Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр. Русе, 26 април 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 13 април 2021 год. в състав:
Съдия: ДИАН
ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Диана Михайлова ………и в присъствието на прокурора …… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 109…… по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР (Закон за Министерството на
вътрешните работи), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано
след постъпила жалба от Ц.П.Ц., чрез адв. Н. Б.,*** срещу Заповед
№336з-158/19.01.2021г., издадена от комисар И.Г., на длъжност началник отдел
„Разследване“ при ОД на МВР Русе. Със заповедта на Ц., в качеството му на
старши разследващ полицай в Сектор „Разследване 2-ро РУ и РУ- Сливо поле“ в
отдел „Разследване“ при ОД на МВР Русе е наложено дисциплинарно наказание по реда
на чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1 и чл.204, т.4 от Закон за
министерство на вътрешните работи(ЗМВР)-„писмено предупреждение“ за срок от 3
месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Служителят е предупреден, че
при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното
наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
В жалбата оспорващият
твърди незаконосъобразност на заповедта, като на първо място сочи липсата на компетентност
на издателя й да налага дисциплинарни наказания по ЗМВР. На следващо - неспазване
на установената от закона форма, противоречие с материалния закон, допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в производството по издаването й
и несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание и в писмена защита се поддържат
същите оплаквания. Всичко това сочи на основанията за оспорване на индивидуален
административен акт, разписани в чл.146, от т.1 до т.5 АПК.
Иска се от съда
да отмени оспорената заповед, не се претендират разноски.
Ответникът по жалбата, директор на ОД на МВР Русе, чрез процесуален
представител – гл. юрисконсулт Г. Д. я оспорва като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства и направената проверка за
законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена
в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Фактите, установени от съда в настоящото производство са следните:
Към момента на
издаване на обжалваната заповед оспорващият Ц.П.Ц. е държавен служител от МВР
по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. През 2019г. е преназначен на длъжност
старши разследващ полицай в Сектор „Разследване 2-ро РУ и РУ- Сливо поле“ в
отдел „Разследване“ при ОД на МВР Русе.
Съобразно
представената типова длъжностна характеристика (л.68 от адм. преписка), от старши
разследващ полицай се изисква да провежда разследване по реда на НПК в
предвидените в кодекса процесуални срокове. Ц. Ц. е запознат с типовата
длъжностна характеристика на 25.01.2018г., съгласно представения протокол УРИ ЗЗ6р-2395
(л.72 от адм. преписка).
Със Заповед № ЗЗ6з-2027/28.09.2020
г. (л.57 от адм. преписка), началник отдел „Разследване“ при ОД на МВР Русе
е разпоредил на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР да се извърши проверка за
изясняване на постъпилите данни-постановление на наблюдаващ прокурор за
отстраняване на Ц. Ц. като разследващ орган по 3 досъдебни производства, за
допуснато от Ц. нарушение-неизпълнение на служебните задължения, нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. Определил е в т.2 лицето,
което да извърши проверката-дисциплинарно разследващ орган(ДРО) и срок за
приключване на проверката. Заповедта е връчена на служителя на същата дата.
Със заповед
№336з-2112 от 08.10.2020г. (л.58 от адм. преписка) е изменена Заповед № ЗЗ6з-2027/28.09.2020 г., като с
оглед недопускане съмнение в обективността на възложената проверка, последната
е възложена на комисия от две лица, с председател началник сектор разследване
във „Второ РУ и РУ-Сливо поле“ в отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Русе и
член гл. разследващ полицай в отдел „Разследване“ в ОД на МВР-Русе. Заповедта
от 08.10.2020г. също е връчена на жалбоподателя за запознаване с нея.
На 15.10.2020г.
е отправено предложение(л.59 от адм. преписка) от ДРО
до ДНО за удължаване на срока за разследването с един месец, тъй като разследването
на всички факти и обстоятелства изисквало това. Със заповед №33з-2198/20.10.2020г.
(л.60 от адм. преписка), срокът за разследване е удължен до 30.11.2020г, с
месец.
На 19.10.2020г. е съставен и протокол за запознаване на новия член на ДРО с материалите по
проведеното до този момент разследване.
На 09.11.2020г.
Ц. Ц. е депозирал до ДНО обяснение(л.62 от адм. преписка), дадено по повод водената
срещу него проверка по започналото дисциплинарно производство. Обяснил е, че
основна причина за забавянето в разследването по трите досъдебни производства -
304, 305 и 306 за 2020г. е извънредната за цялата страна обстановка заради
епидемията от COVID-19,
както и мерките, които и МВР е взело за ограничаване на
контактите, извършване на следствените и други процесуални действия в такава
обстановка. Друга причина е ползвания за процесния период от разследваното лице
годишен платен отпуск.
Обяснява и че е
имал здравословни проблеми, но не искал да ползва предлагания му от
медицинските лица болничен.
Извън тези
обяснения, той счита, че въпреки извънредната епидемична обстановка е извършил,
макар и не в пълен обем дейности по разследването по ДП. Сочи, че досега винаги
е бил за пример, не е бил наказван, а само награждаван за работата си.
В разследването
по воденото дисциплинарно производство ДРО е събрал освен материалите, касаещи
действията на Ц. по трите ДП и справка за ползван отпуск за процесния период,
справка за положен извънреден труд, справка за броя на възложените на Ц. за
разследване ДП за периода 22.05.2020г. до 24.09.2020г., както и кадрова
справка.
На 23.11.2020г.,
до началника на отдел „Разследване“ при ОД на МВР-Русе е депозирана от ДРО
Обобщена справка(л.41-55 от адм. преписка), в която след пълен анализ на всички
факти и обстоятелства по разследването във воденото дисциплинарно производство,
се дава предложение за налагане на дисциплинарно наказание на Ц. Ц. „писмено
предупреждение“ за срок от 4 месеца, за извършено нарушение по смисъла на
чл.199, ал.1, т.2 от ЗМВР.
Ц. е запознат с тази
справка и приложените към нея материали на 23.11.2020г., след отправена покана
до него(л.56 от адм. преписка), както и с възможността да даде допълнителни
обяснения или възражения.
На 26.11.2020г.
до ДНО, чрез ДРО е дадено допълнително обяснение(л.39 от адм. преписка) от Ц. Ц.,
в което той отново се аргументира с пандемичната обстановка в страната, с
влошено здравословно състояние през месец май 2020г., с приемане на силни
медикаменти, които биха могли да имат значение за неговото състояние. Обяснява,
че с оглед ДП, които са му зачислени, е следвало първо да приключи
разследванията по приоритетни такива. Не счита, че е забавил извън допустимите
срокове за разследване трите ДП. Обяснява, че всяко ДП си има своята специфика
и сложност. Обяснява и че работата на разследващия полицай изисква и часове
извън кабинета, че ползването на платен годишен отпуск не е причина за спиране
на сроковете по делата на негов доклад.
Дисциплинарно
разследващият орган е приключил дисциплинарната проверка с изготвяне на становище,
рег. № ЗЗ93р-16813 от 30.11.2020 г. (л.7-25 от адм. преписка).
В нея след
обстойно изложение на установените при проверката факти и обстоятелства, на
дадените от Ц. обяснения, на кадровото му досие, на получаваните от Ц. награди
за добра работа, ДРО отново излиза с предложение на старши разследващ полицай в
Сектор „Разследване 2-ро РУ и РУ- Сливо поле“ в отдел „Разследване“ при ОД на
МВР Русе Ц. Ц. да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 4 месеца, за извършено нарушение по смисъла на
чл.199, ал.1, т.2 от ЗМВР.
Други факти и
обстоятелства, установени в проведеното дисциплинарно производство:
На 22.05.2020г.
старши разследващ полицай Ц.П.Ц. образувал досъдебно производство ДП №
304/2020г по описа на Второ РУ-Русе за извършено престъпление по чл. 355, ал.2,
пр.З, вр. ал.1 от НК. С резолюция от 26.05.2020г. на началник сектор
„Разследване Второ РУ и РУ Сливо поле разследването било възложено на старши
разследващ полицай Ц.П.Ц.. На 29.05.2020г. наблюдаващия прокурор с нарочно
постановление дал на разследващия орган указания по разследването и разпоредил
тяхното изпълнение. С постановление от 07.07.2020г. наблюдаващия прокурор
удължил срок на разследването с два месеца считано от 22.07.2020г., като
мотивирал удължаване с необходимостта от извършване на още действия по
разследването. В това постановление(л.116 от адм. преписка) е записано
буквално- „По делото са разпитани свидетели, приложени са документи“. На л.125
от преписката е налице Карта за състояние на НП, изготвена на 26.05.2020г. На
следваща страница откриваме предписание за поставяне под карантина на лицето И.
Д.. На 10.08.2020г. е изпратено запитване от Ц. ***, което по своята същност е
действие по разследването. На 10.09.2020г. Ц. е поискал от началника на 2-ро РУ
при ОД на МВР Русе изготвяне на характеристична справка за лицето И. Д.. На
л.137-138 откриваме други действия на Ц. относно справка в АИС „Граничен
контрол“. На 07.09.2020г. е отправено и искане за изготвяне на справка от „Бюро
съдимост“ при РРС. На 24.09.2020г., наблюдаващият прокурор в Районна
прокуратура-Русе приема, че разследващият полицай не бил извършил достатъчно
действия по разследването и издава постановление за отстраняване на Ц. Ц. от досъдебно
производство ДП № 304/2020г по описа на Второ РУ-Русе.
Идентични са
фактите и по разследването по ДП 305/2020г. по описа на Второ РУ, касаещи действията
на Ц. по това разследване. За тях ние откриваме данни на л.155, л.156, л.159,
л.163, 165, 166 и 168 от адм. преписка. С постановление от
24.09.2020г. наблюдаващият прокурор отстранил разследващия полицай Ц.П.Ц. от
разследването по ДП № 305/2020 по описа на Второ РУ-Русе по същите причини като
за предходното ДП.
Досъдебно
производство ДП №306/2020г. по описа на Второ РУ-Русе също било образувано на
22.05.2020г., като с постановление от 28.05.2020г. наблюдаващия прокурор дал на
разследващия орган/отново Ц./ указания по разследването и разпоредил тяхното
изпълнение. На 01.06.2020г., от Ц. е отправено предложение до наблюдаващия
прокурор за преобразуване на бързото производство в такова по чл.357, ал.2 от НПК, като се и продължи срока за разследването. В това искане са описани и
извършените до този момент действия-разпит на свидетел, поискана справка
съдимост, писмени доказателства събрани, искане до началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Русе. Описано е и какво още следва да бъде извършено.
С постановление от 03.06.2020г. наблюдаващия прокурор е разрешил преобразуване
на бързото производство в такова по чл.357, ал.2 от НПК. На 07.07.2020г. Срокът
за разследването е удължен с два месеца, до 22.09.2020г., а с постановление от 10.09.2020г.- с още 2
месеца. С постановление от 24.09.2020г., наблюдаващият прокурор в Районна
прокуратура-Русе приема, че разследващият полицай не бил извършил достатъчно
действия по разследването и отстранява Ц. Ц. от досъдебно производство ДП № 306/2020г
по описа на Второ РУ-Русе.
По извършената
справка от ДРО, на Ц. са били възложени за разследване 23 новообразувани
досъдебни производства. От тях 4 са приключени в първоначалния срок, като за
периода жалбоподателят бил приключил и разследването по 19 бр. досъдебни
производства.
За същия този
период Ц. е ползвал общо 28 дни платен годишен отпуск. Вземайки предвид
работните дни за процесния период, които са общо 85, и след като от тях извадим
тези 28 дни, означава че за периода Ц. е имал общо 57 работни дни, сред които и
такива по дежурство и на разположение.
Съобразявайки
представеното становище, комисар И. Г., на длъжност началник отдел
„Разследване“ при ОД на МВР Русе е издал Заповед №336з-158/19.01.2021г., с
която е наложил на старши разследващ полицай в Сектор „Разследване 2-ро РУ и
РУ- Сливо поле“ в отдел „Разследване“ при ОД на МВР Русе Ц.П.Ц., на основание чл. 194, ал. 2, т.2, чл. 197, ал. 1, т.2, чл.199, ал.
1 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за
срок от три месеца, за това, че Ц. е нарушил служебните си задължения, като в
продължителни периоди от време не извършвал действия по разследването, не
изпълнил в пълен обем писмените указания, дадени му с постановления на
наблюдаващия прокурор по възложените му за работа досъдебни производства
№304/2020г, 305/2020г. и 306/2020г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Русе. В
обстоятелствената част на заповедта е посочено още, че става въпрос за три
дисциплинарни нарушения. Посочено е, и че извършените нарушения от Ц. не са
довели до неоправдано забавяне на разследването и отклонението от изискванията
за осъществяване на дейността по разследването е незначително.
В заповедта са
посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
При така
установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 204 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със заповеди, издадени по т.3 от същата норма от „ръководителите
на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на
младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши
изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и
изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3“.
Наказанията по
чл. 197, ал. 1, т. 1-3 ЗМВР заповедта се издава от служители на висши ръководни
и ръководни длъжности. Същите са посочени в чл. 143, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗМВР.
Съгласно раздел ІX, т. 2 от Класификатора на
длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 ЗМВР
(утвърден със ЗАПОВЕД № 8121з-140 от 24.01.2017 г. относно утвърждаване на
Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и
ал. 3 ЗМВР) началникът на отдел „Разследване“ заема ръководна длъжност.
Следователно същият може да наложи наказанието по чл. 197, ал. 1, т. 2 ЗМВР „писмено
предупреждение” на всеки от подчинените си служители.
В настоящия
случай, именно длъжността, която заема дисциплинарно-наказващият орган - комисар И. Г., на
длъжност началник отдел „Разследване“ при ОД на МВР Русе - ръководител на
структура по чл. 37 от ЗМВР е безспорно, че административният акт е издаден от
компетентен орган, противно на твърдяното от жалбоподателя. Неоснователно
е неговото възражение и за участието на втори член на ДРО и за това, кой може
да участва в качеството на ДРО. Нито в закон за МВР, нито в ИНСТРУКЦИЯ №
8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи има разписани конкретни
изисквания и правила за това кой следва да участва в ДРО. Правила има само
досежно това кой може да налага дисциплинарно наказание по ЗМВР.
Спазена е
установената форма - заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни
основания за издаването й.
Заповедта е
издадена в съответствие с разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР, според която
„Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му“. Съгласно чл. 195,
ал. 1 ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В чл.
196, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито,
когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение
е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган – чл. 196, ал. 2 ЗМВР. Материалите от
дисциплинарното производство постъпват при административния орган в момента на
завеждането им в съответното деловодство Материалите по проверката са постъпили
при ДНО на 01.12.2020г., а Заповедта за наказанието е издадена на 19.01.2021г.
Спазена е и
разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба преди налагане
на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е длъжен да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения.
Според чл.210,
ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта.
Съдът счита, че
чл.210, ал.1 от ЗМВР е нарушен поради допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила, довело до нарушение на материалния закон.
Нарушението идва
всъщност от нарушаване на разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ЗМВР. В какво се
състои то: Видно от законодателната регламентация на уредбата, въведена в чл.
194 - чл. 215 от ЗМВР за всяко от дисциплинарните нарушения по чл. 194, ал. 2
от ЗМВР, осъществени от лицата по ал. 1 от същата норма е характерно, че съставът
на всяко се осъществява от отделно деяние, само по себе си представляващо
отделно нарушение на служебната дисциплина и за което се следва отделно
наказание. И самият ДНО в оспорената заповед говори за три дисциплинарни
нарушения. За тези три нарушения на Ц. е наложено едно наказание.
Многократно в практиката си Върховният административен съд е посочвал по
идентични и/или сходни казуси като настоящия, че в такива случаи - при наличие
на няколко нарушения, за които е наложено едно наказание, както за съда, така и
за санкционирания не е налице яснота, за кое точно от визираните нарушения в
административният акт е наложено дисциплинарно наказание, и по този начин се
затруднява и правото на защита на санкционирания служител. Това представлява
съществено нарушение на административно производствените правила и самостоятелно
основание за отмяна на оспореният акт само на процесуално основание. Отделно от
това, допуснатото процесуално нарушение е довело и до издаване на акта в
нарушение на материалният закон. Това е така, тъй като е нарушена разпоредбата
на чл. 197, ал. 2 от ЗМВР, според която за всяко отделно нарушение следва да се
налага/определи отделно наказание. Налагането/определянето на отделни наказания
за отделните нарушения е необходимо, доколкото е и свързано с проверката на
издадената заповед от материална страна, т. е. с доказаността на всяко от
извършените нарушения/дори и да са напълно идентични като нарушения/ и оттук с
оглед преценката за законосъобразното определяне на отделните наказания. Това в
случая не е сторено.
По принцип не са
налице пречки, ако органът прецени, че служителят е извършил едновременно
няколко нарушения да определи наказанието по реда на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР.
Тази разпоредба дава правомощия на дисциплинарно-наказващият орган, при
едновременно установени две или повече извършени нарушения на служебната
дисциплина от държавен служител, да наложи по-тежкото от определените
наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по
вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за максимално предвидения
от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви
по вид наказания. Това обаче може да бъде сторено, само след като преди това
административният орган определи наказание, за всяко нарушение поотделно.
В диспозитива на
обжалвания административен акт, в който всъщност следва да се съдържа
разпоредителната воля на административният орган, директно е наложено едно
наказание, без да е налице произнасяне преди това по налагане/определяне на
отделно наказание за всяко конкретно нарушение, описано в обжалвания акт.
Горното води на извода, за липса на надлежно определяне на конкретно наказание,
за всяко едно от визираните в заповедта нарушения, предвид което органът е
издал заповедта си при неспазване изискванията на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР.
Нарушението на закона при определяне на наказанието води до незаконосъобразност
на обжалваната заповед и е основание за отмяната й като такава по смисъла на
чл. 146, т. 4 от АПК. В този смисъл и трайната практика на Върховният
административен съд изразена в Решение № 7764 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 926/2017 г., V о. Решение № 7754 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
1395/2017 г., V о., Решение № 9452/10.07.2018 г. по адм. дело № 11030/2017 г.
по описа на ВАС V о., Решение № 13940/18.10.2019 г. по адм. дело № 5417/2018 г.
и др.
Налице е обаче и
друга причина за незаконосъобразност на Заповед №336з-158/19.01.2021г. За проверявания период от 22.05.2020 г. до 24.09.2020 г. жалбоподателя е
ползвал 28 работни дни платен годишен отпуск. В посочения период се съдържат
общо 85 работни дни, което означава, че около 1/3 от времето Ц. е бил в
невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Въпреки това за периода е
отработил приключил разследването по 19 бр. досъдебни производства.
Нещо повече. За
всички е ноторно известен фактът на започналата пандемия от COVID – 19, като пролетта много институции и учреждения-държавни, общински, частни
предприеха редици мерки за предотвратяване допускане на заразяване, създадоха
се работни графици за присъствие само на дежурни и необходими служители.
Идентични мерки са предприети и в ОД на МВР-Русе, като разбира се работата по
водените разследвания не е и няма как да бъде спряна, но се работи със забава.
В тази връзка остава и спорен въпросът дали може да се говори и определят нарушенията
на Ц., имайки предвид обстановката – за системни по смисъла на §1, т.22 от ДР
на ЗМВР.
Отделно от това,
видно от справките, дадени за работата на Ц., това е единственото досега
дисциплинарно производство срещу него, като и самият ДНО не отрича, че извършените
нарушения от Ц. не са довели до неоправдано забавяне на разследването и
отклонението от изискванията за осъществяване на дейността по разследването е
незначително, с което е съгласна и настоящата съдебна инстанция. Изключително положителни
оценки ДНО дава за Ц. в обстоятелствената част на оспорената заповед. Това води съдът на извода, че може дори да се приеме, че деянието на Ц. не е
извършено виновно, респ. че за него не следва да се носи дисциплинарна
отговорност.
Дори и да се
приеме обратното, допуснатите от ДНО нарушения, описани в предходните абзаци-на
чл.197, ал.2 и ал.3 от ЗМВР, вр. с чл.210, ал.1 от с.з. правят Заповед
№336з-158/19.01.2021г. незаконосъобразна, в нарушения на
административнопроизводствените правила и материалния закон и несъответствие с
целта на закона. Това налага същата да бъде отменена.
От жалбоподателя
не се претендират разноски и следователно такива не се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отменя по оспорване на Ц.П.Ц. Заповед №336з-158/19.01.2021г., издадена от
комисар И. Г., на длъжност началник отдел „Разследване“ при ОД на МВР Русе, с
която на Ц.П.Ц., старши разследващ полицай в Сектор „Разследване 2-ро РУ и РУ-
Сливо поле“ в отдел „Разследване“ при ОД на МВР Русе е наложено дисциплинарно
наказание по реда на чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1 и
чл.204, т.4 от Закон за министерство на вътрешните работи-„писмено
предупреждение“ за срок от 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: