№ 3090
гр. С, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110126415 по
описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 405 КЗ за заплащане на сумата в размер на
4143,48 лв. (с оглед увеличение на размера на иска с молба от 06.10.2021 г.) - частичен
иск от сумата в размер на 6557,02 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на исковата молба – 13.05.2021 г., до погасяването, представляваща
незаплатена част от застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” за
настъпил застрахователен риск – ПТП, реализирало се на 28.07.2020 г. и покрито по
силата на имуществена застраховка „Каско”, сключена с ответника.
Ищецът – П. АНТ. Д., твърди, че в срока на застрахователно покритие по
договор за имуществено застраховане, сключен с ответника, е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, реализирало се на 23.10.2020 г. в гр. С, от което са
настъпили вреди за застрахованото МПС – лек автомобил „Ауди А5“ с рег. № ххх.
Твърди, че ответникът е приел, че стойността на причинените вреди е в размер на
1942,98 лв., която е заплатена на застрахованото лице. Счита, че изплатеното от
застрахователя обезщетение не съответства на размера на действително претърпените
вреди и общо дължимото обезщетение е с 6557,02 лв. повече от изплатената сума от
1942,98 лв. Ето защо, предявява посочения по-горе осъдителен иск. Претендира
разноските по производството.
1
Ответникът – ЗК „ЛИ“ АД, оспорва иска с твърдението, че дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на платената в полза на ищеца сума. Ето защо,
моли искът да бъде отхвърлен, като претендира разноските по производството. Твърди,
че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е
прекомерно, като моли същото да бъда намалено.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 405 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че
застрахователят носи риска за настъпилото на посочената в исковата молба дата
застрахователно събитие – увреждане на застрахованото МПС, вследствие на ПТП,
реализирало се в срока на договора за застраховка „Каско”, сключен между страните,
причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, както и
размера на вредите.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства, а именно - че в срока на
застрахователно покритие по договор за имуществено застраховате, сключен между
страните, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, реализирало се на 23.10.2020 г.
в гр. С; че застрахователят по застраховка „Каско“ е определил и изплатил на
застрахованото лице обезщетение в размер на 1942,98 лв. във връзка с щетите по
отношение на лек автомобил „Ауди А5“ с рег. № ххх.
Следователно, безспорни са всички елементи от фактическия състав на
предявеното от ищеца право, с изключение на размера, в който е възникнало вземането
за застрахователно обезщетение.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) по
средни пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие, но не
повече от застрахователната сума. Същото правило е предвидено и в чл. 386, ал. 2 КЗ,
съгласно която норма при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, стойността на разходите,
необходими за възстановяването на процесното МПС – лек автомобил „Ауди А5“ с
рег. № ххх, по средни пазарни цени към датата на ПТП възлизат на сумата в размер на
6086,46 лв.
2
Безспорно между страните е, че ответникът е погасил в полза на ищеца сумата
от 1942,98 лв. Следователно, непогасената част от дължимото застрахователно
обезщетение възлиза на сумата в размер 4143,48 лв.
Ето защо, частичният иск по чл. 405 КЗ следва да се уважи за пълния предявен
размер от 4143,48 лв.
По разноските:
Възражението на ответника за прекомерност на разноските на ищеца за
адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждеине на
процесуалния представител на ищеца е в близък до минималния размер, съгласно
НМРАВ.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата в
размер на 945,74 лв., разноски по производството за държавна такса, депозит за САТЕ
и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ххх, с адрес: гр. С, бул. „Чв“ № 0, да заплати на П.
АНТ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „Св“ № 0, по предявения частичен иск с
правно основание чл. 405 КЗ сумата в размер на 4143,48 лв., ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.05.2021 г., до
погасяването, представляваща непогасена част от дължимо застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско”, сключен със
застрахователна полица № ххх/28.07.2020 г., за настъпил застрахователен риск – ПТП,
реализирано на 23.10.2020 г. в гр. С, при което е било увредено застрахованото
имущество – лек автомобил „Ауди А5“ с рег. № ххх.
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ххх, с адрес: гр. С, бул. „Чв“ № 0, да заплати на П.
АНТ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „Св“ № 0, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 945,74 лв., представляваща разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4