Мотиви по присъда от
18.10.2022г. по НОХД 2977/2019г., по описа на СГС,НО, ХL състав
НОХД
№ 2977/2019г., по описа на СГС, НО, 40-ти състав е образувано по внесен в СГС
обвинителен акт от прокурор при СГП, с който подс.З.П.Я.
е предаден на съд. Обвинението е за следното деяние: За това че на 28.04.2017г.
до около 07.40 часа, на тротоара пред вх.“В“ на бл.404, в
гр.София,ж.к.“Люлин“,бул.“Захари Стоянов“, направил опит умишлено да умъртви А.С.А.
с ЕГН:**********, като му нанесъл с нож три порезно-прободни
рани на гърба, едната от които проникваща в гръдната кухина и причинени от нея излив на въздух в лявата гръдна кухина, което нараняване
реализира медико-биологичния признак „Разстройство на здравето, временно опасно
за живота“ и две наранявания в областта на дясното рамо, непроникващи в гръдния
кош, довели до „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като
изпълнителното деяние, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените от
закона и исканите от дееца обществено-опасни последици за това престъпление, а
именно смъртта на А., който бил своевременно откаран в УМБАЛСМ“Пирогов“, където
му била оказана спешна медицинска помощ – престъпление по чл. 115,вр. с чл.18,ал.1,пр.2 от НК.
В
съдебното заседание на 18.10.2022г., на пострадалия А.С.А. е назначен особен
представител – адв. Б., която не е заявила претенция
за конституиране като частен обвинител и не е предявила граждански иск от името
на постр. А..
Производството
е протекло по реда на дифиренцираните процедури за
разглеждане на дела, по – конкретно тази, уредена в член 371, т. 2 от НПК.
Инициатор е подсъдимият Я., който
безспорно е активно легитимиран за отправяне на такова искане, съгласно член
370, ал. 1, предложение второ от НПК. В съдебното заседание, подс. Я. потвърждава, че признава изцяло фактите, посочени
в ОА, както и, че самопризнанието му е дадено без намеса на външни фактори, с
ясното съзнание на последиците от него, сред които на първо място липсата на
провеждане на съдебно следствие за проверка на доказателствата, събрани в хода
на ДП.
Прокурорът
при СГП, в съдебно заседание, поддържа внесения обвинителен акт със същата
правна квалификация и подкрепящи го доказателства, като счита, че обвинението е
безспорно доказано. Като фундаментални такива сочи показанията на свидетеля А.С.
/ протокол за разпит от 28.04.2017г. в ТОМ 1,
л. 59 от ДП/ , както и назначените, изготвени и приобщени съдебно – медицинска експертиза,
досежно психичното състояние и свидетелската годност
на пострадалия / ТОМ 2, л. 149 от ДП/ и съдебно – психична експертиза по
отношение на З.Я. / ТОМ 2, л. 152 от ДП/. Поставен е акцент и на
самопризнанията на подсъдимия / в протокол за разпит на обвиняем от
26.10.2017г., ТОМ 1, л. 181 от ДП/, като се обръща внимание на факта, че
разкриват детайли относно процесния случай, които с
такава дълбочина биха могли да бъдат известни само на извършителя на
престъплението. В заключение смята, че направените пред съда самопризнания в
цялост се припокриват от изложената в ОА фактическа обстановка, като предлага
при индивидуализацията на наказанието да се приложи член 55 от НК поради наличие
на многобройни смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства. Предлага съдът да признае подсъдимия за виновен и да
му наложи наказание под законовия минимум в размер на три години „Лишаване от
свобода“, като приложи член 66, ал. 1 от НК и отложи ефективното му изтърпяване.
Защитата
на подсъдимия счита, че събраните и признати от подс.Я.
факти, за които не следва да се събират и проверяват вече събраните доказателства
в хода на ДП, описани в ОА, водят до по – лека правна квалификация от процесната поради липса на умисъл за лишаване от живот на
пострадалия, по – точно до престъпните състави за умишлено нанесена телесна
повреда.
Подсъдимият
Я. в съдебно заседание признава вината си, дава свободно изразено и информирано
съгласие да не се събират доказателства за фактическата обстановка, описана в
ОА и признава съотносимостта й с обективната
действителност в инкриминирания период. Изразява съжаление за стореното, а в
правото си на последна дума не изразява претенция по отношение на присъдата към
съда.
По отношение на фактическата
обстановка, Съдът намира за установено следното:
Подсъдимият
З.П.Я. ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен,
неосъждан / свидетелство за съдимост в ТОМ 1, л. 101 от ДП/, пенсионер, живущ ***.
Пострадалият
А.С.А. е роден на *****. в грПерник, българин,
български гражданин,с висше образование, пенсионер, живущ ***.
Познанството
между подс. З.П.Я. и пострадалия А.С.А. датира от
дълги години. Двамата живеели в съседство, на един и същи етаж в жилищна
кооперация на адрес: град София, ж.к. „Люлин“, блок *****. Постр.А. страдал от параноидна
шизофрения в резидуален стадий с оформена личностова промяна /личостов
дефицит/.Той водел клошарски
начин на живот, бил без трудова ангажираност и стабилен източник на приходи.
Ровел в кофите за боклук, за да търси храна и други вещи, които складирал на
площадката пред входната врата на подс.Я.. Често се
случвало постр.А. да спи и да се храни пред вратата
на апартамента си, както и там да задоволява физиологичните си нужди. Поради
този начин на живот на пострадалия, пред апартамента на подс.Я.
постоянно имало различни отпадъци и се носела непоносима миризма из целия блок.
Наред с това, пострадалият имал агресивно поведение – тропал и крещял по
вратите на съседите си, заплашвал че ще ги убие, изхвърлял фекали
и други вещи от прозорец на апартамента си,замеряйки преминаващите до блока
хора.
Поради
всичко това отношенията на постр.А. със съседите му и
с подсъдимия били много влошени и конфликтите с тях, включително и с подс.Я. били многобройни. От страна на живущите в блока,
включително и от подс. Я. били подавани множество
жалби и сигнали до компетентните органи, но до промяна в ситуацията, не се
стигнало.
На
инкриминираната дата, 28.04.2017г., около 7 и 35 часа, в град София, ж.к.
„Люлин“, подс. З.Я. отишъл до близкия магазин за да
закупи вестник и любимите бисквити на внучката си. Извървял разстоянието до
бул. „Захари Стоянов“ и, когато стигнал тротоара пред блок 404, вход „ В “ в
ж.к.“Люлин“,гр.София, срещнал срещу себе си пострадалия А.А..
Още като го видял, пострадалия започнал да крещи и да обижда подсъдимия,
наричал съпругата му „ проститутка “
и заплашил, че ще изнасили нея и дъщеря му, че ще ги избие. Заради тези обиди, а и заради предишните
личностни и битови проблеми с пострадалия, в изблик на гняв, подс.З.Я. извадил носен от него нож /неустановен по
делото/, приближил се до пострадалия и го наръгал в гръб, като му нанесъл три порезно-прободни рани на гърба, едната от които проникваща
в гръдната кухина. При физическия сблъсък диоптричните очила на подс.Я. паднали на земята и той ги вдигнал. След деянието
си, подс.Я. се прибрал в дома си.
По
същото време, на отсрещната страна на бул. „Захари Стоянов“ № 31,в магазин за
месо, бил на работа св.А.С.. Последният видял пострадалия на земята, със
съблечена тениска, като от лявата част на тялото му и по устата имал кръв. В непосредствена
близост до постр.А., св. С. видял подс.Я.
да вдига диоптричните си очила и да напуска мястото. Св. С. се приближил до пострадалия, който му
казал, че се казва А. и му посочил подс.Я., като
извършител. Св.С. незабавно уведомил органите на полицията за случилото се и
повикал Спешна помощ. Пред дошлите и запазили местопроизшествието полицаи от 9
РУ в София – град, МВР, Т.М./ протокол за разпит на свидетел от 28.04.2017г. в
ТОМ 1, л. 61 от ДП/ и П.К./ протокол за разпит в ТОМ 1, л. 63 от ДП/,
пострадалия отново посочил подс. З.Я. като автор на
посегателството срещу него.
Св.
С. знаел, че пред входа на магазина си има видеокамера в чийто обсег на заснемане попада и
местопроизшествието и прегледал записа,като установил, че пострадалия е
нападнат от мъж, който визуално приличал на човека, вдигнал диоптричните очила
и посочен му от постр.А. като извършител. На записа
се виждали движения,от страна на извършителя, които приличали на нанасяне на
удари с нож и навеждането му за очилата. Св. С. предал записа от охранителна камера
на магазина за месо / диск с надпис „DVD – R Fiesta”/
на
правоохранителните органи с протокол за доброволно
предаване от 28.04.2017г. / л. 170, т. 1
от ДП/. Назначената и приобщена по делото видео – техническа експертиза на
записа / ТОМ 2, л. 4/ не била в състояние да осъществи с категоричност лицево
разпознаване на мъжете от видеото поради лошо качество на материала. Въпреки
това, от нея се установяват две мъжки фигури, като едната от тях извършва телодвижения,
наподобяващи намушкване с нож, а впоследствие и навеждане, което съдът счита,
че е било с цел вдигане на гореспоменатите диоптрични очила от страна на подс.Я., описано от св. С..
Още
един свидетел срещнал в близост до мястото на извършване на престъплението, в
инкриминирания период подсъдимия – В.С.В., / протокол за разпит на свидетел от
08.06.2017г. в ТОМ 1, л. 88 от ДП/ в около 7 часа и 45 / четиридесет и пет /
минути. Това е станало непосредствено преди извършване на престъплението, тъй
като след кратък и позитивен разговор между нея и З.Я. те поели в
противоположни пътеки, а по дрехите и крайниците му нямало никакви следи от
кръв и физически контакт, в това число насилие.
Постр.А.А. бил откаран в УМБАЛСМ
„Н.И. Пирогов“ в град София, където при запитване от медицинския персонал отново
посочил съседа си З.Я. за извършител на нападението. Медиците оказали спешна, навременна и
специализирана медицинска помощ и констатирали, че без навременно довеждане на
пострадалия в болницата, смъртта му е била вероятна. Това се потвърждава и от
приобщеното заключение по предварителната съдебно – медицинската експертиза
/ТОМ 2, л. 19 от ДПП/ по делото с обект А.А..
След
започване на работа по случая, полицейските органи извършили оглед на
местопроизшествието / протокол за оглед на местопроизшествие с част за изземване от
28.04.2017г., ТОМ 1, л. 24 от ДП/, след което са извършили оглед на жилището на
подсъдимия / протокол за оглед на местопроизшествие от 28.04.2017г., ТОМ 1, Л.
26 от ДП/, при които са взели отривки от банята. След
това пострадалият е освидетелстван /
протокол за освидетелстване от 28.04.2017г. в ТОМ 1, л. 28 от ДП/, а в дома на
подсъдимия е извършено действие „претърсване и изземване „ в условията на
неотложност, одобрено от съда / ТОМ 1, л. 33- 34 от ДП/, при което са намерени
и иззети веществени доказателства. Било е осъществено и претърсване на лице в
рамките на ДП / протокол за обиск и изземване на З.Я.
от
28.04.2017г., ТОМ 1, л. 37 от ДП/,а същия е бил и задържан по реда на ЗМВР / Заповед за задържане в ТОМ 1,л. 165 от
ДП/. По – късно разпитани били в качеството на свидетели – съседи от блока, лицата
Р.Я./ протокол за разпит в ТОМ 1, л. 72 от ДП/, В.Ч./ протокол за разпит в ТОМ
1, л. 75 от ДП/ и В.Б./ разпит в ТОМ 1, л. 79 от ДП/.
При
претърсването и изземването от дома на подсъдимия са иззети веществени
доказателства, както следва :
• Чифт сини джапанки
•
Един брой светло - лилава хавлиена кърпа
•
Един брой червено - черна кърпа тип „халат за баня“
•
Седем на брой кухненски ножа с различни дължини / съответно: 24 см, 22 см, 18 см, 15.5 см, 19
см, 18.5 см и 21,5 см
Изхождайки
от заключенията по назначените ДНК
експертизи по делото /ТОМ 3 от ДП/ по изброените предмети е била налична
единствено кръв на живущия в апартамента З.Я. и не е установена такава на пострадалия А.А..
При
обиска и изземване от подсъдимия са намерени и иззети следните предмети :
•
Един брой малък сгъваем нож с червена дръжка
•
Един брой малка метална ножица
•
Два броя диоптрични очила с метални рамки, от които едни иззети от лицето на
подсъдимия, а вторите от черен калъф, намиращ се в джоба му
Настоящият
съдебен състав счита, че именно това са и очилата, чието вдигне от тротоара на местоизвършване на престъплението свид.
А.С. е видял, както и телодвижението по повдигането им, което камерата при
магазина за месо е заснела.
При
извършване на биологични, ДНК и дактилоскопични експертизи / ТОМ 2, л.28- 20, л.36- 37, л.43- 44, л.51- 52,
л.60- 64, л.70- 71, л.78- 79, л.85- 86, л.93-94, л.101- 102, л.109-110, л.118-
119, л.126- 127, л.134- 136, от ДП/ на
иззетите при обиска на подсъдимия вещи се установява, че по същите не е наличен
ДНК или биологичен материал от пострадалия, а само такъв от подсъдимия, в чието
владение същите са били.
Съдебно
– психиатрична експертиза е приобщена и по отношение на подсъдимия Я. / ТОМ 2,
л. 174/. Вещите лица в нея заключват, че същия не е действал в условията на
член 33 от НК, т.е. без признаци на краткотрайно или временно разстройство на
съзнанието. Позовавайки се на заключението на експертизата,което съдът намира за
пълно, обективно и изготвено с нужните професионална компетентност и
добросъвестност,поради което и кредитира, счита че подсъдимият е притежавал
способността да разбира свойството и значението на деянието си, съзнавал е
обществено - опасните последици и е желал тяхното настъпване. т.е. бил е вменяем по смисъла на НК.
По
отношение на твърденията на защитата за наличие на деяние, което следва да се субсумира под състав на престъпление по член 132, ал. 1 от НК, то те не отговарят на
обективната истина по случая, тъй като вещите лица по цитираната по – горе
експертиза в заключението си постановяват, че е у подс.Я.
е липсвала уплаха или друг вид смущение в психическото му състояние, което да
доведе до юридически признак на физиологичен или патологичен афект.
Досежно доказателствата:
Производството
по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, съгласно
разпоредбата на чл.371,т.2 НПК, поради което фактическата обстановка се
изяснява при условията на чл.373,ал.3 НПК на базата на направеното признаие на фактите в обвинителния акт от страна на
подсъдимия Я. и на базата на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят.
При
анализ на разпоредбата на чл.372,ал.4 НПК се вижда, че единствено признанието
на подсъдимия не е достатъчно, за да бъде одобрено то от съда с определение.
Съдът може да приеме признанията за виновност, само ако е несъмнено убеден, че
волеизявлението на подсъдимия е обективирано
свободно, като той самият разбира същността на обвинението и е предупреден
предварително от съда, че тези негови признания ще се ползват при постановяване
на присъдата. Необходимо е още решаващият съд да направи преценка дали
признанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, като едва при положителен отговор, съдът с определение ще следва
да обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,изложени в обстоятелствената
част на ОА. Горното е в синхрон и с разпоредбата на чл.116,ал.1 НПК, прогласящ недопустимост обвинението и присъдата да се
основават само на направено самопризнание / ТР № 1/2009г. н ВКС по ТД №
1/2008г. на ОСНК/.
В
настоящия случай е извършена положителна такава преценка, като за резултата от
нея, решаващият съд се е произнесъл с нарочно определение,налично по делото.
По
делото не са налице противоречия между доказателствата и признатите по ОА факти
по отношение на нанесените с нож три на брой удара на А.А.
в инкриминирания период на посоченото в обвинителния акт място. Безпротиворечиво, деянието е извършено от З.П.Я., като не са възникнали обществено – опасните последици
поради външни, независещи от дееца обстоятелства – спешната, компетентна и
навременна медицинска помощ. Същият е действал с пряк умисъл, съзнавал е и
желал смъртта на А.А..
Изложената
по – горе фактическа обстановка, Съдът прие за установена на база на събраните
доказателства и доказателствени средства, изредени
по-горе, които са непротиворечиви, взаимосвързани и водят до един единствен
възможен извод за обективната действителност, напълно припокриващ се с
направеното самопризнание от подс. З.Я..
Такива
дакозателства са: показанията на свидетелите А.С.А.
/които съдът кредитира, въпреки заключението на изготвената СПЕ по отношение на
свидетелската му годност,предвид че се подкрепят от другите безпротиворечиви
доказателства по делото/, Т.И.М., П.В.К., Е.К.Ч., В.П.Б., В.С.В., протокол за
оглед на местопроизшествие /л.24- 28, т.1 от досъдебното производство/,
протокол за освидетелстване на подсъдимия /л.28, т.1 от досъдебното
производство/, протокол за претърсване и изземване /л.ЗЗ- 34, т.1 от
досъдебното производство/, протокол за обиск и изземване /л.32, т. I от
досъдебното производство/, протокол за разпознаване на лица и предмети /л.85,
т.1 от досъдебното производство/, медицински документи за А.С.А. /л.128- 162,
л.191- 194, л.196- 197, л.200- 204, л.206- 208, т.1 от досъдебното
производство/, протокол за доброволно предаване /л.170, л.171, л.172, т.1 от
досъдебното производство/, заключенията на назначените и изготвени по делото
видео - техническа експертиза /л.4 - 7, т.2 от досъдебното производство/,
предварителна съдебномедицинска експертиза /л.19- 21, т.2 от досъдебното
производство/, съдебно биологични експертизи /л.28- 20, л.36- 37, л.43- 44,
л.51- 52, л.60- 64, л.70- 71, л.78- 79, л.85- 86, л.93-94, л.101- 102,
л.109-110, л.118- 119, л.126- 127, л.134- 136, т.2 от досъдебното
производство/, заключения на съдебнопсихиатрични експертизи /л.140- 150, л.152-
175, т.2 от досъдебното производство/, протоколи за извършени ДНК експертизи
/л.11- 12, л.21- 22, л.25- 28, л.34- 36, т. 3 от досъдебното производство/,
техническа /л.32, т.П от досъдебното производство/, съдебно медицински
експертизи на веществени доказателства /л.48, л.73- 74, т. 2 от досъдебното
производство/, биологични /л.57- 59, л.66- 67, т. 2 от досъдебното
производство/, заключения на ДНК експертиза /л.11- 12, л.49- 52, л.58- 60,
л.68- 71, л.77- 80, л.86- 88, л.95- 96, л.98- 100, л.107- 109, л.117-119, т. 3
от досъдебното производство/, обясненията на самия подс.Я.
Разпитан
в досъдебното производство, подс.Я. дава подробни
обяснения и признава вината си. Обясненията му са логични, последователни,
дадени добросъвестно и кореспондират с останалия безспорен доказателствен
материал по делото, поради което и съдът ги кредитира. Подсъдимият изказва
съжаление .
Относно правната страна:
Деянието
на З.П.Я. осъществява, от обективна и субективна страна, състав на престъпление
по член 115, във връзка с член 18, ал. 1, предложение второ от НК.
По
отношение на обективната страна на престъплението, подс.З.Я.
е направил опит умишлено да умъртви постр.А.А. като му е нанесъл три на брой порезни рани в областта на
гърба и дясното рамо, едната от които проникваща в гръдната кухина, причиняваща
излив и принадлежаща към категорията „разстройство на
здравето, временно опасно за живота“ и две въздействия върху тялото на
пострадалия в областта на дясното рамо, непроникващи в гръдния кош, отговарящи на квалифицикация „временно разстройство на здравето, неопасно
за живота“.
Деянието
е останало на фазата на опита по независещи от дееца причини, съставляващи
спешната и успешна намеса на медиците при УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ в град София.
Изпълнителното
деяние по чл.115 НК е „умъртви“, т.е. такова въздействие върху организма на
пострадалия, което е от естество да предизвика неговата биологична смърт, което
обикновено се осъществява чрез действие.
В
случая, с нанасянето на трите удара с нож и на местата в тялото на пострадалия,
където са попаднали ударите, подс. Я. е извършил
напълно годно въздействие върху организма на постр. А.,
способно да предизвика смъртта му.
Престъплението
по чл.115 НК е резултатно и е довършено с настъпване на биологичната смърт на
жертвата. В случая и според заключението на приетата СМЕ, без спешната
медицинска помощ, оказана на пострадалия, смъртта е била вероятна.
Качеството
субект на престъплението при убийствата би могло да притежава всяко наказателно
– отговорно лице, действащо в състояние
на вменяемост, а според заключението на СППЕ по отношение на подсъдимия, той е
бил вменяем и не е бил в състояние на патологичен
афект, нито че е действал в състояние на уплаха или смущение.
Вината
при този вид престъпления срещу личността е винаги под формата на умисъл, както
пряк, така и евентуален.
От субективна страна З.Я. е действал при пряк умисъл.Той е
целял и желал настъпването на смъртта на пострадалия, като това следва от
избраното средство за извършване на престъплението, нож и от броя и насочеността
на ударите – на място, където са разположени жизненоважни органи за
функциониране на човешкото тяло. Подсъдимият е действал с ясното съзнание, че
действията му могат да отнемат живота на пострадалия и искал настъпването на
точно този резултат.
Според чл.18,ал.1 НК
опит е и започналото изпълнение на умишленото престъпление, при което макар и
изпълнителното деяние да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и
искани от дееца общественоопасни последици.
В процесния случай е именно така, доколкото подс. Я. е нанесал трите удара с
нож, предизвикали разстройство на здравето, годно да предизвика смъртта на постр. А., като последното било избегнато единствено предвид
оказаната му навременна и адекватна медицинска помощ.
С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав заключи, че с действията си
подсъдимият е осъществил, от обективна и субективна страна, всички признаци на
състава на престъплението по чл.115, във връзка с член 18, ал.1, предложение
второ от НК и го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Причина
за извършване на престъплението е незачитане неприкосновеността на личността на
пострадалия и ниското правосъзнание на извършителя.
По отношение индивидуализацията на
наказанието:
При индивидуализация на наказанието Съдът отчете, като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подс. Я., добрите му характеристични данни, напредналата
възраст на подсъдимия, изразеното съжаление и поведението на пострадалия,
допринесло за процесния инцидент. Настоящият съдебен
състав не намери отегчаващи вината обстоятелства, поради което прецени, че
наказанието следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и
наложи на подсъдимия З.П.Я. наказание „Лишаване от свобода" за срок от три
години. Настоящият съдебен състав прецени, че в конкретния случай са налице
предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като са налице
многобройни смекчаващи обстоятелства, изредени по-горе, позволяващи
приложението на този текст. Съдът констатира, че многобройните смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, в съвкупността
си обуславят значително по- ниска степен на обществена опасност на деянието и
на дееца в сравнение с типичните за този вид престъпления. От друга страна,
личността на подсъдимия, индивидуалната специфика на обстоятелствата, при които
е извършено деянието, сочат на извода, че и минимално предвиденото в
санкционната част на разпоредбата на чл.115, във вр.
с чл.18, ал.1, предложение второ от НК наказание, се явява несъразмерно тежко.
А в този смисъл, съгласно член 58а, ал. 4 от НК, при наличие на предпоставките
и на цитираната разпоредба, и на тази, уредена в член 55, ал.1, т. 1 от НК, се
прилага по благоприятната за дееца. В процесния
случай това е последната.
Целите на наказанието по чл.36 НК, биха били изпълнени
при превес на неизбежността му, а не толкова на неговата строгост. Поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави,
визирани в чл.36 от НК ще се постигнат и при по – ниско, но неотменно наложено
наказание за извършеното престъпление. Така се постига и предупредителната цел
на наказанието, чрез генералната и индивидуалната превенция, следвайки смисъла
на наказателния закон, че наказанието е строго и неизбежно, но не и
несправедливо. Съдът прецени, че за постигане целите на наказанието не е
необходимо подсъдимият до го изтърпи ефективно, поради което и на основание
чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването като определи изпитателен срок в размер
на пет години.
По отношение на
разноските по делото:
С оглед
изхода на делото, приключило с осъдителна присъда от 18.10.2022г. и на основание чл.189, ал.З от НПК подсъдимия З.П.Я. беше осъден да заплати направените в хода на досъдебното произовдство разноски в размер на 6 286,34 / шест хиляди двеста осемдесет
и шест лева и тридесет и четири стотинки/., в полза на държавата по сметка на СДВР-МВР.
В хода на
съдебното производство не са направени разноски.
С
нарочно определение на правно основание член 306, ал. 1, т.4, предложение първо
от НПК, съдът ще се произнесе досежно пробщените към доказателствената
маса веществени доказателства.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: