Определение по дело №101/2020 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 19.02.2020 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 19.02.2020 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00101 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от К.Д. против решение № 155/29.11.2019 г. по гр. д. № 134/2019 г. по описа на Районен съд – Б., в частта с която по предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу К.Д. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата 1 242. 72 лв. – представляваща 4/6 от цената на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017г. до 30.04.2018 г. в жилище, находящо се в гр. ***, аб. № ***; сумата 94. 7 лева – представляваща 4/6 от лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 04.12.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата от 19.12.2018 г. до окончателното изплащане.

В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Съдът не е обсъдил и липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, като неправилно е интерпретирал доказателствата и не е обсъдил доводите и възраженията на ответника в отговора на исковата молба, с който е оспорила редовността на воденото от ищеца счетоводство, поради което извлечението от сметка и фактури като последващи документи не може да бъдат ползвани за установяване на вземанията на ищеца. Оспорила е начислените от ищеца суми прогнозни и изравнителни сметки, вкл. евентуалните изравнителни сметки, тъй като не е отразено твърдяното реално потребление – ТЕ за общите части, ТЕ за СИ, ТЕ за жилището – по ИРУ на радиаторите и БГВ, както и че е налице разминаване и неточности в изчисленията между твърдяното доставено общо количество ТЕ в АС и разпределение по индивидуални абонати. Сочи се, че не се доказва нито количеството и качеството, нито стойността на доставената ТЕ, тъй като първоинстанционният съд не е взел предвид и не е обсъдил всички факти от заключението на съдебно-техническата експертиза, с оглед изричното оспорване от ответника на реалното потребление на ТЕ в процесното жилище. СТЕ прави заключение, че в процесното жилище е имало изправни индивидуални разпределителни уреди (ИРУ), но въпреки това ФДР е процедирала, както при липсата на същите, без Наредбата за топлоснабдяването от 2004г. да предвижда такава възможност - т. 6.5 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата. Независимо от това ФДР е процедирала при изправни ИРУ, както когато такива липсват и то без яснота защо е приложила т.нар. максимална екстраполация и без да има яснота спазена ли е и разпоредбата на т. 6.4 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата. Ищецът не е доказал своята претенция, тъй като не е доказано, че ищецът е извършил реално отчитане на доставената ТЕ при работещи измервателни уреди, вкл. и по отношение на абонатната станция. Иска се отмяна на решението в обжалваната част включително и в свързаната с иска част за разноските, присъдени в тежест на ответника, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на исковете и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С оглед обхвата на дейността на въззивния съд, който дължи собствени фактически и правни изводи, въз основа на фактическия и доказателствен материал, събран както от него, така и от първата инстанция и предвид наведените в жалбата оплаквания, въззивният съд намира, че в изслушаната пред районния съд съдебно – техническа експертиза не се съдържат данни за реалното потребление по ИР. Налице е обективна доказателствена непълнота и предвид правомощията си по чл.267, ал. 2 и чл. 195 ГПК въззивният съд следва служебно да допусне допълнителна съдебно техническа експертиза относно установяването на горните факти, на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт /т. 3 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК/.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

ДОПУСКА допълнителна съдебно - техническа експертиза със задачи: След проверка в „Топлофикация Перник“ АД, ФДР и при ответника да посочи съществуват ли данни/показания за процесния период 01.05.2017г. - 30.04.2018 г. отчетени от и/или съхранявани в демонтираните индивидуални разпределители (ИР) върху отоплителните тела в жилището. В случай, че са налице данни за отчетени показатели от демонтираните индивидуални разпределители или ако може да бъдат снети такива данни от уредите, то количествата ТЕ бъдат остойностени при спазване на методиката, формулите и цените, действали към процесния период и при показанията на реалното потребление по ИР.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 120 лв., вносим от въззиваемия „Топлофикация Перник“ АД в 3-дневен срок от съобщението по набирателната сметка на ОС - Перник, като НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. Р. Й.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 18.03.2020 г. от 10,00 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице, като на страните им се връчи препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.