№ 8293
гр. * 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110135730 по описа за 2024 година
„** е предявило срещу В. Г. М. и И. М. М. осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на вземания за продажна
цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 3835,92 лева –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 14.06.2024 г. до окончателното изплащане, 609,70 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2020 г. – 28.10.2022 г., 43,45 лева – сума за дялово разпределение за периода
10.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2024 г. до окончателното
изплащане и 9,64 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.12.2019 г. – 28.10.2022 г., за топлоснабден имот в гр. * ул. „*“ № *. Сумите се
разпределят както следва: от В. Г. М. – ½, а именно: 1917,96 лева – стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2024
г. до окончателното изплащане, 304,85 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –
28.10.2022 г., 21,73 лева – сума за дялово разпределение за периода 10.2019 г. – 04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 14.06.2024 г. до окончателното изплащане и 4,82 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. –
28.10.2022 г.; от И. М. М. – ½, а именно: 1917,96 лева – стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2024 г. до
окончателното изплащане, 304,85 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –
28.10.2022 г., 21,73 лева – сума за дялово разпределение за периода 10.2019 г. – 04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 14.06.2024 г. до окончателното изплащане и 4,82 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. –
28.10.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
1
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който
оспорват предявените искове. Не оспорват, че имат качеството на наследници на починалия
** М., за който е представен нотариален акт за собственост на процесния имот, като считат
няма доказателства за това да са приели наследството. Оспорват наличието на облигационно
отношение с ищеца, както и на такова с техния наследодател, както и реално да са
потребявали топлинна енергия. Считат, че ищецът не е доставял топлинна енергия до имота.
Релевират възражение за погасяване на претендираните суми по давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот,
ищецът е представил нотариален акт № 188 от 11.02.1997 г., по силата на който ** М.
придобива имот в гр. * ул. „*“ № *. Ответниците не оспорват, че имат качеството на
наследници на починалия ** М.. От справка се установява, че не е наличен вписан
отказ/прием на наследството на ** М. от страна на В. Г. М. и И. М. М.. Доколкото по делото
няма данни ответниците да са се отказали от наследството на наследодателя си или да са го
приели по опис, съдът приема, че не е оборена презумпцията на чл. 48 ЗН и същите са
приели наследството, следователно отговарят за задълженията на процесния имот. С оглед
на това съдът намира, че по силата на закона между ответниците като потребители и
топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия по отношение на обект с абонатен № 277544,
без да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
2
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия е в размер на 3835,91 лева без предишни просрочени или
неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово
разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 43,46 лева. За периода
2019/2020 г. ТЕ за БГВ се начислява по показанията на 2 водомера. За периода 01.05.2021 г. –
30.08.2021 г. ТЕ за БГВ се начислява по показанията на 1 брой водомер за топла вода. За
периода 2020/2021 г. ТЕ за БГВ, поради липса на достъп, се начислява служебно на „брой
лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 брой потребител. Според ФДР през този
период в процесния имот потребителите са били 2 броя.
С отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно
разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане
цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни
вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия
правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни
общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в
който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Поради горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
3
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск на 14.06.2024 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на
доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след
14.06.2021 г. Доколкото процесният период обхваща 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., то съдът
намира, че всички претендирани вземания са погасени по давност, поради което и
предявените главни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Поради
неоснователност на главния иск, следва да бъдат отхвърлени и предявените акцесорни
искове.
С оглед изхода на спора право на разноски имат ответниците на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, които са претендирали разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 525
лева за всеки от тях.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „** ЕАД, ЕИК * срещу В. Г. М., ЕГН **********,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна
лихва, както следва: 1917,96 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2024 г. до окончателното
изплащане, 304,85 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 28.10.2022 г., 21,73 лева
– сума за дялово разпределение за периода 10.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва
от 14.06.2024 г. до окончателното изплащане и 4,82 лева – мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. – 28.10.2022 г. за топлоснабден имот в гр. *
ул. „*“ № *, поради погасяването им по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „** ЕАД, ЕИК * срещу И. М. М., ЕГН **********,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна
лихва, както следва: 1917,96 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2024 г. до окончателното
изплащане, 304,85 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 28.10.2022 г., 21,73 лева
– сума за дялово разпределение за периода 10.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва
от 14.06.2024 г. до окончателното изплащане и 4,82 лева – мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. – 28.10.2022 г. за топлоснабден имот в гр. *
ул. „*“ № *, поради погасяването им по давност .
ОСЪЖДА „** ЕАД, ЕИК * да заплати на В. Г. М., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 525 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА „** ЕАД, ЕИК * да заплати на И. М. М., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 525 лева - разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „* ЕООД като трето лице помагач на
4
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5