Р Е Ш Е Н И Е
№ 994/2.6.2022г.
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ХХVI
касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети май две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с
участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА - ВЪЛЧЕВА, докладваното от съдия
Златанова КАНД № 686 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София срещу Решение № 13 от 07.01.2022 г.,
постановено по адм. дело № 2374/2021 г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
Касационният жалбоподател обжалва решението в частта,
в която е осъден да заплати на Ц.И.К. обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 2 500
лв., в резултат от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ за 414 дни и заразеност на
спално помещение с мухъл при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора – Пловдив за периода 28.10.2019 г. – 31.08.2021 г.
Излага доводи за неправилност на решението, поради
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила – касационни основания по чл.209 т. 3 от АПК. Обосновава се, че съдът
не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото
обстоятелства, както и обективната истина, които са от значение за решаването
на правния спор. Счита, че са неоснователни оплакванията на К. за неосигурени
елементарни битови и хигиенни условия, тъй като липсват доказателства за
бездействия от страна на администрация в този смисъл. Счита, че не са доказани
реални вреди, които да са резултат от бездействие на ГД „ИН“, в частност –
Затвора – Пловдив, поради което моли съда да отмени изцяло решението в
обжалваната част или евентуално в частта над 500 лв.
Ответникът по касационната жалба – Ц. Й.К., редовно
призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
основателността на жалбата.
Контролиращата страна, Окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за правилност на
обжалваното решение.
Касационният съдебен състав, като провери
законосъобразността на първоинстанционното решение,
във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с
оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1
от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в
обжалваната част, поради което е процесуално допустима.
Производството пред първоинстанционният
съд се е развило по обективно съединени искове, предявени от Ц.И. К., с ЕГН **********,***,
против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с правно
основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение на претърпени
неимуществени вреди в размер на общо 30 000 лв., по периоди, както следва: 1. 5
000 лв. за периода от 04.04.2017 г. до 04.07.2017
г. и 2. 25 000 лв. за периода 28.10.2019
г. до датата на подаване на исковата молба – 31.08.2021 г. за престоя му в
Затвора - Пловдив, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 31.08.2021 г. до окончателното изплащане.
В хода на първоинстанционното
производство са събрани писмени и гласни доказателствени
средства. Въз основа на тях, в оспорваната в настоящото производство част,
административният съд е приел, че за периода от 28.10.2019 г. до 31.08.2021 г.
претенцията по втория обективно съединен иск е частично основателна, тъй като
при пребиваването в Затвора – Пловдив е установено липсата на достатъчно
жилищна площ за 414 дни в посочения период и заразеност
на спално помещение с мухъл. Определен е размер на обезщетението в размер на 2
500 лв.,вместо претендираните 25 000лв. Мотивирано е, че интензитетът на търпените
неимуществени вреди е средно висок, като са взети предвид продължителността на
установения брой дни, степента на пренаселеност и на заразеност
с мухъл.
Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, а
наведените от касатора възражения са неоснователни.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на
спора доказателства, при приложението на чл.284 ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в
тяхната взаимна
връзка и при
съобразяване разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи,
които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се
преповтарят.
Следва да се посочи следното: съгласно разпоредбата на
чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи
по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята
ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1, настъпването
на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен и
обоснован е изводът на първоинстанционния съд,
изведен от установената по делото фактическа обстановка, че са налице
обстоятелства, които са били неблагоприятни за човешкото достойнство на ищеца, изразили
се в обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на
човек от 4 кв. м., както и лоши хигиенни
условия в килиите (наличие на мухъл)
Съдът, в изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 от ЗИНЗС, е изискал от специализирания орган
по изпълнение на наказанията информация от значение за правилното установяване
на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за съответно
доказани твърдените в исковата молба факти в оспорваната част. Наличието на
установени по делото обстоятелства, дължащи се на бездействие и действия на
ответника ГД „ИН“ водят до правилно приетият от решаващия съд извод за доказаност и основателност на предявения иск, който се
споделя напълно от настоящата касационна инстанция.
Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният
съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ, като е дал ясен и конкретен отговор
кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства.
Обективно съдът е установил, че не са налице и
отклонения, свързани с приложението на практиката на ЕСПЧ. В § 166 от Пилотното
решение от 27 януари 2015 г. за условията в българските затвори "Нешков и
други против България", се установява, че, ако затворниците имат на
разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността
трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо
от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията.
С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият
съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл.3 от ЕКПЧ по отношение на ищеца и, доколкото в хода на
касационното производство не се установи нещо ново, настоящият съдебен състав
намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния
закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените
правила.
Съобразно предпоставките на чл.221 ал.2 от АПК съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанционният
съд в тази връзка и препраща към тях, без да е необходимо тяхното преповтаряне.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 13 от 07.01.2022 г., постановено по адм.
дело № 2374/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, XXIX състав в
частта, в която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр.
София е осъдена да заплати на Ц.И.К. сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в рамките на периода на престой в Затвора
Пловдив от 28.10.2019г. до 31.08.2021г., в резултат от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 414 дни и заразеност на спално помещение с мухъл.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.