
от подс.Б. в брой на 14.01.2013г. на каса с касиер св.В.Д. и били описани в
отчета за дневните продажби / т.3, л.49/.Същият доставчик направил доставка
за 716,29 лева по фактура №
**********/18.01.2013г. Тази сума отново
била взета от подс.Б. , но на 24.01.2013г. от св.В.Д., която го отразила в
отчета за дневните продажби.
На 17.01.2013г. подс.Б. взела в брой
сумата от 1003,19 лева по фактура № **********/17.01.2013г. с доставчик "Аскания
кастинг" ООД от св.В.Д., която отразила това в отчета за дневните
продажби / т.1, л.20/.
Подс.Б. взела
в брой сумата от 833,65 лева по фактура № **********/18.01.2013г. и 404,08 лева
по фактура № **********/29.01.2013г. с доставчик "Евромастер импорт-експорт" ЕООД,
съответно на 21.01.2013г. и на 30.01.2013г., което било отразено от св.Ж.Ч. в
отчетите за дневни продажби / т.3, л.28 и л.41/.
На
23.01.2013г. подс.Б. взела от каса в брой сумата от 457,80 лева по фактура №
**********/21.01.2013г. с доставчик "Тека
Мат" АД, което св.В.Д. отразила в отчета за дневните продажби /
т.3,35/.
На
29.01.2013г. по искане на подс.Б. св.В.Д. й изплатила в брой сумата от 807,96
лева по фактура № **********/28.01.2013г. с доставчик "Ерготрейд" ООД, което било
отразено в отчета за дневни продажби / т.3, л.31/
По същия начин на 01.02.2013г. подс.Б.
взела от каса с касиер св.Ж.Ч. сумата от 430,18 лева по фактура №
**********/01.02.2013г. с доставчик "Деником" ЕООД, което отново било отразено в отчета
/ т.3, л.23/.
Това не бил единствения начин, по
който подс.Б. присвоявала парични суми от дружеството.Тя, с оглед дадените й
правомощия и права на достъп, разпоредила
да се направи корекция на вече издадена
от "Е." ООД фактура №
**********/18.01.201 Зг. за продажба на клиент „Агрокомерс -Иван Павлов"
ЕТ - Генерал Тошево. Фактурата била с начин на плащане „В брой" и издадена
от касиер - оператор св. В.Д. в 10.23 часа на 18.01.2013г., ведно с фискален
бон от същата дата, издаден в 10.25 часа. Документите удостоверявали извършено
плащане за продажба на стока на клиент„Агрокомерс -Иван Павлов" ЕТ -
Генерал Тошево на обща стойност 593,62 лева. Четири часа след издаването на
фактурата, подс. Б. отишла при св. В.Д.
и й казала, че клиента се е обадил по телефона и обяснил, че ще върне стоката
по фактурата, но ще поръча друга стока на по-голяма стойност от заплатената.За
това сумата от 593,62 лв. трябвало да остане като „капаро“.Поради това и по
нареждане на подс.Б. св.Д. коригирала
издадената фактура , като използвайки своята парола № 34 , изтрила взетите вече
артикули, описани в нея, а на тяхно място да въвела „капаро" на същата
стойност 593,62 лева, със същия номер на фактурата **********, от дата
18.01.2013г. и с основание шифър „800078-капаро". На 02.02.2013г. подс.Б. отишла при друга касиерка – св.Ж.Ч. и й
разпоредила да направи кредитно известие на „Агрокомерс-Иван Павлов“ ЕТ, тъй
като клиента се обадил да съобщи, че се отказва от поръчката и трябвало да
получи обратно дадената като капаро сума.Подсъдимата обяснила на свидетелката,
че с клиента били съграждани и тъй като той нямал възможност в момента да дойде
в магазина, тя щяла да вземе парите и да му ги даде.Така св.Ч. издала кредитно известие с основание „върната стока от клиент по
фактура № **********/18.01.2013г. - шифър „800078-капаро", ведно с
фискална касова бележка № 1548/02.02.2013г. „Сторно" на стойност 593,62 лева с ДДС. Тя дала на
подс.Б. паричната сума, която подсъдимата не възстановила на клиента, а
присвоила. По този начин с отразяване в програмата, че закупените стоки са
върнати, се увеличила складовата наличност с количествата стоки, описани във
фактурата от 18.01.2013г., които обаче реално не били върнати и не се намирали
в склада на магазина.
На 05.02.2013г. св.С.Ж. извършил покупка на стоки от магазина на
стойност 187, 85лв., като ползвал карта за отстъпки „Електромаркет“, издадена
на името на негов приятел П.Ж.. За извършената продажба била издадена касова
бележка, като св.Ж. взел закупените от него стоки и напуснал магазина.Въпреки
това подс.Б. разпоредила на св.В.Д. да издаде Сторно
разписка № **********/05.02.2013г., което тя направила в 12,01 часа. Към нея
била издадена и касова бележка №
1673/05.02.2013г. за „Сторно" операция на
стойност 187,85 лева.По този начин подс.Б. взела сумата от 187, 85лв. от касата
с обяснението, че ще я предаде на клиента, което не сторила.С извършените
счетоводни операции за „ връщане“ на
закупени стоки и респективно връщане на платените за тях суми, бил придаден
вид, че складовата наличност от съответните стоки е увеличена.
В края на 2012г. съгласно утвърдената практика, от страна на „Е.“ ООД
били изготвени потвърдителни писма с всички
контрагенти-клиенти и доставчици, за да се потвърдят салтата към 31.12.2013г.В
писмата дружеството посочвало салдото, което дължи или съответно се дължи на
него.След получаване на отговор се установява съвпадение или
несъответствие.Така в началото на 2013г.,
главната счетоводителка - св. М.,
установила, че реално дружеството дължи повече пари за доставки , отколкото
било отразено счетоводно, като посочените от доставчиците фактури при нея били
отразени като платени в брой.Тя информирала за това св.Н., която била управител
на „Е. „ ООД.Свидетелката на свой ред разпоредила да се извърши извънредна
ревизия, като по това време подс.Б. била в отпуск.Тя на 30.01.2013г. направила
от свое име и в брой банкова разплащане
в ЦКБ по фактура, издадена от „Моби“ ООД за сумата от
491,92лв. и по фактура, издадена от „Трансимпекс“ ООД за сумата от 614,70лв.
Със Заповед за извънредна ревизия № 1/04.02.2013г.,
в " Е." ООД *** била извършена ревизия на всички каси, складови
наличности в магазина и в склада на дружеството и в софтуерната счетоводна
програма, документи от доставчици и документи, издавани към клиенти. Ревизията
била извършена от св. Г. , който бил
прокурист на дружеството. При нея се установило несъответствие както в
размера на дължимите към доставчиците суми, който бил по-голям от счетоводно
отразения, така и в складовата наличност.При проверка на съответната
документация станало ясно, че разликите се дължат на действията на подс.Б..Били
проведени разговори с представители на част от доставчиците, с които подсъдимата контактувала
лично.Станало ясно, че тя е давала доста заявки към тях, като обяснила, че дължимите
плащания ще бъдат направени своевременно и ги била помолила да потвърдят
салдото, защото грешката била на счетоводството на дружеството.В хода на
ревизията било установено, че подс.Б. е поръчала доставка на кабел с дължина
1 220м.Тъй като това бил нестандартен артикул за магазина, била направена
инвентаризация на склада.При нея се установило, че този кабел не е в
наличност.Въпреки това в счетоводството имало
фактура № **********/ 06.02.2013г. с доставчик " Ем Джи Ес
-Трейдинг" ООД за сумата от 409,
92лв.След разговор с представител на доставчика станало ясно, че подс.Б.
помолила да получи само фактурата с начин на плащане „ в брой“, като тя лично
взела сумата от 409, 92лв. от касата.Така на дружеството нямало доставен кабел
, както и плащане към доставчика. От проведени разговори и с други доставчици,
станало ясно, че в счетоводството на ЕТ „Агрокомерс-Иван Павлов“, обслужвано от
„Крестън Булмарт Добрич“
ООД с управител св.Е. Г., нямало издадено кредитно известие и сторно бележка от
„Е.“ ООД.За резултатите от ревизията бил изготвен констативен протокол.След
това подс.Б. била извикана от
ръководството на фирмата , за да даде обяснения за действията си, довели до
ощетяване на дружеството. Св.Н. забавила
личната си среща с нея с около два часа, за да може подробно да се запознае с
резултатите от ревизията.В това време подс.Б., чиито права на достъп не били
ограничени, успяла да въведе в програмата на дружеството липса на част от
кабела с доставчик „Ем Джи Ес Трейдинг“ ООД ,
и отразила като дата на действието 15.03.2013г. По-късно същият ден при
разговор със св.Н. подсъдимата изразила съжаление за действията си и казала, че
имала лични проблеми.В обяснителна бележка от 08.02.2013г., тя потвърдила, че възползвайки се от
служебното си положение е присвоила 12 400 лева. По предложение на
ръководството на фирмата тя подписала
Запис на заповед за дължимата сума. Подсъдимата представила на св.Н. вносни
бележки за извършените лично от нея плащания по фактури за доставчиците „Моби „ ООД и „Трансимпекс България“ ООД.От същата дата
подс.Б. била пусната в неплатен отпуск за срок от два месеца.Дължимата сума за
работна заплата тя предоставила на дружеството за възстановяване на част от
дължимите от нея суми.След приключване на отпуска подс.Б. не се явила на работа
и била уволнена дисциплинарно.
Поради установените в хода на
ревизията действия, извършени от подс.Б., св.Н. депозирала жалба до ВРП и било
образувано настоящото досъдебно производство.
В хода на разследването от страна на
дружеството били представени копия на всички необходими счетоводни
документи-фактури, отчети за дневни продажби и др.
За изясняване на фактическата
обстановка в хода на делото била назначена и изготвена съдебно- финансово-икономическа експертиза,
чието заключение, поддържано от вещото лице в съдебно заседание и неоспорено от
страните , съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно.Чрез него е бил
изяснен механизма на действията, чрез които подс.Б. е присвоявала съответните
суми .След запознаване с цялата счетоводна документация вещото лице е
установило, че през периода от
31.10.2012 г. до 06.02.2013г. подс.Б. е присвоила сумата от 13 588, 78лв.,
като сумата в размер на 12 397, 39лв. представлявала платени , но
неотчетени в касата на „Е.“ ООД доставки, сумата от 593, 62лв. представлявала
корекция на вече издадена фактура и последващо сторниране
на печалбата, сумата от 187, 85лв. била за отразени като върнати в склада стоки
и сумата от 409, 92лв. , представлявала стойността на фактически недоставен в
склада кабел, отразен като реално платен.Било установено още, че подс. Б. е
възстановила сумата от 979,88 лева, която сума била внесла в касата на
ощетеното юридическо лице " Е." ООД *** с Приходен касов ордер № 1 от
08.02.2013г. с основание: вноска за сума, с която се коригира сумата на начета.
По делото била назначена и изготвена и
съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло като
дадено компетентно , обективно и пълно.От него е видно, че подс.Б. е била въведена в системата за
управление на материалните запаси в магазина с парола № 23 и е имала пълни
права на достъп позволяващи създаване, промяна, изтриване, прехвърляне от склад
в склад „ запазени стоки“, промяна на дати, смяна на цени, добавяне на
артикули.Тя е била със супервайзорски права, като
този пълен достъп е позволявал на подс.Б. да вижда и да работи с всички типове
документи, използвани от дружеството.При направени справки в софтуера,
използван от дружеството, вещото лице
установило, че св.В.Д. и св.Ж.Ч. са въведени с пароли съответно № 34 и №
25, като са имали ограничени права на достъп, позволяващи създаване и промяна,
без да имат достъп за промяна на дати, смяна на цени и добавяне на артикули.
Вещото лице е установило, че в складовата програма е бил съхранен запис от
04.02.2013г. за въведени данни от продажба на стока по Фактура с № **********,
в което е направена корекции по артикулите, която е била осъществена от подс.Б.
с нейната парола № 23.Установено е било още, че подсъдимата със своята парола №
23 на 06.02.2013г. е въвела фактура № ********** с доставчик „Ем Джи Трейдинг“
ООД с артикул 1 220 кабел с обща цена 1 464,00лв. в складовата
програма „Разход по фактури“ с основание
„неполучена стока“.Същевременно обаче в издадената фактура кабела бил
посочен с обща стойност 409,92лв.Вещото лице установило още, че на 08.02.2013г. в 16:02:50ч. подс.Б.
отново със своята парола № 23 е изтрила в складовата програма неполучаване на
стоката, като е променила само типа на кабела, но не и неговото количество.
В хода на съдебното следствие съдът установи, че сред материалите по
делото липсва том 7, в който се съдържат заключения на назначени в хода на
досъдебното производство съдебно-счетоводни експертизи, постановления за
възнаграждения, и други.Поради това , при спазване на процедурата , предвидена
в чл.94 от ПАС съдът възстанови съответните писмени доказателства и с
определение от 08.07.2019г. ги приобщи към доказателствата по делото.
Подс. Х.С.Б. е родена на ***г***, живее в гр.Варна,
българска гражданка, омъжена, със средно образование, не работи.Към настоящия
момент тя не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото
– отчасти от обясненията на подс.Б., от
показанията на св. К.Н., св.Д.Г., св.В.Д., св.М. М., св.Ж.Ч., св.С.И.,
св.И.А. , св.С.Ж. и св.А.Щ., депозирани в хода на съдебното следствие, от
показанията на св.К.Н., св.В.Д., св.Ж.Ч. и св.А.Щ. от досъдебното производство,
приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, от показанията
на св.Д.М. от досъдебното производство, приобщени на основание чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.4 от НПК, от показанията на св.З.С. и св.Е. Г., приобщени на основание
чл. 371 т.1 вр. чл.283 от НПК, от заключенията на
съдебно-финансово-икономическата експертиза и съдебно-техническата експертиза,
поддържани от вещото лице в съдебно заседание , както и от писмени доказателства по ДП № 94/2013г. по
описа на ОД-МВР - Варна, инкорпорирани
по реда на чл.283 от НПК- жалба,
заверени копия от трудови договори и допълнителни споразумения,
длъжностна характеристика, констативен протокол от извършена ревизия, запис на
заповед, декларации, уведомления, копия от фактури, отчети за дневни продажби,
вносни бележки, РКО, фискални бонове,
справка за съдимост и др., чиито съвкупен анализ не налага различни
изводи.
За да възприеме описаната фактическа
обстановка съдът обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства.Те са безпротиворечиви за това на каква длъжност подс.Б. е
работела в дружеството, каква е била организацията на работа в него, какви са
били задълженията и правомощията на подсъдимата, как и по какъв начин е ставало
разплащането с доставчиците на стоки, какви са били задълженията на касиерките
и на началник-склада, както и за това, че в обекта е бил използван
специализиран софтуер за управление на материалните запаси и счетоводна
програма, че при рутинна размяна на потвърдителни
писма е било установено несъответствие между отразените като платени фактури и
реалните задължения към доставчиците на дружеството и за това, че е била извършена
ревизия, при която са били установени липси на парични средства и материали, че
подс.Б. е подписала запис на заповед и че е направила лично от свое име
плащания по банков път към някои доставчици във връзка с издадени от тях
фактури.От всички писмени и гласни доказателства, а именно от показанията на
св.Н., св.Г., св.В.Д., св.М.М., св.Ж.Ч. и св.С.И.,
дадени и в хода на съдебното следствие, и в хода на досъдебното производство по
отношение на св.К.Н., св.В.Д., св.Ж.Ч. , които съдът кредитира изцяло като
логични, последователни и непротиворечиви,
от заключенията на съдебно-финансово-икономическата и
съдебно-техническата експертиза и от съдържанието на приложените по делото
заверени копия от фактури, РКО, касови бонове, вносни бележки и отчети за
дневни продажби, може да се направи категоричен извод, че именно подс.Б. е
извършила присвоителни действия по отношение на парични суми, собственост на „Е.“
ООД .Това тя е направила като за фактури, които са били посочени с начин на
плащане „ по банков път“ , е вземала пари от касите с обяснение, че ще бъдат
платени в брой, но вместо да направи това разплащане, подс.Б. е задържала
парите за себе си, като в последствие е представяла касови бонове и счетоводно
задълженията са били отразени като изпълнени.Тези обстоятелства с категоричност
се потвърждават от показанията на св.Д. и св.Ч., които към него момент са
работели като касиерки в магазина.И двете в показанията си обясняват, че подсъдимата им е показвала
фактурата, която е следвало да бъде платена и е получавала от тях съответната
сума.Те двете на свой ред са записвали номера на фактурата и предадената сума в
отчетите си при приключване на работния ден.Показанията на тези две свидетелки
с категоричност се потвърждават от приложените в том 3 фактури и отчети за
дневни продажби.Обстоятелството, че при предаване на тези парични суми не са
били оформяни РКО, с изключение на пари по фактура с доставчик „Фродексим Трейд“ ООД,
и в дневните отчети липсват подписи на подс.Б. по никакъв начин не
опровергава извода, че именно тя е получавала паричните средства.Безспорно по
делото е установено, че съответните доставчици са били клиенти именно на
подсъдимата и тя е имала правомощия да
извършва разплащания с тях с пари от касите в магазина.Самите касиерки пък не
биха могли да знаят номерата на фактурите, по които се прави разплащане, за да
ги опишат в дневните си отчети.От това, заедно с категоричните показания на св.В.Д.
и св.Ж.Ч. за това, че по разпореждане на подс.Б. са й давали пари от касата и
са записвали номера на фактурата, която тя им е показвала, може да се направи безспорен извод, че паричните
средства са били вземани от подсъдимата, която не е правела разплащания с тях,
а ги е присвоявала. Самата Б. в
обясненията си, които съдът кредитира единствено в частта относно заеманата от
нея длъжност , правомощията й, задълженията й и отчасти за организацията на
работа в магазина , не дава логични разяснения за действията си, които да
оборват или разколебават този извод.Тя заявява, че св.Н., св.Г. и св.И.А. са
имали достъп до паролата й за достъп в програмата за управление на материалните запаси, както и до
цялата й дейност.В.л. П. обаче сочи, че дори в програмата да се влезе с
паролата на подсъдимата № 23, то не може да се извърши промяна на документи или
да се направи заявка, тъй като това може да бъде осъществено от определени
компютри.На следващо място, при предявяване на копие на фактура, намираща се в
т.3, ст.16 от ДП , подс.Б. заявява, че в нея е посочен начин на плащане в
„брой“, което не отговаря на истината и което е видно от съдържанието на
документа и от заявеното от вещото лице в хода на съдебното следствие.Не на
последно място подс.Б. твърди, че не помни да е правела преводи по фактури за
доставки на стоки за дружеството от свое име, което категорично се опровергава
от приложените по делото вносни бележки.Обстоятелството, че при извършване на
ревизията тя не е била в обекта, по никакъв начин не влияе на безспорно
установеното относно нейните присвоителни действия.Подписването на запис на
заповед за размера на установените липси и вписването на дата на предявяването
й няма отношение към предмета на
делото, доколкото представлява законоворегламентиран
начин за разрешаване на имуществени
отношения .Поради това и възраженията в тази насока са
неоснователни.Следващите начини, по които подс.Б. е присвоила парични средства
от дружеството са като по нейно нареждане е била извършена корекция на вече издадена фактура и последващо
сторниране на сумата за стоки, закупени от
„Агрокомерс-Иван Павлов“ ЕТ, чрез отразяване на върнати от св.Ст.Ж. стоки, без реално те да са били върнати и
чрез отразяване в програмата на платен, но недоставен кабел за „Ем Джи Ес
Трейдинг“ ООД.Действията й в тези случаи безспорно се установяват от
счетоводните документи и от показанията на св.С.И. и св.Ст.Ж. ..
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави
следните правни изводи:
Подс. Х.С.Б.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК , тъй като в периода от 31.10.2012г. до 06.02.2013г. в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – „Ръководител
търговски екип“ в „Е.“ ООД ***, представлявано от К.Г.Н., присвоила чужди
движими вещи – парични суми, както следва: 277.44 лева по фактура №
*********/31.10.2012г. с доставчик „Язон“ ООД, 594.90
лева по фактура № *********/15.11.2012г. с доставчик „Палома
Ком“ ЕООД, 895.49 лева по фактура № *********/18.12.2012г. с доставчик „Палома Ком“ ЕООД, 416.38 лева по фактура № **********/04.12.2012г. с доставчик „ЕлМат“ ООД, 1842.70 лева по фактура №
**********/10.12.2012г. с доставчик „Фродексим Трейд“
ООД, 813.24 лева по фактура № **********/08.01.2013г. с доставчик „Фродексим Трейд“ ООД, 392.44 лева по фактура № **********/07.01.2013г.
с доставчик „Елмак“ ООД, 590.64 лева по фактура
№ **********/08.01.2013г. с доставчик
„Цветан Цветков-Цветив“ ЕТ, 369.60 лева по фактура №
**********/09.01.2013г. с доставчик „Цветан Цветков-Цветив“
ЕТ, 749.71 лева по фактура № **********/09.01.2013г. с доставчик „Контрагент
35“ ЕООД, 250.90 лева по фактура № **********/12.01.2013г. с доставчиик „Моби“ ООД, 550.80
лева по фактура № **********/14.01.2013г. с доставчик „Моби“
ООД, 716.29 лева по фактура № **********/18.01.2013г. с доставчик „Моби“ ООД, 833.65 лева по фактура № **********/18.01.2013г.
с доставчик „Евромастер импорт-експорт“ ЕООД, 404.08
лева по фактура № **********/29.01.213г. с доставчик „Евромастер
импорт-експрт“ ЕООД, 457.80 лева по фактура №
**********/21.01.2013г. с доставчик „Тека Мат“ АД, 807.96 лева по фактура №
**********/28.01.2013г. с доставчик „Ерготрейд“ ООД,
430.18 лева по фактура № **********/01.02.2013г. с доставчик „Деником“ ЕООД, 1003,19 лева по фактура №
**********/17.01.2013г. с доставчик „Аскания кастинг“
ООД, 593.62 лева по фактура № **********/18.01.2013г. с доставчик „Агрокомерс –
Иван Павлов ЕТ Генерал Тошево“, 187.85 лева по сторно разписка №
**********/05.02.2013г., и 409.92лв. по фактура № **********/06.02.2013г. с
доставчик „Ем Джи Ес – Трейдинг ООД“, общо сума в размер на 13 588,78
лева, собственост на същото дружество, връчени й в това й качество.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимата
чрез действия – вземането в инкриминирания период на сумата от 12 397, 39лв. от касиерките
в магазина с обяснението, че ще бъдат платени в брой доставки по фактури с
посочен в тях начин на плащане по „банков път“, които реално не са били
платени, вземането на сумата от 593,
62лв. чрез извършване на корекция на
вече издадена фактура и последващо сторниране на
печалбата, вземането на сумата от 187, 85лв. за отразени като върнати в склада
стоки, без реално те да са били такива, както и вземането на сумата от 409,
92лв. , представляващи стойността на фактически недоставен в склада кабел,
отразен като реално платен. С оглед на безспорно установеното по делото,
че подс. Б. е работела по силата на
сключен трудов договор на длъжност «
Ръководител търговски обект» в «
Електромаркет» ООД, съдът намира за безспорно установено, че същата е
притежавала качеството на «длъжностно лице».Подсъдимата е бил назначена с трудов договор срещу заплащане да изпълнява
работа, свързана с управление на чуждо имущество в юридическо лице – « Евлектромаркет»
ООД, като изрично в длъжностната й характеристика е посочено, че наблюдава
работата на касиерите, че прави заявки за зареждане на артикули и въвежда
фактури за доставки на стоки в програмата.,
т.е. същата е била длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.»б» от НК. Именно поради това нейно качество
подс.Б. е получила съответните парични суми в общ размер на 13 588,
78лв. и е следвало с голяма част от тях
да направи разплащания с доставчиците, което тя не е сторила , а останалата
част е получила неправомерно като по нейно нареждане са били направени корекции по фактури и определени стоки са били отразени като
върнати или получени без това реално да е било така. В следствие на акта на
фактическо разпореждане от страна на Б. вредоносният резултат е настъпил и
престъплението е довършено.
Квалифициращият елемент по смисъла
на чл.26 ал.1 от НК се с обуславя от
факта, че подсъдимата е осъществила последователни деяния, осъществяващи
поотделно един състав на престъпление по чл.201 от НК, извършени през
непродължителен период от време , при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
От
субективна страна деянието е осъществено от подсъдимата при форма на вината пряк
умисъл, тъй като безспорно е съзнавала,
че парите са чужда собственост, че са се намирали в нейно владение поради това , че е изпълнявала
трудови функции на «ръководител
търговски екип» в дружеството, и е целяла чрез тяхното присвояване да получи имотна
облага, като е съзнавала, че това
действие е извън кръга на предоставените й правомощия.
При
горните констатации, и тъй като прие, че възведеното против подсъдимата
обвинение е доказано по несъмнен начин
по см.чл.303 ал.2 от НК със събраните в съдебното производство доказателства,
съдът призна Х.С.Б. за виновна в извършването на престъплението по чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието
съдът съобрази следното:
Отегчаващи отговорността на подс.Б.
обстоятелства съдът не констатира. Същевременно като смекчаващи
отговорността й обстоятелства съдът
възприема чистото й съдебно минало и
изминалия продължителен период от време от извършване на престъплението
до осъществяване на наказателната репресия. По отношение на последното
обстоятелство, съдът отчете и критериите за неразумна продължителност на
настоящото наказателно производство по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ. На първо място
следва да се отбележи, че деянието е извършено през периода 31.10.2012г. до 06.02.2013г., т.е. преди повече от шест
години. Подсъдимата е била известна на органите на досъдебното производство още
през 2013г.,когато е било образувано делото, въз основа на подадена от св.Н.
жалба. Въпреки това досъдебната фаза е продължила близо шест години , като обвинителния акт е бил внесен в съда
на 13.02.2019 г. През този период подсъдимата е търпяла ограниченията,
произтичащи от това процесуално качество, без в същото време процесуалното й
поведение да е било недобросъвестно и само по себе си да е ставало причина за
забавяне на наказателното производство. Съвкупната преценка на тези
обстоятелства дава основание да се приеме, че съобразно критериите, залегнали в
практиката на Европейския съд по правата на човека, наказателното производство
е с неразумна продължителност по смисъла на чл.6 §.1 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи. Констатираното нарушение на
правото на разглеждане на делото в разумен срок може и трябва да бъде
компенсирано при налагане на наказанието чрез третирането му като смекчаващо
отговорността обстоятелство.На следващо място съдът съобрази, че при определяне
на наказанието следва да се отчетат и целите на индивидуалната и на генералната
превенция, които биха се реализирали непосредствено и бързо след извършване на
престъплението и по никакъв начин не биха се постигнали в отдалечеността във
времето.В случая от довършване на деянието е изминал значителен период от
време, в който за подс.Б. няма данни и твърдения да е извършвала други
противообществени деяния, което е видно от приложената по делото
характеристика/ т.1,л.128/.Действително, причинената от нея щета е в размер на
13 588, 78лв., като видно от доказателствата по делото е, че тя е направила
опит да прикрие част от своите неправомерни действия, които въпреки това са
били разкрити.Въпреки това обаче, съдът намира, че доколкото престъпната й
деятелност е била ограничена само в инкриминирания период, то не би следвало
същата да се приеме като утвърден модел на престъпно поведение.Поради
изложеното до тук съдът прецени, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради които и
най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко и при
определяне на наказанието приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК.Съдът наложи на подс. Х.Б. наказание
„Пробация” с което замени наказанието „Лишаване от свобода” , като съобрази ,
че и наказанието „Пробация“ има и поправителен и
ограничаващ ефект.Преценявайки какви конкретни мерки да наложи на подсъдимата
, съдът взе предвид всички обстоятелства , имащи значение за определянето им , а
именно тежестта на конкретното престъпление
и личността на дееца. Поради това и първоинстанционният
съд, в настоящият си състав счете, че наказание
„Пробация” с пробационни мерки – задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от 9 месеца с
периодичност за явяване и подписване два пъти седмично и срещи
с пробационен служител за срок от 9 месеца, ще реализира адекватно и в пълна
степен целите на генералната и специалната превенция по смисъла на НК. При
произнасянето си съдът съобрази , че в разпоредбата на чл.201 от НК комулативно е
предвидена възможност подсъдимата да бъде лишена от права по чл.37 ал.1 т.6 и
т.7- да заема определена държавна или обществена длъжност и да упражнява
определена професия или дейност, каквото искане бе направено и от представителя
на ВРП.Съдът счете обаче, че на основание чл.55 ал.3 от НК, с оглед данните за
личността на подс.Б. и липсата на каквито и да било други извършени от нея
противоправни прояви или деяния и с оглед изминалия период от време, не следва
да налага това наказание, доколкото същото би се явило прекомерно тежко.
Като причини за осъществяване на
деянието съдът възприе незачитане на установения в Р.България правов ред и
чуждата собственост.
По
отношение на предявения граждански иск:
От всички доказателства по делото се
установява, че действително с деянието по чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК подс.Б. е
причинила на „Е.“ ООД имуществени вреди, които са били установени
непосредствено след приключване на инкриминирания период, който при
първоначално възведеното срещу подсъдимата обвинение бе от 31.10.2012г. до
05.02.2013г., а в измененото –до 06.02.2013г.Още при предявяване на иска в
разпоредително заседание от 25.03.2019г. адв.Н. прави възражение за изтеклата
му давност, което поддържа и в пледоарията си по делото.Това негово становище
се споделя и от процесуалният представител на ощетеното юридическо лице.В
чл.110 от ЗЗД е предвидено, че с изтичането на петгодишната давност се
погасяват всички вземания , за които законът не предвижда друг срок.Тази обща
петгодишна погасителна давност се отнася и за вземанията, произтичащи от
непозволено увреждане и намиращи правното си основание в чл.45 от ЗЗД,
доколкото за тях законът не предвижда друг срок.Според чл.114 ал.3 от ЗЗД
вземането от непозволено увреждане възниква от деня на откриването на дееца и
от същия момент то става изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в
забава съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД.С оглед на това и по смисъла на закона „
открит“ е деецът, която е станал известен не изобщо и независимо на кого, а
такъв, който е станал известен именно на пострадалия, като не е необходимо
автора и деянието да се установяват по специален, предписан от закона ред.В
този смисъл е Решение № 120/18.07.2012г. на Апелативен съд-Бургас.Поради това,
като съобрази че към настоящият момент
пет годишният срок е изтекъл , като взе предвид и съдържанието на ТР № 1 /04.02.2013г. на ОС
на НК на ВКС, както и направеното от адв.Н. възражение за изтекла погасителна
давност, съдът отхвърли предявения от „Електромаркет“ против подс.Б. граждански
иск размер на 13 178, 86лв. като неоснователен.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подс.Б. да заплати направените по делото разноски в размер на 507,
64лв. в полза на ОД на МВР-Варна, 120лв.
в полза на ВРС и сумата от 1 000лв., , представляващи направени от „Е.
„ООД разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното,съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :