№ 172
гр. Варна, 16.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.ева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.ева Въззивно гражданско дело №
20223100502245 по описа за 2022 година
Въззивното производството е образувано по реда на чл.258 и сл. ГПК,
по повод подадената въззивна жалба вх.№ 59833/31.08.2022 от И. Д. П.
ЕГН-********** и Г. Д. П. ЕГН-**********, двамата с адрес гр.Варна
**************, чрез процесуален представител и съдебен адрес адв.В. С.
- *********** срещу решението на ВРС-25с-в № 2651/9.08.2022г,
постановено по гр.д. № 8793/2021г, на осн.чл.247 ГПК, с което е отхвърлена
подадената от тях молба за поправка в основното решение.
Считат, че с така постановеното решение съдът потвърждавал, че е
извършил съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е
обсъждал релевантни за спора факти, които ищецът не оспорва.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от
значение за решаване на делото, а съобразно чл.154 ал.2 ГПК не е необходимо
да се доказват факти, за които съществува установено от закон
предположение.
Считат, че след като ищецът не е оспорил твърдяното от ответниците
авансово удържане на данък по ЗДДФЛ в размер на 137лв още с писмения
отговор, то това твърдение не е било спорно и е стояло извън предмета на
доказване. Нещо повече, авансовото удържане на данъка е законова
презумпция, която не е оспорена по надлежния ред от ищеца.
В този смисъл считат, че е допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила – нормата на чл.153 ГПК /така в решение №
258/1.07.2015г по гр.д.№ 909/2015г на IV ГО на ВКС/.
С оглед горното, молят за отмяната решението на ВРС, като вместо него
бъде постановено друго за уважаването на молбата им вх.№
1
49434/19.07.2022г, като бъде допусната поправка на очевидна фактическа
грешка, с която е прието, че общо платената сума от И. Д. П. и Г. Д. П. за
процесния период е в размер на 1750лв вместо посочените в решението
1633лв или да бъде допълнено решението в този смисъл, доколкото на
осн.чл.31 ал.1 ЗДДФЛ вр.чл.44 ал.4 от същия закон, сума в размер на 137лв,
представляващ дължимия авансов данък от ищцата, е внесена от платците-
ответници в НАП по силата на законово задължение.
В срока по чл.263 ГПК не е подаден писмен отговор от М. Д. Т. и Т. Л.
Т..
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД приема, че подадената въззивна жалба депозирана в
срок, от легитимирани страни и срещу подлежащи на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013 на ОСГТК,
налагащи даване указания на страните по правната квалификация на иска,
разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на
доказателства, респ. служебно събиране на такива.
С оглед на горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 59833/31.08.2022 от
И. Д. П. ЕГН-********** и Г. Д. П. ЕГН-**********, двамата с адрес
гр.Варна **************, чрез процесуален представител и съдебен адрес
адв.В. С. - *********** срещу решението на ВРС-25с-в № 2651/9.08.2022г,
постановено по гр.д. № 8793/2021г, на осн.чл.247 ГПК, с което е отхвърлена
подадената от тях молба за поправка в основното решение.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане на въззивната
жалба в открито съдебно заседание на 21.02.2023 от 13.30ч, за която дата и
час да се уведомят страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2