Решение по дело №1488/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 649
Дата: 1 септември 2020 г. (в сила от 1 септември 2020 г.)
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20197150701488
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 649/1.9.2020г.

 

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, I състав, в открито съдебно заседание на трети август, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                   Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА

 

при секретаря Тодорка Сойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева административно дело № 1488 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на ЗДвП и е образувано по жалба на Е.К. с  ЕГН ********** ***, чрез адв.Б.  против Заповед за прилагане на ПАМ  № 19-0367-000116 г. на Началник РУ Велинград към  ОДМВР Пазарджик, с която е наложена санкция по чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят претендира отмяна на обжалвания акт. Излага съображения за нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът началник на РУ – Велинград към ОД на МВР – Пазарджик – не се явява и не се представлява в проведените съдебни заседания, но оспорва жалбата в подадено писмено становище. Излага съображения за законосъобразността на обжалваната заповед.

Жалбата е допустима и основателна:

Заповедта е издадена след извършена проверка от служители на МВР и съставяне на АУАН. Като фактическо основание за издаването ѝ е посочено обстоятелството, че процесният автомобил е управляван от лицето Е.Ц.К. на 23.06.2019 г., на което е било отнето СУМПС, поради отказ да бъде изправан за наличе на алкохол в идишания въздух, както и е отказал да получи талон за медицинско изследване. Като правно основание е посочен чл. 171, т. 1,б.»б» от ЗДвП, който  предвижда следното:

171. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

 

1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:

 

 

б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Съдът даде на ответника указание, че той носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, но независимо от това същият не доказа направената в обжалваната заповед констатация, че процесният автомобил е бил управляван именно от Е.К., за когото се твърди, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух както и е отказал да получи ТМИ. Напротив, съдът разпита трима свидетели, показанията на които са подробни, непротИ.речиви и взаимно допълващи се и от тях се установи, че същият не е управлявал процесния автомобил. Установи се също, че проверяващите полицейски служители са пристигнали на място след получен сигнал на телефон 112 и след възникването на конфликт между Е.К. и Д. А.. Тъй като показанията на тримата свидетели  опровергаваха, изложената фактическа обстановка в обжалваната заповед съдът изрично указа на ответника, че също следва да осигури разпит на своите служители, които са участвали в процесния случай, и по-точно да доведе за разпит или да поиска разпит при режим на призоваване на посочените от тях свидетели.  Независимо от полученото указание, ответникът не направи посочените доказателствени искания.

Следователно, доколкото жалбоподателят ангажира доказателства за липсата на извършено нарушение, а ответникът въпреки задължението си, не доказа извършването на такова, следва да се приеме, че нарушение не е извършено и съответно обжалваната заповед е издадена незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на жалбоподателят. Следва да му бъдат възстановени 10 лв., платена държавна такса, доказателства за заплатен адвокатски хонорар липсват по делото.

Предвид гореизложеното съдът

Р  Е  Ш  И:

 

Отменя Заповед за прилагане на ПАМ  № 19-0367-000116 г. на Началник РУ Велинград към  ОДМВР Пазарджик, с която е наложена санкция по чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца.

Осъжда РУ – Велинград към ОД на МВР – Пазарджик да заплати на Е.К. с  ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 10 лв. /десет лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                           Съдия:/п/