Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Коюмджиева ч.гр.д.№ 5486 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. „О.“ АД, като
длъжник по изп.д. № 2020778040049 срещу постановление, обективирано в съобщение
изх. № 313 от 27.05.2020г. на ЧСИ В.И.с рег.№ 778 от КЧСИ с район на действие
СГС, с което е намалено адвокатското възнаграждение от 750 лева на 396 лева.
Твърди, че в случая претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото и факта, че не са
извършени от процесуалния представител действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане. Моли същото да бъде редуцирано до предвидения в наредбата
минимум от 200 лева, като се редуцира и таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.
Взискателят,
редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК излага
становище за недопустимост на частната жалба.
ЧСИ
В.И.с рег.№ 778 от КЧСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за
обжалваните действия, сочи, че жалбата е неоснователна.
След преценка доводите на страните и материалите по
делото, настоящият съд намира за установено следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК,
изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК
и като такава е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 2020778040049 е образувано въз
основа на молба с вх. № 432/16.03.2020г. от Д.И.П., чрез адв. Д.Н., към която е
представен оригинал на Изпълнителен лист от 26.02.2020г. издаден от районен съд
- Мадан, въз основа на Решение № 2 от 08.01.2020г. постановено по гр. дело №
360/2018г. по описа на районен съд - Мадан. По силата на така посочения
изпълнителен лист длъжникът е осъден да заплати на взискателя сума в размер на
7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинени
телесни увреждания в резултат на ПТП на 15.05.2018г., ведно със законната лихва
върху нея, считано то 04.09.2018г. до окончателното изплащане, както и 480 лева
– присъдените по делото разноски. С молбата за образуване на изпълнителното
дело е представен и договор за правна защита и съдействие, съгласно който
страните договорили възнаграждение по чл. 38, ал.2 ат Закона за адвокатурата.
До длъжника по изпълнението е изпратена покана за
доброволно изпълнение, в същата, като задължение, са вписани 750 лв. разноски
по изпълнителното и 918.43 лева такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. Изпратено
е и запорно съобщение до „Общинска банка“ АД, като е наложен запор на банковите
сметки на длъжника.
На 05.05.2020г. длъжникът по изпълнителното дело е
депозирал възражение пред съдебния изпълнител по отношение на разноските в
размер на 750 лева да бъдат редуцирани до минимално предвидените по Наредба № 1
от 09.07.2004г., като със същото е поискано и да бъде редуцирана таксата по чл.
26 от Тарифата. С обжалваното постановление от 27.05.2020г. съдебният
изпълнител е намалил разноските за адвокатско възнаграждение от 750 лева на 396
лева. Наложен е запор на банковата сметка на длъжника, като видно от
представеното на лист 16-17 от изпълнителното дело писмо и платежно нареждане
на 27.03.2020г. банката е превела цялата дължима сума в размер на 10 340.76
лева. Други действия по изпълнението не са извършени.
Въз основа на горното, съдът прави следните изводи:
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение
е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този
смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/.
Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да
стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба №
1/2004г. на ВАдвС възнаграждението за процесуално представителство за
образуване на изпълнителното производство е в размер на 200 лева, а съобразно
т.2 от същия член действаща към датата на образуване на изпълнителното дело -
за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания - 1/2 от съответните възнаграждения посочени в чл.7, ал.2.
При анализ на материалите по делото настоящият съдебен
състав намира, че в конкретния случай се касае за присъждане на възнаграждение
само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, тъй като не се установи да
са извършвани някакви други процесуални действия освен депозирането на молба за
образуване на изпълнително производство. Не се установи процесуалният
представител на взискателя да е извършвал други действия, които да попадат в
хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В конкретния
случай от страна на процесуалния представител на взискателя не са били
извършени други действия, освен подаването на молба за образуване на делото. В
случая взискателят е подал молба за образуване на изпълнително дело, в която
съгласно изискванията на чл. 428 ГПК е посочил и изпълнителен способ. Други
изпълнителни действия, касаещи удовлетворяване на паричното вземане не е
извършил, поради което на същия се дължи възнаграждение само по чл. 10, т.1 от
цитираната наредба.
Същевременно, липсват данни по делото длъжникът да е
станал причина за образуване на изпълнителното дело, доколкото не са ангажирани
доказателства, че изпълнителният лист е бил депозиран пред него с искане за
плащане преди образуване на изпълнителното дело. Процесното изпълнително дело
не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Същото е образувано срещу
застрахователно дружество, което спада към категорията на т.нар. „сигурни
платци“. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното
дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на
процесуалния представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че
определеното от съдебния изпълнител възнаграждение за процесуалния представител
на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лв.
Във връзка с изложеното съдът намира, че жалбата е
основателна, поради което Постановлението на съдебния изпълнител, с което е
намалено адвокатското възнаграждение от 750 лева на 396 лева следва да се
отмени, като същите следва да се намалят до минималния размер от 200 лв.
Относно искането на длъжника за намаляване на
начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса, съдът намира, че същото е
основателно.
Съгласно
чл. 26, б. "в" от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума, както следва - от 1000 до 10 000 лв. - 100
лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв. Пропорционалната такса по т.26, съдът
намира, че следва да се определи без вземанията за разноски, т.е. за адвокатско
възнаграждение - в този смисъл е решение № 517/28.06.2010 г. по гр.д. №1249/09
г. на III ГО на ВКС.
Към датата на образуване на изпълнителното дело,
задължението по изпълнителния лист е в общ размер от 7 480 лв., представляваща
разноски по гр.д. № 360/2018г. по описа на районен съд - Мадан. Съгласно т. 26
б. "а" от ТТРЗЧСИ таксата следва да бъде определена в размер на
742.08 лв. с вкл. ДДС.
Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея
пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на
чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители
/ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни
действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния
интерес. Под "парично вземане" по смисъла на посочената норма се
разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и
разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата
не се дължи. Поради това и пропорционални такси върху претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират. Съобразно
изложеното се налага извод за основателност на жалбата.
По разноските:
Разноски в настоящото производство не се дължат.
Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и
не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата
на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство
е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно
накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя
отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба
срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление, обективирано в съобщение изх. № 313 от
27.05.2020г. по изп. дело № 20207780400049 по описа на ЧСИ В.И.с рег.№778 от
КЧСИ, с район на действие СГС, с което е намалено адвокатското възнаграждение
на 396 лева, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК разноските на взискателя
Д.И.П. за адвокатско възнаграждение от 396 лв. на 200 лв., поради прекомерност,
както и
НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по чл. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от 918.43 на 742.08 лв. с вкл. ДДС.
Решението е окончателно, съгласно чл.437, ал.4, изр. II ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.