Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък
31.05.2021 год.
Казанлъшкият районен съд,
наказателно отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
председател:
Михаил Михайлов,
при
участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия
Михайлов АН дело №303/2021г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обжалвано е наказателно
постановление №20-0284-002842/ 23.12.2020г., издадено от ВПД началник група към
ОДМВР-Стара Загора,РУ-Казанлък.Г.Х.Т. останал недоволен от наложеното му
наказание и моли съда да отмени наказателното постановление.В с.з. не се
явява,но се представлява и негов процесуален представител поддържа жалбата му,
сочи аргументи в подкрепа на същата и моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща свой процесуален представител в с.з., но депозира писмено
становище.
Съдът, след като извърши
цялостна проверка на констативния акт/АУАН/, наказателното постановление, като
прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от
лице, имащо право на такава, поради което съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН съдът
приема, че същата е допустима.
Административно-наказващият
орган, позовавайки се на акт за установяване на административно нарушение серия
GА бл.№341161/16.12.2020г., приел
за установено, че Г.Х.Т., на 16.12.2020г. в 02.55ч. в гр.К. на ул.„С. ****“№**** в посока север-юг е управлявал лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с регистрационен номер ******, собственост на И.П.П.с ЕГН ********** от
с.Горно Сахране, като не спира при подаден светлинен и звуков сигнал за спиране
от патрулен автомобил марка „Шкода“ с регистрационен номер ****** и стоп-палка
по образец, а увеличава скоростта си и прави опит да се укрие. Принуделно водача
е бил спрян на ул.„Т. Б.“№**. Същият e
управлявал горния автомобил под въздействие на наркотични вещества,
установено с техническо средство „Drager Drug Тest 5000“ с фабричен номер ARAM-0003, който отчел наличие на
канабис-5 в 03.34 часа. Издаден и връчен бил талон за изследване номер 0060030
със залепени стикери серия А022380. Водачът отказал да даде кръв за анализ,
като отказа си удостоверил с подпис. АУАН бил подписан от него без
възражения.
ВПД началник група към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък приел, че деянието не е маловажно и че с
горните действия жалбоподателя Т. е нарушил разпоредбите на чл.103 и
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,ал.1,т.4от ЗДвП му наложил за първото от посочените нарушения- глоба в размер на 200/двеста/
лева и го лишил от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като за второто
от посочените нарушения по отношение на въззивника било образувано и водено БП
ЗМ№1480/16.12.2020г. по описа на РУ-Казанлък, за извършено престъпление по
чл.343б,ал.3 от НК и на основание чл.33,ал.2 от ЗАНН в тази част адм.преписка
била прекратена и не било наложено административно наказание.
С разпоредбата на член 103 от
ЗДвП е въведено изискване за водачите на МПС да спират плавно на посоченото
място, или в най-дясната част на платното за движение. При нарушаване на
горната забрана, разпоредбата на чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП предвижда за водачите
наказания лишаване от право да управляват моторно превозно средство за срок от
1 до 6 месеца и глоба в размер от 50 до 200 лева.
Запознавайки се подробно с
материалите по делото съдът приема за безспорно доказано извършването на вмененото
на жалбоподателя деяние, като горната фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Г.Г., М.К. и С.Д., последните двама очевидци, както
и от писмените доказателства, приложени и приети по делото.
При
така събраните доказателства съдът намира, че в случая се доказа безспорно и
категорично, че въззивника е извършил визираното административно нарушение по
чл.103 от ЗДвП.
Настоящият
състав приема, че обжалваното наказателно постановление №20-0284-002842/
23.12.2020г., издадено от ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора,РУ-Казанлък,
е обжалвано в срок, издадено е от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия и същото се явява законосъобразно, по следните съображения:
От една
страна, съгласно разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП: „Редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното“. В
съдебното производство обаче тези констатации нямат безспорна доказателствена
сила. Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства, дали има извършено нарушение, което следва
да се установи по един безспорен и несъмнен начин. В настоящия случай АУАН е
съставен от Г.Д.Г. съгласно изискванията на ЗАНН, като двамата свидетели-
служители на полицията М.К.К. и С.Б.Д. с показанията си го подкрепиха изцяло и
безпротиворечиво за съществените обстоятелства,относно извършеното нарушение- управление
на МПС от жалбоподателя Г.Х.Т. и отказ да спре при подадения му ясен сигнал от
контролен орган.
От
друга страна- процесуалният представител на жалбоподателя намира фактическата обстановка, изложена в
АУАН и НП, за недоказана, интерпретирайки показанията на тримата свидетели по
делото по удобен за защитната теза на нарушителя начин и тълкувайки ги
превратно. Счита за установена друга фактология, различаваща се драстично от
изложената от очевидците на нарушението- свидетелите К. и Д., а именно- че жалбоподателя не е чул подадения му звуков и
светлинен сигнал от полицейския автомобил и не забелязал последния, тъй като двете
МПС- полицейското и това, управлявано от въззивника, са се движили през тъмната
част от денонощието и на крайна улица на града, както и на дистанция един от
друг. Твърди, че показанията на свидетелите К. и Д. били в посока, че Т. не се
бил отклонил от проверката и че последния им съдействал, макар двамата
полицейски служители да заявиха в с.з. точно обратното. Нещо повече- С.Б.Д. свидетелства,
че нарушителя е спрял принудително, тъй като е блъснал управлявания от него
автомобил в земен насип. Твърди още, че Т. не е имало как да не забележи
подадените му звуков и светлинен сигнал, тъй като „Не е имало музиката в колата
му.“ Полицейските служители Д. и Г., първият от тях като очевидец, вторият като
косвен свидетел, в с.з. заявиха, че при опит на друг полицейски патрул да спре
нарушителя, същия демонстративно се насочил с управляваното от него МПС към
полицейския такъв и щял да блъсне полицейски служител. В заключение тримата
свидетели Г., К. и Д. потвърдиха неадекватното поведение на жалбоподателя и
факта, че същия е управлявал МПС под въздействието на наркотично вещество.
Изложеното
дотук дава основание на съда да приеме показанията на тези свидетели за достоверни
и изцяло да ги кредитира.
Настоящият състав счита за правилно и
законосъобразно това, че за
административно нарушение по чл.103 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени две
административни наказания, съгласно чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП- глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Действително в
закона са предвидени и по-ниски размери на санкциите, но очевидно в случая са
наложени такива при превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността на
нарушителя обстоятелства, макар за
размера на адм.наказания наказващия орган да не е длъжен да се мотивира. От
справката за нарушител е видно, че Г.Х.Т. преди коментираното деяние не е
извършвал друго такова по ЗДвП, но свидетелството му за управление на МПС е
било издадено едва на 02.12.2020г., т.е. само две седмици преди да осъществи
вменените му нарушения. По делото няма
данни и не се представиха доказателства, относно семейното, социалното и
имуществено състояние на въззивника. С оглед начина на извършване на деянието и
данните по делото за личността на въззивника, съдът приема, че размерите на
двете адм.наказания са правилно определени, съгласно разпоредбата на чл.27 от ЗАНН от наказващия орган.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение №1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да
изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая
като маловажен. Преценката на административно-наказващия орган за „маловажност“
се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл.93,т.9
от НК „маловажен случай“ е този,при който извършеното престъпление(в конкретния
случай административно нарушение), с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса,
развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл.11 от ЗАНН. В настоящия случай се касае за норма на ЗДвП, която регулира дейност по
безопасност на транспорта, като последната се явява дори с повишена степен на
обществена опасност. Целта на този закон- ЗДвП е посочена ясно в чл.2,ал.2 от
същия- „…да се опазват животът и здравето на участниците в движението по
пътищата…“ и опита на Т. да прегази полицейски служител, при осъществяване на задълженията
на последния, отново сочи на едно безотговорно и нагло поведение от страна на
въззивника.
Случаят
касае формално нарушение, поради което фактора „липса на вредни последици“ не
може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Напротив- жалбоподателят е лице в изключително
млада възраст- на 18 години, младеж, придобил СУМПС едва на 02.12.2020г., със
стаж само от две седмици при извършване на вменените му деяния, поради което и
неопитността му в допълнение е аргумент за липсата на приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съдът
не констатира допуснати съществени процесуални нарушения или съществено
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя при установяване на
нарушението, определяне на нарушителя и правната квалификация на деянието,
както и при налагане на вида и размера на наказанията, както се посочи и
по-горе.
В
крайна сметка пред съда се установи безспорно и категорично, чрез допустимите
от закона доказателства, че Г.Х.Т. е извършил административното нарушение по
чл.103 от ЗДвП, за което е санкциониран и наказанията са правилно определени,
съгласно чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП- глоба от 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. В случая жалбата се явява изцяло
неоснователна, недоказана и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
НП- да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Потвърждаването
му прави основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съобразно разпоредбите на чл.63,ал.5 от ЗАНН и чл.84 от ЗАНН, във вр. с
чл.189,ал.3 от НПК, като съобразно чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, то следва да е в размер на 100(сто)
лева, съобразно действително свършената работа от юрисконсулт по делото,
по-конкретно- само изразяване на становище.
Предвид
изложеното и на основание чл.63,ал.1,пр.I от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно
постановление №20-0284-002842/ 23.12.2020г., издадено от ВПД началник група към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на Г.Х.Т. ***, с ЕГН **********, са
наложени административно наказание- глоба в размер на 200(двеста) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Г.Х.Т. ***, с ЕГН **********, да
заплати по сметка на ОДМВР-Стара Загора, ЕИК *****, IBAN: ***, BIC:***, направените
по делото разноски в размер на 100(сто) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са
изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: