Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О
Р Е Ш Е Н И Е
№….........../30.03.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети март през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 7962 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени
по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ***, със седалище и
адрес на управление:***, срещу И.Г.А.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК във вр.
чл. 99 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
от 800 лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем
№ 5463618 от 23.08.2018 г., сключен между ответника и „Вива
кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № 1 от
01.07.2019 г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 01.12.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението, сумата от 122,86 лв., представляваща договорна лихва за периода от
06.09.2018 г. до 02.05.2019 г., както и
сумата от 46,52 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода от 07.09.2018 г. до 28.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 1598/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна.
Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено на ответника и в указания
едномесечен срок по делото не е депозиран писмен отговор на исковата молба.
Първото по делото
заседание е проведено на 15.03.2021 г., като редовно призованият ответник не е
изпратил представител. Същият не е направил и искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ищецът своевременно е формулирал искане за постановяване на
неприсъствено решение.
От приложените по
делото книжа се установява, че на ответника двукратно са дадени указания за
последиците от неспазване на срока за отговор на исковата молба, както и от
неявяването му в открито съдебно заседание (с разпореждане на л. 28 и
определение на л. 36 от делото).
Исковата претенция е основана на следните фактически
твърдения: на 23.08.2018 г. между „Вива кредит” ООД,
в качеството му на заемодател, и ответника И.А. – заемополучател,
бил сключен договор за паричен заем № 5463618, по силата на който заемодателят се
задължил да предоставил на заемополучателя сумата от 800
лв. срещу насрещното задължение на последния да върне отпуснатите средства,
ведно с договорна лихва от 122,86 лв., или общо 922,86 лв., в срок до
02.05.2019 г. Целият заем бил усвоен, като с част от сумата в размер на 175,33
лв. бил погасен текущ заем на ответника, а остатъкът му бил предоставен, за
което договорът имал силата на разписка. Ответникът не извършил никакви
плащания по договора и задълженията му за главница и договорна лихва станали
изискуеми с изричане на крайния срок на договора. Поради допуснатата забава в
плащанията, ответникът дължал и законна лихва върху непогасената главница,
която за периода от 07.09.2018 г. (датата на забавата) до 28.01.2020 г.
възлизала на 46,52 лв. Вземанията по договора били цедирани
от „Вива кредит” ООД в полза на ищеца с приложение №
1 от 01.07.2019 г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г. и за същите ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която била връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ответникът не е оспорил така изложените твърдения. Отделно от това, за
обстоятелствата, формиращи елементите на правопораждащия съдебно предявените
вземания фактически състав, ищецът е представил писмени доказателствени
средства, които съответстват на наведените твърдения. Преценени в тяхната
съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятна основателност на
предявените искове.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са
налице предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което
и съдебно предявените претенции следва да бъдат уважени с постановяване на
неприсъствено решение по делото срещу ответника.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото
и предвид направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
направените по делото разноски в общ размер на 230,61 лв., от които 130,61 лв. за заплатена държавна такса и 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за
изпълнение в размер на 45,26 лв.,
включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като същите следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
Водим от горното,
на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове, че ответникът И.Г.А., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, дължи на ищеца „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща
неизплатена главница по договор за паричен заем № 5463618 от 23.08.2018 г.,
сключен между ответника и „Вива кредит” ООД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № 1 от 01.07.2019 г.
към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016
г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата
от 122,86 лв. (сто двадесет и два лева и осемдесет и шест стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 06.09.2018 г. до 02.05.2019 г., както и сумата от 46,52 лв.
(четиридесет и шест лева и петдесет и две стотинки), представляваща обезщетение
за забава, начислено за периода от 07.09.2018 г. до 28.01.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. 1598/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Г.А., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ***, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от
230,61 лв. (двеста и тридесет лева и шестдесет и една стотинки) за
сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
ОСЪЖДА И.Г.А.,
ЕГН **********, с настоящ адрес:
***, да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ***, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от 45,26
лв. (четиридесет и пет лева и двадесет и шест стотинки) за сторените в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр.
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: