№ 1667
гр. П., 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220101700 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от „М.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № 147, ет.5, ап. 14, представлявано от В.
С. - Изпълнителен директор, действащо чрез пълномощника си - юрисконсулт Ж. Г. Т.,
против И. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Х. Р. Х.“ № 24, ет. 2, ап. 4, като моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 3000 лева - главница по Договор за
потребителски кредит № 162690/06.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението - 08.06.2023 г. до изплащането на вземането;
176,52 лева - договорна лихва за периода от 06.04.2022 г. до 06.07.2022 г.; 324,45 лева -
законна лихва за забава върху просрочената главница от 06.06.2022 г. до 08.06.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 2103/2023 г. по описа на РС П..
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 3000 лева, в случай, че съдът приеме, че не е налице
договорно правоотношение.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 06.04.2022 г. между „М.“ АД, в
качеството на кредитор и И. А. Х., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит № 162690/06.04.2022 г., с който „М.“ АД предоставя потребителски
кредит за текущо потребление в размер на 3000 лева, със срок на издължаване 3 месеца.
Посочва, че процесният договор е сключен изцяло онлайн, чрез официалната интернет
страница www.kinti.bg. както и при условията на договаряне, осъществено чрез средствата за
комуникация от разстояние /електронна поща и телефон/, като всеки договор се сключвал
1
във формата на електронен документ и правоотношенията се реализират при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите,
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Посочва, че ответницата е кандидатствала за кредит посредством интернет
страницата www.kinti.bp, на която е създала свой потребителски профил. Кредиторът бил
изпратил електронно съобщение до кредитополучателя, чрез което, в изпълнение на чл.8 от
ЗПФУР и чл.8 от Закона за електронната търговия и е запознал кредитополучателя с
условията по договора и е предоставил необходимата преддоговорна информация, под
формата на Стандартен европейски формуляр, както и Общия условия за предоставяне на
потребителски кредити на физически лица от „М.“ АД. След като искането било одобрено от
кредитора, последният изпратил електронно съобщение до кредитополучателя с Договор за
потребителски кредит и всички приложения към него, съдържащи се в прикачен към
съобщението файл. В съобщението му било указано да въведе номера на договора в
потребителския си профил на посочената по-горе интернет страница, с което да потвърди, че
се е запознал с него и изразява съгласието си за сключване на договора. Съгласно Общите
условия, страните са уговорили, че с натискане на бутона „Подпиши“, Кредитополучателят
подписва всички страници на Договора за потребителски кредит, заедно с Общите условия
и приложенията към Договора. Последният се считал за сключен след получаването на
изявлението на кредитополучателя за сключване на договора /въвеждайки номера на
договора в потребителския си профил на интернет страницата www.kinti.bg/ и потвърждение
от страна на „М.“ АД, на основание Общите условия.
Сочи, че заемната сума била преведена, чрез „И.“ АД на 06.04.2022 г., като
ответницата я получила на каса на 06.04.2022 г. в 11:08 часа.
Твърди, че ответницата не изплатила задълженията си по кредита, поради което
станали изискуеми в пълен размер, на основание настъпил падеж.
Във връзка с гореизложеното, от страна на „М.“ АД било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.д. № 2103/2023 г. по описа на PC - гр. П., като съдът издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК. Същата била връчена на ответника по реда на чл.47
ал.5 ГПК, поради което на заявителя било указано със съдебно съобщение възможността да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаването му.
Съобщението, с дадените от съда указания, е получено от „М.“ АД на 03.04.2024 г.. С оглед
гореизложеното, предявява настоящата искова молба.
Претендира разноски.
В проведеното последно съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща
процесуален представител. Депозира молба, с която поддържа претенцията си.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез
адвокат Х. Г. от АК П., назначена в качеството му на особен представител, в който излага
2
доводи за допустимост и неоснователност на исковата претенция.
Твърди, че липсвали доказателства, че било налице неизпълнение на задължението на
ответницата по кредита.
Смята, че от самото начало на договорните отношения между страните, ищцовото
дружество създавало значително неравновесие в правата и задълженият им. Този извод се
потвърждавал от условията на процесния кредит с необосновано високи лихви и надбавки,
включително и неустойка /вън от лихвата, определена в чл.7/ при забава на погасяване, на
която и да е вноска. Само тази стойности на кредита придавала качеството на неравноправни
клаузи съгласно чл.143 от ЗЗП, съответно на нищожни.
Твърди, че клаузите по сключения договор не били индивидуално уговорени, а
предварително изготвени от доставчика, поради което потребителят не е имал възможност
да влияе върху тяхното съдържание.
На следващо място счита, че е налице явна нееквивалентност между престациите по
договора - при размер на кредита от 3 000 лева и недоказаността на значителни разходи или
риск, поет от кредитора за срока на договора, дължимата сума по договора нараствала на 3
889,32 лева, и то за изключително кратък период от време, а именно три месеца.
Счита, че процесния договор противоречи на разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл. 11,
ал.1, т. 7, т.9а, т. 10, т. 11 и т. 15 ЗПК, поради което се явявал недействителен, на основание
чл.22 ЗПК.
В проведеното съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат Г. от АК П.,
която моли съда да отхвърли исковата претенция.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представените и приети по делото писмени доказателства – договор за
потребителски кредит № 162690/06.04.2022 г., погасителен план, СЕФ, Общи условия и ел.
кореспонденция между страните се установява, че между страните е сключен договор, по
силата на който ищцовото дружество в качеството на кредитодател се е задължило да
предостави на ответника в качеството на кредитополучател кредит в размер на 3000 лева,
със срок на кредита 3 месечни вноски, с размер на вноска 1058,84 лева без неустойка и
1296,44 лева с включена неустойка, при годишен лихвен процент по кредита - 34,97 %,
годишен процент на разходите 49,65 %. Общият размер на всички плащания е 3176,52 лева,
а с включена неустойка е 3889,32 лева. В чл.10 от договора е предвидено, че
кредитополучателят дължи неустойка в случай, че не представи обезпечение съгласно реда
и условията, предвидени в чл.20 от договора. Неустойка е уговорена в размер на 27,90 лева,
плюс 0,310 % от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,310 % от усвоения
размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. В ал.2 е
посочено, че към датата на подписване на договора за кредит кредитополучателят отговарял
на изискванията на кредитора за използване на преференциални условия при отпускане на
3
потребителски кредит на лоялни клиенти, като се прилага неустойка в размер на 23,76 дева
плюс 0,264% от усвоения размер на кредита за първият ден на забава и 0,264% от усвоения
размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. В чл.20 от
договора е уговорено, че вземането по договора се обезпечава с поръчителство за пълния
размер на кредита, като кредитополучателят се задължава, в срок от 3 работни дни от
сключването на договор, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице,
одобрено от кредитора, която следвало да отговаря на описаните в чл.20 ал.3 изисквания -
физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400 лева; работещо по трудов договор, с
най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; да няма активни експозиции в
Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни; да не е страна по договор за кредит
сключен с „М.“ АД. Уговорено е, че заплащането на неустойка се включвало в погасителната
вноска съгласно погасителния план. Неустойката се дължала само за срока, за който
кредитът не бил обезпечен.
Не се оспорва от страните, че заемната сума в размер на 3000 лева е получена от
ответника. Потвърждава се и от приложената по делото разписка за извършено плащане от
06.04.2022 г..
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение № 1024/12.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2103/202 г. по описа на
Районен съд П., срещу И. А. Х., да заплати на „М.“ АД сумата в размер на 3000 лева,
представляваща непогасена главница, ведно със законна лихва за период от 08.06.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 176,52 лева, представляваща договорна лихва за период от
06.04.2022 г. до 06.07.2022 г., сумата 324,45 лева, представляваща законна лихва за забава
върху просрочената главница за период от 06.06.2022 г. до 08.06.2023 г., както и държавна
такса в размер на 70,02 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 475,10 лева.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни
установителни искове.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с искове с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415, ал. 1 – искове за установяване на парични вземания, произтичащи от договорно
правоотношение с ответника и цедирани в полза на ищеца.
Предявените искове са допустими, тъй като е налице правен интерес от воденето на
настоящото производство, като интересът от предявяването им произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед,
респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по
чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.
Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е установяване на съществуване
на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на
основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на
4
ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи твърденията си, че на 06.04.2022
г. между „М.“ АД, в качеството на кредитор и И. А. Х., в качеството на кредитополучател, е
сключен Договор за потребителски кредит № 162690/06.04.2022 г., че заемодателят е
изпълнил задълженията си по договора, размерът на вземанията по пера и изискуемостта на
задълженията по договора поради настъпил краен срок. Успешното провеждане на този иск
има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за
принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл.416 ГПК/. Предвид
изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
Правопораждащият факт, на който ищецът основава вземането си, е съществувало
между тях облигационно отношение по договор за потребителски кредит №
162690/06.04.2022 г..
Ищецът претендира заплащането на процесните суми по твърдения за сключен на
06.04.2022 г. договор за предоставяне на паричен заем от разстояние. Легалната дефиниция
на този вид договори се съдържа в чл.6, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние - едно или
повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В параграф 1, т.2 от
ДР на ЗПФУР е дадена легална дефиниция на понятието „средство за комуникация от
разстояние“. Това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и
потребителя като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет,
провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние. Предвид изложените от ищеца твърдения за начина
на сключване на процесния договор съдът намира, че правоотношението между страните
попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на
доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от
разстояние, между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване на
преддоговорна информация, както и за изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
Закона за електронния документ и електронния подпис- сега Закон за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги/ загл.изм.ДВ бр.85 от 2017г/. Съгласно ал.3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Съгласно чл.3 от ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен документ по смисъла на
чл.3, т.35 от Регламент/ЕС/№910/2014г на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
5
2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
транзакции на вътрешния пазар. Писмената форма се счита за спазена ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление
Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или
друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано - ал.1 и писмената форма,
независимо дали е за действителност или за доказване се счита спазена, след като е съставен
електронен документ - ал.2. Същият се счита за подписан при условията на чл.13, ал.1 от
ЗЕДЕП /ново заглавие ЗЕДЕУУ/- за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство като законът въвежда три форми на електронния подпис- обикновен /
чл.13 ал.1 от ЗЕДЕУУ/, усъвършенстван, ал.2 от същата разпоредба и квалифициран - ал.3 от
тази разпоредба. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис / чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ/,
но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновени
електронен подпис стойността на саморъчен/ чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ/.
Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит, представлява
електронно изявление, записано на предвиден в чл.3, ал.1 от ЗЕДЕП носител с възможност
да бъде възпроизведено, тоест твърденията за попълнел електронен формуляр за отпускане
на кредит, които твърдения са и доказателствено обезпечени, представляват електронен
документ. Характер на електронен документ има и сключения между страните договор за
кредит, обсъден по-горе. В конкретния случай съдът приема, че всички електронни
документи са подписани от страните с обикновен електронен подпис. Законът придава
значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП/, но допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен.
За пълнота на изложените следва да се отбележи независимо, че електронното
съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална
доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не
може да бъде ингорирано, в който смисъл е и практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Решение №70/19.02.2014г. по гр.д.№868/2012г. и определение №169 от
06.04.2017г. по ч.т.д.№672/2017г на първо т.о./. В посочената практика се приема, че
принципно представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установени с
други доказателствени средства при оспорване кой е издателя му.
В настоящия случай съдът намира, че страните са сключили процесния договор за
кредит с посоченото съдържание, предвид обсъдените по-горе договор за потребителски
кредит и проведена кореспонденция между страните, по повод неговото сключване,
съдържащи подробна информация относно личните данни на ответника /трите имена, ЕГН,
адреси, номер на лична карта, електронен адрес/. Съдът намира за доказано по делото, че
6
ищецът в качеството си на заемодател и доставчик на финансови услуги е получил съгласие
на заепомолучателя /потребител на тези услуги/. Настоящият договор е сключен по реда на
чл.18, ал.1, т.1 е т.3 от ЗПФУР. Ищецът доказа изпълнение за задължението си като
кредитодател да представи на кредитополучателя необходимата информация съгласно чл.8-
10 от ЗПФУР.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими особените
изисквания за действителност на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. За да бъде валидно
сключен договорът е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-
12 и т.20, и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да
породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от
тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл.22 ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени съм момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания ,използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1
начин. Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита съгласно чл.19, ал.1 ЗПК изразява
общите разходи по кредита за потребителя. Легалната дефиниция на понятието „общ разход
по кредита за потребителя“ се съдържа в пар.1, т.1 ДР на ЗПК и включва всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително и разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаването на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски
кредит не е самоцел, а е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната
цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Поради това посочването му в договора е условие за
действителност на самия договор, а неспазването на това законово изискване има за
последица недействителност на договора съгласно чл.22 ЗПК.
Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР и общата сума, дължима по кредита. Годишния
процент на разходите /ГПР/ е посочен във фиксиран размер 49,65 %, но липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран и какво е взето предвид при
формирането му. В процесния договор ГПР е посочен като глобална величина /абсолютна
стойност/. Не става ясно кои компоненти точно са включени в това стойностно изражение от
49,65 %. Посочената годишна фиксирана лихва от 34,97 % не е ясно как точно участва в
него. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
7
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на чл.11, т.10 ЗПК е
потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. На следващо място, в случая че към посочения ГПР в
размер на 49,65 % се прибави и процентното съотношение на дължимата неустойка от
712,80, ГПР ще надхвърля максимално допустимия размер съгласно чл.19, ал.4 ЗПК. Поради
това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент
на договора, което води до недействителност не само на тази клауза, но и до
недействителност на целия договор, съобразно чл.22 ЗПК. /В този смисъл Решение №
260184 от 20.05.2021 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 231/2021 г./
В конкретния случай потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Ето защо съдът
приема, че посочения в договора за заем годишен процент на разходите от 49,65 % не
отговаря на действителния такъв. Посочването в договора на по-нисък от действителния
ГПР, представлява невярна информация и следва да се оцени като нелоялна, заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 Директива 2005/29/ЕО, респ. чл.68г, ал.4 ЗЗП,
във вр. с чл.68д, ал.1 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазване на забраната на
чл.19, ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора.В
този смисъл клаузата, регламентираща размера на ГПР, не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП, за което съгласно чл.7, ал.3 от
ГПК съдът следи и служебно.
На следващо място необходимостта на изискването за съдържанието на ГПР е
обоснована в съображение 19 и 43 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредит и за отмяна на
директива 87/102/ЕО на Съвета /ОВ L133/66 от 22.май 2008г./. Според Директивата
потребителят трябва да разполага с възможността да вземе своите решения при пълно
знание за фактите, след като е получил адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно задълженията си, преди да бъде сключен договора за
кредит. Тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите,
приложим по кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. С оглед да се
насърчи установяването и функционирането на вътрешния пазар и да се гарантира висока
степен на защита на потребителите навсякъде в Общността, е необходимо да се гарантира
сравнимост на информацията, отнасяща се до годишния процент на разходите навсякъде в
общността.
От изложеното се извлича извод, че целта на Директивата е посредством посочване
на ГПР на потребителите да бъде предоставена ясна и точна информация за цената на
кредита, за да могат да сравнят отделните предложения и да направят информиран избор.
Посочената цел очевидно не може да бъде постигната в случаите, в които в договора за
кредит е посочен ГПР по-малък от действителния такъв, с което /както бе посочено по-горе
8
в настоящото изложение/ потребителят е въведен в заблуждение относно реалната цена на
кредита.
Съдът намира за необходимо да посочи, че нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, която
възпроизвежда текста на чл.10/2/ на Директива 2008/48/ЕО следва да бъде приета за
нарушена поради некоректност на данните, които са посочени, а не поради непосочени
допълнителни данни, величини, допускания и обстоятелства, каквито не са изрично
разписани в нормата.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на
съществен елемент на договора за кредит, какъвто е ГПР, което съгласно чл.22, във вр.с
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК води до недействителност не само на тази клауза, но и до цялостна
недействителност на договора за кредит поради противоречието му със закона. Ето защо не
се налага да бъде изследвано съответствието на договора с другите специални изисквания,
инкорпорирани в императивната норма на чл.11, ал.1 т.7-12 от ЗПК.
От съдържанието на договора и приложеното преводно нареждане се установява, че
кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в
заем сума в общ размер на 3000 лева. Получаването на заемната сума не се оспорва и
ответника. Не са въведени твърдения, респективно не са представени доказателства от
ответника, че е погасил задълженията си, дори и частично.
Когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 ЗПК. На основание чл.23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита,
която в настоящия случай е в размер на 3000 лева.
По изложените съображения съдът намира, че искът за главница следва да бъде
уважен до размера от 3000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 08.06.2023 г., до окончателното
плащане. Акцесорните искове в размер на 176,52 лева - договорна лихва и 324,45 лева -
законна лихва за забава върху просрочената главница, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни с оглед установената по делото недействителност на договора за кредит.
Като законово последица от уважаване на главната претенция, следва да се уважи и
искането за присъждане на законна лихва от датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед уважаването на главната претенция, съдът не дължи произнасяне по
претенцията предявена в условията на евентуалност.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
общ размер от 1195,46 лева съразмерно на уважената част от исковата претенция, сторени в
заповедното и исковото производство. /Съдът е определил юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200 лева за исковото производство./
Право на разноски има и ответникът, но такива не се претендират.
9
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. А. Х., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., ул. „Х. Р. Х.“ № 24, ет. 2, ап. 4, че съществува вземане на „М.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № 147, ет.5, ап. 14, представлявано от В.
С. - Изпълнителен директор, за сумата в размер на 3000 лева - главница по Договор за
потребителски кредит № 162690/06.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението - 08.06.2023 г. до изплащането на вземането, за
която сума е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2103/2023 г. по описа на РС П.,
като ОТХВЪРЛЯ искове за договорна лихва в размер на 176,52 лева, за периода от
06.04.2022 г. до 06.07.2022 г. и за мораторна лихва в размер на 324,45 лева, за периода от
06.06.2022 г. до 08.06.2023 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
2103/2023 г. по описа на РС П., като неоснователни.
ОСЪЖДА И. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Х. Р. Х.“ № 24, ет. 2, ап. 4,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати в полза на „М.“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № 147, ет.5, ап. 147, сумата в размер на 1195,46 лева,
сторени в производството разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10