Решение по дело №434/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260 109

 

гр. Пловдив, 15.04.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                     ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 434 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба от Й.Г.Ш. против решение № 202 от 29.04.2020 г., постановено по търг. дело № 678 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е са отхвърлени предявените от Й.Г.Ш. против „Р.9.“ АД, обективно съединени искове както следва:

- да се признае за установено по отношение на „Р.9.“ АД, че към момента на подаването на исковата молба – 10.09.2018 г. Й.Г.Ш., е акционер в „Р.9.“ АД и притежава 619 (шестстотин и деветнадесет) броя поименни акции;

- да се осъди „Р.9.“ АД да изплати на Й.Г.Ш. сумата 619 лева, представляваща дивиденти, полагащи се за 619 броя обикновени поименни акции в „Р.9.“АД, считано от датата на придобиването им – 09.12.1999 г. до подаването на исковата молба – 10.09.2018 г., както и да заплати сумата 850 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 10.09.2013 г. – 10.09.2018 г. ;

- да се осъди „Р.9.“ АД да замени притежаваните от Й.Г.Ш., временно удостоверение № ... и временно удостоверение № ... с нови временни удостоверения или 619 (шестстотин и деветнадесет) броя поименни акции на името на Й.Г.Ш., отразяващи всички промени, настъпили в капитала и акциите на „Р.  9.“АД;

*** 95“ АД да впише Й.Г.Ш., в Книгата на акционерите на „Р.9.“ АД като акционер, притежаващ 619 (шестстотин и деветнадесет) броя поименни акции.

В подкрепа на жалбата от страна на въззивника се поддържа оплакване за нищожност, евентуално – за неправилност на обжалваното решение. Искането е да се прогласи нищожността на обжалваното решение и делото се върне на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане, евентуално – да се отмени решението и вместо това се постанови друго, с което да се уважат предяваните искове, като на жалбоподателя се присъдят направените деловодни разноски за двете инстанции.

         В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по предявените искове „Р.9.“ АД, в който  е изразено становище, че постановеното решение е допустимо и правилно, поради което моли същото да се потвърди, както и на въззиваемия да се присъдят направените деловодни разноски за въззивното производство.

  Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

  Неоснователно е изразеното във въззивната жалба оплакване за нищожност на постановеното решение. Решеното е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда и в предвидената от закона форма, поради което същото е валидно и допустимо.

 Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по предявени от Й.Г.Ш. против „Р.9.“ АД, обективно съединени искове както следва:

- да се признае за установено по отношение на „Р.9.“ АД, че към момента на подаването на исковата молба – 10.09.2018 г., Й.Г.Ш. е акционер в „Р.9.“ АД и притежава 619 (шестстотин и деветнадесет) броя поименни акции от капитала на дружеството;

- да се осъди „Р.9.“ АД да изплати на Й.Г.Ш. сумата 619 лева, представляваща дивиденти, полагащи се за 619 броя обикновени поименни акции в „Р.9.“АД, считано от датата на придобиването им – 09.12.1999 г. до подаването на исковата молба – 10.09.2018 г., както и да заплати сумата 850 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 10.09.2013 г. – 10.09.2018 г. ;

- да се осъди „Р.9.“ АД да замени притежаваните от Й.Г.Ш. временно удостоверение № ... и временно удостоверение № ... с нови временни удостоверения или с 619 броя поименни акции на името на Й.Г.Ш., отразяващи всички промени, настъпили в капитала и акциите на „Р.  9.“АД;

*** 95“ АД да впише Й.Г.Ш., в Книгата на акционерите на „Р.9.“ АД като акционер, притежаващ 619  броя поименни акции.

Исковете се основават на следните, установени по делото факти:

М. Г. Т. е притежавала 202 обикновени поименни акции, с право на глас в Общото събрание на акционерите на „Р. - ...“ АД, регистрирано по ф. д. № .../... на Пловдивски Окръжен съд, със седалище:***, с номинална стойност от 100 лева едната - до 05.07.1999 г., или от 0,10 лв. едната след 05.07.1999 г., съгласно Закона за деноминация на лева - чл. 1 и чл. 2, /обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г./, съгласно чл. 8 и чл. 10 от Устава на „Р.  9.“ АД, удостоверени с временно удостоверение № ....

На 08.12.1999 г., Т. прехвърля притежаваните от капитала на посоченото дружество 202 обикновени поименни акции, на ищеца Й.Г.Ш.. Прехвърлянето е извършено с джиро, отбелязано на гърба на временното удостоверение и е удостоверено с подписите на прехвърлителя и на двама свидетели -  О. Г. А. и Н. Д. Д.

 Според отбелязването в книгата на акционерите по партидата на М. Т., на 28.05.2001 г. тя е записала още 48 обикновени поименни акции, емисия А2000, с емисионна стойност 0.10 лв. Като основание за вписването е отбелязано „увеличение на капитала“.

Г. Я. К. е притежавал 417 обикновени поименни акции с право на глас в Общото събрание на акционерите на „Р. - ...“ АД, регистрирано по ф. д. № .../... на Пловдивски Окръжен съд със седалище:***, с емисионна стойност от 100 лева всяка - до 05.07.1999 г., или от 0,10 лв. всяка след 05.07.1999 г., съгласно Закона за деноминация на лева - чл. 1 и чл. 2, /обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г./, съгласно с чл. 8 и чл. 10 от Устава на „Р.  9.“ АД, удостоверени с временно удостоверение № ....

Според отбелязването в книгата на акционерите по партидата на Г. К., на 28.05.2001 г., на 04.07.2001 г. този акционер е записал още 100 обикновени поименни акции емисия А2000, с номинална стойност 0.10 лв. Като основание за вписването е отбелязано „увеличение на капитала“.

На 06.11.2000 г. К. прехвърля притежаваните от капитала на посоченото дружество 417 обикновени поименни акции, на ищеца Й.Г.Ш.. Прехвърлянето е извършено с джиро, отбелязано на гърба на временното удостоверение и е удостоверено с нотариална заверка на подписа на прехвърлителя.

         С решение на Общото събрание на акционерите на „Р. - ...“ АД от 24.04.2004 г., е увеличен капитала на същото дружество от 100 000 лева на 1 000 000 лева чрез промяна на номиналната стойност на една акция от 0.10 лв. на 1 лев, като увеличението от 900 000 лева е извършено за сметка на фонд „Р.“ и капиталът на дружеството е разпределен в 1 000 000 акции с номинална стойност 1 лев.; променен е устава на дружеството относно извършените промени в капитала. Тези промени са вписани в регистъра за търговските дружества при Пловдивския окръжен съд, с решение № 4281от 29.06.2004 г. по ф. д. № .../... на Пловдивски Окръжен съд - /л.123 – л.129/.

Въз основа на извършените промени на акционерите, са издадени нови временни удостоверения, като на М. Г. Т. е издадено удостоверение емисия Б2004, № ... от ... г., с което се удостоверява, че същата е записала 250 обикновени, поименни акции, с право на глас в Общото събрание, с номинална стойност 1 лв. едната, съгласно чл. 8 и чл. 10 от Устава на „Р. - ...“ АД /л.62/.

Съответно, на Г. Я. К. е издадено удостоверение емисия Б2004, № ... от ... г., с което се удостоверява, че същият е записал 517 обикновени, поименни акции, с право на глас в Общото събрание, с номинална стойност 1 лв. едната, съгласно чл. 8 и чл. 10 от Устава на „Р. - ...“ АД /л.81/.

В новите временни удостоверения е отбелязано, че анулират предходно издадените временни удостоверения и са валидни до подмяна им с издадени поименни акции, които се получават единствено срещу представяне на удостоверението.

Записването на новите акции, вследствие увеличението на капитала, както и издаването на нови временни удостоверения, е вписано в книгата на акционерите на „Р. - ...“ АД, по партидите на двамата акционери-джиранти – М. Г. Т. и Г. Я. К.

Безспорен факт е, че ищецът Й.Г.Ш. не е вписан като акционер в книгата на акционерите на ответното дружество и не е получавал дивиденти след датата на първото джиро - 08.12.1999 г. Дивиденти обаче са получавали М. Г. Т. и Г. Я. К., съответно – наследниците на К.

Тези факти обуславят правния интерес от предявените искове, основаващи се на твърдението, че след като акционерите Т. и К. валидно са прехвърлили притежаваните от тях общо 619 обикновени поименни акции, ищецът е станал пълноправен акционер в ответното дружество, с всички произтичащи от това членствени и имуществени права.

 За да отхвърли предявените искове, Пловдивският окръжен съд е приел, че тъй като джирото на акции, респективно - на временни удостоверения, нямало самостоятелно съществуване, а се наслагвало върху конкретна каузална сделка, за да можело да произведе целения прехвърлителен резултат, и доколкото ищецът не твърдял наличие на каузална сделка и не е ангажирал доказателства за договор, който обективира основанието за прехвърлянето на правата по временните удостоверения между него и прехвърлителите К. и Т., джирото било нищожно и не настъпвал прехвърлителният ефект на правата по временните удостоверения.

Решаващите изводи на първоинстанционния съд по въпроса за валидността на джирото са неправилни, тъй като не съответстват на закона, на правната доктрина и на трайната и непротиворечива практика на съдилищата, включително и тази на ВКС.

Според разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ТЗ във всичките и редакции от 1999 г. досега, прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството. Във второто изречение на същата разпоредба се съдържа възможността в устава на дружеството да бъдат предвидени и други условия за прехвърляне на поименни акции.

От друга страна, тъй като временното удостоверение материализира правото на акционера да получи записаните акции след представянето му и замества последните до момента на издаването им от съответното акционерно дружество, прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които последното удостоверява – чл.187, ал. 3 ТЗ.

В настоящия случай, с джиросване на поименните акции, предмет на временните удостоверения по реда на чл. 185, ал. 2 ТЗ, третите лица М. Г. Т. и Г. Я. К. са прехвърлили на ищеца Ш. правата върху записаните във временните удостоверения обикновени поименни акции – съответно 202 броя и 417 броя. В този смисъл, обективираните на гърба на временните удостоверения едностранни волеизявления са породили желания транслативен ефект. Без значение за възникването на този ефект е наличието и вида на някаква каузална сделка между джирант и джиратар. Като ценни книги акциите могат да бъдат предмет на различни сделки, както и да служат за обезпечение под формата на гаранция или залог. Наличието на такива сделки обаче имат значение единствено за вътрешните отношения между джиранта и джиратаря, без да са условие, обуславящо прехвърлителния ефект на джирото.

 По силата на тази едностранна сделка, каквато представлява джирото, носителят на субективните права по акцията акционер–джирант, се замества от приобретеля-джиратар в инкорпорираните в ценната книга имуществени и членствени права.

 За да има действие спрямо дружеството обаче, джирото трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери – чл. 185, ал. 2 ТЗ.

 Относно изпълнението на това изискване в конкретния случай, също е налице спор между страните. Предвид изразените от тях твърдения и възражения по този въпрос,  установяването на този, релевантен за спора факт, правилно е възложен от първоинстанционния съд в доказателствена тежест на ищеца.

 Уведомяването на дружеството за прехвърлянето на поименните акции посредством джиро, изходящо от техния приобретател, е необходимо, за да се противопоставят на дружеството неговите лични и имуществени права на акционер на дружеството, съответно – за да може успешно и съобразно със законовите изисквания, приобретателят на акциите да реализира тези права.

 В исковата молба, ищецът излага твърдения, че след придобиване на процесните акции, два пъти е подавал молби до ответното дружество да бъде вписан в книгата на акционерите и да бъдат отразени реално притежаваните от него акции.

В допълнителната искова молба, в противоречие с първоначално заявеното, ищецът твърди, че придобитите от него акции са вписани в книгата на акционерите на „Р. - ...“ АД, като това е станало на „9.12.299 г.“ Вероятно твърдяната дата е 09.12.1999 г., на която е извършено първото джиро, с което са прехвърлени акциите по временното удостоверение от М. Т. в присъствието на свидетелите О. А. и Н. Д.

Нито едно от тези противоречиви твърдения относно вписването не се подкрепя от събраните доказателства по делото.

Във връзка с твърдението в исковата молба, ищецът не е посочил конкретни дати или други данни – входящи номера на молбите, с което е заявено искането за вписване и не е ангажирал доказателства в подкрепа на такива конкретни обстоятелства.

В тази насока, нито от показанията на свидетеля П., разпитан в първоинстанционното производство, нито от съдържащите се в приетата по делото Входяща книга на ответното дружество за 2005 г. и 2006 г. с данни за постъпилата кореспонденция, се установяват конкретни факти за заведени през този период заявления от ищеца, с искане да бъде вписан в книгата на акционерите на „Р. - ...“ АД. Постъпилото и заведено във Входящата книга под № 3 от 04.01.2006 г. становище от адвокат З. Т. не представлява подобно заявление, тъй като не изхожда от ищеца Ш., нито от негов пълномощник, а освен това не съдържа изрично искане за вписване на Ш. в книгата на поименните акционери.

Изводът е, че ищецът понастоящем не е вписан като акционер с 619 броя обикновени поименни акции в книгата на акционерите на „Р. - ...“ АД, както и че заявление за такова вписване е направено с исковата молба.

 След като по делото е безспорно установено, че Й.Ш. е придобил собствеността върху общо 619 обикновени поименни акции от капитала на „Р.9.“ АД, с номинална стойност към датата на прехвърлянето 0.10 лева, предмет на временни удостоверения № ... и № ..., вследствие валидното им прехвърляне от М. Г. Т. и от Г. Я. К., Пловдивският апелативен съд приема, че ищецът е придобил качеството на акционер в това дружество и следва да бъде вписан в книгата на акционерите, съгласно с разпоредбата на чл. 179 във вр. с чл. 185, ал. 2 ТЗ.

 Обстоятелството, че междувременно, след прехвърлянето на акциите, е увеличен капитала на дружеството чрез промяна на номиналната стойност на една акция от 0.10 лв. на 1 лев, както и че са издадени нови временни удостоверения и анулирани старите, не променя горните изводи.

Както вече бе отбелязано, с джиросване на поименните акции, предмет на временните удостоверение по реда на чл. 185, ал. 2 ТЗ, към който препраща нормата на чл. 187, ал. 3 ТЗ, джирантите са прехвърлили правото на собственост върху тези акции в полза на ищеца, с всички инкорпорираните в тези акции имуществени и членствени права, в това число и с правото по чл. 197, ал. 3 ТЗ – да получи акции при увеличаване на капитала със средства на дружеството.

Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд приема, че са основателни и следва да се уважат, след като се отмени обжалваното решение в тази част, три от предявените обективно съединени иска, както следва: за признаване към момента на подаването на исковата молба – 10.09.2018 г., че ищецът Й.Г.Ш. е акционер в „Р.9.“ АД, притежаващ 619 броя поименни акции; за вписване на Й.Г.Ш. в Книгата на акционерите на „Р.9.“ АД като акционер, притежаващ 619 (шестстотин и деветнадесет) броя поименни акции; за замяна на притежаваните от Й.Г.Ш., временно удостоверение № 0004913 и временно удостоверение № ... с нови временни удостоверения или 619 (шестстотин и деветнадесет) броя поименни акции на името на Й.Г.Ш., отразяващи всички промени, настъпили в капитала и акциите на „Р.  9.“АД.

Неоснователен, макар и по различни от изложените в обжалваното решение мотиви, е предявеният осъдителен иск за изплащане в полза на Й.Г.Ш. на сумата 619 лева, представляваща дивиденти, полагащи се за 619 броя обикновени поименни акции в „Р.9.“АД, считано от датата на придобиването им – 09.12.1999 г. до подаването на исковата молба – 10.09.2018 г., както и на сумата 850 лева, представляваща обезщетение за забава, за периода 10.09.2013 г. – 10.09.2018 г.

По делото е безспорно установено, че за част от процесния период, ответното дружество е разпределяло дивиденти, съразмерно на  притежаваните от акционера и вписаното в Търговския регистър акционерно участие, включително и на акционерите, който са прехвърлили акциите на ищеца.

Независимо от така установените обстоятелства, ответното дружество не дължи търсените за изминалия процесен период дивиденти на ищеца Й.Ш..

Като имуществено субективно право на съдружник или акционер да получи част от реализираната печалба, съразмерна на участието му в капитала, правото на дивидент възниква едновременно с членственото правоотношение. Следователно с акта на прехвърляне на поименните акции, ако не е уговорено друго относно това право,  се прехвърлят на приобретателя всички материализирани в цената книга права, в това число и правото на дивидент. Трансформирането на това потенциално имуществено право на акционера в конкретно облигационно вземане  към дружеството е свързано с реализираното на предвидения в Търговския закон фактически състав: изтичането на финансовата година, приемането на годишния счетоводен отчет, заверен от дипломиран експерт-счетоводител, решение на общото събрание на съдружниците или  акционерите за разпределение на реализираната балансова печалба. Със завършването му, абстрактното право за получаване на дивидент е превърнато в ликвидно и изискуемо вземане в полза на съдружника/акционера към капиталовото търговско дружество. Тъй като на това право съответства насрещното задължение на дружеството да заплати на акционера или съдружника съответстващия на притежаваните акции дивидент, за да има действие спрямо дружеството, прехвърлянето на акциите, от които произтича това право, следва да бъде вписано в книгата на акционерите – чл. 185, ал. 2 ТЗ.

След като ищецът не установява факта на уведомяване на дружеството, съответно - този на вписването му в книгата на акционерите към началото на исковия период, исковете за заплащане на съответстващи на притежаваните от него акции в ответното дружество, от датата на придобиването им – 09.12.1999 г. до подаването на исковата молба – 10.09.2018 г., както и на сумата 850 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 10.09.2013 г. – 10.09.2018 г., са неоснователни. Това означава, че постановеното в същия смисъл решение в тази част, като краен резултат е правилно и следва да се потвърди.

Предвид изхода от спора, в полза на страните следва да се присъдят направените деловодни разноски за всяка инстанция, в съответствие с разпоредбите на чл. 78 ГПК.

Освен сторените разноски, възлизащи общо на 388.34 лева за първоинстанционното производство и на 100.12 лева за въззивното поизводство, ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на представляващия го във въззивното производство адвокат, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, изчислено по правилата на наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това искане е неоснователно, тъй като страната не установила настъпването на условието по посочената разпоредба – наличието на уговорка по договор за правна помощ с представляващите я адвокати, за оказване на безплатна адвокатска помощ, което би било основание за присъждане на възнаграждение съгласно с ал . 2 от същата разпоредба.

Предвид изложеното, на ищеца следва да се присъдят само направените деловодни разноски за внесени държавни такси и за съдебно счетоводна експертиза, които, съразмерно с уважената част от предявените искове, възлизат на 233 лева за първоинстанционното производство и на 60 лева – за въззивното производство.

Ответникът установява действително извършени разноски за въззивното производство в размер на 800 лева – уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, от което, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, следва да се присъди сумата 320 лева.

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

Р      Е     Ш     И     :

        

ОТМЕНЯ решение № 202 от 29.04.2020 г., постановено по търг. дело № 678 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е са отхвърлени предявените от Й.Г.Ш., ЕГН **********, против „Р.9.“ АД, ЕИК ..., обективно съединени искове както следва:

- да се признае за установено по отношение на „Р.9.“ АД, че към момента на подаването на исковата молба – 10.09.2018 г., Й.Г.Ш. е акционер в „Р.9.“ АД и притежава 619 (шестстотин и деветнадесет) броя поименни акции;

- да се осъди „Р.9.“ АД да замени притежаваните от Й.Г.Ш., временно удостоверение № ... и временно удостоверение № ..., с нови временни удостоверения или 619 (шестстотин и деветнадесет) броя поименни акции на името на Й.Г.Ш., отразяващи всички промени, настъпили в капитала и акциите на „Р.  9.“АД;

*** 95“ АД да впише Й.Г.Ш., в Книгата на акционерите на „Р.9.“ АД като акционер, притежаващ 619 (шестстотин и деветнадесет) броя поименни акции, като вместо това, в тази част постановява:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Р.9.“ АД, ЕИК ..., че Й.Г.Ш., ЕГН ********** е акционер в „Р.9.“ АД, ЕИК ... и притежава 619 (шестстотин и деветнадесет) броя обикновени поименни акции с право на глас в Общото събрание на дружеството, с номинална стойност 1 лев едната, от които 202 броя обикновени поименни акции, представляващи част от записаните на името на М. Г. Т., ЕГН ***********, 250 обикновени, поименни акции, за които е издадено временно удостоверение емисия Б2004, № ... от ... г.; и 417 броя обикновени поименни акции, представляващи част от записаните на името на Г. Я. К., ЕГН **********, 517 обикновени, поименни акции, за които е издадено временно удостоверение емисия Б2004, № ... от ... год.

ОСЪЖДА Р.9.“ АД, ЕИК ... да впише в Книгата на акционерите на „Р.9.“ АД ЕИК ..., Й.Г.Ш., ЕГН ********** като акционер, притежаващ 619 (шестстотин и деветнадесет) броя обикновени поименни акции с право на глас в Общото събрание на акционерите, с номинална стойност 1 лев едната.

ОСЪЖДА Р.9.“ АД, ЕИК ..., да замени притежаваните от Й.Г.Ш., временно удостоверение № ... и временно удостоверение № ... с нови временни удостоверения или 619 (шестстотин и деветнадесет) броя обикновени поименни акции на името на Й.Г.Ш., отразяващи всички промени, настъпили в капитала и акциите на „Р.  9.“АД към момента на подаване на исковата молба – 10.09.2018 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 202 от 29.04.2020 г., постановено по търг. дело № 678 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Й.Г.Ш., ЕГН ********** против „Р.9.“ АД, ЕИК ..., обективно съединени искове за осъждане на Р.9.“ АД, ЕИК ..., да изплати на Й.Г.Ш., сумата 619 лева, представляваща дивиденти, полагащи се за 619 броя обикновени поименни акции в „Р.9.“АД, считано от датата на придобиването им – 09.12.1999 г. до подаването на исковата молба – 10.09.2018 г., както и да заплати сумата 850 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 10.09.2013 г. – 10.09.2018 г.

ОСЪЖДА „Р.9.“ АД, ЕИК ..., да заплати на Й.Г.Ш., ЕГН ********** сумата от общо 293 лева за направените деловодни разноски съразмерно с уважената част от предявените искове, от която 233 лева – деловодни разноски за производството по търг. д. № 678 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд и 60 лева – деловодни разноски за производството по в. т. д. № 434 по описа за 2020 г. на Пловдивския апелативен съд.

ОСЪЖДА Й.Г.Ш., ЕГН **********, да заплати на „Р.9.“ АД, ЕИК ..., сумата 320 лева за направените деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените искове – деловодни разноски за производството по в. т. д. № 434 по описа за 2020 г. на Пловдивския апелативен съд.

 

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.