РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Сливница, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20241890100049 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Oбразувано e по искова молба от Д. С. Д. против „Ю.Б.“ ЕООД с която е предявен иск
за присъждане на сумата в размер на 26 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 10.05.2023 г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на увреждането – 10.05.2023 г. до
окончателното плащане. Претендира се разноски.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът, по силата на трудов договор, е
работил при ответника на длъжност „Управител, търговия на дребно/магазин на
самообслужване“. Твърди, че на 10.05.2023 г., докато изпълнявал трудовите си задължения, е
следвало да свали от високо място, поставени два пластмасови съда /кофи/, в които се е
събирала просмукваща се от тавана вода в склада, за да не попада и уврежда съхраняваната
стока. Този теч е съществувал от доста време, но собствениците на фирмата не са го
отстранили, а са задължавали служителите си да следят и изливат периодично пълните
съдове с вода. Така на посочената дата ищецът, при опит да свали пълните с вода
пластмасови кофи, чрез фирмен мотокар, с който бил повдигнат до нивото на кофите, при
захващането на един от пластмасовите съдове се отчупва част от съда и с вследствие на
действие на силата на упражненото въздействие, дланта на ръката свита в юмрук със
захваната част от счупилата се пластмаса се удря в дясното око на ищеца и по този начин
същото се наранява. След нараняването ищецът изпаднал в безсъзнание в тъй наречения
кош, в който се намирал на мотокара и с който бил повдигнат до пластмасовите съдове. След
като дошъл в съзнание установил, че с увреденото око не вижда. Окото е било силно
зачервено и с него не било възможно да се възприемат обекти. Ищецът веднага потърсил
спешна помощ в МБАЛ „Рахина Ангелова“. Там бил прегледан в спешен кабинет, но поради
сериозното увреждане, съществувал риск да загуби окото си, поради което от там му
препоръчали да отиде в ИСУЛ в гр. София. Ищецът отишъл там, като в условия на
спешност, му бил извършен преглед и било установено разкъсване на роговицата на дясното
1
око /15мм/. Приет е за болнично лечение и оперативна интервенция. Такава е извършена на
11.05.2023 г., изразяваща се в шев на корнеално разкъсване с ход на заболяване – остър. С
разпореждане на НОИ злополуката е била приета за трудова. Твърди се, че до 31.07.2023 г.
ищецът е бил в болничен, през което време е чувствал постоянни болки и дискомфорт. С
оглед възрастта и към момента все още чувствал болки. При извършен преглед на 16.01.2024
г. в МБАЛ „Р. Ангелова“ било констатирано, че лещата на увреденото око е с леко задно
субкатедално уплътнение, цикатриси на роговицата и травматична катаракта. Лекуващият
лекар е заявил, че следва да се направи отново операция на увреденото око. В резултат на
инцидента на ищеца са причинени болки и страдания, стрес, изразяващ се в изпадане в
безсъзнание, силен шок и разкъсна рана на окото, които оценява на сумата от 26 000 лева.
Счита, че работодателят отговаря за това обезщетение и следва в негова тежест да се
възложи.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва иска. Признава обстоятелството, че ищецът е работил при него по трудово
правоотношение. Оспорва размера на претендираните от ищеца суми. Ответникът заявява
също, че ищецът е съпричинил вредите поради груба небрежност. Моли за отхвърляне на
исковете. Прави искане за привличане на трето лице помагач в лицето на ЗК „У.Ж.“ АД.
Претендира разноски.
С Определение от 28.03.2024 г., по искане на ответника, съдът е конституирал в
негова подкрепа трето лице помагач в лицето на ЗК „У.Ж.“ АД, от които е постъпило
становище, че подкрепят изложеното в отговора на исковата молба, като признават, че с
ответника имат сключена застраховка трудова злополука на работниците и служителите в
дружеството.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен са обективно, кумулативно осъдителни искове с правна квалификация
чл.200, ал.1 КТ и чл.84, ал.3 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че е полагал труд при ответника по трудов договор,
настъпила трудова злополука, в резултат на която за ищеца са настъпили вреди, вредите,
причинно следствена връзка между трудовата злополука и вредите, размер на вредите.
Ответникът носи насрещно доказване, както и да докаже, наличие на обстоятелства, които
изключват отговорността му, както и възражението си за съпричиняване, че ищецът е
допуснал груба небрежност при изпълнение на задълженията си, което е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат.
С Определение от 28.03.2024 г., като безспорно между страните е отделено, че
ищецът е полагал труд при ответника по силата на трудов договор, действащ към дата
10.05.2023 г., като е заемал длъжността „Управител, търговия на дребно/магазин на
самообслужване“, както и, че на 10.05.2023 г., в работно време, докато е изпълнявал
трудовите си задължения, ищецът е претърпял трудова злополука, като при управление на
фирмен мотокар се покачил на височина близо до тавана за сваляне на пълни с вода
пластмасови съдове, като при захващането на един от пластмасовите съдове се отчупва част
от съда, с която част се наранява дясното око.
Злополуката е приета за трудова от НОИ с Разпореждане от 30.05.2023 г. /л.19/, което
не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Спорно по делото е размера на вредите, като парична стойност и допринесъл ли е
ищецът с поведението си за настъпване на същите, проявил ли е груба небрежност.
От представената по делото епикриза /л.21/ се установява, че ищецът е приет в в
2
Клиника по Очни болести в „УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“ на 10.05.2023 г. и е изписан
на 12.05.2023 г. с поставена диагноза „разкъсана рана на окото без пролабиране или загуба
на вътреочни тъкани“, като му е извършено оперативно лечение – шев на корнеално
разкъсване. Поставена била гипсова имобилизация. Положени са 5 единични шева
роговична рана в долната половина с дължина 15 мм и е възстановена предната камера на
окото.
Епикризата е официален свидетелстващ документ, който има обвързваща съда
доказателствена стойност, доколкото е издаден от лекуващия лекар на ищеца, при и във
връзка с извършената от него работа. Именно изготвилият епикризата е и лекарят, извършил
посочените в нея манипулации и е поставил диагноза на ищеца.
От представените по делото болнични листове за временна нетрудоспособност на
ищеца /л.27-29/ се установява, че на същия е предписано домашно лечение, във връзка с
претърпяната от него трудова злополука за периода от 10.05.2023 г. до 31.07.2023 г.
От представения по делото амбулаторен лист от 16.09.2024 г. /л.140/ се установява,
при преглед на ищеца, че на същия е поставена диагноза фонова ретинопатия и ретинални
съдови изменения.
Отразеното в епикризата и амбулаторния лист се потвърждава и от изготвената по
делото Съдебно-медицинска експертиза /л.147/. От последната се установява, че в резултат
от претърпяната трудова злополука, на ищеца е причинено сериозно телесно увреждане,
изразяващо се в разкъсана рана на окото без пролабиране или загуба на вътреочни тъкани,
малък подкожен хематом на горния клепач в средна трета, линейна разкъсно-контузна рана
под зеничния план, вървяща косо в дълбочина на роговицата до предна/средна строма,
зачервяване на конюктивата, усложнения на първична травма, травматична катаракта
/перде/, роговично помътняване, ретинопатия на дясното око. Всички тези травми,
включително развилото се усложнение в последствие са пряка и непосредствена причина от
самото нараняване на окото. Вещото лице обосновава, че към момента на травмата на
дясното око увреждането е причинило на ищеца трайно отслабване на зрението на дясното
око за период по-голям от 30 дни. Развилите се усложнения на първичната травма
/травматична катаракта, ретинопатия/ са му причинили постоянна слепота с дясното око.
Вещото лице дава заключение, че първичната травма е с оздравителен период от 1 - 1.5
месеца, докато развилите се усложнения са прогресивни и неминуемо водят до загуба на
зрението в увреденото око. Установява се, че е необходима операция по отстраняване на
увредената леща на дясното око, доколкото без такава операция зрението ще спада до пълна
слепота на дясното около. Също така се установява, че белега на очната ябълка е възможно
да води до ежедневни неудобства като чувство за чуждо тяло в окото, повишено
сълзотечение, рецидивиращи зачервявания на лигавицата на окото.
Съдът кредитира СМЕ като обективно и компетентно изготвена, основана на
професионалните знания и опит на вещото лице, което е обсъдил всички налични по делото
медицински документи, след което е изготвил заключението си.
От показанията на свидетеля Д. В.А. /протокол от о.с.з. т 18.06.2024 г. л. 128/, доведен
от ищеца, негов колега при ответника и приятел, се установява, че е запознат с претърпяната
от ищеца трудова злополука, за която му разказал колега в работата и след това и самият
ищец. Свидетелят се чул и видял още същият ден на злополуката с ищеца на видеовръзка, а
физически - след претърпяната операция. Свидетелят възприел, при срещата си с ищеца, че
същият имал промяна в дясното око, било превързано цялото, а лицето му било посиняло.
Психически не се чувствал добре, имал опасение, че ще остане без зрение и без всякаква
физическа активност в млада възраст Свидетелят видял ищеца на живо след изписването му
от болницата. След това се чували 4-5 пъти в седмицата, като ищецът му споделял, че не
може да се справя сам и му е нужна помощ. Също така не можел да управлява автомобил
вечерно време. Бил в отпуск, поради временна нетрудоспособност първоначално за около
3
два месеца, след което се върнал отново на работа. След като се върнал на работа не можел
да вдига тежко, да се натоварва, заради окото, което наложило пак да излезе в болнични.
След изтичане на болничния, поради невъзможността да извършва физическа дейност,
напуснал работа при ответника и потърсил работа на друго място. От новата работа също
напуснал, защото работата му била пред компютър и заради натоварването на окото не
можел да я върши. Година след инцидента и операцията, ищецът продължавал да не може да
изпълнява физическа дейност. Не можел да тренира. Оплаквал се от главоболие. Свидетелят
установява, че и към момента има следа по лицето му от травмата.
Преценени по реда на чл.172 ГПК, с оглед евентуалната им заинтересенованост,
съдът кредитира показанията на така разпитания свидетел като обективни и
непротиворечиви, както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства.
Свидетелката дава сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е
възприела.
С оглед всичко изложено съдът приема, че се доказа пълният фактически състав на
разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ, а именно, че на 10.05.2023 г. ищецът е претърпял трудова
злополука, в резултат на която са му причинени травматични увреждания, така както е
описано в исковата молба.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя на
уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на
възстановителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца с оглед
степента на психическа и емоционална зрялост, както и възможностите му за
възстановяване и адаптация.
Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне
размера на обезщетението. Такива обстоятелства са например характера на извършеното,
начина и обстоятелствата, при които е осъществено и последиците от него.
В настоящия случай, с оглед установените по делото претърпени вреди от ищеца,
съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди е в размер на търсената от него сума в размер на 46 000 лева.
За да определи този размер съдът взе предвид вида на травматични увреждания и
мястото, на което са причинени на ищеца, а именно една от най-уязвимите и чувствителни
части от човешкото тяло – окото. Наложилото се оперативно лечение. Обстоятелството, че в
резултат на травмата се е развило прогресивно усложнение, което води след себе си до пълна
слепота на дясното око, което съдът взема предвид, на основание чл.235, ал.3 ГПК.
В тази връзка следва да се посочи, че на обезщетяване в настоящото производство
подлежат всички вреди и усложнения, които са в причинно-следствена връзка с настъпилата
трудова злополука и са установени в рамките на настоящото производство и са релевирани
от ищеца в хода на съдебното дирене. В този смисъл са Решение по гр.д. № 2468/2022 г. на
ВКС, IV ГО, Решение по гр.д. № 996/2023 г. на ВКС, IV ГО и др.
При определяне на обезщетението съдът взе предвид и обстоятелството, че и към
момента ищецът има следи по лицето си от травмата, а е млад човек, в разцвета на силите
си. Взе се предвид и младата възраст на ищеца едва на 24 г., на която възраст той е изправен
пред преспективата да не може да вижда пълноценно и с двете си очи и да загуби зрението
си с едното, както и невъзможност да полага физически труд, да тренира, което за един млад
4
човек е сериозно ограничение на професионалния и социалния му живот.
Съдът, взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към
размера на неимуществените вреди към м. май 2023 г. Налице е връзка между стандарта на
живот в страната и определеното от съда обезщетение. Тя е израз именно на критерия на
справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и
време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие,
конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на
доходите. В този смисъл Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на
ВКС.
В тази връзка размерът на обезщетение е съобразен с обстоятелството, че за периода
от настъпване на трудовата злополука – 10.05.2023 г. до постановяване на съдебното
решение – 02.12.2024 г. действително е увеличена минималната работна заплата от 780 на
933 лева, която се взима като основа на стандарта на живот в страната, но това не е
вследствие на увеличаване на благосъстоянието на обществото, а поради нарастване на
инфлацията, предвид официалните данни, обнародвани от Националния статистически
институт на официалната му интернет страница.
С оглед изложеното съдът съпоставя размера на обезщетението със средно
статистически размер на доходите към днешна дата, доколкото предвид инфлационните
процеси в страната, той съответства с доходите от 2023 г. Определеното обезщетение съдът
приема, че е адекватно на претърпените вреди и се явява справедлив техен еквивалент.
Следва да се посочи, че при определяне на размера на обезщетението съдът се
съобразил и от практиката на ВКС при подобен казус, а именно Решение № 82 от 20.04.2021
г. по гр.д. № 1811/2020 г. ВКС, III ГО, в което е определено, за подобен вид увреждане,
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева и то за травма от трудова
злополука, настъпила през 2015 г. близо 8 години преди процесната, при друга икономическа
обстановка.
С Протоколно определение от 31.10.2024 г., по искане на ищеца и по реда на чл.214,
ал.1 ГПК, съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск за главница, като
същият е увеличен от 26 000 лева на 46 000 лева, поради което до увеличената сума искът
ще бъде уважен.
Няма твърдения от нито една от страните, че ищецът е получил обезщетение от
работодателя или от ЗК „У.Ж.“ АД за процесната трудова злополука.
По възражението за съпричиняване, направено от ответника:
С отговора на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК, ответникът е направил
възражение за съпричинява на вредоносния резултат от страна на ищеца, доколкото същият
самоволно е решил да се покачи на височина от 2-3 метра с помощта на високоповдигач до
мястото където са поставени пластмасовите съдове, без да му е възлагано от работодателя,
като по този начин е допуснал груба небрежност, което е довело и до настъпване на
вредоносния резултат за ищеца.
Съгласно разпобата на чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност.
В безпротиворечивата практика на ВКС е прието, че грубата небрежност е съзнавана
непредпазливост и е налице, когато работникът е съзнавал, предвиждал е настъпването на
вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. Груба небрежност има само когато
пострадалият не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка, като преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните
обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника,
съпоставено с доказателствата.
5
От разпитана по делото свидетелка К.Б.Х. /протокол от о.с.з. от 09.05.2024 г. л. 110/,
доведена от ответника и служител при същия, се установява, че на процесната дата е
работила заедно с ищеца в магазина на дружеството в гр. Перник. Видяла ищеца, докато бил
покачен на високоповдигач до пластмасови кофи, пълни с вода от теч в тавана, който се
държал за окото. Установява, че в магазина има теч и за предпазване на стоката от теча са
поставени пластмасови кофи, които да събират водата от теча. Установява, че всеки ден
някой от служителите мъже се качвал с високоповдигача, за да вземе кофите и да ги
изпразни. В процесния ден това сторил ищецът. Това се правело, за да се запази стоката и да
не се мокри.
От показанията на свидетеля Д. К.Т./ протокол от о.с.з. от 09.05.2024 г. л. 112/,
доведен също от ответника и служител при него, се установява, че към него, в качеството му
на организатор ремонт и поддръжка, бил подаден сигнал от колегите му от гр. Перник, че в
магазина там има теч от водосточна тръба. Разбрал, че в магазина се справяли с теча като
поставяли пластмасови кофи, след настъпване на инцидента с ищеца. Счита, че причината,
поради която са поставяни кофите е било, за да се запази стоката в магазина.
Съдът като прецени, показанията на така разпитаните свидетели, по реда на чл.175
ГПК, с оглед евентуалната им заинтересованост, счита, че същите са обективни и дават
сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.
От показанията им става ясно, че ежедневно служителите – мъже, в магазина в град
Перник, включително ищецът, са изпразвали кофите с вода, като това е било възможно
единствено чрез ползване на високоповдигач, предвид височината, на която се намират
същите – 2-3 метра. Извършването на тази дейност е била в полза и в интерес на
работодателя, за да го предпази от настъпването на вреди – повреда на стоката в магазина,
като работодателят не е взел своевременни мерки за отстраняване на теча, а едва след
настъпване на инцидента.
Не се установява ищецът да не е спазил правилата за управление на високоповдигача,
в резултат на което да е настъпил процесния инцидент или да е проявил каквато и да било
друга група небрежност при изпълнение на служебните си задължения, което да е довело
или допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Свидетелката Х. установява, че свалянето и изпразването на кофите с вода е било
осъществявано от всички служители – мъже в магазина, което означава, че на същите това
им е възложено от работодателя. Дори и да не им е пряко възложено, тази дейност е във
връзка с работа на ищеца в магазина, като негов управител, да предпазва повереното му
имущество, стоки, техника, видно от чл.41, ал.1 от Правилника за вътрешния трудов ред
/л.49/ в дружеството. Именно в изпълнение на това свое задължение, ищецът е извършил
дейността, по повод на която е настъпил процесния инцидент.
Предвид обсъдените доказателства и след установяване на механизма на настъпване
на трудовата злополука, съдът приема, че ищецът не е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, като е допуснал груба небрежност, поради което определеното
обезщетение не подлежи на редуциране.
Като законна последица от уважаване на иска ще се присъди и законната лихва върху
главницата от датата на увреждането – 10.05.2023 г., на основание чл.84, ал.3 ЗЗД и каквото
искане е направено от ищеца още в исковата молба.
Решението е постановено при участие на ЗК „У.Ж.“ АД, ЕИК ****************, като
трето лице - помагач на ответника „Ю.Б.“ ЕООД, ЕИК ****************.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по делото, съгласно
разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 ГПК, дължимите от него разноски са заплатени от бюджета
на съда и ще бъдат възложени на ответника на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на РС –
6
Сливница, а именно – 1840 лева – дължима държавна такса, 500 лева – депозит за СМЕ
общо 2340 лева, които ще се присъдят изцяло.
Ищецът доказа разноски в размер на 2800 лева, платено адвокатско възнаграждение,
за реалното плащане на което е представена разписка, обективирана в приложения по делото
договор за правна защита и съдействие /л.8/, които ще му бъдат присъдени изцяло, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ ЕООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. „Л. Л.“ № * ДА ЗАПЛАТИ НА Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. „К.“ № **, бл.*, вх.*, ет.*, ап.** сумата в размер на 46 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, от трудова злополука,
настъпила на 10.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
увреждането – 10.05.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 2800
лева – разноски в производството.
Решението е постановено при участие на ЗК „У.Ж.“ АД, ЕИК ****************, като
трето лице - помагач на ответника „Ю.Б.“ ЕООД, ЕИК ****************.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - София.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7