РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100505808 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20004369/07.01.2021 г. по гр. д. № 45232/2019 г. по описа
на СРС, 113 състав е признато за установено по иск с правно основание чл.
422 от ГПК във връзка с чл. 99 във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите, предявен от „М.Б.“ ЕАД против П. ХР.
Д. и С. И.И. иск, че П. ХР. Д. и С. И.И. дължат солидарно на ищеца сумата
от 7988,31 лева, представляваща непогасена главница по Договор за банков
кредит № BL 18455/09.06.2008 г., сключен между „Ю.И Е.Д. Б.“ АД и
„В.Е.П.-Д.“ ООД, вземания, които са прехвърлени в полза на „М.Б.“ ЕАД
съгласно Договор за цесия от 21.06.2017 г., ведно със законната лихва от
12.04.2019 г. до окончателното й заплащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 20.04.2019 г. по ч.гр.д. № 21164/2019 г. по
описа на СРС, 113 състав и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплатят
сумата от 509,77 лева – разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото и разноски за заповедното производство в размер на 309,76 лева.
1
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №
25038833/04.03.2021 г., подадена от П. ХР. Д. и С. И.И., в която са изложени
съображения за неправилност на постановеното решение. Поддържат, че
съдът неправилно бил приел, че е доказано, че ответниците са уведомени за
извършената цесия за сключения между „Ю.И Е.Д. Б.“ АД и „М.Б.“ ЕАД от
21.06.2017 г. и извлечение от Приложение № 1 към Договора. Посочва, че
неправилно съдът е приел, че представеното извлечение от Приложение № 1
се установява, че вземането на банката към ответниците е прехвърлено, тъй
като този документ е оспорен с отговора на исковата молба. Не било
установено, че този документ изхожда от „Ю. Б.“ АД, не бил ясен съставителя
му, както и това, че не бил подписан. Нямало никаква индикация, че този
документ е част от процесния договор за цесия. Не било доказано, също така,
че договорът за цесия от 21.06.2017 г. е породил действие между страните,
тъй като не било установено, че е платена покупната цена, тъй като датата на
влизане в сила на договора настъпвало с плащането й, съгласно чл. 4, ал. 1.
Поддържа, че поради това, че договорът не е породил действие между
страните, то и ищецът не може да се легитимира като кредитор на вземането
към ответниците. Освен това, поддържа, че не е налице и упълномощаване от
цедента с правото да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, тъй
като съгласно чл. 7, ал. 1 от договора това е следвало да стане с изрично
пълномощно – приложение № 4 към него. Такова изрично пълномощно не
било представено. Оспорват също така, че приетото по делото уведомление е
връчено, тъй като лицето В. П. е неизвестно. Оспорват и представителната
власт на юрисконсулт Н.Б. да уведомява длъжниците от името на цесионера.
Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Претендират направените в първоинстанционното и във въззивното
производство разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е представен отговор на въззивната
жалба от въззиваемия „М.Б.“ АД. В становище по основателността й
поддържа доводи за основателност на предявения иск и за правилност на
постановеното решение. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
2
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Производството по гр.д. № 45232/2019 г. по описа на СРС, 113 състав е
образувано по искова молба, подадена от „М.Б.“ ЕАД против П. ХР. Д. и С.
И.И., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 430 от Търговския закон, във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и
договорите. Ищецът твърди, че на 21.06.2017 г. между „Ю. Б.“ АД и „М.Б.“
ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на
който банката е прехвърлила свое вземане и права по Договор за банков
кредит BL18455/09.06.2008 г., заедно с привилегиите и обезпеченията,
личните гаранции и принадлежности в полза на ищеца. Твърди, че
прехвърленото вземане фигурирало под № 908183 в Приложение № 1,
неразделна част от договора за цесия. Твърди, че ответниците са уведомени
за прехвърляне на вземанията по договора за кредит на 04.01.2019 г. Твърди,
че с Договор за банков кредит BL18455/09.06.2008 г., сключен между „Ю.И
Е.Д. Б.“ АД и „В.Е.П.-Д.“ ООД, банката е предоставила на кредитополучателя
и той е усвоил в пълен размер кредит в размер на 10000 лева за посрещане на
бизнес нужди. Твърди, че с Анекс № 1 от 30.06.2011 г. към договора за
кредит, кредитополучателят се съгласил да погасява месечни анюитетни
вноски съгласно погасителен план с краен срок на погасяване 10.06.2019 г. С
този анекс П. ХР. Д. и С. И.И. са се задължили по кредита в качеството им на
съдлъжници. Въпреки поетото задължение ответниците не обслужвали
кредита в сроковете и по начините, уговорени в договора. Твърди, че на
04.01.2019 г. ответниците са уведомени, че кредиторът е упражнил правото си
да обяви кредитът за предсрочно изискуем. Поддържа, че общият размер на
претендираното вземане е 7988,31 лева, представляващи 65 непогасени
вноски за периода от 21.02.2014 г. до 10.06.2019 г. Твърди, че поради
неизпълнение на задълженията по договора за кредит по подадено заявление
по чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по гр.д. № 21164/2019 г. по описа на СРС, 113 състав на 20.04.2019 г., срещу
която ответниците възразили. Моли да бъде признато за установено, че П. ХР.
Д. и С. И.И. дължат на „М.Б.“ ЕАД към 12.04.2019 г. думата от 7988,31 лева,
представляваща 65 непогасени вноски за главница за периода от 21.02.2014 г-
до 10.06.2019 г., както и направените в исковото и заповедното производство
3
разноски и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от ответниците П. ХР.
Д. и С. И.И., с които заявяват, че оспорват предявения срещу тях иск.
Заявяват, че не оспорват, че са страна по Договор за банков кредит
BL18455/09.06.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 30.06.2011 г. Оспорват, обаче,
че са уведомени от прехвърлителя за извършеното прехвърляне на вземането
с договор за цесия. Твърдят, че не са уведомени и от М.Б. ЕАД. Не били
получавали уведомления за цесия, тъй като В. П. е неизвестно лице. Оспорва
се и нейния подпис. Освен това, оспорват твърдението, че вземането, предмет
на Договор за банков кредит BL18455/09.06.2008 г. е прехвърлено, тъй като
представеното приложение не установява това обстоятелство. Не бил ясен
съставителя му, не бил подписан, както и поддържат, че няма индикации този
лист да е част от договора за цесия. Оспорват и представената от ищеца
справка за дължими суми, тъй като не били приложени пълномощни на
лицата, които са ги съставили, тяхната длъжност, като оспорват и
автентичността им. При условията на евентуалност правят възражение за
изтекла погасителна давност на вземанията по отношение на вноските от
21.02.2014 г. до 21.08.2016 г. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
21164/2019 г. по описа на СРС, 113 състав. По заявление от 12.04.2019 г.,
подадено от „М.Б.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 20.04.2019 г., с която е разпоредено на П. ХР. Д. и С. И.И.
солидарно да заплатят на кредитора сумата от 7988,13 лева, представляваща
главница по Договор за банков кредит BL18455/09.06.2008 г., ведно със
законна лихва от 12.04.2019 г. до изплащане на вземането и 309,76 лева –
разноски по делото. На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя е
указано да предяви иск за установяване на съществуване на вземането си. В
изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения
срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства
и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото доказателства, че 09.06.2008 г. между „Ю.И Е.Д. Б.“ АД и „В.Е.П.-Д.“
4
ООД е сключен Договор за банков кредит BL18455/09.06.2008 г., по силата на
който банката е предоставила на кредитополучателя във формата на
револвираща линия по разплащателна сметка кредит в размер на 10000 лева
за посрещане на бизнес нужди, а кредитополучателят е приел да го ползва и
върне. Уговорено е, че срокът на договора е 240 месеца, считано от откриване
на заемната сметка. С Анекс №1 от 30.06.2011 г. страните по договора за
кредит са уговорили, че считана от датата на сключването му се намалява
размера на предоставения кредит до размер на усвоените към тази дата сумо
от кредитния лимит, като сумата е следвало да бъде погасена на месечни
анюитетни вноски съгласно погасителен план в срок до 10.06.2019 г. С
подписване на Анекс № 1/30.06.2011 г. П. ХР. Д. и С. И.И. са се съгласили
при условията на чл. 101 от ЗЗД да встъпят като съдлъжници по договора за
кредит. Към анекса е приложен погасителен план, подписан от
кредитополучателя и солидарните длъжници.
На 21.06.2017 г. между „Ю. Б.“ АД и „М.Б.“ ЕАД е сключен Договор за
прехвърляне на вземания № 5300/1946/21.06.2017 г., по силата на който
цедентът прехвърля на цесионера срещу заплащане от страна на цесионера на
цена по чл. 4 от вземанията си срещу длъжниците, посочени в Приложение №
1. В чл. 7, ал. 1 е посочено, че с подписване на договора цедента дава
съгласието си и упълномощава цесионера да уведоми длъжниците съгласно
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършеното по силата на договора вземания по
договорите за кредит по Приложение № 1, както и цедентът дава съгласието
си и упълномощава цесионера да обяви вземанията за предсрочно изискуеми.
Текстът предвижда, че цедентът ще упълномощи цедента с пълномощно по
образец съгласно приложение № 4 в срок от 5 работни дни, считано от датата
на която договорът влиза в сила. За уведомяване на длъжниците цедентът
поема задължение за предостави на цесионера наличната информация за три
имена, точен адрес с населено място пощенски код и размер на дълга за всеки
длъжник по приложение № 1.
На основание чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ частен съдебен изпълнител С.П. е
направил връчване на П. ХР. Д. и С. И.И. на уведомление от „М.Б.“ ЕАД по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД относно прехвърляне на вземане, произтичащо от Договор
за банков кредит BL18455/09.06.2008 г. Видно от направеното удостоверяване
на връчителя уведомленията до ответниците са връчени на В.П. на 04.01.2019
г., като е посочено, че тя е дъщеря, съответно сестра на длъжниците.
5
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства е изготвено и прието основно и допълнително заключение на
съдебно-счетоводна експертиза. В заключените си вещото лице установява,
че банковият кредит е усвоен чрез кредитна линия и е усвояван кредитния
лимит многократно по револвираща кредитна линия в общ размер на 30226,96
лева за периода от 10.06.2008 г. до 20.08.2010 г. Установява, че към
30.06.2011 г. – датата на подписване на Анекс № 1 към договора за кредит
непогасената главница е била в размер на 9958,38 лева. Вещото лице
установява, че за периода от 21.02.2014 г. до 10.06.2019 г. съгласно
погасителен план към Анекс №1 непогасените вноски по главницата са в
размер на 7988,31 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Положителният установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител,
имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на
вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за
предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която
по гр. д. № 21164/2019 г. по описа на СРС, 113 състав, е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Основателността на
предявения иск е поставена в зависимост от това въз основа на събраните по
делото доказателства да се установи, че е сключен договор за кредит, по
силата на който за ответниците е възникнало задължение да върнат
предоставената сума, че е настъпила изискуемост на претендираното вземане,
респективно, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита като
кредитополучателят е уведомен за това. Освен това, следва да се установи, че
6
е сключен договор за цесия между кредитора по договора за банков кредит и
ищеца, както и че длъжниците са уведомени за извършеното прехвърляне.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест задължение
на ищеца е било да установи посочените обстоятелства. В тежест на
ответника е било да установи, че са изпълнили задълженията си точно и в
срок.
От твърденията на страните в исковата молба и отговора на исковата
молба може да се направи извод, че страните не спорят, че на 09.06.2008 г.
между „Ю.И Е.Д. Б.“ АД (с ново наименование „Ю. Б.“ АД) и „В.Е.П.-Д.“
ООД е сключен Договор за банков кредит BL18455/09.06.2008 г. с посоченото
в исковата молба съдържание, както и че ответниците са встъпили като
съдлъжници в облигационното правоотношение при условията по
първоначалния договор, изменени с Анекс № 1/30.06.2011 г.
С отговора на исковата молба са въведени възражения срещу
материално-правната легитимация на ищеца да претендира вземанията по
Договор за банков кредит BL18455/09.06.2008 г., които са заявени и като
доводи във въззивната жалба във връзка с правилността на обжалваното
решение.
На първо място, ответниците – въззивници в настоящото производство
са възразили относно това, че предмет на договора за цесия е и вземането,
произтичащо от Договор за банков кредит BL18455/09.06.2008 г. Основните
възражения са относно това, че представеното извлечение от Приложение №
1 не установява това, тъй като не носело подписи на съставителите му, както
и че не било установено, че това извлечение представлява част от Договор за
цесия от 21.06.2017 г. Направеното възражение се явява неоснователно, тъй
като в съдебно заседание пред първоинстанционния съд е извършена
констатация по оригинал на договор за прехвърляне на вземания от
21.06.2017 г., както и от Приложение № 1 от него, като в представения
оригинал е посочено, че е отразено задължението на В.П.Е.Д. ООД, както и че
представеното към исковата молба копие е съответно на представения
оригинал. От приетите писмени доказателства разгледани в тяхната
съвкупност, както и приетите заключения на съдебно-счетоводна експертиза
може да се направи единствения възможен извод, че вземането, произтичащо
от Договор за банков кредит BL18455/09.06.2008 г. е било включено в
7
предмета на договора за цесия от 21.06.2017 г.
Доводите на въззивниците относно действието на договора за цесия,
свързана с плащане на уговорената цена не следва да бъдат разглеждани, тъй
като те са въведени за пръв път с въззивната жалба и доколкото те са
преклудирани с изтичане на срока за отговор на исковата молба, не могат да
бъдат обсъждани за пръв път във въззивното производство.
Неоснователни се явяват доводите във въззивната жалба, че
обжалваното решение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд в
противоречие със събраните доказателства е приел, че ответниците са
уведомени за извършената цесия.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите прехвърлителят по договора за цесия е длъжен да съобщи на
длъжника за прехвърлянето, както и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, удостоверяващи вземането, както и да
потвърди направеното прехвърляне. Договорът за цесия поражда действие
спрямо длъжника с получаване на уведомление от предишния кредитор ( чл.
99, ал. 4 от ЗЗД). С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на
ищеца е било да ангажира доказателства, че уведомление, изходящо от „Ю.
Б.“ АД (с предишно наименование „Ю.И Е.Д. Б.“ АД е връчено на
длъжниците. Установява се от съдържанието на приетия по делото договор за
прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г. – чл. 7, ал. 1, че прехвърлителят
„Ю. Б.“ АД чрез представляващото го лице е направило изявление, с което е
упълномощило цесионера „М.Б.“ ЕАД да уведоми длъжниците по
прехвърлените вземания на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Настоящият
съдебен състав намира, че с подписване на договора цесионерът е можел от
името на цедента да уведоми длъжниците за настъпилото прехвърляне на
вземанията, независимо, че не е изготвено отделно изрично пълномощно за
това съобразно образец, който страните са приели да бъде приложение към
договора. Освен това, възражението относно липсата на упълномощаване е
направено едва с въззивната жалба, поради което и то е преклудирано с
изтичането на срока по чл. 131 от ГПК.
От събраните по делото доказателства се установява, че уведомления по
чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите са връчени на 04.01.2019
г., като лице на което е извършено връчване е В. П.. В чл. 46, ал. 1 от ГПК,
8
приложима при връчване на книжа от частен съдебен изпълнител, е
предвидено, че когато съобщението не може да бъде връчено лично на
адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Това
друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее
на адреса (ал. 2) . Връчителят следва да удостовери както самоличността на
лицето, така и качеството, в което е получило призовката. В конкретния
случай, връчителят не е изписал имената на лицето, получило съобщението,
ведно с приложеното уведомление, по начин, който да даде възможност за
неговата идентификация, както и не е посочил дали това лице е пълнолетно.
Посочено е само, че е в родствена връзка с ответниците. Следователно и
доколкото удостоверяването на връчването не съответства на приложимите
правила в ГПК, то и въззивният съд приема, че уведомленията не са получени
от адресатите преди предявяване на исковата молба. Независимо от това и с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК приложените към исковата молба
уведомления са получени от адресатите им. С получаването им и с оглед
обстоятелството, че цесионерът е упълномощен с подписване на договора за
цесия да извърши уведомяване от името на цедента по чл. 99, ал. 3 от Закона
за задълженията и договорите, то и договорът за цесия от 21.06.2017 г. е
породил правото си действие по отношение на длъжниците.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва
да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК въззивниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия сумата от 150 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20004369/07.01.2021 г. по гр. д.
№ 45232/2019 г. по описа на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК П. ХР. Д., ЕГН-
********и С. И.И., ЕГН-**********, двете от гр. София, ж.к. ******* да
заплатят на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление
9
гр. София, бул. „******* сумата от 150 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10