Р Е Ш Е Н И Е
№:1731 10.11.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На втори ноември
две хиляди двадесети първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 2338 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) и чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по предявен иск от Г.Д.С., ЕГН-**********,***,
чрез адвокат П.К. ***, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи (ОДМВР)-Бургас, ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Христо Ботев №46, за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева,
причинени от незаконно задържане в Районно управление (РУ) на МВР-Н., на
18.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на отмяната му на
30.06.2021г., до окончателното изплащане.
Фактическите основания, сочени от ищцата за
претендираните от нея вреди, са неправомерното й задържане по реда на чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, отменено впоследствие от съда като незаконосъобразно, както
и негативните емоционални преживявания при задържането и престоя в полицейското
управление. Посочва, че е изпитала страх, срам и неудобство пред близки, съседи
и познати. Накърнено било доброто й име и достойнство. Причинени й били
депресия, влошаване на здравето, затвореност към околните, чувство за
несправедливост от действията на правоохранителните органи.
В съдебно заседание ищцата се представлява от
пълномощника адвокат Н.К. от АК-Бургас, която поддържа исковата молба на
сочените в нея основания и ангажира доказателства, вкл. разпита на двама
свидетели. По съществото на спора, пледира за уважаването на иска и присъждане
на разноските по делото, за което представя нарочен списък.
Ответникът – ОДМВР-Бургас се представлява пред съда от
редовно упълномощения юрисконсулт А.Д., която оспорва иска, като счита същия за
неоснователен и недоказан. По същество пледира за отхвърлянето му без да излага
допълнителни аргументи.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава
становище за частична основателност на иска, като счита, че действително са
били причинени неимуществени вреди на ищцата, но претенцията по отношение на
тях е прекомерна, като искът следва да бъде уважен за половината от предявения
размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона,
установи следното:
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като са
налице обуславящите го положителни процесуални предпоставки. Претенцията на
ищцата е за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени й
вследствие извършване незаконно задържане от полицейски служител. Съгласно
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове. След като има твърдения за причинена вреда на ищцата за която се
твърди, че е в причинна връзка с незаконосъобразното полицейско задържане, е
налице спор по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от административна дейност, който е
подсъден на административните съдилища.
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица.
Съгласно чл.204, ал.1 от АПК иск може да се предяви
след отмяната на административния акт по съответния ред. Заповедта за
полицейско задържане е отменена от Районен съд - Н. с по адм.нак.д.№ 697/2020г.,
поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.
Разгледано по същество исковата претенция е
основателна, по следните съображения:
Установява се по делото, че против ищцата Г.С. била
издадена заповед за задържане на лице рег.№ 425/18.08.2020г. за задържане по
реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, от полицейски орган при РУ-Н. – ст.полицай П.
Е.. Заповедта била обжалвана по съдебен ред и е образувано адм.нак.д.№
697/2020г. на Районен съд - Н., по което съдът постановил решение № 43/10.06.2021г.
за отмяна на издадената заповед за полицейско задържане като незаконосъобразна.
Решаващият съд е приел, че връчения на задържаната екземпляр от заповедта бил напълно
нечетлив, което силно нарушавало правото й на защита. Освен това в заповедта
липсвало фактическо основание за задържането за това с какво задържаната, след
дадено разпореждане, е пречила на полицейските органи да изпълнят задълженията
си, а такова не може да се установи и от материалите по преписката. Това
съдебно решение не е било обжалвано пред касационната инстанция, поради което е
влязло в сила на 30.06.2021г., съгласно отбелязването в него.
Фактическото задържане на Г.С. е осъществено в около 04.30
на 18.08.2020г. в неин земеделски имот в с.Кошарица, общ.Н., от четирима
служители на РУ-Н., във връзка с подаден сигнал от съсед на тел.112 за
нарушаване на нощната тишина. Съгласно показанията на издателя на процесната
заповед, полицай П. Е., при пристигането на място служителите първо се срещнали
с подателя на сигнала. Подали светлинен сигнал с патрулния автомобил и С.
спряла музиката, но не проявила интерес защо полицаите са там. Те влезли в
имота й с цел да я предупредят, но ищцата била във видимо нетрезво състояние и
отказала да им съдейства, включително за установяване на самоличността й. Поради
това била задържана от служителите и отведена в сградата на РУ-Н.. Установените
при проверката обстоятелства са били отразени и в докладна записка с вх.№ Р-19566/21.08.2020г.,
изготвена от полицейски инспектор Д.У., т.е. същата била изготвена след
издаването на заповедта за полицейско задържане.
Г.С. излага в исковата си молба и в жалбата си до съда
своите възприятия за случая. Според тях, тя приготвяла зимнина в имота си
когато там пристигнали полицаите. Това я стреснало, но когато й бил поискан
документа за самоличност, тя изключила готварската печка и се насочила към
входната врата на бунгалото, за да го донесе. В този момент служителите я
хванали за ръцете и поставили белезници. След това я отвели с патрулния
автомобил в управлението, без да й дадат възможност да се обуе, а останала по
чорапи. Там с голям нож били отрязани връзките на блузата й шортите, с които
била облечена. Поискала да се свърже с близките си и адвокат, но не получила
съдействие. Видно от отбелязването в заповедта за задържане, ищцата била
освободена в 14,30 часа на 18.08.2021г., т.е. тя е била задържан от полицейския
орган за около 10 часа.
По искане на ищцата бяха разпитани двама нейни близки
– съпругът й Димитър С. и сестра й Л. Д., които безпротиворечиво посочват, че
след случилото се тя е изпитвала страх да излиза от дома си. Започнала е
терапия при психолог, който й изписал успокоителни лекарства. Получила е и
други разстройства на здравето – повишени пулс и кръвно налягане.
При тези фактически данни следва да се приеме, че от 04,30
часа по 14.30 часа на 18.08.2021 ищцата Г.С. ***, за
което е била издадена заповед рег.№ 425/18.08.2020г. по реда и на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, която впоследствие била отменена от съда като
незаконосъобразна, което от една страна обосновава допустимостта на иска, а от
друга страна предявената искова претенция се явява доказана и по основание
относно претендираните неимуществени вреди, претърпени за периода на
задържането, като в тази връзка съдът съобрази следното:
Самият факт на задържане и фактическото лишаване на
лицето от правото на свободно придвижване, предполага настъпването на
емоционален стрес, провокиран както от неяснотата за причината за задържане,
така и от поставянето му в изолирана среда, поради което претендираните
неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Създадените за времето на
задържане дискомфорт и неудобства произтичат вследствие на изпълнението на
незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато по своята същност
е заповедта за задържане. Вредите се изразяват освен в ограничение свободата на
движение на ищеца за десет часа и в унижение, неудобство и притеснение, както и
злепоставяне на доброто й име. Безспорно е налице причинно-следствена връзка
между изложените до тук неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна
заповед за задържане, тъй като именно в резултат на нейното изпълнение
задържаното лице претърпява тези вреди.
Размерът на вредите следва да бъде оценен при
условията на чл.52 от ЗЗД, по справедливост, като според настоящия съдебен
състав исковата претенция не е завишена, защото от самия акт на
незаконосъобразно задържане, ищцата е понесла неимуществени вреди, изразяващи
се в психическо страдание. Засягането на основни права, посегателството върху
свободата, още повече предвид факта, че въобще не е имало законово основание за
задържане на лицето, както и неосигуряването на своевременна възможност за
осъществяване на контакт с адвокат, несъмнено пораждат неимуществени вреди.
Интензитетът на страданието се увеличава и от факта на неоправданото полицейско
въздействие, проявено при ареста – четирима полицаи са влезли в имота на ищцата
и то след като тя по техен светлинен сигнал е спряла музиката, поставили са й
помощни средства белезници и по чорапи са я отвели в полицейското управление. Ето
защо понесените във връзка с незаконосъобразното задържане страдания водят на
извод, че определеното обезщетение в размер на 1000 лева е справедливо по
критериите и в смисъла на чл.52 от ЗЗД. То е изцяло съобразено и с трайната
практика на ВАС относно размера на присъжданите обезщетения в подобен случай,
който пък отразява актуалния икономически стандарт в страната, съответно и с
времето до отмяната на заповедта за задържане от съда – повече от десет месеца,
през който период ищцата е търпяла неимуществени вреди.
На основание изложените мотиви, искът на Г.С. се явява
основателен пълния предявен размер от 1000 лева причинени неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от
иска. Съобразно
този изход на процеса, при направени от ищцата разноски в процеса – адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева и 10 лева платена държавна такса, същите
следва да й бъдат присъдени.
Мотивиран от
това Административен съд - Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи -Бургас, ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Христо Ботев №46 да заплати на Г.Д.С., ЕГН-**********,***,
сумата от 1000,00 (хиляда) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие незаконно
задържане в РУ на МВР-Н. на 18.08.2020г., ведно със законната лихва от
30.06.2021г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас да заплати на Г.Д.С., ЕГН-**********, сумата от 370,00лв. (триста и седемдесет) лева за разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: