Р Е Ш Е Н И Е
№260011
гр. П., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х– ти състав, в открито съдебно заседание на
десети декември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Маринела Маринова-Стоева
като
разгледа гр. д. № 03178 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.С.Б. и Б.С. П. срещу И.Т.П., В.А.К. и А.А.В., с която се иска да бъде извършена делба на самостоятелен обект с идентификатор *****.***.****.*.1 по КККР за гр. П., одобрена със заповед № **-**-**/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор *****.***.****.* по КККР за гр. П., с адрес гр. П., ул. „В.“ № ** етаж 0/сутерен/, с площ 77, 33 кв.м. и прилежащите към обекта части: северно мазе № 3 с площ 7,42 кв.м., североизточно мазе № 4, с площ 12,08 кв.м. и североизточно таванско помещение № 3, с площ 26,37 кв.м., ведно с прилежащата 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор *****.***.**** по КККР за гр. П., при квоти за ищците по 3/9 ид. части и ответниците по 1/9 ид. част.
В исковата молба се твърди, че общият наследодател на страните по делото В. С.Г., починала на 18.02.2016 г. придобил собствеността върху описания недвижим имот въз основа на съдебна делба от 1985 г. Ищците били деца на общия наследодател, а ответниците наследници на техния брат А. С. П., починал на 14.03.2016 г.
Ответниците оспорват исковата претенция, като поддържат,
че съделители не са съсобственици на имота, тъй като В.А.К. въз основа на придобивна давност е придобил правото на собственост
върху имота. Ответницата В.К. твърди, че неформално нейната баба В. Г. й е
дарила делбения имот. Сочи, че бабата не е ползвала имота от 1990 г., когато
отишла да живее в с. Д.С.. Етажът бил негоден за живеене и ползван като
склад-работилница от бащата на ответницата. Едната стая била ползвана като
гараж. Поддържа се, че с оглед прекрасните отношения между ответницата и
нейната баба, тя й дарила имота, който заедно със съпруга си ответницата
преустроила в жилище и от 2004 г. се нанесла да живее в него.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Страните по делото не спорят и се установява, че делбеният имот е възложен в дял на В. С. К. по силата на постигната съдебна спогодба, одобрена с определение от 12.09.1985 г. по гр.д. № ***г по описа на РС-П.. Видно от представения протокол от съдебно заседание /л. 6/ на Б.С. П. е предоставен първият етаж от процесната сграда, а на А. С. П. вторият етаж от сградата.
Съгласно представено удостоверение за наследници В. С.Г. е починала на 18.02.2016 г. и оставила за свои наследници Г.С.Б. (дъщеря), Б.С. П. (син) и А. С. П. (син). А. С. П. починал на 14.03.2016 г. и оставил за свои наследници И.Т.П. (съпруга), А.А.В. (дъщеря) и В.А.К. (дъщеря).
По делото са разпитани свидетелите К.М.Д., Д.И.Б.., Л.Д.Т., Д.Т.М., Б.С.В., Н.С.Г., М.К.В., Е.Й.Г..
Показанията им могат условно да се разделят на две
групи, което е с оглед твърденията дали имотът, представляващ сутеренен етаж, е
ползван еднолично от ответницата В.. В
първата група попадат свидетелите К.М.Д., Д.И.Б.. и Л.Д.Т., които твърдят, че
имотът е ползван от ищците. Свидетелят Д. разказва за етаж, на който имало
построени гаражи. Относно наличието на гараж на сутеренния етаж показанията му
съответстват на показанията на втората група свидетели. Свидетелят сочи, че е помогнал на ищеца Б. с
транспорт преди 2-3 години, когато си е изнасял багажа, след като е продал
притежавания от него имот. Няма спор между страните по делото, че през 2018 г.
ищецът е продал притежавания от него втори етаж от сградата, поради което в тази
част показанията съответстват на данните по делото. По нататък свидетелят
споделя, че ищецът му е давал инструменти от приземния етаж на къщата, който е
разделен на две помещения и тогава не е
имало други хора там. Б. е влизал свободно в това помещение, където си е държал
инструменти. Свидетелят сочи, това е било преди 4-5 години, а през последните
3-4 години живее в Созопол. Свидетелят заявява, че познава ответницата В.,
откогато е била малка, като визира период от преди 15-16 години, същевременно
не познава роднините на Б., освен неговия баща и участвал в строежа на къщата,
като съдействал за транспорт на строителни материали. Свързва познанството си с
Б. и възприятия относно къщата с времето след уволнението си от казармата през
1977 г. Съдът намира, че показанията на свидетеля, че преди 4-5 години ищецът
му е давал инструменти от приземния етаж, който според свидетеля е нещо като
складово помещение, не съответстват с показанията на останалите свидетели,
според които към 2016 г.– 2017 г. процесният сутеренен етаж е представлявал
обитаемо жилище, с поставена ПВЦ
дограма. Предвид данните затова, че действително сутеренният етаж е
представлявал склад и работилница, а ищецът е бил собственик на втория етаж,
съдът не изключва той да е държал свои инструменти там и да е давал такива на
свидетеля, но в един много по-далечен период от време, когато помещението е
имало такъв статут. Видно от показанията познанството им датира малко след
уволнението на свидетеля от казарма през 1977 г. Свидетелят е на 66 години, а
ответницата В.К., видно от ЕГН – то й, която същият в съдебна зала посочи и
заяви, че познава, откакто е била съвсем малка и се „криела под кревата“, на 50
години. Очевидно, за да е била тя на такава малка възраст, се касае за период
от преди повече от 40 години - около запознанството му с ищеца през 1978 г.,
когато ответницата е била на 7 години. Съдът намира, че показанията на
свидетеля, че ищецът му е давал инструменти от приземния етаж не касаят
релевантния за установяване период от 2004 г. нататък. Отделно от това налице е
и несъответствие между показанията му относно строежа на къщата, който той сочи
да е подпомагал. Същевременно от показанията на св. Б. и св. Т. се установява,
че къщата е съществувала още към 1974 г. – преди запознанството на свидетеля с
ищеца през 1978 г. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля в частта, с
която той заявява, че преди 2-3 години е помагал на ищеца Б. с транспорт за
изнасяне на багажа му, когато е продал имота си.
Свидетелката
Д. Б. разказва, че познава ищцата Г. от 1974 г. Към този момент тя е живеела в
процесната страда и имала малко дете. Свидетелката много пъти ходила там до
80-те години, когато Г. се преместила да живее в апартамент другаде, но често
посещавала своята майка, която гледала сина й, роден през 1975 г. От
показанията се установява, че след смъртта на майката си, брат си и съпругът й
през 2016 г-2018 г. Г. спряла да посещава къщата, тъй като достъпът до нея бил
ограничен. Преди това тя често посещавала своята майка, за която се грижела.
Свидетелката сочи, че докато Г. е живеела в къщата преди да си вземе апартамент / 80 –
те години/ е ползвала долния етаж на къщата, след което си взела необходимите
вещи, като оставила само едно легло. Свидетелката споделя как е придружила
ищцата до къщата след смъртта на мъжа й през 2017 г., но вратата била заключена
и тя не можела да влезе. Свидетелката разказва, че майката на ищцата след земетресението
се върнала да живее в къщата, което съответства на показанията на втората група
свидетели, но има разминаване относно това къде е била настанена. Тази
свидетелката сочи, че е била на етажа, където е била стаята на Г.. Свидетелката
ясно посочва, че първият етаж е бил за Г., а вторият и третият за братята й.
Впоследствие уточнява, че майката на Г. е живяла на приземния етаж, когато Г. се преместила в апартамент
през 1979-1980 г. Съдът намира за достоверни показанията на свидетелката,
доколкото същите са последователни и житейски обосновани, без частта им относно
това къде е живяла майката на Г. след завръщането си в къщата след
земетресението. Основните впечатления на свидетеля са от периода след 1980 г.
когато детето на Г. е било малко и бабата се е грижила за него, като е живяла на
сутеренния етаж, както и след нейната смърт, когато е придружила ищцата до
имота. Показанията й в частта, че бабата е живеела на сутеренния етаж преди да
отиде да живее на село съответстват на показанията относно това обстоятелство
на св. Г..
Показанията
на св. Л. Т. установяват идентични обстоятелства, с показанията на св. Б. –
относно това, че до 80 - те години Г. е живяла в процесната къща, докато синът
й бил малък често баба му В. го гледала в сутеренния етаж на къщата, относно
годините на смъртта на майката на Г. и на нейния съпруг, относно това, че Г. се
грижела за своята майка, като ходела всеки ден. Свидетелката не е придружавала Г. при посещенията й и не знае
къде точно в този период е живяла в къщата бабата. Този свидетел не установява
факти, релевантни за периода 2004 г. – 2016 г. относно ползването на сутеренния
етаж. Заявява само, че не е говорила с баба В. по темата за подаряване на
някого на къщата, като с показанията си установява, че след като е починала
баба В. на два пъти е придружила ищцата до къщата и тя не е можела да влезе,
тъй като нямала достъп.
От
показанията на св. Д.М., съсед на ответниците, се установява, че ответницата В.
и съпругът й Л. живеят в сутеренния етаж от 2012 г., а преди това са живеели на
третия етаж на къщата. Те преустроили етажа за живеене, преди това там имало
гараж и мазе и не се живеело. Описва подробно местоположението на етажа след
ремонта. Свидетелката разказва как баба В. в разговор споделила, че е подарила
имота си на своята внучка В.. Показанията й се подкрепят от останалите
свидетелски показания относно това, е бабата е живеела до земетресението в село С., а след това дошла в къщата.
Съответстват на показанията на свидетелите на ищците относно това, че Б. е
притежавал втория етаж от къщата и идвал последно преди 2-3 години, както и че Г.
е идвала преди бабата да почине.
Свидетелят Б.В.–
съсед на ответниците, заявява, че В. и Л.живеят на първия етаж от къщата, даден
им от бабата на В. от 15-16 години. Сочи, че преди това той е представлявал
работилница и гараж, което съответства на останалите свидетелски показания.
Този свидетел също сочи, че бабата е живеела на село преди земетресението през
2012г, след което дошла да живее в къщата на етажа на сина си, като В. и Л.
живеели на сутеренния етаж от преди това и го ремонтирали. Свидетелят сочи, че
му е известно, че Б. е притежавал втория етаж от къщата, който е продал. Уточнява,
че Б. е живеел на първия етаж, а бабата на втория. Разказва, че е чувал, че
баба В. ***, преди 2012г., е споделяла пред неговата майка намерението си да
дари етажа на внучката си В..
Свидетелката
Н.Г., живееща в съседство на процесния имот, разказва, че В. живее от 30 години
в къщата – първо на третия етаж, после
преди 15 години се преместили с Л. на първия етаж, който преди
извършения от тях ремонт представлява гараж и работилница. Описва извършените в
продължение на години ремонтни дейности, като описва разположението на стаите.
Сочи, че дограмата не е сменена последно, може би преди 5 -10 години е направен
гаражът на хол. Сочи, че етажът се заключва
и достъпът до него не е свободен. Разказва, че бабата винаги се е радвала, че
децата живеят на сутеренния етаж, че им го дала и помогнала, което тя заявила
пред нея няколко месеца преди да почине. Посочва, че етажът над сутерена е на
Боти, който сигурно е Б., а третият на майката и бащата на В., в който живяла и
бабата до смъртта си. Свидетелката заявява, че Боби е виждала един или два пъти
през живота си, а Г. не познава. Свидетелката е съсед на ответниците от 30
години.
Свидетелката
М.В.също живее в съседство с процесния имот.
Първоначално в показанията си твърди, че живее там от 2006 г., после
посочва, че от 20 години, а след това заявява, че объркала годината и има
предвид 1996 г. Тя разказва, че когато се нанесла В. и Л. живеели в къщата, на
първия етаж, после другаде и после пак се върнали. Описва детайлно
разположението на стаите на етажа. Сочи, че В. и Л. живеят там от 2004-2005 г.
когато баба Витка им го дала да го ползват, те направили ремонт и го пригодили
за живеене. Този свидетел също посочва, че бабата е живеела до земетресението на
село, след това на третия етаж на къщата. Заявява, че не познава Г. и Б., не ги
е виждала и те не са се грижили за бабата, докато е била болна. Свидетелката
посочва, че при разговор с бабата, когато тя е можела да излиза, когато са я
довели от селото през 2012 г., тя и споделила, че дава етажа на В., защото и е
внучка и носи името й като уточнява, че това е било 2004-2005 г. Констатира се
известно противоречие в показанията на свидетелката. От една страна, когато се
нанесла да живее в съседен имот, през 1996 г. В. и Л. живеели на първия етаж,
после другаде и пак се върнали. Същевременно сочи, че преди 2004-2005 г. етажът
не бил пригоден за живеене. Показанията на този свидетел са
вътрешнопротиворечиви и съдът не им дава вяра.
Свидетелят Е.Г.,
на 52 години, също живее срещу процесната къща от раждането си. Този свидетел
също сочи, че сутеренният етаж е бил преди гараж и работилница, но от 13-14
години В. и Л. го ремонтирали и заживели в него. Посочва, че баба В. преди да
се пенсионира и да отиде на село, живеела на първия етаж на къщата, а след като
се върнала от селото на третия етаж. Не са му известни разногласия относно
ползването на този етаж между бабата и В.. Бил е дете, когато последно е виждал
Б. и Г.. Известни са му спорове между В. и Б. в миналото за етажа, който Б. е
ползвал, тъй като той продавал фуражи и бил направил стълба от улицата, с която
директно да се качва на втория етаж. Свидетелят разказва, че когато бил дете
бабата и дядото живеели на приземния етаж, може би в стаята, пред която имало
гараж и дърводелски неща. Споделя, че когато баба В. се прибрала след
земетресението в къщата е водил разговор с нея, в който тя му споделила желанието си да даде етажа на В.
да си го направи подходящ за живеене и много се радвала за това. После
уточнява, че този разговор е проведен преди 13-15 години, когато бабата живеела
на село, но била дошла на гости.
Съдът дава
вяра на показанията на свидетелите от втората група относно това, че
ответницата В. е във фактическа власт на сутеренния етаж, предоставен от общия
наследодател В. Г.. Свидетелите живеят в съседство със спорния имот и имат
непосредствени впечатления от случващото се в него. Действително част от тях се
намират в приятелски отношения с ответницата В., за което са преценени
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Показанията
на всички тези свидетели са безпротиворечиви относно това, че ответницата и
съпругът и са преустроили етажа от гараж и работилница в жилище, като
ремонтните дейности са извършвани последователно във времето, като същевременно
те дават детайлно описание на същия. Безпротиворечиви са относно това, че в
даден момент на всеки от тях е станало известно от бабата, че тя с радост е
предоставила имота на своята внучка. Противоречие има между показанията на св. Д.М.
относно годината, в която ответницата В. е заживяла в имота и останалите свидетелски
показания на св. Г., В., Г. и В.
Съдът дава
вяра на показанията на св. М. относно това обстоятелство, защото единствено тя
споделя, че е виждала Г. и Б. в имота – Б. преди 2-3 години, а Г. един или два
пъти преди бабата да почине, което съответства и на показанията на свидетелите Т.,
Б. и Д.. Останалите свидетели – съседи, от тази група твърдят, че не са виждали
ищците, а някои от тях не ги и познават. Същевременно те твърдят първо, че са
провели разговор с бабата когато се е върнала от село след земетресението -
2012 г., в който тя им се разказала за намерението си да дари имота на внучката
си, като после поясняват, че това тя им казала през 2004-2005 г. /св. В. – л. 117 гръб/ или преди 15-16 години /
св. Г. – л. 118 гръб/. Свидетелят В. пък
сочи, че подобно изявление бабата е направила преди да отиде на село преди 2012
г., а от другите показания става ясно, че тя 2012г. се е върнала оттам. Съдът
съобразявайки изложеното и основавайки се на непосредствените си възприятия при
изслушване на свидетелите, не кредитира показанията на тези свидетели в тази им
част, тъй като същите не са последователни, поднесени са като предварително
заучена информация и свидетелите не ги свързват с конкретно странично събитие,
което да обоснове точен времеви спомен.
С оглед
горното съдът приема, че спорният имот се е обитавал единствено от В.К. от 2012
г. до момента на приключване на съдебното дирене по делото. Установява се още,
че достъпът до имота е бил ограничен за ищцата Г.Б. след смъртта на нейната
майка през 2016 г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС,
вр. чл. 341 ГПК, с който се иска извършване на делба на самостоятелен обект с идентификатор *****.***.****.*.1
по КККР за гр. П., одобрена със заповед № **-**-**/13.10.2008 г. на изп.
директор на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор *****.***.****.* по КККР
за гр. П., ведно с и прилежащите към обекта северно мазе № 3, североизточно
мазе № 4 и североизточно таванско помещение № 3, и 1/3 ид. част от поземлен имот, в който е
построена сградата.
Ответницата В.К.
релевира възражение за придобивна давност, че
след 2004 г. е придобила чрез упражнявано непрекъснато владение върху
имота правото на собственост върху него.
Придобивната давност е способ за придобиване на
права на собственост чрез фактическо упражняване съдържанието на това право
след изтичане на определен в закона период от време (5 години за добросъвестно
владение и 10 години за недобросъвестно владение). Съгласно чл. 68 ЗС владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя.
Владението е
едновременно проявление на субективен и обективен елемент. Обективният елемент
се изразява в упражняване на фактическата власт върху веща и включва фактически
действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като
на собственик - /ПП-6-74/. Субективният елемент на владението – намерението за
своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което
законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Предполага
се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи
за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които
фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, или на
ограниченото вещно право, чието придобиване се цели. Презумпцията ползва
владелеца, а не държателя, т.е. за да се приложи презумпцията, тези действия
трябва да са доказани. Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага както в отношенията
между владелеца и трети лица, които може да са и собственици, така и в
отношения между съсобственици независимо на какво основание е възникнала
съсобствеността /ТР № 1/2012г. на ОСГК/.
С Решение № 32 от 8.02.2016 г. по гр.д. № 4591/2015 г., I г.о. на ВКС е даден отговор на въпроса за значението на предварителната уговорка с наследодателя за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота. Разяснено е, че при извършването на преценка дали един от наследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху притежаван от общия наследодател недвижим имот, съдът следва да вземе предвид и наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване на владението. Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. В този смисъл е и становището в постановеното решение №3/25.01.2016г. по гр.д.№3973/2015г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че когато владението е установено по този начин /чрез предаване от предишния собственик или владелец/ или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл.69 ЗС и на чл.83 ЗС – приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване.
Съгласно разясненията, дадени в ТР №1/06.08.2012г.
на ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2012г., в случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание,
което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага
и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в
срока по чл.79 ЗС. От съществено значение при позоваване на придобивна давност
в отношения между сънаследници следователно е основанието, на което един от тях
е започнал да упражнява фактическата власт върху съсобствения имот. Ако
владението му е било предадено от един от съсобствениците, следва да се приеме, че е налице намерение
фактическата власт да се упражнява за себе си, което изключва владението на
останалите по отношение на частта на този съсобственик. Ако приживе едно лице е
предало владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че е
последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението
да придобие собствеността от този момент. И ако до смъртта на лицето, което е
предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС срок, фактът на
наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от
сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе
на наследодателя.
В този смисъл съдът при съвкупен анализ на доказателствата по делото, приема, че общият наследодател на страните В. Г. е предала владението чрез конклудентни действия на ответницата В.К. през 2012 г.. От този момент тя е установило самостоятелна фактическа власт с намерение за своене на имота, като след смъртта на В. Г. не е било необходимо да се извършват конкретни действия, с които се манифестира спрямо другите сънаследници намерението за своене, въпреки че има данни за такива – ищцата Г.Б. не е била допускана до имота. Цитираната съдебна практика касае предаване на владението от общия наследодател към лице, което би имало качеството наследник. В случая ответницата В. към момента на предаване на владението не е имала това качество, защото нейният баща, който е пряк наследник е бил жив. Същият е починал след неговата майка В. Г., но изложеното не променя правните изводи, че когато владението е предоставено от собственика на едно лице и то установи своя фактическа власт, след смъртта на това лице, важи презумцията по чл. 69 ЗС, защото меродавно е основанието, на което е установена фактическата власт.
Фактическа власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, което води до извод за наличие недобросъвестно владение. Срокът на придобивната давност е 10 години при недобросъвестно владение, т. е. същата не е изтекла към момента на предявяване на иска за делба 01.07.2020г., с което действие течението й се прекъсва.
С оглед на изложеното съдът намира за неоснователно възражението за придобивна давност на ответницата В.К..
Налице е съсобственост между съделителите, възникнала на основание наследствено правоприемство от В. С.Г. и А. С. П.. След смъртта на В. С.Г. нейните права върху делбения имот са придобити от децата й Г.С.Б., Б.С. П. и А. С. П. съгласно чл. 5, ал.1 ЗН по равно или всеки по 1/ 3 ид. част. Наследената от А. С. П. 1/3 ид. част е придобита след смъртта му от ответниците съгласно чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 5, ал.1 ЗН по равно или всеки по 1/9 ид. част.
Достига се
до извод, че квотите на съделителите са следните: по 3/9 ид. ч. за Г.С.Б. и Б.С.
П. и по 1/ 9 ид. част за И.Т.П., В.А.К. и А.А.В.
Мотивиран от
горното, Пернишкият районен съд,
Вярно с оригинала:С.Г. Р Е Ш И :
ДОПУСКА ДЕЛБА на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор *****.***.****.*.1 по КККР за гр. П., одобрена със заповед № **-**-**/13.10.2008
г. на изп. директор на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор *****.***.****.*
по КККР за гр. П., с адрес гр. П., ул. „В.“
№ ** етаж 0/сутерен/, с площ 77,33 кв.м. и прилежащите към обекта части:
северно мазе № 3 с площ 7,42 кв.м., североизточно мазе № 4, с площ 12, 08 кв.м.
и североизточно таванско помещение № 3, с площ 26,37 кв. м., ведно с
прилежащата 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор *****.***.**** по
КККР за гр. П. между Г.С.Б.,
ЕГН **********, с делбена квота от 3/9
идеални части, Б.С. П., ЕГН
**********, с делбена квота от 3/9 идеални части, И.Т.П., ЕГН **********,
с делбена квота от 1/9 идеални части, В.А.К., ЕГН **********, с
делбена квота от 1/9 идеална част и А.А.В., ЕГН **********, с
делбена квота от 1/9 идеална част
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: