Р
Е Ш Е Н И Е
№ 129
гр.
Велико Търново, 09.05.2022
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в открито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на
секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №770 по
описа на Административния съд за 2021 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 268, ал.1от ДОПК.
Жалбоподателят „Екофрукт“
ЕООД – Велико Търново е оспорил като незаконосъобразно решение по жалба срещу действия
на публичния изпълнител №149 от 13.12.2021 година на директора на ТД на НАП –
Велико Търново, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно разпореждане
с №С210004-137-0007342/17.11.2021 година на публичен изпълнител при ТД на НАП –
В.Търново.
В жалбата, след
описание на обстоятелствата, релевантни към изпълнителното дело, образувано в
ТД на НАП – Велико Търново, длъжник по което е жалбоподателят, се прави
оплакване, че администрацията не е съобразила изтичането на погасителната
давност за публични вземания, които не били предявени и не били присъединени
към това дело по надлежния способ за това. Жалбоподателят счита, че давността
не е била прекъсната чрез издаване на постановления, с които се обезпечават
публични вземания. Според тезата му, давността не е прекъсната, тъй като не е
издадено постановление за прихващане на нововъзникналите задължения към вече
образуваното изпълнително производство, а разпределението на внесени суми не е
действие по изпълнението, за да се счете настъпването на чл.171, ал.2 от ДОПК.
Според него две от постановленията за налагане на предварителни и окончателни
обезпечителни мерки касаят вземания, установени с ревизионен акт, като
постановление за присъединяване не
отправяно до него и не се е породило предвиденото в чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК спиране на давността. Всъщност нововъзникналите задължения не са доведени
до знанието на длъжника за доброволното им изпълнение, а разпореждането за
прихващането им по постановление за налагане на ОМ, с което били наложени
такива мерки по делото също не са доведени до знанието на длъжника и не са
предизвикали правен ефект. С тези и други аргументи моли за отмяна на
процесното решение и на потвърденото с него разпореждане на публичния
изпълнител. В открито заседание поддържа оплакванията и исканията си чрез ***С.от
САК.
Ответникът,
директорът на ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуални си представител
отрича основателността на жалбата. Претендират се разноски.
Жалбата е допустима, като подадена в срок
и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното решение.
По
същество е неоснователна.
Съдът,
след като прецени приложените към административната преписка доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за
установено следното:
Със свое искане от 08.11.2021 година
/лист 37 от делото/ дружеството е поискало от публичният изпълнител да се
признаят за погасени по давност следните вземания, а именно: лихва от 12
стотинки по СД за месец 11.2015 година; лихва по вземане за здравно осигуряване
по декларация, обр.6 от 6,41 лв. за
периода от 28.04.2015 – 31.08.2015 година; лихва по вземане за УПФ по
декларация, обр.6 от 4,03 лв. за периода от 28.04.2015 – 31.08.2015 година; лихва
по вземане за ППФ по декларация, обр.6
от 1,33 лв. за периода от 28.04.2015 – 31.08.2015 година; лихва по
вземане за ППФ по декларация, обр.6 от 2,74
лв. за периода от месец 04.2015 година; лихва по вземане за УПФ по декларация,
обр.6 от 9,21 лв. за периода от 28.04.2015 – 31.08.2015 година; лихва по
вземане за ДОО по декларация, обр.6 от 0,50
лв. за периода от 26.05.2015 – 18.06.2015 година; лихва по вземане за здравно
осигуряване по декларация, обр.6 от 16,19
лв. за периода от месец 04.2015 година; лихва по вземане за здравно осигуряване
по декларация, обр.6 от 1,20 лв. за
периода от 26.03.2015 – 16.04.2015 година; лихва по вземане за УПФ по
декларация, обр.6 от 0,01 лв. за периода
от 26.03.2015 – 16.04.2015 година; лихва по вземане за ППФ по декларация, обр.6
от 0,23 лв. за периода от 26.03.2015 – 16.04.2015 година; лихва по вземане за УПФ по декларация,
обр.6 от 0,74 лв. за периода от
26.03.2015 – 16.04.2015 година; лихва по вземане за здравно осигуряване по
декларация, обр.6 от 15,38 лв. за
периода от 01.05.2015 – 31.05.2015 година; лихва по вземане за ДОО по
декларация, обр.6 от 10,22 лв. за
периода от 01.05.2015 – 31.05.2015 година; лихва по вземане за ППФ по декларация,
обр.6 от 2,53 лв. за периода от
01.05.2015 – 31.05.2015 година; лихва по
вземане за УПФ по декларация, обр.6 от 8,49
лв. за периода от 01.05.2015 – 31.05.2015 година; лихва по вземане за ДОО по
декларация, обр.6 от 29, 70 лв. за
периода месец 06.2015 година; лихва по вземане за УПФ по декларация, обр.6 от 7,64 лв. за периода месец 06.2015 година; лихва по вземане за ППФ по декларация,
обр.6 от 2,42 лв. за периода месец
06.2015 година; лихва по вземане за здравно осигуряване по декларация,
обр.6 от 13,21 лв. за периода месец
06.2015 година; лихва по вземане за УПФ
по декларация, обр.6 от 4,68 лв. за
периода месец 07.2015 година; лихва по
вземане за ППФ по декларация, обр.6 от 2,22
лв. за периода месец 07.2015 година; лихва по вземане за ДОО по декларация,
обр.6 от 17, 80 лв. за периода месец
07.2015 година; лихва по вземане за здравно осигуряване по декларация,
обр.6 от 8,09 лв. за периода месец
07.2015 година; лихва по вземане за здравно осигуряване по декларация, обр.6 от
7,37 лв. за периода месец 08.2015 година; лихва по вземане за ДОО по
декларация, обр.6 от 16,95 лв. за периода месец 08.2015 година; лихва по
вземане за ППФ по декларация, обр.6 от 1,89 лв. за периода месец 08.2015
година; лихва по вземане за УПФ по декларация, обр.6 от 4,48 лв. за периода
месец 08.2015 година; лихва по вземане за УПФ по декларация, обр.6 от 5,04 лв.
за периода месец 08.2015 година; лихва по вземане за ППФ по декларация, обр.6 от 1,57 лв. за периода
месец 09.2015 година; лихва по вземане за здравно осигуряване по декларация,
обр.6 от 8,46 лв. за периода месец 09.2015 година; лихва по вземане за ДОО по
декларация, обр.6 от 18,81 лв. за периода месец 09.2015 година; лихва по вземане за ДОО по декларация, обр.6
от 14,32 лв. за периода месец 10.2015 година; лихва по вземане за здравно осигуряване
по декларация, обр.6 от 6,33 лв. за периода месец 10.2015 година; лихва по
вземане за ППФ по декларация, обр.6 от 2,55 лв. за периода месец 10.2015
година; лихва по вземане за УПФ по декларация, обр.6 от 7,80 лв. за периода
месец 10.2015 година; лихви върху вземане за данък върху доходи от трудови и
приравнени на тях правоотношения по декларация в размер от 1,25 лв.; дължимо
ДОО в размер от 83, 58 лв. и лихва върху него в размер от 88,11 лв. по
декларация, образец 6 за м.11.2015 година; лихва по вземане за здравно
осигуряване по декларация, обр.6 от 11,74 лв. за периода месец 11.2015 година; лихва
по вземане за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения в размер от 1,25 лв.; вземане за УПФ в размер от 22,33 лв. и
лихва в размер от 23,54 лв. за м.11.2015 година; вземане за ППФ в размер от
7,51 лв. и лихва в размер от 7,92 лв. за м.11.2015 година; вземане за ДОО в
размер от 462,60 лв. и лихви в размер от 264, 62 лв. за месец 12.2015 година;
вземане за ППФ в размер от 37, 80 лв. и лихви в размер от 21,62 лв. за месец
12.2015 година; вземане за УПФ в размер от 124 лева и лихви в размер от 70,93
лв. за месец 12.2015 година; лихва по
вземане за данък върху доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения в
размер на 1,73 лева и лихва по вземане за здравно осигуряване по декларация,
обр.6 от 11,42 лв. за периода месец 12.2015 година. Посочено е, че според
жалбоподателя тези сума са общо в размер от 1501, 51 лв., като е посочено, е погасена по давност главница от 737, 82 лв.
освен това в искането е посочено, че са налице и дължими сума по обжалван
ревизионен акт в общ размер от 52 593,93 лева, като изпълнението на този
акт е спряно от съда.
Видно от потвърденото от ответника
разпореждане № С210004-137-0007342 от 17.11.2021 година на публичния изпълнител
при ТД на НАП – В.Търново, след коректно изчисление на вземанията по
декларациите, образец 6, както и по данъчните декларации, този орган е отказал
да издаде разпореждане за прекратяване на изпълнителното производство порази
погасяването на вземанията, които са в общ размер от 1474, 11 лева, от които
737, 82 лева главници и 736, 29 лева лихви върху погасени и непогасени публични
вземания. Посочено е изрично, че 5 годишната давност по чл.171, ал.1 от ДОПК се
прилага, когато този срок не е спиран или прекъсван на основанията по чл172 от
ДОПК, като в противен случай се прилага абсолютният давностен срок по чл.171,
ал.2 от ДОПК. Посочено е изрично, че в процесният случай е налице спиране на
давността с оглед наложено обезпечение с постановление от 3.10.2028 година, с
което е наложена възбрана, като в случая приложим е срока по чл.171, ал.2 от ДОПК, който не е изтекъл.
По делото не е спорно, че с оглед
липсата на доброволно изпълнение за вземанията, включващи и тези, за които е
поискано от настоящият жалбоподател да бъдат погасени по давност, е било
образувано изпълнително дело №*********/2016 година по описа на ТД на НАП, като
на 28.09.2016 година е издадено постановление за налагане на обезпечителни
мерки, с което е наложен запор в четири банки.
Впоследствие, с оглед учредено ревизионното
производство, от публичният изпълнител е издадено постановление от 10.04.2017
година за налагане на предварителни обезпечителни мерки, с което са наложени
запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в четири банки и
запори върху три товарни автомобила на длъжника. След издаването на ревизионният
акт тези обезпечителни мерки са били продължени с постановление от 25.05.2017
година, като действието му е отменено с оглед решение №227 от 4.08.2017 година
на директора на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, с което въпросният ревизионен
акт е отменен, като висящността на ревизията е възобновена. Съответно, издадено
е ново постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, с което
публичният изпълнител налага отново запори върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки и прочие, като със съдебно определение действието им е
продължено до приключване на ревизията или до прекратяване на ревизионното
производство. Издаден е РА, задълженията
по който са присъединени с разпореждане на публичния изпълните за
присъединяване от 2.04.2018 година. Съответно, с оглед размера на публичните
вземания след установеното с РА, с постановление за налагане на обезпечителни
мерки от 3.10.2018 година са наложени допълнителни мерки под формата на
възбрани върху два самостоятелни обекта в сграда, подробно описани в
постановлението. Впрочем от преписката се установява, че по искане на
дружеството за спиране на предварително допуснато изпълнение на ревизионният
акт се е произнесъл АСВТ, като с определение №452 от 9.12.2020 година е спрял
изпълнението до окончателното решаване на спора по законосъобразността на този
ревизионен акт.
Не е спорно, а и от преписката се
установява, че в хода на изпълнителното производство е извършен опис на два
имота, собственост на дружеството, във връзка с наложеното с постановлението за
налагане на обезпечителни мерки от 3.10.2018 година обезпечение. За
извършването му настоящият жалбоподател е уведомен със съобщение от 16.11.2020
година. Видно от протокола за този опис, на извършването му е присъствала и
управителката на дружеството, а описът е извършван във връзка и с
изпълнителните основания, установяващи процесните публични вземания в едно с
лихвите върху тях.
Впоследствие, с две постановления от
26.08.2021 година /листове от 116 до 123 от делото/ част от наложените
обезпечителни мерки са отменени.
Решението на ответника е валиден акт,
издаден в условията на заместване от заместника на директора на ТД на НАП –
Велико Търново с оглед представените писмени доказателства.
Според разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК „Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок.“.
Както съдът посочи, най – старото
публично вземане е за лихви, възникнали през месец април на 2015 година във
връзка с подадена декларация, образец 6 за ЗЗО. При това положение за това
вземане давността е започнала да тече от 1.01.2016 година, спряна е във връзка
с обявеното на 13.03.2020 година извънредно положение /вж. §29, т.2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците във връзка с решение на НС от 3.04.2020 г.
за удължаване на срока на обявеното извънредно положение /Oбн., ДВ, бр. 33 от
7.04.2020 г./, като е продължил да тече от 14.05.2020 година и е следвало да
изтече на 2 март 2021 година.
Както се отбеляза по –
горе, на 9.12.2020 година от публичният изпълнител е извършен опис на недвижими
имоти на дружеството длъжник във връзка с вземанията, част от които са и
процесните. От съдържанието му /листове 61-63 от делото/ се установява, че на
това процесуално действие е присъствал представител на дружеството – длъжник. Описът
е процесуално действие, което е описано в разпоредбите на чл.233 от ДОПК, чието
систематично място е в Раздел IV, именуван „Действия“ на Глава двадесет и пета на ДОПК, която урежда
провеждането на принудителното изпълнение за публичните вземания. При това
положение единственият логичен извод е, че описът е типично действие на
принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.2 от ДОПК „Давността
се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване
бъде отменен, давността не се смята прекъсната.“. За процесните вземания не се
установява отмяна на акта, с който са установени, при което приложимо е първото
изречение на нормата. С оглед на това следва да се приеме, че дори и да се
игнорира напълно действието на постановленията, с които са налагани различни
обезпечителни мерки, то в случая е налице прекъсване на давността на 9.12.2020
година, след която дата е започнала да тече нова обща петгодишна давност, която
не е изтекла нито към момента на подаването на искането, нито понастоящем.
Следва жалбата да се
отхвърли, като на ответника се присъди претендираното от него юрисконсултско
възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК, Великотърновският
административен съд, шести състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Екофрукт“ ЕООД –
Велико Търново, ЕИК *********, против решение по жалба срещу действие на
публичния изпълнител №149 от 13.12.2021 година на директора на ТД на НАП –
Велико Търново.
ОСЪЖДА
„Екофрукт“ ЕООД – Велико Търново, ЕИК *********, да заплати на Националната
агенция за приходите разноски от 500 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: