№ 1682
гр. Бургас, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20242120108490 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Кредит
инкасо инвестмънтс Бг” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С****, представлявано от М.Г. и А.Б., с която се моли съда да
осъди ответника С. И. К., ЕГН **********, адрес: гр. Б***** да заплати на
ищеца сумите от 464,70 лева непогасена главница по договор за паричен заем
№ ****, сключен на 24.01.2022 г. между нея и „Креди йес“ ООД, 56,02 лева
договорна лихва по посочения договор за кредит за периода от 24.01.2022 г. до
24.09.2022 г., 316,93 лева договорна неустойка, както и законната лихва,
начислена върху главницата за периода от 03.07.2024 г. до окончателното й
изплащане, вземанията за които „Креди йес“ ООД е прехвърлило на ищцовото
дружество с договор за цесия от 12.01.2024 г. и за които по ч. гр. д. №
*****/2024 г. на БРС е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Твърди се, че на 24.01.2022 г. е сключен договор между
„Креди йес“ ООД и К., като на последната е предоставен кредит в размер на
600 лева. Кредитът е следвало да бъде върнат, ведно с договорна лихва в
размер на 3,4 % месечно и неустойка от 360,62 лева, на 8 месечни погасителни
вноски.
1
На 12.01.2024 г. е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземане между „Креди йес“ ООД и „Кредит инкасо
инвестмънтс Бг” ЕАД, по силата на който задължението е изкупено от ищеца.
Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД за цедирането на дълга.
Моли се за уважаване на иска и присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
Ответникът чрез особен представител е посочил, че исковете
са неоснователни, тъй като не е установено по какъв начин заемодателят е
предоставил на заемателя сумата, предмет на потребителския заем. Оспорва
твърдението, че на заемателя е отпусната договорената сума, както и че
сумата е получена реално от ответницата.
Изложени са доводи, че ответникът не е надлежно уведомен
за извършената цесия, като уведомяването му в рамките на съдебното
производство по предявен иск по прехвърленото вземане, доколкото се
представлява от назначен от съда особен представител, също не следва да се
зачита. Ето защо ищецът не разполага с активна материална легитимация с
оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД и предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни само на това основание.
На следващо място е посочено, че сключеният договор за
паричен заем страда от пороци, водещи до неговата недействителност.
Същият е нищожен и противоречаващ на императивните разпоредби на
закона и по-конкретно на разпоредбите на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
10 ЗПК. От прочитът на съдържанието на чл. 8 от договора и съпоставянето й
с естеството на сключения договор за паричен заем се налага изводът, че по
своето същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за
кредитора. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за
потребителя, са на практика неосъществими за него. Тази неустойка не е
включена към ГПР, с което се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно
която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Ето защо счита, че
процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗПК, тъй като посоченият в договора лихвен процент и ГПР не отговаря на
реално прилагания между страните, което води до недействителност на
договора съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Изложени са и доводи, че
2
ответницата не е получила и преддоговорна информация от кредитора за
конкретните параметри на кредита, поради което не са изпълнени
изискванията на чл. 6 и чл. 7, ал. 2 ЗПК.
Счита за неоснователна претенцията на ищцовото
дружество за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението.
Моли се за отхвърляне на исковете.
Като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
настоящият съдебен състав намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 240, ал. 1 във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно
разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало при условията на
пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между прехвърлителя на вземането и ответника, възникнало
по силата на сключен договор за кредит, че „Креди йес” ЕАД е бил изправна
страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от
договора, както и размера на дължимата сума и забавата на ответника да
заплати същото. Следвало е да установи начина на формиране на
компонентите на задължението, както и уведомлението до длъжника за
сключения договор за цесия. В тежест на ответника е било да установи, че е
изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските си договора.
Представен е договор за паричен заем № ****/24.01.2022 г.,
сключен между „Креди Йес“ ООД и С. И. К.. По силата на договора на
ответника е предоставен заем в размер на 600 лева, който е следвало да се
върне на общо 8 месечни погасителни вноски. В чл. 4, ал. 1 от договора
изрично е посочено, че заемателят **** К. с полагане на подписа си
удостоверява, че наделжно е получила заемната сума в размер на 600 лева. В
тази част договорът има характер на разписка и установява реалното
предаване на сумата по договора. На следващо място, съгласно посоченото в
договора всяка погасителна вноска е в размер на 86,92 лева, като лихвеният
процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 3.40 % на месец.
Общият размер на всички плащания е 695,38 лева. ГПР е в размер на 49.457
3
%. Според чл. 6 от договора той следва да бъде обезпечен с поне две от
посочените обезпечения, а именно запис на заповед, издаден от заемателя,
какъвто в случая е издаден и приложен по делото, и поръчител, отговарящ на
условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от общите условия към договора. В чл. 10, ал. 2
от ОУ е конкретизирано, че поръчителството следва да е от две физически
лица, които отговарят кумулативно на посочени в разпоредбата условия.
Според чл. 8 от договора заемателят декларира, че му е известно и се счита за
уведомен, че в случай че не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в
тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в ОУ, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 360,62 лева с начин на разсрочено плащане, подробно
посочен в погасителен план към договора.
Приложен е погасителен план към договора за кредит,
видно от който погасителната вноска без неустойка е в размер на 86,92 лева,
разсрочена неустойка при липса на обезпечение в размер на 45,08 лева, като
общият размер на месечната вноска е 132 лева. Първата вноска е с падеж
24.02.2022 г., а последната – 24.09.2022 г.
Във връзка с изследването на обстоятелството дали е било
налице валидно облигационно отношение следва да се обсъдят възраженията
на процесуалния представител на ответника за недействителност на договора
за заем поради неспазване разпоредбите на ЗПК. За процесното
правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като
разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на
сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване.
Възражението на процесуалния представител на ответника,
че процесният договор за кредит е недействителен, е основателно. Настоящия
съдебен състав намира, че в случая има нарушение на т. 9 и т. 10 от чл. 11, ал.
1. В т. 9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по
4
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти. В т. 10 е записано, че
договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите,
който гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. В случая неустойка е уговорена за неосигуряване
на обезпечение и като такава излиза извън типичната й функция да е дължима
при неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Дори при
изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, ведно със
съответната възнаградителна лихва, отново, съобразно уговорките по
договора, се дължи претендирана неустойка, което противоречи на същността
на неустоечната клауза. Същата се явява при това положение уговорена с цел
да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 Закона за
потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на
разходите, поради което и на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по
нея не се дължи. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане,
което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане
представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. Нарушен е
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен
процент, в който следва да е включена и неустойката. По този начин не става и
ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва (чл. 19, ал. 4
ЗПК).
По изложените съображения, доколкото са налице
нарушения на чл.11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, целият договор за заем следва да
5
бъде приет за недействителен – чл. 22 ЗПК. В този случай потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Следователно потребителят в случая не дължи на заемодателя суми
за договорна лихва, наказателна лихва и неустойка. Дължи се само чистата
главница по договора, останала непогасена. Няма данни, нито дори твърдения
кредитополучателят да е заплатил повече вноски от признатите за погасени от
кредитора, ето защо съдът намира, че остават да се дължат 464,70 лева суми за
чистата главница. В случая кредиторът се позовава на настъпила изискуемост
на цялото задължение по договора поради настъпил краен падеж на 24.09.2022
г. Ето защо и предявеният в настоящото производство иск за главница се явява
основателен до размера на падежиралите вноски, в размер на общо 464,70
лева, неплатени от длъжника. Предвид липсата на доказателства К. да е
заплатила дължимата по договора сума на падежа, нито към настоящия
момент, искът за главница е изцяло основателен и следва да се уважи, ведно
със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Исковете за заплащане на възнаградителна лихва в
размер на 56,02 лева и неустойка в размер на 316,93 лева следва да бъдат
отхвърлени поради изложените мотиви за недействителност на договора.
Вземанията по посочения договор за заем са прехвърлени от
„Креди Йес“ ООД на ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 12.01.2024 г. По силата на изрично
пълномощно цесионерът е упълномощен да уведоми всички длъжници, чийто
задължения са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
съгласно договор за цесия от 12.01.2024 г. и се съдържат в приложение № 1
към същия. Правата са предоставени на цесионера за изпълнение на
законовото задължение на упълномощителя по чл. 99, ал. 3 ЗЗД във връзка със
сключения договор за цесия. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД е
изпратил уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника
С. И. К.. Уведомление за извършената цесия е изпратено до адреса на
длъжника С. И. К., но видно от приложената товарителница същото не е
връчено, тъй като адресатът не е открит на адреса.
Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на ответника за липса на легитимация на ищеца да предяви
исковете. По силата на договора за цесия цесионерът е встъпил като кредитор
6
в правата на цедента в отношенията му с длъжника К., като това е видно от
приложение № 1 към договора, поради което и цесионерът има пълното право
да претендира плащане от длъжника. Съдът намира, че вземанията са валидно
прехвърлени на новия кредитор – ищец по делото. Съгласно чл. 99 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е
задължен да уведоми длъжника. В случая е налице валиден договор за цесия,
съгласно който „Креди йес” ООД е прехвърлило вземанията си по процесния
договор за кредит на „Кредит инкасо инвестмънтс Бг“ ЕАД. Дори длъжникът
да не е бил надлежно уведомен за цесията, това не се отразява на валидността
на договора. До съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на
предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му бъде
противопоставена. Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера.
Ответникът е получил отправеното от „Креди йес” ООД чрез пълномощника
„Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД уведомление за цесията най-късно
получавайки препис от исковата молба с приложенията към нея, включително
договор за цесия и уведомление за цесия. Практиката на ВКС по реда на чл.
290 ГПК е категорична, че получаването на уведомлението от особен
представител на ответника се счита за надлежно връчено. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на
делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо следва да се
приеме, че договорът за цесия има действие за длъжника. Тъй като ответникът
не твърди и не доказва, че е извършил плащане на прехвърлената сума, то
цесионерът – ищец се явява носител на това вземане. На следващо място
самото придобиване на вземането от цесионера става по силата на
сключването на самия договор за цесия, доколкото от този момент последният
поражда действие за страните по него. Уведомяването на длъжника е
относимо към настъпването на задължението за изпълнението на
прехвърленото задължение от страна на последния към придобилия вземането
цесионер и в този смисъл не е изключва активната легитимация на цесионера,
а е от значение за пасивната такава на ответника – длъжник (в този смисъл са
напр. Решение № 239/15.05.2018 г. по т. д. № 986/2017 г. на I т. о., Решение №
126/30.10.2020 г. по т. д. № 2042/2019 г. на II т. о. и др.).
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на
ищцовата страна се дължат деловодни разноски в размер на 249,64 лева в
7
настоящото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от
исковете, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 150 лева.
Поради изложените аргументи Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН **********, адрес: гр. Б***** да
заплати на „Кредит инкасо инвестмънтс Бг” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С****, представлявано от М.Г. и А.Б., сумата 464,70
лева (четиристотин шестдесет и четири лева и седемдесет стотинки)
непогасена главница по договор за паричен заем № ****, сключен на
24.01.2022 г. между К. и „Креди йес“ ООД, ведно със законната лихва,
начислена върху главницата за периода от 03.07.2024 г. до окончателното й
изплащане, вземанията за които „Креди йес“ ООД е прехвърлило на ищцовото
дружество с договор за цесия от 12.01.2024 г. и за които по ч. гр. д. №
*****/2024 г. на БРС е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите 56,02 лева договорна лихва по
посочения договор за кредит за периода от 24.01.2022 г. до 24.09.2022 г. и
316,93 лева договорна неустойка по чл. 8 от договора.
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН **********, адрес: гр. Б***** да
заплати на „Кредит инкасо инвестмънтс Бг” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С****, представлявано от Б.А.Р. и А.Б., сумата от
399,64 лева (триста деветдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки)
съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8