Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 223
29.10.2021г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета Митрушева
при секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 579 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), подадена чрез процесуален представител, против Решение №260099 от 08.04.2021 г., постановено по АНД №91 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че се оспорва решението на районния съд поради неправилно приложение на закона. Коментират се изводите на съда и се сочи, че се оспорва тълкуването, че е налице противоречие в посочени обстоятелства, като се навеждат доводи, че било неясно отразено от съда в какво точно се изразява несъответствието. В конкретния случай лицето „С.“ ЕООД извършил регистрацията си (вписване на 11.08.2020г.), след като няколко месеца осъществявал дейност на разпространение на твърди горива (22.03.2020г. до 11.08.2020г.). Впоследствие „С.“ ЕООД се вписвал в регистъра с посочване на един обект, в който била направена и проверката, довела до издаване на процесните АУАН и НП, а именно обект за разпространение №Р-0177-1, адрес гр. Х., бул. „О.“, имот №…. Упоменаването в НП на обстоятелството, че нито санкционираното дружество, нито сегашният регистриран обект на „С.“ ЕООД били регистрирани през периода 22.03.2020г. до 11.08.2020г. не водело до противоречие с това, че наказанието в оспорваното НП било за дружеството „С.“ ЕООД и извършваната от него дейност без вписване в регистъра по чл.8б, ал.1 от ЗЧАВ. Следвало да се отбележи, че лицата, които се вписват в регистъра по чл.8б, ал.1 от ЗЧАВ, представяли при вписване списък с обекти, в които ще се осъществява дейността по разпространение. Констатациите за липса на регистрация били за минал период, в който дружеството и съответният обект не били индивидуализирани заедно в регистъра и респективно наложената санкция била за дружеството. Ясно било разписано, че нарушението било осъществено от дружеството, което не било вписано в регистъра наред със съответния обект до 11.08.2020г. Навеждат се доводи, че не се създава неяснота или противоречие, която да съставлява процесуално нарушение и да препятства възможността за административнонаказаното лице да организира защитата си. На следващо място се оспорва тълкуването на съда във връзка с дефинициите в Допълнителните разпоредби на ЗЧАВ за „разпространение на твърди горива“ и „разпространител на твърди горива“. Цитират се §1 т.44 и т.45 от ДР на ЗЧАВ, като се твърди, че дефиницията за разпространение на твърди горива била многокомпонентна и включвала производител, вносител и разпространител включително, както било изрично посочено. Твърди се, че доколкото разпространителят бил посочен като част от веригата на движение на твърдите горива по смисъла на дефиницията по т.44, пар.1 от ДР на ЗЧАВ, то съответно наказаното дружество правилно билo квалифициранo като „разпространител на твърди горива“, доколкото получавал доставка и извършвал продажби на въглища. Оспорва се твърдението на съда, че неправилно било посочено особеното качество на наказаното дружество като разпространител на твърди горива. На следващо място, във връзка с наведените в решението доводи, че не било доказано нарушението за посочения период на неговото извършване 22.03.2020г. до 11.08.2020г., се твърди, че в разглеждания случай непрецизираната начална дата на нарушението не съставлявала съществено процесуално нарушение, доколкото от една страна през посочения период от 22.03.2020г. до 11.08.2020г. наказаното дружество реално разпространявало твърди горива. От друга страна, при преценка на степента на обществена опасност на нарушението следвало да се отчете естеството на нарушението, а именно разпространение на твърди горива (въглища), без вписване в публичния регистър, т.е. без възможност за осъществяване на контрол над качеството на разпространяваните твърди горива, което можело да доведе до фатални последици за крайните потребители в случай на покупка на твърди горива с лошо качество. По подробно изложените в касационната жалба доводи се моли за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление №ГБО-0002/11.01.2021г.
Ответникът, чрез процесуален представител моли да бъде потвърдено решението на районния съд. Претендира се присъждане на разноските по делото пред двете инстанции за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №260099 от 08.04.2021г., постановено по АНД №91/2021г., Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №ГБО-0002 от 11.01.2021г., издадено от Заместник - Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „С.“***, се налага имуществена санкция в размер на 10 000 лева, на основание чл.34, ал.3 от Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и е осъдил Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр. София да заплати на „С.“*** сумата в размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на последното. НП било издадено в противоречие с чл.57, ал.1, т.5, вр. т.6 от ЗАНН. Съдът е приел, че за да бъде осъществено нарушението по чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ, е необходимо от обективна страна наказаното дружество да разпространява твърди горива, без да е вписано в регистъра по чл.8б от ЗЧАВ и/или дори да е вписано, то да разпространява твърдо гориво в обект, който не е вписан в публичния регистър. В обстоятелствената част на АУАН и в НП било прието за установено, че и дружеството жалбоподател, и проверяваният обект не са вписани в регистъра на лицата, които разпространяват твърди горива и обектите в които се разпространяват твърди горива. В същото време обаче, в противоречие с установеното и прието от АНО /че лицето и обекта не са вписани в регистъра/, дружеството било наказано, че е разпространявало в периода от 22.03.2020 г. до 11.08.2020 г. твърди горива за битово отопление- въглища, без да е вписано в регистъра по чл.8б, ал.1 от ЗЧАВ, т.е. в противовес с изложеното в обстоятелствената част. В допълнение, след като е обсъдил разпоредбите на §1, т.44 и т.45 от ДР на ЗЧАВ, съдът е достигнал до извода, че субект на нарушението по чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ е производителят на твърди горива или неговият вносител, а подобни твърдения /че наказаното дружество е производител на твърди горива, респ. вносител на такива/ не се съдържали нито в АУАН, нито в НП, а и доказателства в тази насока не били ангажирани по делото. Напротив, от приложената по преписката фактура от 01.09.2020 г. се установявало, че дружеството е получател по доставка на въглища в определено количество и на определена цена от друго търговско дружество. Непосочването на особеното качество, което следвало да притежава нарушителя, съгласно горепосочените разпоредби отново сочело на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. АНО, приемайки, че наказаното дружество е разпространител на твърди горива по смисъла на §1, т.45 от ДР на ЗЧАВ, в това си качество той не би могъл да осъществи вмененото му изпълнително деяние, изразяващо се в разпространение, доколкото не се установило по делото, същият да е производител на твърди горива или вносител на такива. Заради така допуснатите съществени процесуални нарушения, обжалваното НП следвало да бъде отменено като незаконосъобразно. За пълнота на изложението, съдът е посочил, че по същество нарушението не било доказано за визирания в двата административни акта период на неговото извършване от 22.03.2020 г. до 11.08.2020 г., като мотивирал съображенията си. Последното било допълнително основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за правилно като краен резултат, макар, че не споделя всички изложени от районния съд съображения за отмяна на наказателното постановление.
В Наказателно постановление №ГБО-0002 от 11.01.2021г., издадено от Заместник - Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, е отразено, че като е разпространявало в периода от 22.03.2020г. до 11.08.2020г. твърди горива за битово отопление – въглища, без да е вписано в регистъра по чл.8б, ал.1 от ЗЧАВ, „С.“ ЕООД, в качеството на разпространител на твърди горива за битово отопление по смисъла на §1, т.45 от ДР на ЗЧАВ е извършило нарушение на чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ.
Настоящата инстанция не споделя изложените от районния съд съображения за наличие на неяснота относно посоченото в АУАН и НП описание на извършеното нарушение, съответно за допуснато нарушение на императивните разпоредби на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Касационната инстанция намира описанието на нарушението за ясно и съответстващо на придадената му правна квалификация. Не буди съмнение кое е наказаното лице и за какво деяние е ангажирана неговата отговорност. Ясно е посочен и периода на извършване вмененото нарушение. За да бъде осъществено нарушението по чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ, е необходимо от обективна страна наказаното дружество да разпространява твърди горива, без да е вписано в регистъра по чл.8б от ЗЧАВ и/или дори да е вписано, то да разпространява твърдо гориво в обект, който не е вписан в публичния регистър. Именно в тази насока са събраните в хода на административното производство доказателства.
Независимо от изложеното Районен съд Хасково правилно е приложил закона, като е отменил наказателното постановление изцяло.
Настоящият състав споделя изложените в процесното решение мотиви за недоказаност на нарушението за целия инкриминиран в АУАН и НП период от 22.03.2020г. до 11.08.2020г. Ревизираната инстанция е приела, че процесният регистър е започнал реално да функционира към на 15.04.2020г. , когато е вписана първата регистрация в него, предвид което за жалбоподателя обективно е било невъзможно да изпълни вмененото му задължение от законодателя, понеже към част от периода /от 22.03.2020г. до 15.04.2020г./, визиран в НП, такъв регистър реално не е съществувал и не е функционирал, като настоящата инстанция напълно споделя мотивите на съда за достигане до този извод. Наред с това, както обосновано е приел районният съд, разпоредбата на чл.25б от Тарифа №11 за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по Закона за държавните такси, с която е определен размера на дължимата такса за регистрация на лицата, които разпространяват твърди горива, и обектите, в които се разпространяват твърди горива, е в сила от 07.04.2020г., а нейното заплащане е едно от задължителните условия за вписване на лицата в регистъра по чл.8б ал.1 от ЗЧАВ. След като в периода от 22.03.2020г. до 11.08.2020г. се твърди да е извършено нарушението, той следва и да бъде доказан като начална и крайна дата, което обаче не е сторено от страна на АНО. Ето защо административнонаказателната отговорност на процесното дружество неправилно е ангажирана за целия посочен в НП период. Доколкото касационната инстанция не разполага с процесуална възможност да изменя административно наказателното обвинение, то следва да се остави в сила решението на РС Хасково като краен резултат, отменящо в цялост оспореното наказателно постановление.
По тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено своевременно поисканото и действително заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на 600 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 27.09.2021г., за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, платимо от касатора.
По изложените съображения и на основание
чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260099 от 08.04.2021г., постановено по АНД №91/2021г. по описа на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор, гр. София, да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление гр. Х., ж.к. „О.“ бл., вх.., ет.. ап…., представлявано от Т.М.С., разноски по делото в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.