№ 142
гр. Горна О., 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20204120101769 по описа за 2020 година
Обективно съединени искове по чл.143 ал.1 от ЗЗД ввр. чл.127 ал.1, ал.2 от ЗЗД;
чл.143 ал.1 изр.II oт ЗЗД ввр. чл.86 от ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Ищцата АНТ. ИВ. ИВ.(чрез адв.н. Кр.И. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че Силвия
Веселинова Атанасова(дъщеря на ищцата) и ответника, в качеството на кредитополучатели и
солидарни длъжници, сключили Договор№096LD-R-000686/29.10.2010г. за банков кредит с Първа
инвестиционна банка”АД, по който договор ищцата се задължила в качеството си на поръчител по
смисъла на чл.138 и сл. от ЗЗД. Кредитът бил обявен от кредитора за предсрочно изискуем
считано от 08.06.2020г. С разпореждане по ч.гр.д.№684/2020г. ГОРС , въз основа на извлечение от
счетоводните книги на „ПИБ“АД, издал на основание чл.417 от ГПК Заповед№659/19.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу кредитополучателите и
поръчителите по кредита, които да заплатят солидарно подробно индивидуализираните суми за
просрочена главница по кредита, договорна и наказателна лихва и разноски. Ищцата получила
Покана за доброволно изпълнение с Изх.№12736/16.07.2020г. по изп.дело №20208090400459 по
описа на ЧСИ Силвия Косева да заплати сумата от общо 6181.12лв. задължения. На 03.08.2020г., с
Нареждане№096DCHC202160001 за касов паричен превод ищцата внесла по
изп.дело№20208090400459 по описа на ЧСИ Силвия Косева, сумата 6173.09лв., с която изплатила
изцяло задълженията по делото. Съобразно чл.143 ал.1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
задължението може да иска от длъжника да му заплати главницата, лихвата и разноските, които е
направил. В настоящия случай, поръчителят е изпълнил вместо кредитополучателите и солидарни
длъжници Силвия Веселинова Атанасова и ИВ. ИВ. С.. До колкото не следва друго от
отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се
понесе от тях по равно. Това обуславяло правен интерес на ищцата за водена на настоящото
производство срещу ответника на половината от платената на кредитора сума в размер на
6173.09лв. Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ИВ. ИВ. С. да заплати на
1
АНТ. ИВ. ИВ.: сумата 3086.55лв., представляваща половината от заплатените от АНТ. ИВ. ИВ.
задължения, в качеството и на поръчител по Договор№096LD-R-000686/29.10.2010г. за банков
кредит, сключен с „Първа инвестиционна банка“АД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.11.2020г. до окончателното и изплащане;
сумата 92.60лв., представляваща лихва за забава върху сумата 3086.55лв. за периода: 03.08.2020г.-
18.11.2020г. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът ИВ. ИВ. С.(чрез адв.Л.П. от ВТАК) счита претенциите на ищцата за
неоснователни и оспорва предявения иск. Оспорва осъществените изпълнителни действия в
изпълнителното производство да са извършени от ищцата. Действително, ИВ. ИВ. С. и Силвия
Веселинова Атанасова/дъщеря на ищцата/, в качеството на кредитополучатели и солидарни
длъжници, сключили Договор№096LD-R-000686/29.10.2010г. за банков кредит с „ПИБ”АД, по
който АНТ. ИВ. ИВ. е поръчител. До това ни действие се стигнало след като и ИВ. ИВ. С. и
Силвия Веселинова Атанасова имали сключени поотделно договори за банков кредит. Наложило
се Силвия Веселинова Атанасова да започне работа в чужбина, тъй като имали общо дете, което
към момента на сключване на договора бе на 2г., не разполагали със средства за издръжката
му(ИВ. ИВ. С. и детето останали в Р.България, а Силвия Атанасова заминала да работи в
чужбина, да превежда средства за преживяването на детето, както и за погасяване на общия
кредит. Твърди, че към момента на сключване на договора за кредит с „ПИБ”АД по задължението
от предходния договор за кредит била останала за изплащане/до погасяване на кредита/ сума в
размер около 300.00лв., а по задължението на Силвия Атанасова била останала за изплащане сума
в размер на около 1500.00лв. Твърди, че поел изцяло изплащането на новираното задължение към
банката, посредством Договор№096LD-R-000686/29.10.2010г. за банков кредит, като ежемесечно
сумите за погасяване на вноските се превеждали от личната му пенсия. След заминаването на
Силвия Атанасова на работа в чужбина същата не била превеждала суми за погасяване на кредита.
ИВ. ИВ. С. преустановил плащането на вноски по общия им кредит. Както ищцата, така и С.
получил покана за доброволно изпълнение, която била изпълнена с приложеното по делото
нареждане за касов паричен превод. Твърди, че преводното нареждане не доказвало, че ищцата е
изпълнила задължението, указано в ПДИ, а се явявала само приносител на дължимата сума по
изпълнителното дело, която и е била предоставена от действителния длъжник - Силвия Веселинова
Атанасова.Счита, че с така осъщественото изпълнение на задължението по посоченото
изпълнително дело бил лишен от правото си и възможността да реализира съответните възражения
срещу кредитора „ПИБ”АД по него. Счита, че към момента на образуването на изп.дело била
изтекла погасителната давност, предвидена в чл.111 от ЗЗД, както и ищцата не била длъжна да го
изпълнява, поради изтичане и на 6-месечния срок, от обявяването на кредита за предсрочно
изискуем, за предявяване на претенциите на банката срещу поръчителите. Въпросният 6-месечен
срок не течал от манифестираното обявяване на кредита за предсрочно изискуем(08.06.2020г.), а
това състояние, по силата на договора за кредит, било настъпило в определен срок след
преустановяване на плащането на месечните погасителни вноски по него. Изтекъл бил срокът по
чл.147 ал.1 от ЗЗД. Също така поръчителката-ищца не уведомила длъжника С. за изпълнение от
нейна страна на задължението по договора. Прави възражение за изтекла погасителна давност, за
събиране на задължението по кредита по Договор№096LD-R-000686/29.10.2010г. за банков кредит,
както и за изтекла погасителна давност за предявяване на претенциите на банката спрямо
поръчителите по същия договор - `l.111. Несъобразено със закона било искането на ищцата И., С.
да отговаря за резултата от нейно неупражнено право по договора за банков кредит и по изп.дело
2
№459/2020г. по описа на ЧСИ С.Косева. Въпреки твърдялата солидарност, ищцата отделила от
общо платената сума половината, изисквайки я чрез петитума на исковата молба, индивидуално от
ИВ. ИВ. С.. Ответникът счита, че не дължи претендираната сума, тъй като я бил изплатил в хода
на действие на договор за кредит без участието на съдлъжника Силвия Атанасова. Моли да бъде
отхвърлен предявения иск. По отношение на ответника била оказана безплатна правна помощ,
съгласнмо чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. В случай, че ищцовата страна бъдела осъдена да заплати разноски,
то същите следвало да бъдат заплатени на адв.Л.П. от ВТАК, при условията на чл.38 ал.2 ввр ал.1
от ЗА ввр. чл.36 от ЗА. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Силвия Веселинова Атанасова и ИВ. ИВ. С., в качеството на кредитополучатели и
солидарни длъжници, сключили Договор№096LD-R-000686/29.10.2010г. за банков кредит с
„Първа инвестиционна банка”АД, по който договор АНТ. ИВ. ИВ. се задължила в качеството си
на поръчител по смисъла на чл.138 и сл. от ЗЗД, ведно с поръчителя Валери Руменов И.(двамата
сключили отделни два договор за поръчителство от 29.10.2010г., неразделна част от
Договор№096LD-R-000686/29.10.2010г. за банков кредит). Кредитът бил обявен от кредитора за
предсрочно изискуем считано от 08.06.2020г. С разпореждане по ч.гр.д.№684/2020г. ГОРС, въз
основа на извлечение от счетоводните книги на „ПИБ“АД, издал на основание чл.417 от ГПК
Заповед№659/19.06.2020г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу
кредитополучателите и поръчителите по кредита, които да заплатят солидарно подробно
индивидуализираните суми за просрочена главница по кредита, договорна и наказателна лихва и
разноски. АНТ. ИВ. ИВ. получила Покана за доброволно изпълнение с Изх.№12736/16.07.2020г.
по изп.дело№20208090400459 по описа на ЧСИ Силвия Косева да заплати сумата от общо
6181.12лв. задължения. На 03.08.2020г., с Нареждане№096DCHC202160001 за касов паричен
превод ищцата АНТ. ИВ. ИВ. внесла по изп.дело№20208090400459 по описа на ЧСИ Силвия
Косева, сумата 6173.09лв., с която изплатила изцяло задълженията по делото. На 03.08.2020г. ЧСИ
Силвия Велчева Косена, прави превод на сумата 5739.72лв. в полза на „ПИБ“АД с основание:
изп.дело№20208090400459 Силвия Веселинова Атанасова.
Не се спори. че с подписване на Договор№096LD-R-000686/29.10.2010г. за банков кредит
между „Първа инвестиционна банка”АД(кредитор) и солидарните съдлъжници Силвия Веселинова
Атанасова и ИВ. ИВ. С. и съответно отпуснатия креди са били погасени задълженията по Договор
за кредит№71KR-AA-0520 на Силвия Атанасова, Договор за кредитна карта№7IPKO-A0444 на
Силвия Атанасова, Договор за потребителски кредит№71КР-АА-0497 на ИВ. ИВ. С. и Договор за
кредитна карта№71РКО-А-0450 на ИВ. ИВ. С..
По делото са допуснати две съдебни счетоводни експертизи. Според вещото лице
оставащите до изплащане по договора за кредит между „Първа инвестиционна банка”АД и ИВ.
ИВ. С. суми към момента на сключване на Договор№096LD-R-000686/29.10.2010г. за банков
кредит са били: -по Договор за потребителски кредит№71КР-АА-0497 – 1487.57лв.; -по Договор за
кредитна карта№71РКО-А-0450 - 575.52лв., или общо 2063.09лв. Според вещото лице оставащите
до изплащане по договора за кредит между „Първа инвестиционна банка”АД и Силвия Веселинова
Атанасова суми съм момента на сключване на Договор№096LD-R-000686/29.10.2010г. за банков
кредит са били: -по Договор за кредит№71KR-AA-0520 – 1322.41лв.; по Договор за кредитна
карта№7IPKO-A0444 – 1730.41лв., или общо 3052.93лв. Към момента на преустановяване на
плащанията по Договор№096LD-R-000686/29.10.2010г. за банков кредит извършените преводи са
3
в общ размер от 2508.43€(от Силвия Веселинова Атанасова 566.86€; от И.С. 1.02€; от АНТ. ИВ.
ИВ. 1940.28€; начислени лихви - 0.27€), като вещото лице установило, че общопостъпилите суми
са по сметка с титуляр Силвия Веселинова Атанасова. Също така, според вещото лице във втората
съдебна счетоводна експертиза, за периода: 10.11.2010г.-09.07.2014г. от сметка с титуляр ИВ. ИВ.
С. са направени вноски по процесния Договор№096LD-R-000686/29.10.2010г. за банков кредит
общо в размер от 4107.20лв.(главница - 1105.42лв.=564.40€ и лихва - 3001.78лв. Вещото лице
установило, че от сметката на ИВ. ИВ. С. директно са погасявани: главница и лихва по сметката
обслужваща процесния Договор№096LD-R-000686/29.10.2010г. за банков кредит за периода:
2010г.-2014г. от ИВ. ИВ. С. са погасени: главница 564.40€ и лихва – 1757.60€. Съдът кредитира
заключенията на вещото лице като обективни и обосновани, като им дава вяра. Същите не се
оспорени от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.121 от ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона
или ако е уговорена между страните. Солидарна отговорност може да уговорена и по договор за
заем. Доколкото договорът за заем е реален договор, солидарна отговорност е уговорена, когато
две лица са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях
и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически. Изводите за възникване на
солидарна отговорност следва да се основават и на уговорката относно поетото задължение за
връщането на сумата - дали кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем
от всеки един от длъжниците или всеки длъжник отговаря пред кредитора за определена част от
задължението. Също, солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство – чл.141 от
ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в
случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума,
без да е получил същата в собственост. Солидарната отговорност е налице във всички случаи,
когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като
изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници - чл.122 от ЗЗД.
В конкретния случай, отпуснатата като кредит сума по Договор№096LD-R-
000686/29.10.2010г. за банков кредит се предоставя на кредитополучателите Силвия Веселинова
Атанасова и ИВ. ИВ. С.(двамата именувани като „солидарни длъжници“) и е използвана за
рефинансиране/погасяване на задълженията на Силвия Веселинова Атанасова и на ИВ. ИВ. С. по
други договори за банков кредит. В тази връзка, банката е обезпечила вземането си по кредита,
чрез сключване на договори за поръчителство, като клаузите на договорите касаещи отговорността
на поръчителите(ищцата АНТ. ИВ. ИВ. и Валери Руменов И.) към банката-кредитор са същите,
каквито са за кредитополучателите, т.е. банката е в правото си при констатирано неизпълнение на
договора(неплащане на месечни погасителни вноски, каквито данни безспорно се съдържат в
извлеченията от банковите сметки), да прецени към кой или кои от задължените лица да предяви
претенциите си за плащане, още повече, че отговорността на четиримата е солидарна и
неограничена. Следователно, поръчителят, който е изпълнил задължението по кредита, може да
претендира заплащане на главница, лихви(в т.ч. и законни лихви върху платените суми от деня на
плащането) и направени разноски от длъжника.
Материалният закон, в разпоредбата на чл.143 ал.2 от ЗЗД, разграничава две хипотези на
изпълнение от поръчителя преди да уведоми за това длъжника: -хипотезата на чл.143 ал.2 изр.I от
ЗЗД - когато длъжникът сам е изпълнил задължението преди да е уведомен от поръчителя за
изпълнението, в която именно отпада регресното право на поръчителя да иска връщане от
4
длъжника на заплатеното; -хипотезата на чл.143 ал.2 изр.II от ЗЗД, когато поръчителят е изпълнил
задължението без да уведоми длъжника, но към момента на плащането от поръчителя
задължението не е било изпълнено от длъжника, като в този случай, поръчителят не губи
регресното си право по отношение на длъжника за заплатената главница, заедно с лихвите и
разноските, но длъжникът може да му противопостави възраженията си, които е могъл да направи
на кредитора при изпълнението срещу кредитора, без длъжникът да има в такъв случай някакви
други права срещу поръчителя, поради това, че не е бил уведомен(Решение№306/06.11.2014г. по
гр.дело№185/2014г. - IVг.о. ВКС). В случая е установено, че изпълнението от ищцата-поръчител е
извършено без да уведоми длъжника, като ищцата не само не е загубила регресното си право, но и
са преклудирани възраженията на длъжника, които е могъл да направи на кредитора при
изпълнението. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая, длъжникът не е
оспорил нито възникването, нито съществуването на задължението по договора за банков
кредит(ч.гр.дело№684/2020г. на ГОРС), а оспорването на неговия размер не се доказва. Плащането
освобождава длъжника от задължението му, с което той се обогатява неоснователно за сметка на
поръчителя. Този несправедлив резултат се преодолява с помощта на регресните права, които
законодателят дава на поръчителя. Вземането на поръчителя се различава от вземането на
банката-кредитор по своето основание, момент на възникване и по размер. Размерът му обхваща
действително заплатеното от поръчителя, което може да превиши размера на задълженията на
длъжника(включва действителния размер на дълга, лихвите и разноските, а също и разноски по
изпълнението). То възниква в момента, когато поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника
към кредитора. От този момент той става кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор,
чието вземане е погасено, а за длъжника възниква задължението да му плати онова, което той е
заплатил за негова сметка. Произходът на средствата, с които е направено погасяването на
остатъка от дълга – 6173.09лв. от страна на ищцата-поръчител е неотносим към предмета на спора.
Възраженията на ответника в тази насока, че ищцата е била единствено преносител на паричните
средства са неоснователни. В тази връзка са ирелевантни и вътрешните отношения между
съдлъжниците(те дължат по равно, освен ако не е установено друго от отношенията между тях).
Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишната давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Разпоредбата на чл.111 б.“в“ от
ЗЗД предвижда, че с изтичането на тригодишната давност да се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. Периодичните плащания представляват самостоятелно
обособени, еднородни престации, независими една от друга и произтичащи от общ юридически
факт. При договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на
сумата да стане на погасителни вноски на определени дати това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение от длъжника на части, което обаче не превръща
договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.
Отделните погасителни вноски по предоставения заем не превръщат договора в такъв за
периодични платежи. Защото отделните вноски не са самостоятелни задължения, а са части от
едно единно и общо такова, падежът на което само е разсрочен и по отношение на които
приложим е общият 5 годишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Затова за вземанията за главница
по този договор се прилага общата пет годишна давност(Решение№261/12.07.2011г. по
гр.дело№795/2010г. - IVг.о. ВКС; Решение№28/05.04.2012 г. по гр.дело№523/2011г. - IIIг.о. ВКС;
Решение№103/2013г. по т.дело№1200/2011г. - IIт.о. ВКС; Решение№147/23.07.2012г. по
5
гр.дело№627/2011г. - III г.о. ВКС). Това е съответствие с дадените разяснение в Тълкувателно
решение№3/2011г. - ОСГТК на ВКС във връзка с понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл.111 б.“в“ от ЗЗД, според които „периодично“ е плащането, което не е еднократно, а е
задължение за трайно изпълнение, като изискуемостта, забавата и давността за всяка престация
настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения. Релевантен при определяне
началния момент на давността е моментът на плащане(03.08.2020г.), а не на падежа на
задължението. Предвид изложеното възражението се явява неоснователно.
Налага се извод, че са доказани и са налице всички правопораждащи факти на
претендираното регресно парично вземане на ищцата И. по отношение на ответника С., предмет на
иска, с материално-правно основание чл.143 ал.1 от ЗЗД: -изпълнение от ищцата И. на
съществуващо и изискуемо парично задължение на съдлъжниците-кредитополучатели Силвия
Веселинов Атанасова и ИВ. ИВ. С., поето от нея солидарно по договора за банков кредит,
извършено в качеството и на поръчител по валиден по договор за поръчителство, сключен между
нея и кредитора; -изпълнението е извършено след като преди това ищцата не е уведомила
длъжника-ответник С., който нито е възразил да го е изпълнил преди това, нито го е оспорил по
основание и е недоказано оспорването по размер, като към момента на плащането от поръчителя
задължението не е било изпълнено от длъжника/длъжниците; -изпълнението от ищцата на чуждото
задължение нарушава принципа за забрана на неоснователното обогатяване, с оглед на вътрешните
и отношения с главните длъжници, като не са въведени и не се установява ищцата да е получила
цялата или част от сумата по договора за банков кредит. Ето защо, предявеният осъдителен
регресен иск на ищцата-поръчител против ответника ИВ. ИВ. С.(един от солидарните главни
длъжници) за възстановяване на заплатените суми за погасяване на чуждия дълг е основателен и
следва да бъде уважен до размер на половината от платената на кредитора сума 6173.09лв., или –
3086.55лв.
Предвид основателността на искa и претенциите за заплащане на обезщетения за забавено
изпълнение(задълженията са парични), изчислени в размер на законната лихва върху дължимите
главници, съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД, но от датата на забавата. Съгласно чл.143 ал.1 изр.II от ЗЗД
поръчителят има право на законна лихва върху платената сума от деня на плащането. Така,
падежът на задължението е определен по силата на закона и за изпадането на длъжника в забава не
е необходима покана. Предвид фактът на извършено плащане на 03.08.2020г. и по реда на чл.162
от ГПК, то в полза на ищцата И. следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата
3086.55лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.11.2020г. до окончателното и
изплащане; сумата 92.60лв., представляваща лихва за забава върху сумата 3086.55лв. за периода:
03.08.2020г.-18.11.2020г.
Ищцата претендира присъждането на разноските по делото, като представя списък по чл.80
от ГПК(заплатена ДТ – 173.46лв. и адв.възнаграждение – 450.00лв.). Обстоятелството, че на
основание чл.83 ал.2 от ГПК, ответникът е освободен от такси и разноски в случая е неотносимо,
защото посочената разпоредба урежда освобождаването от предварително заплащане на
разноските, дължими от ответника в хода на съдебното производство(възнаграждения за вещи
лица, разноски за явяване на свидетели и др.). Дължимите в тези случаи разноски се заплащат от
сумите, предвидени в бюджета на съда - чл.83 ал.3 от ГПК. От друга страна, в чл.78 от ГПК се
урежда отговорността за разноски между страните по делото и се въвежда като критерий за
разпределението им съразмерността на направените разноски по производството с
уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Изрично е предвидена отговорност за разноски на
6
осъдената страна спрямо бюджета, ако делото е решено в полза на лице, освободено от разноски
по производството - чл.78 ал.6 от ГПК. Съпоставянето между регламентацията на
освобождаването от заплащане на разноски по чл.83 от ГПК и на отговорността за разноски по
чл.78 от ГПК налага извод, че законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на
разноските по производството, от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата
страна, независимо от наличието на предпоставките по чл.83 ал.2 от ГПК, като при уважаване на
иска, ответникът може да бъде осъждан за разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК. По този
начин, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 623.46лв.,
които да и бъдат заплатени от ответника С..
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.****, ДА
ЗАПЛАТИ на АНТ. ИВ. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Д.О. ул.****
Общ.Г.О.: сумата 3086.55лв./три хиляди осемдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща половината от заплатените от АНТ. ИВ. ИВ. задължения, в качеството и на
поръчител по Договор№096LD-R-000686/29.10.2010г. за банков кредит, сключен с „Първа
инвестиционна банка“АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 18.11.2020г. до окончателното и изплащане; сумата
92.60лв./деветдесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху
сумата 3086.55лв. за периода: 03.08.2020г.-18.11.2020г.; 623.46лв./шестстотин двадесет и три лева
и четиридесет и шест стотинки/, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
7