РЕШЕНИЕ
№ 454
гр. Пловдив, 10.03.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито
заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора от
ОП Пловдив Светослава Пенчева, като разгледа докладваното от съдия Св.
Методиева касационно административнонаказателно дело № 147 по описа на съда за
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Д.И.Г. с ЕГН ********** ***,
обжалва чрез пълномощника си адв. К. Решение № 116 от 28.10.2022 г.,
постановено по АНД № 388/2022 г. по описа на Районен съд Асеновград. С
обжалваното решение е потвърден Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 6035206 за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден
от ОД МВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на касатора, в качеството
му на законен представител на „Севън топс БГ“ ООД с ЕИК ***, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение
по чл.21, ал.2,вр. с ал.1 от ЗДвП.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното съдебно
решение е неправилно, като се твърди същото да е постановено в разрез със
събраните по делото доказателства и при неправилно прилагане на материалния
закон. Сочи се, че съдът не е отчел липса на протокол за поставяне на
техническото средство, заснело нарушението, както и за липса на доказателства
същото да е поставено в патрулен автомобил. Отделно се възразява, че няма
връзка между координатите на снимката от нарушението и мястото на поставяне на
знак, въвеждащ ограничение на скоростта. Прави се искане за отмяна на решението
на РС и за отмяна на процесния ЕФ. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят Г. не се е явил и не е изпратил представител.
Ответникът по жалбата - ОД на МВР - Пловдив, не е
депозирал отговор по касационната жалба и не е изпратил представител в
съдебното заседание.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Пенчева, моли
да се потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
Касационният съд,
като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в
жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Районен съд – Асеновград, след като е провел достатъчно
пълно и всестранно разследване по делото и е събрал всички относими
доказателства, е възприел за установена, въз основа на коректен анализ на
доказателствата, описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която
се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз
основа на констатираните факти, първоинстанционният съд е направил и
законосъобразен извод, че атакуваният електронен фиш
съдържа всички реквизити, изискуеми по закон – чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че
вмененото с него нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП е доказано. Съдът
е отбелязал изрично и че размерът на наложеното наказание е точно определен в
съответствие с нормативно установения и констатираното превишаване на
скоростта.
Съдът, постановил оспореното
решение, е отговорил и на направените със сезиралата го жалба възражения, като
правилно е преценил, че събраните доказателства, сред които и представеният по
делото протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. и снимка на нарушението,
в достатъчна степен обосновават извода за доказаност на административното
нарушение за скорост и автомобила, с който то е осъществено. Въззивният съд е
преценил и че правилно е приложен материалният закон съобразно с установената
правна квалификация на нарушението и съответната му санкционна правна норма.
Тези изводи се възприемат и от касационния съдебен състав като обосновани и
правилни.
По изложените възражения в
касационната жалба, настоящата съдебна инстанция намира, че нито едно от тях не
обосновава извод за незаконосъобразност, или неправилност на решението на
първоинстанционния съд. Напълно неоснователно е твърдението, че районният съд
не е съобразил липсата на протокол от използване на АТТС, доколкото такъв е
приложен по административната преписка и това е изрично описано като приложение
в съпроводителното писмо от Началник РУ Асеновград, с което преписката е
изпратена в съда. Ако посоченото възражение на жалбоподателя касае възведеното
такова пред Районен съд Асеновград за липса на снимка от разположението на
техническото средство, то следва да се има предвид, че районният съд, като е посочил
относимите разпоредби от специалната Наредба, е отбелязал изрично, че в
конкретния случай, мобилното АТСС е монтирано в автомобил, поради което и не е
налице изискване за изготвяне и прилагане на снимка от неговото разположение.
Този извод е направен при пълно съобразяване с данните от съставения протокол
за използване на АТСС по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г., доколкото видно
от същия в графа „режим на измерване“ е отбелязано „стационарен“, т.е., че
измерването не се извършва в движение. Посочената графа касае именно отразяване
на режима на измерване, когато АТТС е монтирано в полицейски автомобил, поради
което и изричното вписване там, независимо от липсата на отразяване в протокол
на рег. № на служебен автомобил, сочи, че техническото средство е използвано по
този начин, а не чрез временното му поставяне на участък от пътя, извън
служебен автомобил, което е друга възможност да използване на въпросното АТТС –
ARH CAM S1. Правилно в тази връзка е и прието от РС – Асеновград, че за да е
законосъобразно използването на техническото средство следва да са спазени
условията, въведени с Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. – след изменението ѝ
през 2018 г. Съгласно чл.10, ал.3 от Наредбата при работа с временно разположени
на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на
скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.Следователно
и когато АТСС не е разположено на участък от пътя, а е монтирано в служебен
автомобил, с оглед съдържанието и на чл.10, ал.2 от Наредбата, не се изисква изготвянето на такава снимка. В тази
връзка, следва да се има предвид, че с оглед предназначението си стационарно
преносимият уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства – тип Аrh CAM S1, какъвто e процесния, се
използва за автоматично фиксиране и на допуснатите нарушения за скорост, като
същият измерва скоростта и разстоянието на преминаващите МПС в автоматичен
режим, както от статив /тринога/, така и от конзола в патрулен автомобил в
стационарно положение. В тази насока възражения на касатора в насока
липсата на снимка на разположението на АТСС се явяват необосновани и
неоснователни.
Възражения на касатора, свързани с липсата на знак за
ограничение на скоростта в конкретния участък, отбелязан по координатни точки в
снимковия материал към ЕФ, също не се
приемат за основателни. Както правилно посочил районният съд от представената
по делото справка от АПИ се установява безспорно наличието на знак В 26 при км
251+500 от процесния пътен участък на път I-8, на който е заснето нарушението. Видно от приложената снимка на автомобила, с който е
извършено нарушението с № 120ССD7/0008145, в същата е посочена точка с
географски координати 42.139800, 25.045700. Доколкото географските координати от
вградения в мобилната система за видеоконтрол приемник са напълно съвместими с
широкоразпространените програми и програмни продукти, вкл. Google Earth и Google Maps, то се установява, че посочената
точка при извършена от съда и служебна проверка в
www.google.com/maps, попада в участъка, за който е въведено ограничението със знак В 26. Не може в тази насока да се уважи възражението на
жалбоподателя за недоказаност на нарушението като място на извършването му
поради липса на поставен знак на посочените координати, като се има предвид, че
системата не записва координати на поставяне на знака, а на разположение на
АТСС.
Макар по
настоящото производство да не е направено изрично такова възражение от жалбоподателя, то с оглед различието в
становището на членовете на съдебния състав по допустимостта на издаването на
електронни фишове, тогава, когато следва да се наложи конкретно глоба от 50
лева, а именно дали се издава електронен фиш или следва да се издаде акт и
следващото го наказателно постановление, се налага да се
изложат и нарочни съображения, предвид факта, че този въпрос е относим към преценка законосъобразността
на електронния фиш и съответно на обжалвания съдебен акт.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за
случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш, но
необжалваем минимум в текста на ал. 2 на чл. 39 от ЗАНН няма. Последната разпоредба урежда реда за налагането на глоби
на мястото на нарушението при установени маловажни случаи, тогава, когато
нарушението е установено в присъствието на контролен орган. Предвидена е
възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш, който не е електронен. Посочената глоба, независимо от определения
размер в диапазона от 10 до 50 лв., става необжалваема, но само в случаите,
когато нарушителят се съгласи да заплати глобата. Тоест, за да настъпи
необжалваемост е предвидено условие да липсва спор по нарушението и да е налице
съгласие на нарушителя да заплати глобата по фиша, независимо от нейния
размер. Необжалваемостта по смисъла на
чл.39, ал.2 от ЗАНН, след като бъде постигната, води до приключване на
административнонаказателното производство, защото с издаването на фиша се
постига ефекта на влязло в сила наказателно постановление. Моментът на
настъпване на необжалваемост в процедурата по чл.39, ал.2 от ЗАНН изключва
възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за установеното вече
и санкционирано с фиш нарушение.
Съгласно действащата към момента
на приемане на въпросната разпоредба друга такава на чл.59, ал. 3 от ЗАНН, не
подлежаха на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с
които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза
на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително, или е
присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в
специален закон е предвидено друго. Сиреч въпросната разпоредба е предвиждала
необжалваем минимум от 10 лв., а не от 50 лв. Към момента на приемане на
разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, освен че е действала разпоредбата на
чл.59, ал. 3 от ЗАНН, е била приета и разпоредбата на чл.189, ал.4 и ал.13 от ЗДвП, като според ал.13 не подлежаха на обжалване наказателни постановления и
електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. Посочената
разпоредба бе обявена за противоконституционна от КС на РБ, но съдейки по
нейното съдържание, изводът е, че необжалваем минимум според законодателя
всъщност е този за глобите до 50 лв., до какъвто размер могат да се
санкционират маловажните нарушения по реда на чл.39, ал.2 от ЗАНН с фиш. Това
обаче не води до извод, че поради разписаното в чл.39, ал.4 от ЗАНН с
електронен фиш не могат да се налагат глоби до 50 лв., тъй като и според
приетата едновременно с тази норма противоконституционна разпоредба на чл.189,
ал.13 от ЗДвП, не се изключваше тази възможност, а напротив, изрично се
споменава и издаването на електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв.
Тоест, законодателят не е изключвал никога подобна възможност. Още повече, че
разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН, действаща към онзи момент, не е изключвала
възможността за издаване на електронни фишове и под 50 лв., вкл. и за глоби в
размер на 10 лв. Така, независимо, че чл.189, ал.4 от ЗДвП, който въвежда
института на електронния фиш е приет едновременно с приемането на чл.39, ал.4
от ЗАНН, не се изключва възможността разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН да се
тълкува в смисъл такъв, че издаването на електронен фиш да не е предвидено за
нарушения, за които глобата е до 50 лв.
Необходимо е да се отбележи за
пълнота, че нормата на чл. 85а от ЗАНН е приета също едновременно с посочените
по-горе разпоредби и също трябва да се тълкува едновременно с тях. На практика
разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН препраща към специален закон при липсата на
правила в общия закон, което и по правило според ЗНА е така. Отделно от това,
според чл. 189, ал. 14/предишна ал. 6/, за неуредените в този закон случаи по
съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните
постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат
разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Ето защо,
съдът намира, че не е възможно ЗАНН да се счита за специален закон спрямо ЗДвП.
Следва да се посочи, че единственото императивно въведено ограничение за
санкциониране на нарушения, заснети с АТСС, с електронен фиш е в случаите,
когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки /по чл. 189, ал. 4 ЗДвП/. Противно
и на правната логика е по-усложненият
ред да се прилага за по-леките нарушения, след като изрично този ред / издаване
на наказателно постановление/ е предвиден за по-тежките.
Затова и настоящият съд в
мнозинството си намира, че е законосъобразно издаването на ЕФ и
за глоба до 50 лв., вкл. и с оглед и на изложените
и по-горе мотиви относно наличие на законосъобразна преценка на районния съд за
потвърждаване на електронния фиш, счита, че следва да потвърди обжалваното
съдебно решение поради липса на посочените касационни основания. При извършената и служебно проверка от страна на
настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания
за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон.
При този изход на делото принципно разноски се дължат на
ответната страна, но присъждане на такива не е поискано.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 116 от 28.10.2022 г.,
постановено по АНД № 388/2022 г. на Районен съд – Асеновград.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/
с о.м./
ЧЛЕНОВЕ :
Особено мнение на съдия Здравка Диева по к.а.н.д.№ 147/2023 г. на
Административен съд – Пловдив:
Не споделям становището
на мнозинството на съдебния състав за правилност на обжалваното решение, с
което е потвърден електронния фиш, поради което подписвам с особено мнение
настоящото определение, по следните съображения:
Съгласно чл. 39 ал. 2 ЗАНН: „За маловажни случаи на
административни нарушения, установени при извършването им, когато това е
предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на
местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава
фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя,
мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата.
Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати
глобата, и се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация
за изпълнение. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно
глобата.“. Според чл. 39 ал. 4 ЗАНН –
„За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.“.
Без съмнение електронният фиш и фишът по чл. 39 ал. 2 ЗАНН са различни по
правното си естество и последици документи, обективиращи различни
волеизявления. За разлика от електронния фиш, фишът по чл.39 ал.2 ЗАНН не е електронно
изявление и за да породи целените правни последици е необходимо да съдържа две
волеизявления - първото е писмено обективирано изявление на овластения
контролен орган, удостоверено със саморъчният му подпис, относно неговите
констатациите за самоличността на нарушителя, мястото и времето на нарушението,
извода му за нарушените материални правила за поведение и разпореждането му за
налагане на конкретното административно наказание глоба в размер от 10 до 50
лв., а второто е писмено обективирано и удостоверено със саморъчен подпис
волеизявление на нарушителя, с което възприема фактическите констатации на
контролния орган относно извършеното административно нарушение, приема правната
квалификация на деянието и се съгласява да заплати размера на наложената глоба.
Именно второто волеизявление във фиша по чл. 39 ал. 2 ЗАНН придава статуса на
"необжалваемост" на наложеното с него наказание, а не обявяването на
разпоредбата на чл. 189 ал. 13 ЗДв.П за противоконституционна.
Аргумент за това, че правилото на чл. 39 ал. 4 ЗАНН не се прилага в случаите по
чл. 189 ал. 4 ЗДв.П поради това, че първо посочената норма е обща, последно
посочената е специална, не следва да бъде споделен като основателен. В тази
насока се съобрази, че и двете разпоредби са приети с един и същ нормативен акт
- ЗИД на ЗДв.П /обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011г./ - нормата на чл. 189 ал. 4
ЗДв.П е приета с § 8 от ЗИД на ЗДвП /обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011г./, а тази
на чл. 39 ал. 4 ЗАНН, с § 10 от ПЗР на
ЗИД на ЗДвП /обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011г./. Ако законодателят е искал да
изключи прилагането на чл. 39 ал. 4 ЗАНН
в хипотезите по чл. 189 ал. 4 ЗДв.П, то несъмнено би указал това, каквото
указание отсъства. Включително, нормите на
чл. 39 ал. 4 и чл. 85а ЗАНН / Нов - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Доколкото в
този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при
нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4,
се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата./ са приети и
обнародвани с изменението и допълнението на ЗДвП, направено с бр. 10 от 2011 г.
на ДВ, с което изменение се въвежда и институтът на "електронния
фиш", респ. и самата норма на чл. 189 ал. 4 ЗДв.П. След посоченото основно
изменение в ЗДв.П, като с него са изменени и други закони, вкл. и ЗАНН, въпреки
последвали други изменения в ЗДв.П,
цитираните норми в ЗАНН не са били променяни, вкл. и при последната
голяма промяна в ЗАНН, приета с ДВ бр. 109/2020г. в сила от 23.12.2021г. В този
смисъл следва да се приеме за необосновано твърдението, че нормите на чл. 39 ал. 4 и чл. 85а ЗАНН са общи по
отношение нормата на чл. 189 ал. 4 ЗДв.П. Самият ЗИД на ЗДв.П сочи, че
правилата от него вкл. чл. 189 ал. 4, се
прилагат, доколкото ЗАНН не сочи нещо друго с нормите си и особено тази на чл.
39 ал. 4, която е изрично посочена. Следователно, не би могла да бъде споделена
тезата, че нормата в ЗДв.П се явява специална /с позоваване на Решение № 69 от
7.02.2022г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 1316/2021г.; Решение № 1657 от
4.10.2022г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1823/2022г./.
СЪДИЯ:
/Здравка Диева/