ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 668
гр. Бургас , 08.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20212100501075 по описа за 2021 година
Делото е образувано по частна жалба, подадена от адв.Васил Ничев
като пълномощник на „Теленор България“ ЕАД, против заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 888 от 14.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 1978 по описа
за 2020 г. на Бургаския районен съд, в частта за разноските.
Жалбоподателят сочи, че едва при получаването на изпълнителния лист
по ч.гр.д.№1978/2020г. установил, че съдът е присъдил адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв., вместо претендираните 360 лв. с ДДС.
Сочи още, че както заповедта за изпълнение, така и разпореждането за
издаване на изпълнителен лист не са му били връчвани. На 5.01.2021г. подал
молба за поправка на очевидна фактическа грешка. По нея съдът се
произнесъл с определение №260273/11.01.2021г., като в нарушение на ТР
№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, квалифицирал молбата като искане по чл.248
ГПК за изменение на заповедта в частта за разноските и я оставил без
разглеждане като просрочена. Цитирано е разрешението, дадено от ВКС по
т.7 от посоченото ТР- когато произнасянето на съда е погрешно- т.е. не е
съобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително когато не са присъдени
всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива,
заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК
възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта
за разноските. Понеже случаят бил такъв, то съдът следвало да квалифицира
1
молбата на жалбоподателя от 5.01.2021г. именно като частна жалба по чл.413,
ал.1 ГПК. Срещу определение №260273/11.01.2021г. на БРС била подадена
частна жалба. Същото било отменено с определение по ч.гр.д.№203/2021г. на
ОС- Бургас, като на заповедния съд било разпоредено да даде на
жалбоподателя указания за конкретизиране на първоначалните му искания.
Заявява, че първоначалната молба от 7.01.2021г. за поправка на очевидна
фактическа грешка следва да бъде разглеждана като частна жалба по чл.413,
ал.1 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Същата била
подадена в срок, доколкото в нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.2 ГПК
съдът не връчил заповедта на заявителя.
Според частният жалбоподател, неправилно районният съд не присъдил
пълния размер на възнаграждението, понеже заплатения от заявителя хонорар
бил в размер на 360 лв. с ДДС, който съответствал на минималния размер по
Наредба №1/2004г. за МРАВ. Счита, че според безпротиворечивата съдебна
практика съдът не може да слиза под минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно раздел III на Наредбата.
Моли въззивната инстанция да разпореди на първоинстанционния съд
да допълни издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта за
разноските, като на заявителя се присъди пълния размер от 360 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение. Моли да се разпореди на БРС да
допълни издадения изпълнителен лист. Представя доказателства.
Жалбата е с правно основание чл.413, ал.1 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид становището на
жалбоподателя и съобрази доказателствата по делото с оглед приложимите
разпоредби на закона намира за установено следното:
Заповедното производство по ч.гр.д.№1978 по описа за 2020 г. на
Районен съд гр.Бургас е образувано по заявление от „Теленор България” ЕАД
с ЕИК *********, подадено чрез пълномощника адв.Шущарков, за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ИВ. ЯНК. ИВ. за парично
задължение в размер на 178,27 лв., представляващо сборен дълг от неплатени
месечни абонаменти и неустойки, ведно със законната лихва за периода от
подаване на заявлението до изплащане на задължението. Заявителят е поискал
присъждане на деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лв. с ДДС. Към заявлението са приложени пълномощни (л.7-
9), от които е видно, че Йоанна Валериева Илчовска- Директор на Дирекция
2
„Правни отношения и корпоративно управление“ и юрисконсулт на
дружеството е упълномощена от „Теленор България“ ЕАД да представлява
дружеството пред всички съдилища и съдебни инстанции, а в т.11 от
пълномощното е предвидена възможност да преупълномощава и трети лица с
правата по пълномощното. С такова пълномощно същата е преупълномощила
адв.Ш., както и адв.Ничев да представляват „Теленор България“ ЕАД пред
всички съдебни органи и съдилища. Приложен е и договор №9098/6.04.2020г.
(л.5), сключен между „Теленор България“ ЕАД и адв.Ш., с предмет- парван
защита при образуване и водене на заповедно производство по чл.410 ГПК
против И.И.. В договора изрично е записано уговореното възнаграждение в
размер на 360 лв. с ДДС (цифром и словом), както и това, че
възнаграждението е платено в брой при подписването на договора. Договорът
за правна защита е подписан от страните.
Цитираните по-горе пълномощни и договор за правна защита са
описани като приложения към заявлението.
На 14.05.2020г. Бургаският районен съд е издал заповед № 888 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като е разпоредил
длъжникът да заплати на заявителя сумите и лихвите, посочени в
заявлението, ведно с разноски в размер на 25 лв., представляващи платена
държавна такса, както и 200 лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника на 26.05.2020 г. и тъй като няма данни да е
постъпило възражение по чл.414 ГПК, то същата е влязла в сила /с
изключение на частта за разноските/.
На 1.07.2020г. съдът е разпоредил в полза на заявителя да се издаде
изпълнителен лист, като такъв е издаден на 3.07.2020г. Видно от
отбелязването на гърба на заповедта, заявителят е получил изпълнителния
лист чрез свой пълномощник на 29.12.2020г.
На 7.01.2021г. адв.Ш. е подал молба до БРС, с която е поискал на
основание чл.247 ГПК да бъде извършена поправка в изпълнителния лист,
издаден по делото като се допълни изпълнителния лист с остатъка от
платеното адвокатско възнаграждение в размер на 160 лв., или да се издаде
допълнителен изпълнителен лист за същата сума.
С определение №260273 от 11.01.2021г. съдът е квалифицирал молбата
като искане по чл.248 ГПК за изменение на заповедта в частта за разноските и
като е счел, че заповедта за изпълнение е акт, който не подлежи на обжалване,
3
а искането е постъпило след изтичането на преклузивния срок, е оставил
молбата без разглеждане.
С определение № II – 260640 от 23.03.2021г. по ч.гр.д.№203/2021г. по
описа на БОС, определението е отменено и делото е върнато на РС- Бургас за
извършване на преценка на характера на молбата предвид разясненията,
дадени в т.7 от ТР №4/2013 на ВКС, ОСГТК, като същата се остави без
движение и на заявителя се дадат указания да уточни какво точно
претендира- дали оспорва заповедта за изпълнение в частта за разноските или
прави искане за изменението й в тази част.
С разпореждане № 265883 от 1.04.2021г., БРС е оставил молбата на
заявителя от 7.01.2021г. без движение, като е указал на последния да заяви
дали иска изменение на заповедта в частта за разноските /чл.248 ГПК/,
поправка на ОФГ в заповедта и ИЛ /чл.247 ГПК/ или обжалва заповедта
/чл.413 ГПК/, като му е указал и последиците при неизпълнението на тези
указания. Разпореждането е връчено на частния жалбоподател на 13.04.2021г.
На 16.04.2021г. е депозирана молба вх.№272642, с която
жалбоподателят е посочил, че нито една от посочените от съда възможности
не кореспондира с характера на подадената от заявителя частна жалба.
Посочил е, че е подал частна жалба срещу определение №260273 от
11.01.2021г. Поискал е частната жалба да бъде изпратена за произнасяне на
въззивната инстанция.
С разпореждане №266678/19.04.2021г. районният съд отново е оставил
без движение молбата от 7.01.2021г., като е посочил, че разпореждането е в
изпълнение указанията на БОС, дадени с определението по в.ч.гр.д.
№203/2021г., поради което повторно е дал същите указания на молителя. Това
разпореждане е връчено на пълномощника на заявителя на 27.04.2021г.
На 29.04.2021г. по делото са постъпили молба от заявителя, чрез
адв.Шущарков, с която е посочено, че според него е налице допусната ОФГ в
изпълнителния лист и е направено искане на основание чл.247 ГПК да бъде
извършена поправка в изпълнителния лист, издаден по делото като се
допълни изпълнителния лист с остатъка от платеното адвокатско
възнаграждение в размер на 160 лв., или да се издаде допълнителен
изпълнителен лист за същата сума.
С определение №262879/5.05.2021г. районният съд е констатирал, че
съдържанието на изпълнителния лист напълно кореспондира с издадената
4
заповед за изпълнение в частта за разноските, с която на страната са
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.,
поради което молбата е отхвърлена.
Същевременно, заедно с молбата за поправка на ОФГ в изпълнителния
лист, на 29.04.2021г. заявителят е депозирал и частната жалба, по която е
образувано настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд
приема следните фактически и правни изводи:
Частната жалба е подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител на страна, която има правен интерес от обжалването на
заповедта за изпълнение в частта за разноските.
Съгласно задължителното за всички съдебни инстанции разрешение,
дадено в т.7 от ТР №4/18.06.2013г. по тълк.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
когато произнасянето на заповедния съд по разноските е погрешно-
несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително, когато не са присъдени
всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива,
заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК
възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта
за разноските.
Жалбата е подадена в срок, тъй като макар да не е присъдил пълния
размер на разноските- 360 лв., а само 200 лв., районният съд не е връчил
препис от заповедта на заявителя, което е бил длъжен да стори на основание
чл.413, ал.1 ГПК вр. чл.7, ал.2 ГПК. При това положение следва да се приеме,
че заявителят е узнал за присъдените разноски едва при получаването на
изпълнителния лист /видно от отбелязване на гърба на заповедта това е
станало на 29.12.2020г./, поради което, съобразявайки проведената процедура
по чл.101, ал.1 ГПК и на основание чл.101, ал.2 от ГПК следва да се приеме,
че жалбата по чл.413, ал.1 ГПК е подадена на 7.01.2021г., т.е. в
законоустановения седмодневен срок.
Съгласно задължителното за всички съдебни инстанции разрешение,
дадено в т.7 от ТР №4/18.06.2013г. по тълк.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
когато произнасянето на заповедния съд по разноските е погрешно-
несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително, когато не са присъдени
всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива,
заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК
5
възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта
за разноските.
Настоящият казус покрива изцяло цитираната хипотеза.
Безспорно е, че районният съд е уважил заявлението на частния
жалбоподател по чл.410 ГПК като е издал заповед за изпълнение за
претендираната от него сума- 178,27 лв., представляваща сбор от неплатени
абонаментни такси и неустойки, както и за законната лихва върху тази сума
от подаване на заявлението. При това положение, на заявителя се дължат
всички направени по делото разноски- така чл.78, ал.1 ГПК.
Разноските на заявителя в заповедното производство са 25 лв. държавна
такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение. Искането му за разноски е
уважено в размер на 225 лв., от които 25 лв. държавна такса и 200 лв.
адвокатско възнаграждение. Съдът не е изложил каквито и да било мотиви за
така определения размер на присъденото адвокатско възнаграждение. В
разрез с изискването на закона- чл.81 от ГПК, няма и изрично произнасяне-
отхвърлителен диспозитив /в заповедта или с отделен съдебен акт/ за
неприсъденото адвокатско възнаграждение.
При тези обстоятелства се налага извод, че районният съд не е присъдил
всички направени разноски от заявителя- сега жалбоподател. Определението
на съда в частта за разноските е незаконосъобразно, постановено в нарушение
на закона, тъй като съдът няма право служебно за редуцира адвокатското
възнаграждение, предвид едностранния характер на производството /по
аргумент от чл.78, ал.5 ГПК/.
Ето защо, въззивната инстанция намира жалбата за основателна.
Заповедта за изпълнение, следва да се отмени в частта за разноските,
по-конкретно за присъденото адвокатско възнаграждение, като на заявителя
се присъдят 360 лв. за адвокатско възнаграждение.
В тази връзка следва да бъде обезсилен и издадения изпълнителен лист,
в частта за сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ заповед №888 от 14.05.2020г., издадена по ч.гр.д.№1978 по
описа за 2020 г. на Бургаския районен съд В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ- с
6
която е постановено ИВ. Я. ИВ. да заплати на „Теленор България” ЕАД с ЕИК
********* сумата от 200 лв.- адвокатски хонорар, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********,
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против
длъжника ИВ. Я. ИВ. с ЕГН:********** от гр.Бургас, ж.к. „Свавейков“,
бл.49, ет.15, ап.103 за сумата от 360 лв. (с включен ДДС), представляваща
разноски за заповедното производство- адвокатско възнаграждение.
ОБЕЗСИЛВА издадения на 3.07.2020г. по ч.гр.д.№1978 по описа за
2020г. на Бургаския районен съд В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ- относно
сумата от 200 лв.- адвокатски хонорар.
Връща делото на Бургаския районен съд за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение за
адвокатското възнаграждение пред първата инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7