№ 728
гр. Плевен, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20244430106547 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Н. Б., С. Б., П. Б.,
против ****, представлявано от ****, установителен иск с правно основание
чл.124 от ГПК.Твърди се, ищците, са наследници на *** Б.-****,починал на
02.03.2015г. съгласно ****.Същият притежавал дворно място от 2400
кв.м.,представляващо планоснимачен номер 1135 в бивш строителен квартал
132 по плана на града,съгласно договор за покупко-продажба от 16.12.1991г.,
получен от *** Б. като купувач и продавачи неговите родители **** И. Б. и
*** Б.. Същият имот съгласно кадастрална скица има идентификатор ***** от
14.10.2024г.с квадратура 2407 кв.м.Имотът е получен по наследство и повече
от сто години се владее от семейството ни.Преди 4-5 месеца при направената
справка в техническа служба на *** разбрали, че имотът е превърнат в
общинска собственост.Не са получавали уведомление нито за промяна на
плана, нито за промяна на предназначението, нито за съставяне на акт за
общинска собственост.Не са получавали препис от него, предвидено в
разпоредбите на чл.58,ал.2 от ЗОС.Имотът е деклариран от ищците и винаги
те са му плащали данъците като всяка година за това са получавали
1
съобщения, като същия е застроен с шест сгради.При така изложеното
считаме,че имот №***** от 2407кв.м.е неправилно актуван и е идентичен с
имот с планоснимачен номер 1135 от бивш строителен квартал132 на плана на
града и следва да бъде отписан от книгите на Общината.Имотът е бил
собственост на наследодателят им, а след след неговата смърт от
ищците.Твърди се, че при актуването му не са спазени процесуалните правила
към нас собствениците при промяна на предназначението.Считат,че в тяхна
полза е изтекла придобита давност по чл.79 от ЗОС.
Предвид гореизложеното, моля съда да признае за установено на
основание чл. 124 от ГПК и постановите решение по отношение на ***, че
ищците са собственици по наследство и давностно владение на дворно място
от 2400 кв.м.,представляващо планоснимачен номер 1135 в бивш строителен
квартал 132 по плана на града, а съгласно кадастрална скица имот с
идентификатор ***** от 14.10.2024г. с квадратура 2407 кв.м. по КККР на ***
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
признава предявения иск.
Съдът,като взе предвид събраните доказателства, констатира следното:
От представено удостоверение за наследници на л.6 , е видно , че
ищците са наследници на *** Б., поч.02.03.2015г.
Ищците заявяват, че имотът се владее от тяхното семейство от много
години и са установили при справка в Община-*** че процесният имот
имотът е бил актуван като общинска собственост.Видно от представените
доказателства, е че имотгтъ е бил деклариран от тях като наследство от баща
им и са са заплащали данъците.Посочва се, че е застроен с шест сгради, което
е видно от представената скица.
Представена като доказателство по делото е *** за одобряване на
регулационен план в ***
Установява се от приложените по делото доказателства, че за процесния
имот, е издала следните АОС, а именно: АОС №5520/18,12,2009г. за имот с
площ от 2,407 дка нива. Установява се от приложеното по делото
Удостоверение изх. №РД-12-04-29-1/26,02,2025г. на ОД ****, че на името на
ищците и на техни праводатели няма подавани заявления за възстановяване на
право на собственост върху процесния недвижим имот.Няма данни за внасяне
2
в ТКЗС или да е одържавяван.Ответинкъ е посочил, че тъй като не е бил
заявяван имота по ЗСПЗЗ и поради статута му на изключен от регулация,
същият заедно с други съседни имоти с Протоклоно определение
№1/15.10.2008г. на **** по реда на чл.19 от ЗСППЗЗ са въстановени на ***.
Представителят на ответника е посочил в отговор на ИМ, че от
представен договор от 1991г. и от разписен лист- приложен на л.34 от делото,
съпътстващ регулационния план, одобрен от посочената
Заповед№432/29.01.1972г., се канстатира, че срещу №1135 фигурира името на
*** Б..
От разпитанатие свидетели се установява, че имота се владеде от много
дължи години от наследодателетие на ищцитее, а към настоящия момент и от
ищците, което потвърждава и представените писмени доказателства, че имотт
не е излизал от патримониума на рода на ищците.
Предявената е искова претенция е с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на процесния имот, който владее. Ищецът има правен интерес от
воденето на този иск винаги, когато въпреки, че владее имота в цялост, трето
лице му оспорва собствеността върху него. Интересът на ищеца се основава на
твърдението му, че притежава правото на собственост, което е възникнало на
посоченото в исковата молба основание и на следващо място от отричането на
това право от ответната община чрез съставяне на акт за общинска
собственост по отношение на имота. /В този смисъл е решение №851 от
19,11,2009 г. на ВКС по гр.д. №1423/2008 г., IV г.о., ГК/.
За да бъде уважен искът по чл.124, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да
докаже собственост върху описания в исковата молба имот, на посоченото
придобивно основание – изтекла придобивна давност.
Релевантно за изхода на настоящия спор е дали процесния имот е
попадал в приложното поле на ЗСПЗЗ, тоест дали е подлежал на
възстановяване по реда на този закон. С оглед на това, че по делото не е
доказан фактът, че процесният имот някога да е бил отнеман от ищеца, респ.
от неговите наследодатели, то този имот не е и подлежал на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, поради което и не би могъл да бъде включен в земите по чл.19
от ЗСПЗЗ и съответно е нямало как да стане общинска собственост.
Възстановяването на собствеността се извършва по отношение на посочените
3
в чл.10 от ЗСПЗЗ имоти, но хипотезите му касаят случаи, в които или
собствеността е била отнета, както е при одържавяването например, или без да
бъде отнета не е упражнявана в реални граници, както при включване на
имотите в ТКЗС или други сродни организации, без значение дали реално са
били обработвани от тях или не. Ако собственик на земеделска земя не е бил
член-кооператор, а по делото не се доказа ищецът, респ. праводателят им да са
били, и да са владели земята си в реални граници до момента на влизане в
сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не се прилага реституционното
производство, предвидено в този закон.
Действително имотът е включен в списъка на земи - общинска
собственост. В чл.19 от ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че след влизане в сила
на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници, земята, останала след възстановяване
правата на собствениците става общинска собственост. Това приложно поле
обхваща само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок -
земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз
основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите,
изброени в чл.10 от ЗСПЗЗ /в този смисъл са Решение №427/21,07,2009 г. по
гр. дело №3255/2008 г. на ВКС; Решение №798/16,11,2010 г. по гр.д.
№3303/2008 г. на V г.о. на ВКС/. Ако имотът не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по
реда на чл.19 от ЗСПЗЗ.
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на
собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на
предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или
навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от
ищците придобивно основание, носи по правилата на чл.154 от ГПК тежестта
да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила
спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното
основание на ищците, тоест да докаже правоизключващите или
правопогасяващите си възражения. В тежест на ответника е да докаже, че
имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите
на чл.10 от ЗСПЗЗ, тоест, че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
4
Ищците не носят доказателствената тежест да установяват обстоятелството,
че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са
били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост, още
повече, че такъв акт по делото не е бил представен. Общината-ответник е
следвало да установи чрез пълно и пряко доказване, че процесният имот
попада в приложното поле чл.19 от ЗСПЗЗ, тоест подлежал е на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно заявен за
възстановяване и като такъв е станал общинска собственост. Ответникът по
делото не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че процесния
имот е попадал в приложното поле на чл.10 от ЗСПЗЗ. Същият дори не
оспорва факта, че ищецът е собственик на процесния имот.
Съдът, с оглед представените по делото доказателства и направеното
признание от страна на ответника намира, че за *** не е било налице
основание да актува процесния имот като общинска собственост, тъй като по
отношение на същия са неприложими разпоредбите на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ,
поради което не може да придобие правото на собственост върху процесния
имот.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме за установено, че са налице
законовите предпоставки, предявената от ищеца претенция да бъде уважена,
като признае за установено спрямо ***, че ищецът е собственик на процесния
недвижим имот, като същият е придобит от него по давностно владение.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено
по отношение на ответната община, че ищците са собственици на процесния
имот по наследство. Съгласно чл. 537, ал. 2 от ГПК, когато акт по чл. 537, ал. 1
засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско
право, се разрешава по исков ред. При уважаване на иска, издаденият акт се
отменя или изменя. В мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г.
на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК е прието, че отмяната на констативния
нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на
съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. Съгласно
Решение № 138 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 799/2012 г., II ТО, искането
за отмяна на констативния нотариален акт не е самостоятелна претенция, а
последица от уважаването на иск, като същевременно трайната практика сочи,
5
че отмяната на нотариален акт по реда на чл. 537, ал.2 ГПК е правна
последица от уважаване на иск за собственост, която съдът е длъжен да
приложи, дори ако страната, чиито права се засягат от този акт, не поискала
отмяната му изрично. Актовете за държавна и общинска собственост нямат
правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост,
придобито по силата на някой от установените в чл. 77 ЗС способи. Поради
горното, съдът намира, че с оглед изхода на делото, актуалният към момента
АЧОС № 11699/11.04.2022г. на ***, който е с характер на констативен
нотариален акт, следва да бъде отменен на осн. чл. 537, ал.2 ГПК.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да заплати в полза на ищците направените от тях
деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. По
направеното възражение по чл. 78 ал. 2 от ГПК - за недължимост на разноски
поради признанието на иска, съдът намира, че в случая е тази разпоредба е
неприложима, т.к. не е налице кумулативната предпоставка - ответникът да не
е дал повод за завеждане на делото, напротив, както се установи, независимо
от признанието в процеса, той е съставил два последователни констативни
акта за частна общинска собственост за процесния имот, които препятстват
ищците да се снабдят с каквито да било документи за имота или да се
разпореждат с него. По възражението на ответника за прекомерност на адв.
възнаграждение, съдът намира, че определеният адв. хонорар от 1680лв.
действително е прекомерен. За ищецът Н. Б., мин.размер на адв.
възнаграждение, съобразно цената дори на целия иск , изчислен по Наредба №
1/2004г. на ВАдв., е в размер на около 850лв., и преценявайки фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че възражението за прекомерност е
основателно и адв.хонорар следва да бъде намален до размер на 1200лв. При
това положение, ответникът следва да бъде осъден да заплати само на ищеца
Н. Б.. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените по делото разноски 61,65 лева за държавна такса, доколкото по
делото са налице доказателства за заплащане на тези суми само от него.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по
6
отношение на ****, гр. ****, представлявано от ****, че Н. И. Б.,
ЕГН**********, С. Н. Б., ЕГН********** и П. И. Б., ЕГН**********, са
собственици по наследство на следния недвижим имот:
ПИ 1135, с идентификатор 73559.331.10 по КККР на *** с площ 2407
кв.м., преактуван с АОС № 11699/11.04.2022г., трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, седма категория,
номер по предходен план - 331010, съседи: 73359.331.9, 73359.68.113,
73359.331.7, ****, съгласно скица №15-1039623-14.10.2024г., по КККР,
одобрени със заповед№РД-18-1306/16.07.2018г. на ИД на АГКК, ведно с
построените в него сгради:сграда №*****.1 – жилищна сграда със застроена
площ 55 кв.м., сграда №*****.2 – друг вид сграда със застроена площ 32
кв.м.,сграда №*****.3 – селскостопанска със застроена площ 60 кв.м.,сграда
№*****.4 – селскостопанска със застроена площ 67 кв.м.,сграда №*****.5 –
селскостопанска със застроена площ 32 кв.м.,сграда №*****.6 –
селскостопанска със застроена площ 10 кв.м.
На осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК, ОТМЕНЯ АЧОС № 11669/11.04.2022г. на
***, съгласно който ПИ с идентификатор **** в м. Дворните места, земл. на
***, с площ от 2407кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване - нива, седма категория, номер по предходен план -
331010, е частна общинска собственост.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78 ал. 1 от ГПК, ****, гр. ****, представлявано от
***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Б., ЕГН**********, направените по делото
разноски в размер на 1261,65 лв.
НА осн. чл. 115 ал. 2 от ЗС дава ШЕСТМЕСЕЧЕН срок на ищците, след
влизане в сила на решението, за отбелязването му в Службата по вписвания
гр.Плевен.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7