Решение по дело №155/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 690 по описа на Районен съд - Сливен за 2023 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 55/14.02.2024 г., постановено по АНД № 690/2023 г. на Районен съд - Сливен е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 7336811, издаден от ОД на МВР Сливен, с който на М. П. П. като з. п. на „Ванекс“ ЕООД с адрес гр. Ямбол, ул. „Търговска“ № 138 за нарушение по чл. 21 ал. 1 и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600,00 (шестстотин) лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател М. П. П. като у. на „Ванекс“ ЕООД, който обжалва в срок с наведени в жалбата доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Решаващият съдебен състав не съобразил обстоятелството, че фишът е издаден при допуснати процесуални нарушения, доколкото в същия се сочела като издател ОД на МВР – Сливен, без конкретика относно службата или подразделението към дирекцията, което лишавало санкционираното лице от преценка досежно компетентността на органа. Твърди, че не се възползвал от възможността да подаде декларация по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, тъй като не познава водача и за него е узнал след срока за обжалване. В съдебно заседание се установило, че превозното средство е управлявано от Л. П., което доказвало, че търговското дружество не следва да носи отговорност за нарушение, което не е извършено по повод осъществяване на търговската дейност. Моли съда за отмяна на обжалвания съдебен акт.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява.

В с.з. ответникът по касационното обжалване ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призована, не се представлява. В писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли, като остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на явилите се страни и събраните пред Районния съд писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена в законния срок, от легитимирано лице при наличие на активна процесуална легитимация и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, е допустима, но по същество - неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:

На 17.04.2023 г. в 16:37 часа в [населено място], ***, на път I-6, до б. „Ж.“ при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д11 и приспаднат толеранс от 3 км/ч при движение със лек автомобил Мерцедес Виано с рег. № [рег. номер] било извършено административно нарушение за скорост, установено и заснето с техническо средство TFR1-M 570, разположено към гр. Бургас, като водачът на автомобила управлявал същия със скорост от 93 км/ч. На основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 5 от Закона за движението по пътищата бил издаден Електронен фиш сер. К № 7336811 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство в размер на 600,00 (шестстотин) лева на М. П. П. като з. п. на „Ванекс“ ЕООД (посочено във фиша като собственик, на когото е регистрирано МПС) за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Към приобщените по делото писмени доказателства е приложен клип № 16293, от който се установява, че на посочените дата и час, с посочена в конкретика локация, конкретно техническо средство, ограничение на скоростта за участъка, лек автомобил с рег. № [рег. номер] е управляван със скорост от 96 км/ч, при ограничение от 50 км/ч за населеното място, където е заснето нарушението. Представени са и тестов клип на техническото средство с № 16289 от дата: 17.04.2023 г. и час: 15:23:16 ч., Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег. № 804р-2123/18.04.2023 г. с дата на приемане 17.04.2023 г., начало на работа 15:00 ч. и край на работа 17:00 ч., с номер на първо статично изображение 16288 и номер на последно статично изображение 16295, Протокол № 4-45-22 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ № 4835 на ГДНП, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, според чието съдържание, техническото средство съответства на одобрения тип. Към административната преписка и по доказателствата пред първата съдебна инстанция са приложени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Заповед № А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН за определяне периодичността на последващи проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, както и клип № 2023_04_17_16_37_470016293, записан на оптичен носител във връзка с процесния електронен фиш. В хода на съдебното дирене пред първата съдебна инстанция по искане на жалбоподателя е разпитан като свидетел Л. П.. Съгласно показанията на същия, н. п. от *** М. М. му давал да ползва различни автомобили, като след 10.04.2023 г. докарал на П. автомобила Мерцедес Виано, син бус в [населено място], ***. С последният свид. П. ходил до гр. София и се върнал в [населено място]. Към този момент М. М. имал обект в [населено място].

За да потвърди Електронния фиш, Районният съд е изложил следните мотиви:

При постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че нарушението е извършено на посочената дата и час, както и че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил е всички представени по делото доказателства, в която връзка е направил подробен анализ на относимите материалноправни и процесуални норми, като е приел законосъобразност на санкционния акт и е потвърдил същия като такъв.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните съображения:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 17.04.2023 г. в 16:37 часа в [населено място], ***, до б. „Ж.“ на път I-6 при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д11 и приспаднат толеранс от 3 км/ч при движение с лек автомобил Мерцедес Виано с рег. № [рег. номер] е извършено административно нарушение за скорост, установено и заснето с АТС „TFR 1M“, разположено към гр. Бургас, като водачът на автомобила управлявал същия със скорост от 93 км/ч. Скоростта на движение на процесния автомобил е локализирана в рамките на населеното място с регламентирано с пътен знак Д11 ограничение на скоростта от 50 км/ч, което налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива, въведен с чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Цитираната законова разпоредба е императивна и вменява забрана за водачите на превозни средства при управление на автомобила да превишават строго фиксирани стойности на скоростта в км/ч, които за населеното място са 50 км/ч. В процесния случай касационният жалбоподател е управлявал автомобила със скорост над допустимата за конкретизирания пътен участък, което е установено по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства, в т.ч. и от приобщения по доказателствата снимков материал.

В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на електронния фиш, които не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Необоснован е отменителният довод, че пред първата съдебна инстанция се установило управление на автомобила от трето лице, без знанието на собственика. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а, като в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Видно от представената по делото преписка по издаване на електронния фиш, последният е връчен на неговия адресат на 28.04.2023 г., като липсват доказателства, а и не се твърди, че М. П., чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана с фиша, е депозирал декларация по смисъла на горната норма. Видно от съдържанието на санкционния акт, в същия изрично е цитирана разпоредбата на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, т.е. на адресата са дадени ясни и конкретни указания, респ. насоки за действие в случай, че автомобилът на посочените дата и час е управляван от трето лице. Необосновано в тази връзка се твърди от касационния жалбоподател, че не познавал лицето – водач и узнал за него след срока за обжалване. Така формираният от касационната инстанция извод не се променя и от внимателния анализ на свидетелските показания на Л. П.. Същите, от една страна противоречат на изложените в жалбата пред Районния съд фактически твърдения, а от друга – внасят повече объркване, отколкото яснота досежно установените по делото факти. От твърденията в жалбата, депозирана пред Районния съд и свидетелските показания на Л. П. не става ясно кой е М. М., каква длъжност заема в дружеството, позволяваща му да извършва разпоредителни действия с превозните средства на търговеца, кога и какъв точно автомобил е предоставил на П. Заявеното от последния в качеството на свидетел по делото, че е получил син бус марка Мерцедес след 10.04.2023 г. и е ползвал същия по маршрут [населено място], *** – гр. София и обратно не внася повече яснота и конкретика във връзка с твърденията на жалбоподателя, че на процесните дата, час и локация описаният в електронния фиш автомобил е бил управляван именно от Л. П.. Още повече, че нарушението е установено при движение в посока от гр. Бургас към гр. Сливен, респ. гр. София. Така установеното дискредитира показанията на свид. П. като годно доказателствено средство, но същественото в настоящия случай е обстоятелството, че след връчване на санкционния акт на адресата М. П. на 28.04.2023 г., същият е разполагал с достатъчен времеви период от 14 дни, в които, в случай, че не е управлявал, да установи водача – нарушител и идентифицира същия в надлежна декларация пред компетентния наказващ орган. Неизпълнението на тази нормативно установена процедура не освобождава собственика на превозното средство от следващата се за извършеното деяние административнонаказателна отговорност, въпреки опита за последващо в съдебна фаза доказване на съществен елемент от правонарушението, а именно – неговия извършител. Положените в хода на съдебното обжалване процесуални усилия за отпадане на ангажираната с електронния фиш отговорност не могат да игнорират нереализираната по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП административна възможност за подаване на декларация с изискуемото съдържание. Именно последното е предпоставка за отпадане на административнонаказателната отговорност на собственика/ползвател, чрез анулиране на издадения електронен фиш и издаване на нов такъв срещу посочения в декларацията водач. В жалбата си пред първоинстанционния съд П. изрично сочи, че е узнал за водача след получаване на електронния фиш, но въпреки това, в посочения 14-дневен срок, възпроизведен чрез нормата на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, декларация за лицето, управлявало автомобила и извършило нарушението не е подал. Следователно, така изложеното от касационния жалбоподател твърдение от една страна не е доказано и от друга – не е реализирана процедурата по посочената законова разпоредба, обуславяща анулиране на електронния фиш и издаване на нов такъв срещу друг водач.

На следващо място, касационният съдебен състав не споделя и другия изложен отменителен довод за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на електронния фиш, изразяващо се в посочване на издател ОД на МВР – Сливен, без конкретизация на служба или подразделение към дирекцията. Издателят на акта е посочен коректно - Областна дирекция на МВР, с изискуемата териториална компетентност и в пълно съответствие с нормативните изискванията на относимата разпоредба на чл. 189 ал. 4 изр. второ от ЗДвП, съгласно която, електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Формата на санкционния акт е изцяло съответна на нормативните изисквания, а компетентността на органа – издател е извън всякакво съмнение.

По изложените съображения касационната инстанция не споделя изложените от жалбоподателя доводи. В представената от наказващия орган преписка се съдържат в пълнота доказателства, които ясно и недвусмислено удостоверяват фактическото положение към момента на установяване на административното нарушение и чиято доказателствена сила не е опровергана от санкционираното лице. Видно от съдържанието на процесния електронен фиш, всички нормативно изискуеми реквизити са налице, следователно така издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен на законовите изисквания за форма и съдържание, за да бъде приет за валиден. Мотивите на Районния съд в горната насока напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и не е необходимо да бъдат приповтаряни.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

В атакуваното решение Районен съд гр. Сливен е направил обоснован извод за законосъобразност на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 7336811, издаден от ОД на МВР Сливен, с който на М. П. П. като з. п. на „Ванекс“ ЕООД с адрес гр. Ямбол, ул. „Търговска“ № 138 за нарушение по чл. 21 ал. 1 и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600,00 (шестстотин) лева. По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, основателна се явява и следва да се уважи претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 (осемдесет) лева на основание чл. 63д ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и се възложи в тежест на касационния жалбоподател.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55/14.02.2024 г. на Районен съд Сливен постановено по АНД № 690/2023 г. по описа на същия съд.

 

ОСЪЖДА М. П. П., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]да заплати на ОД на МВР – Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.