Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Добрич, 27.12.2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на двадесет и шести ноември две
хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АННА ВЕЛИКОВА
Секретар
Г. Д.
Разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 4357 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба на *** с ЕГН *** и *** с ЕГН ***,
двамата с адрес ***, чрез адвокат Р.Г., с която (след уточнение с молба вх.№
2685 от 08.02.2019г.) против *** с ЕГН *** и адрес ***, са предявени активно
субективно съединени искове за осъждане на ответницата да заплати солидарно на
двамата ищци сумата от 18 000 лева, поради отпаднало основание за нейното
задържане, възникнало от разваляне поради неизпълнение на поетите от
ответницата задължения по чл. 4, чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от договор за спогодба от
08.11.2012г. с рег.№ ***г. на нотариус № *** (вземането по който е изцяло
прехвърлено с договор за цесия от 30.08.2017г. с нотариална заверка на
подписите с рег.№ ***), във връзка с които е получила по банков път платената
от *** сума от 18 000 лева, получена от последната при продажбата на недвижимия
имот, предмет на спогодбата.
Претендира
се законна лихва върху сумата от 18 000 лева от подаване на исковата молба в
съда.
Исковете
се основават на следните обстоятелства: през 2012г. ищците се обърнали към ***
и след няколко огледа решили да закупят един от предложените им апартаменти. За
продавач на имота пред агенцията и пред тях се представила *** по силата на
нотариален акт. Ответницата *** (като дъщеря на *** – праводател на С.С.),
оспорила собствеността на С., поради което заявителите се отказали от покупката.
След кратко време от агенцията се свързали с тях и ги уведомили, че споровете
между С.С. и М.А. са уредени и между същите е подписана спогодба с нотариална
заверка на подписите с per.№***. На 25.10.2012г. изповядали сделка за
покупко-продажба на процесния имот, обективирана в нотариален акт № ***. М.А.
предала на ищците ключове за къщата. С.С. и М.А. уредили отношенията си със
спогодба с нотариална заверка на подписите с рег.№ ***, по силата на която ***
е заплатила по банков път на *** сумата от 18000 лева, представляваща
получената от нея сума от продажната цена на имота, а *** с получаването на
горната сума е поела ангажимент да предаде владението на имота (чл. 4),
отказала се е от евентуални бъдещи претенции срещу С.С., Т.К.-М. и М.М. и
евентуални техни правоприемници, произтичащи от правото на собственост на
недвижимия имот (чл. 5 и чл. 7).
В
началото на 2013г. срещу ищците бил предявен от С. С. иск с правно основание
чл. 108 от ЗС за предаване владението на процесния имот. Образуваното гр.дело №
4465/2012г. по описа на ДРС приключило с решение № 37 от 16.10.2013г., осъждащо
ищците да предадат владението на имота на С. И. С. и на ***. Ищците уредили
отношенията си със С. И. С. чрез прехвърлителна сделка за ½ ид.част от
имота. *** самоволно се настанила в имота и отказала да предаде владението на
ищците.
На
16.02.2016г. ищците получили съобщение по гр.дело № 2771/2015г. по описа на
ДРС, приключило с решение № 613 от 25.05.2016г., влязло в сила на 15.06.2016г.
и уважаващо предявения от М.Д. против тях установителен иск за право на
собственост върху ½ ид.част от имота.
С
това свое поведение *** не изпълнила поетите от нея ангажименти по чл. 4, чл.
5, чл. 6 и чл. 7 от Договор за спогодба от 08.11.2012г. с рег.№***г. при ***,
във връзка с които е получила по банков път платената от *** сума от 18000
лева, представляваща сумата, която последната е получила от продажбата на
имота, предмет на спогодбата (чл. З).
С
договор за цесия от 30.08.2017г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ ***
при НК цедентът *** прихвърлила на ищците изцяло и възмездно вземането си към ***,
произтичащо от договор за спогодба от 08.11.2012г. с нотариална заверка на
подписите (per.номер ***), състоящо се от сумата от 18000 лева, представляваща
платена от *** сума във връзка с постигната спогодба от 11.10.2012г., рег.№***г.
на нотариус ***. С ***, подадена в пощенска станция ***на 23.11.2017г. в 10:30
часа, ищците изпратили уведомление до *** за сключения договор за цесия.
Пратката не е потърсена от адресата. С Т. № 2, подадена в пощенска станция **
на 30.08.2018г. в 12:00 часа, с известие за доставка ***, ищците уведомили ***,
че поради виновно неизпълнение на поетите от нея ангажименти по Договор за спогодба
от 08.11.2012г. с рег.№***г. при ***, изразяващо се в заведено от нея
производство по гр.дело № 2771/2015г. по описа на ДРС, развалят договора за
спогодба и в тридневен срок от получаване на посочената Т., я поканили да им
заплати сумата от 18000 лева по посочена банкова сметка, ***, че в случай на
неизпълнение, ще предявят правата си съдебен ред. Плащане не последвало.
Исковете
са с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – претендира се връщане на
даденото по развален, поради неизпълнение, договор за спогодба. Правото си на
вземане ищците основават на договор за цесия, с който кредиторът на вземането
за връщане на даденото им е прехвърлил вземането си в размер на 18 000 лева.
Твърдят също, че те са направили изявление за разваляне на спогодбата.
Активната си солидарност обосновават с факта на сключен между двамата
граждански брак и участието им заедно като купувачи в сключения договор за
покупко-продажба.
Ответницата
оспорва исковете. Противопоставя възражения, при условия на евентуалност, че
договорът за прехвърляне на вземане от 30.08.2017г. е нищожен: - поради липса
на предмет (чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД), тъй като правото на вземане в
размер на 18000 лева не е действително; - поради липса на основание и липса на
съгласие (чл. 26, ал. 2 от ЗЗД), тъй като от представения договор за цесия не
може да се установи основанието му или наличие на съгласие. Възразява също, че
цесията е за бъдещо право на вземане и съответно същата би породила действие
след възникване на вземането. Навежда възражения, че договорът за спогодба е
нищожен на основанията, посочени в чл. 26 от ЗЗД, при условие на евентуалност,
както следва:
1.
невъзможен предмет / липса на предмет - предметът на договора за спогодба е
един съществуващ или възможен спор. Сключеният договор за спогодба от
08.11.2012г. не съдържа предмет, който да е определен или да е определяем. ***
е живяла на семейни начала с *** - баща на ответницата *** и е осъществявала
съвместен бизнес с него. Същият е починал на ***г. На 11.10.2012г. се сключва
спогодба за уреждане на имуществените отношения между С.С. и ответницата М.А.,
която не е живяла последните 3-4 години преди смъртта му в град Д., а преди
това е работила в Г.. При откр***е на наследството ответницата не е била наясно
какво се включва в наследствената маса като права и задължения. Именно поради
това предметът на спогодбата е неопределен и неясен.
2.
липса на съгласие - при подписването на
спогодбата ответницата не е изразила съгласие за продажба на нейната собствена
идеална част от недвижимия имот, а се е съгласила да се продаде този конкретен
недвижим имот, за да получи от С.С. определена сума, с оглед уреждане
имуществените си интереси, свързани с движимо и недвижимо имущество,
притежавано от баща й преди смъртта му. Ако е искала да прехвърля на когото и
да е било своята идеална част от недвижимия имот, то това би следвало да се
оформи като: упълномощаване; договор за доброволна делба на недвижим имот;
прехвърляне на идеалната част от недвижимия имот от ответницата на С.С. или на
ищците под формата на предварителен договор или изповядване на сделка в
нотариална форма. В съдържанието на договора за спогодба (включващ и
първоначалния такъв) не се намират нужните за това реквизити (условия).
3.
липса на форма – възражението се изразява в твърдението за липса на извършена в
нотариална форма прехвърлителна сделка за право на собственост от М.А. в полза
на С.С. или необходимата, изискуема от закона, форма за отказ от вещни права.
4.
липсва на основание и заобикаляне на закона – обосновани са с всички изложени
по-горе обстоятелства.
Ако
се докаже нищожност на договора за спогодба, ответницата прави възражение, че
вземането в размер на сумата от 18 000 лева, на основание чл. 55 ал. 1, предл.
1 от ЗЗД е погасено по давност (чл. 110 вр. чл. 114 от ЗЗД), тъй като са
изминали повече от пет години от получаване на сумата до предявяване на иска. При
недоказаност на възражението за нищожност на договора, ответницата възразява,
че той не е развален и вземането за 18000 лева е неизискуемо. Поддържа, че не
са налице условията, предвидени в чл. 87 от ЗЗД, за разваляне на договора за
спогодба, поради което същият не е развален и не е отпаднало основанието за
получаване на сумата от 18000 лева, т.е. ответницата е получила исковата сума
на правно основание, което не е отпаднало. Направеното волеизявление от ищците
за разваляне на договора за спогодба не е породило своите правни последици. Ответницата
оспорва твърдението на ищците, че тя не е изпълнила поетите задължения по
посочените от тях точки 4, 5, 6 и 7 от спогодбата, като навежда доводи за точно
изпълнение и за нищожност на клаузите. По т. 4 от договора - ответницата е
предала владението върху недвижимия имот. Самите ищци в исковата молба
посочват, че около три - четири седмици след сключване на договора за покупко -
продажба ответницата лично им е предала ключовете от имота. Оспорва
фактическото твърдение в исковата молба, че ответницата се е „самонастанила” в
имота - третото лице е пребивавало в имота без съгласието на ответницата, като
в съдебно заседание се уточнява, че то е било допуснато в имота от нейния
наследодател. Владението върху имота е отнето от ищците въз основа на влязло в
сила решение № 37/16.10.201Зг. по гр.дело № 4465/2012г. по описа на ДРС, по
силата на което е признато, че имотът е собственост на ответницата М.А. и на С.
И. С., както и са осъдени ищците да предадат владението на последния. Към
настоящия момент ответницата М.А. е собственик на целия имот въз основа
постановление за възлагане от 06.11.2018г. на *** по изп.дело № ***г., със
страни – страните и по настоящото дело. Това са нови факти и обстоятелства,
различни от тези, при които е сключен договорът за спогодба и съответно не са
включени в предмета му. По т. 5 от договора – ответницата възразява, че тази клауза
от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – поради противоречието
й на закона. Предварителният отказ от материалноправни и процесуални права е
недопустим. Правото на собственост е абсолютно притезателно право. При отказ от
вещно право върху недвижим имот е предвидена особена форма - писмена, с
нотариална заверка на титуляра на правото, като отказът подлежи на вписване в
имотния регистър по местонахождението на недвижимия имот. При отказ от правото
на собственост вещта става собственост на общината, на територията на която се
намира недвижимия имот. Правото на собственост върху недвижим имот е сложно
право и включва в себе си три правомощия: владение, ползване и разпореждане.
Отказ от отделни правомощия от правото на собственост е недопустим, тъй като
отказ не се прави в полза на определено лице и не е свързан с възникването на
ограничени вещни права върху вещта. Такъв отказ от отделно правомощие на
правото на собственост е извършен при невъзможен предмет, поради което не
произвежда правно действие – нищожност по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Тъй като
отказът от право поначало е действие с безвъзмезден характер, ако се приеме, че
сумата от 18000 лева е дадена, за да се направи отказ от бъдещи, неясни
претенции, то договорът е нищожен поради нарушение на добрите нрави – основание
по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В съдебното заседание тези обстоятелства се поддържат
и във връзка с възражението за нищожност на договора за спогодба, поради
заобикаляне на закона. По т. 6 от договора – ответницата поддържа, че тази
клауза е нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД поради същите обстоятелства, както
и клаузата по т. 5, обосноваващи противоречие на закона, невъзможен предмет и
нарушение на добрите нрави. Освен това, към момента на сключване на договора за
спогодба на 08.11.2012г. С.С. вече се е разпоредила на 25.10.2012г. с правото
си на собственост върху недвижимия имот и съответно не е носител на каквото и
да е право по отношение на този имот. По делото няма твърдения от ищците, респ.
данни и доказателства, че ответницата е предявявала претенции срещу *** по
отношение на притежаваното от последната движимо и недвижимо имущество. По т. 7
от договора - в предмета на договора за спогодба липсва спор, за който
подписалите договора да изразяват съгласие, че същият е „трайно и окончателно
решен”. В този смисъл са недействителни поетите ангажименти, че „нямат каквито
и да било претенции една към друга по отношение правото на собственост„ към
същия недвижим имот. Предявяването на установителен иск е искане за съдебна
констатация на едно право, но не представлява осъдителна претенция за неговото
реализиране. Ответницата възразява също, че не е налице активна солидарност,
която, за разлика от пасивната солидарност, не произтича от закона. Тя може да
бъде уговорена между длъжника и кредиторите по договор, но такъв не е
представен. Ответницата *** не е страна по сделката за покупко - продажба на
недвижим имот по нот.акт ***), както и по договора за цесия от 30.08.2017г. При
СИО ищците са необходими другари, но не задължителни.
В
първото съдебно заседание, след доклада на съда по чл. 146, ал. 1 от ГПК и
дадените указания по чл. 146, ал. 2 от ГПК, ищците са навели твърдение, че още
преди прехвърлянето на вземането с договора за цесия от 30.08.2017г. цедентът С.С.
е направила изявление за разваляне на договора за спогодба поради неизпълнение
на поетите с него задължения от страна на ответницата, което й е било изпратено
по пощата. По реда на чл. 192 от ГПК по делото е представена писмена покана от ***
до *** от дата 18.04.2017г., с която е направено изявление за разваляне на
договора за спогодба поради неизпълнение на поетите с него ангажименти и е
определен 7-дневен срок за връщане на получената по спогодбата сума в размер на
18 000 лева. Доказателства за връчване на поканата на ответницата не са
представени.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото не е спорно, представено е и удостоверение, издадено въз основа на акт
за граждански брак № ***г. от Община град Д., че ищците са съпрузи от ***г.
С
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, *** е прехвърлила
на ищците *** и *** правото на собственост върху недвижим имот в град Д., ул. ***,
представляващ *** със застроена площ от *** кв.м., ведно с всички приращения и
подобрения, за сумата от 18700 лева, платени по банков път. Продавачката по
договора *** се е легитимирала за собственик на имота с нотариален акт № ***, с
който е сключен договор за покупко-продажба между нея и ***. Последният е бил
признат за собственик по обстоятелствена проверка, въз основа на която е
съставен нотариален акт № ***.
Ответницата
*** и С. И. С. (съответно дъщеря и син на ***, съгласно удостоверение за
наследници на л. 66) са придобили с договор за покупко - продажба от
11.02.1998г., обективиран в нотариален
акт № *** - нотариус при ДРС, по
½ ид.част от същия недвижим имот.
С
решение № 37, том IX от 16.10.2013г. по гр.дело № 4465 по описа на ДРС за
2012г., влязло в сила на 11.12.2013г., Т.С.К. - М. и *** са осъдени да предадат
на С. И. С. владението на целия имот. В
мотивите на решението е прието, че *** не е бил собственик на имота, тъй като
не е доказано да е придобил правото на собственост по давност, а като резултат
купувачите по продажбените сделки ( *** по договора от 2008г. и ищците по
настоящото дело по договора от 2012г. ) не са могли да придобият права от своя
праводател. Тези два договора за покупко - продажба не са произвели целеното
вещно-правно действие, а носители на вещното право на собственост са останали ***
и С. И. С.. Производството е протекло при участието на *** като помагач на
ответниците - ищците по настоящото дело.
С
договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № ***г., С. И. С. е
продал на ищците притежаваната от него ½ ид.част от имота. От подписана
между ищците и С. С. спогодба от 07.08.2015г. и констативен протокол от същата
дата (л. 89 – 91) се установява, че владението на ½ ид.част от имота е
предадено на купувачите на тази дата (след образувано изпълнително производство
въз основа изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 23740/2015г. по описа на СРС), като в
имота са описани като налични чужди движими вещи.
С
влязло в сила на 15.06.2016г. решение по гр.д. № 2771/2015г. по описа на ДРС е
признато за установено по отношение на Т.С.К. - М., *** и ***, че *** е
собственик, въз основа на покупко - продажба от 11.02.1998г., обективирана в
нотариален акт № ****г. на ***, на ½ ид. част от процесния имот. При
решаване на спора съдът е обсъдил представената от ответниците спогодба с
нотариална заверка на подписите от 08.11.2012г. и приел, че същата е
недействителна поради извършения с нея предварителен отказ от право.
С
решение № 433 от 11.05.2017г. по гр.д.№ 2163/2016г. по описа на ДРС е допусната
съдебна делба на имота между съделителите *** и *** с квота от ½ ид.част
в режим на съпружеска имуществена общност и *** с квота от ½ ид.част.
Имотът е изнесен на публична продан с решение № ***г. С влязло в сила на
22.11.2018г. постановление на *** по изп.дело № ***г., вписано в *** под акт № ***г.,
имотът е възложен в собственост на ***.
Съгласно
чл. 188 от ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост
или други права по отношение на вещта, които могат да се противопоставят на
купувача, освен ако последният е знаел за това. Купувачът може да развали
договора, ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице. Развалянето на
договора е основание купувачът да иска да му бъде върната цялата платена от
него покупна цена (чл. 189, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД). Не този ред на защита са
избрали купувачите Т.С.К. – М. и ***, доколкото не са поискали разваляне на
сключения със *** договор за продажба и връщане на платената по договора
продажна цена от нея. Предявили са претенция за връщане на сумата от
18 000 лева, която С.С. е предала на ответницата М.А. по силата на
сключена между тях двете спогодба от 08.11.2012г. с нотариална заверка на
подписите с рег.№ ***г. на нотариус ***, като са се позовали на неизпълнението
на задълженията по тази спогодба от страна на М.А. и последвалото поради това
неизпълнение разваляне на същата, извършено от тях след придоб***е по сключен
със С.С. договор за цесия с нот.заверка на подписите рег.№ ***г. на нотариус ***
на вземането в размер на 18000 лева, представляващи платената сума по
спогодбата от С.С.. В първото съдебно заседание ищците са въвели и твърдението,
че преди извършената цесия цедентът С.С. е отправила до насрещната страна по
спогодбата изявление за нейното разваляне.
По
делото не е спорно, че С.С. е съжителствала на съпружески начала с бащата на
ответницата Д. А., който е починал на ***г. След смъртта му, на 11.10.2012г.,
между С.С. и М.А. е подписана спогодба с нотариално заверени подписи (л. 6) за
уреждане на имуществени отношения между тях. Спогодбата урежда два въпроса –
относно продажбата на недвижимия имот на ул. *** и относно предаването на два
автомобила. Страните по спогодбата са се споразумели да бъде продаден
недвижимият имот чрез агенция или на пряк купувач, като при продажбата
половината от сумата ще бъде внесена по банков път на М.А., а другата половина
– по банков път на С.С.. Разноските по продажбата следвало да се договорят
допълнително, а задълженията за ток и вода за имота – погасени по равно от
двете. В деня на спогодбата С.С. е предала на М.А. два броя свидетелства за
регистрация на два автомобила (описани по марка и ДКН). Страните са посочили,
че са уредили отношенията си. Към този момент, според заявеното от ищците в
исковата молба, ответницата вече е била оспорила правото на собственост на С.С.
– явила се по време на оглед на недвижимия имот и заявила, че тя има документ
за собственост. Съгласието на М.А. и С.С., обективирано в т. 1 от спогодбата от
11.10.2012г., показва намерението им имотът да бъде продаден (без да се
уточнява от кого) и всяка от тях да получи половината от продажната цена
(съответно на ½ ид.част от имота, колкото са правата на М.А.). Към този
момент С.С. е била в договорни отношения с агенция за недвижими имоти, на която
е възложила да намери купувач за недвижимия имот и пред която е представила
като документ, легитимиращ я за собственик, нотариален акт ***, с който е
сключен договор за покупко-продажба между нея и ***. Имотът е бил предложен на
ищците, които са го одобрили. При повторен оглед от тяхна страна в двора се
намирала М.А., която заявила, че е собственик на имота и на други вещи,
принадлежали на покойния й баща.
Очевидно с цел да разрешат споровете си относно
имуществото, оставено след смъртта на Д. А. (най-малкото описаните в спогодбата
два автомобила) и относно собствеността на процесния недвижим имот (за която и
двете са имали документ за право на собственост), С.С. и М.А. са подписали
спогодбата от 11.10.2012г. – съгласили са се да бъде продаден имота и двете да
си разделят получената при продажбата цена, както и М.А. да получи два
автомобила. След като с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт *** на нотариус ***, вписан под акт ***, *** е прехвърлила на ищците *** и ***
правото на собственост върху процесния имот, тя (С.С.) и ответницата М.А. са
подписали още един договор за спогодба с нотариално заверени подписи – на дата 08.11.2012г.
Предметът на спогодбата е ясно очертан от съдържанието й – да се избегнат
бъдещи спорове, произтичащи от собствеността на недвижимия имот, включително и
воденето на иск по чл. 108 от ЗС от М.А. против С.С., *** и *** (т. 2), а също
и от притежаваните от С.С. имуществени права (т. 6). В т. 1 от спогодбата
страните по нея са констатирали, че С.С. е продала имота на Т. и М. К. за
сумата от 18 000 лева. Според т. 3 от спогодбата С.С. се задължила да
плати на М.А. сумата от 18 000 лева по банков път, а последната
декларирала, че е получила сумата. Спор по извършения банков превод на сумата няма
по делото. Съгласно т. 4 от спогодбата М.А. се е задължила да предаде на Т. и М.
М. владението на имота в деня на подписването й пред нотариус. С т. 5 от
спогодбата М.А. се е отказала от евентуални бъдещи претенции срещу С.С., Т.М. и
М.М. и евентуални техни бъдещи правоприемници, произтичащи от правото на
собственост на недвижимия имот. С т. 6 М.А. е заявила, че се отказва от
всякакви евентуални бъдещи претенции срещу С.С. по отношение притежаваното от
нея движимо и недвижимо имущество. В т. 7 от спогодбата страните са заявили, че
с изпълнението й смятат спора за трайно и окончателно решен и нямат каквито и
да било претенции една към друга по отношение правото на собственост на
недвижимия имот.
На 31.07.2015г. *** е предявила против Т.С.К. - М., *** и ***
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 108 от ЗС за установяване правото й на
собственост върху ½ идеална част от недвижимия имот, придобито на
основание договор за продажба от
11.02.1998г. С влязло в сила на 15.06.2016г. решение по гр.д. № 2771/2015г. по
описа на ДРС искът е уважен.
Относно събитията, предхождащи и съпътстващи подписването
на спогодбите от ***г. и от 08.11.2012г., както и изпълнението на задължението
за предаване на владението на имота, по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката *** (съжителствала с бащата на ответницата)
изтъква, че след като Д. Д. починал, тя решила да продаде имота, който й бил
прехвърлен от него приживе. В този имот никой не живеел от дълги години. Първо
направили една спогодба за няколко автомобила, които били дадени на М.А..
Продала имота на М. и Т.. След това роднините на Д. и дъщеря му започнали да я
притискат, заплашват и решили да направят втората спогодба, според която М. да
получи 18000 лева и при условие, че й даде тези пари тя няма да предявява
претенции върху имота. Съгласила се да подпише спогодбата, за да могат
купувачите да си получат имота. След подписване на спогодбата се оказало, че в
имота има настанени хора. Предприела действия за разваляне на спогодбата и
връщане на парите с уведомление до М., което се върнало невръчено. Тъй като била
притисната финансово, направила договор за цесия с Т. и М., които я търсили тя
да им върне парите от продажбата. М. претендирала, че имотът е неин, а баща й го
прехвърлил на свидетелката и тя имала документ за това. Не знаела, че М. е
собственик на имота, тъй като разполагала с нотариалния акт за собственост на свое
име. Под натиск преценила да подпише спогодбата, под влияние на заплаха относно
работата и семейството й. С покойния Д. нямали общ бизнес, тя имала сключен
договор с общината, теглила кредит за паркинга и продължавала да го изплаща. Докато
бил жив Д., имотът бил празен. След смъртта му други хора се самонастанили. В
началото (при прадажбата) имотът бил празен, но седмица-две след това, в
момента, в който разбрала, че имотът е продаден, М. настанила в него братовчед
на баща й - И. и баща му. М. ги завела и ги пуснала вътре. Към момента на
подписване на първата спогодбата М. не й била казала, че има документ за
собственост и смята имота за свой. Преди нотариалната продажба свидетелката
поела задължението половината от продажната цена да бъде внесена на М.. Продала
имота за 30000 лева, но данъчната оценка била 18 000 лева и затова решила
толкова да даде на М.. Д. се занимавал с покупко-продажба на автомобили;
роднините на М. й казали за автомобилите, описани в спогодбата и свидетелката
подписала първата спогодба, която била за автомобилите, за да престанат да я
тормозят.
Свидетелят К. Й. С., собственик на агенция за недвижими
имоти съобщава, че С.С. му се обадила, че има къща за продаване. Огледал
къщата, била необитаема, продавал я около три месеца и през целия период била
празна, имал ключ, водил трима - четирима различни клиенти, след което и ищците.
На един от огледите, точно преди продажбата, се появила М. и казала, че част от
имота е неин и не е съгласна да се продава, че ще се обърне към съд и ще оспори
документа на С., тъй като е законна дъщеря на Д.. М. поискала среща със С., такава
била уредена от свидетеля в офиса на агенцията. Отначало решили С. да плати на М.
12 000 лева, но в последствие М. поискала 18 000 лева. С. се съгласила, за да
не се изложи пред купувачите, уговорили си среща при нотариус, подписали
спогодбата и С. превела 18 000 лева. След като продали имота, М. отишла и му казала,
че е наследница и не може С. да вземе парите, а за нея да няма нищо. Тогава не била
сама, а била с със свой близък. Свидетелят я уверил, че документите на С. са
изрядни, може да помогна единствено с това да уговори среща между двете да си
поговорят и ако реши С. да й даде част от парите. Срещата се провела след
ден-два в офиса на фирмата. След продажбата свидетелят предал ключ на новите
собственици. Според него, М. нямала ключ за имота.
Свидетелката И.К.И., познава ищците от 2016г., а къщата е
близо до района, в който живее от 12 години. Често минавала покрай къщата на по
ул. *** и й правело впечатление, че е празна, а след 2014г. виждала хора в нея
и коли в двора. От Т. знае, че са закупили този имот и са минали през агенция,
през нотариуси, но имат съдебни дела и не могат да влязат в имота. През 2017г.
тя й споделила, че трябва да ходи във „***”, защото има натрупани задължения.
Свидетелката я придружила до „***”. Т. искала да спрат водата, за да не се
начисляват лихви на задължението, но й отговорили, че това не може да стане.
След това разбрала, че е подала молба и са ходили служители на „***”, било
заключено и по някакъв начин са влезли в имота, за да могат да спрат водата.
През май 2018г. служители от социален патронаж търсели човек на име *** на
същия адрес.
Свидетелят
Г.И.Г. съобщава, че С. и Д. имали паркинг на обръщалото на Б., механа-бар и
сервиз. Водил автомобила си на ремонт, Д. и С. сервирали в заведението. Д. му
казвал, че сервизът е лично негов. Той се занимавал с ремонт, бартери на коли,
кучета и със сервиза. М. била в чужбина, прибрала се след погребението на баща си
и живяла в общинското жилище на баща й, докато я принудили да го напусне. М.
искала да получи това, което й се полага от баща й. След като Д. се разболял, С.
се грижела за всичко.
Свидетелят
И.И.И. (братовчед на ответницата) съобщава, че М. ***, след това заминала за ***,
там живяла няколко години, върнала се в Б. и живяла при баща си в общинската
къща към две години, след което заминала за ***. Върнала се в *** 5-6 дни след
погребението на баща си. Докато Д. бил жив, отношенията между тримата (Д., С. и
М.) били добри. Д. и С. живеели в неин апартамент. Когато се връщала в
страната, М. живеела при баща си, поддържала къщата на ул. *** (пращала пари за
данъци и поддръжка), но не живеела там. Д. се занимавал с купуване, продаване и ремонтиране на коли. Колите държал
в общинската къща и в къщата на ул. „***“. След като взели паркинга, преместили
колите там. Паркингът се стопанисвал от фирмата на С., но Д. направил сервиза и
заведението, инвентарът бил негов. След като починал Д. и М. се прибрала, С. не
я допускала до нищо и от там започнали споровете им. Личните вещи на М. били в
общинското жилище. Къщата на *** била на М. и на брат й С. (Д. продал един
апартамент и купил тази къща за двете си деца). Когато починал Д., М. трябвало
да освободи общинската къща, тъй като не е титуляр и започнали ремонт на една
стая от къщата на ул. ***, за да има къде да си прибере нещата срещу зимата.
Тогава дошла С. с хора от агенцията за недвижими имоти и казала, че къщата е
нейна и ще я продава. В този ден разбрали, че С. е собственик на къщата, а не М..
Свидетелят знае, че двете се разбрали С. да върне колите на М., но тя й предала
само две коли (а имало 8 – 10 коли). На паркинга имало сервиз, който бил на Д.
и цялото оборудване в него било негово. Къщата на *** била давана под наем
много отдавна, свидетелят също я е ползвал, имал ключ и можел да влезе и да си
паркира колите там. Къщата ползвал още от преди смъртта на Д.. Когато разбрали,
че С. продава къщата, той бил там, имал коли в двора и тогава ремонтирал едната
стая, защото трябвало да освободят общинската къща. Ползвал двора, държал си
колите вътре. Къщата също ползвал, държал части вътре в нея. Още преди да купят
къщата ищците, им казали да не я купуват, защото ще имат ядове, тъй като не е
ясно как в този момент С. има нотариален акт на нейно име за къщата и е
собственик. След споразумението, което направили С. и М., М. взела ключовете от
свидетеля и ги предала на М..
В
ремонтираната стая М. живяла няколко месеца - започнала зимата и трябвало да се
настани някъде. М. предала ключовете на Т.
и М. и се изнесла, защото имали някакво споразумение, но свидетелят останал
вътре, защото имал 4 коли в двора, които не са на ход. И по време на заведеното
от С. дело свидетелят бил в къщата. След приключване на това дело, дали ключове
на Т. и М., за да имат достъп до половината си имот. М. и Т. сменили веднага
партидите, спрели тока, после и водата. Свидетелят ползвал имота отпреди преди С.
да заживее с Д., с негово съгласие. След като починал чичо му, никой не му казал
да го освободи, М. нямала претенции. И до момента имал ключове за къщата. Т. и М.
видял, когато отишли да купуват къщата, били със С. и представители на
агенцията. С. им показвала имота, М. и Т. оглеждали къщата, тогава разбрали, че
С. има нотариален акт и продава къщата. Двамата с М. оспорили правата й, станала
разправия, предупредили М. и жена му да не си дават парите за къщата, защото
има спор и не е на С.. След това М. и Т.
отишли с нотариален акт и казали, че са собственици на къщата, както и до един
месец да го освободят. М. им казала, че също има нотариален акт. В къщата
останал свидетелят. Знае, че С. и М. направили споразумение, той придружавал М..
Направили споразумение, че ще й се върнат колите и инвентара на баща й. За къщата не си спомня точно. През зимата М.
живяла в къщата, освободила я в началото на пролетта на ***г., но багажът останал
там; свидетелят също останал в имота.
Свидетелят
*** (приятел на ответницата) съобщава, че тя му споделила за спорове със С.,
като се върнала от ***. Споровете били за къщата на ул. „***“, за другата къща
на „***“, за колите в общинската къща, за заведението на *** и сервиза.
Покъщнината в общинската къща, която била на М., била обрана. Присъствал при
предаването на ключовете на ищеца. С. принудила М. да се махне от къщата,
изкарала си някакъв фалшив нотариален акт. М. търсела наследството на баща си
(той имал към 10-15 коли, инструменти в сервиза, в заведението), всичко било
обрано. След връщането си от ***, след смъртта на баща й, М. стегнала една стая
от къщата на ул. „***“ – октомври, ноември 2012г. Живяла там една – две
седмици, били се разбрали с новите собственици да остане, докато си намери
квартира; предала ключа на М. и в къщата останал да живее от време на време
бащата на И.. Година след това били махнали водомера. С. се оплаквала, че я
заплашват, но било обратното.
Свидетелят
А.М.М. присъствал в агенцията за недвижими имоти, когато се изповядвала
сделката за покупко-продажба, само на
превеждането на парите от Т. на С. - около 35 000 лева. В същия ден С. превела
по сметка на М. около 18 000 лева. Сумата от 18 000 лева била преведена
като дял от къщата. М. имала претенции към С., че не може да получи цялата
сума, а трябва да й даде една част на нея.
Представени са доказателства
за предприети от
ищците действия по
прекратяване взаимоотношенията с „***“ и с
„***“, а именно: протокол за монтаж/демонтаж/ проверка на
директен електромер от 22.01.2014г., предписание № ***., фактура № *** от
30.01.2013г., фактура № *** от 29.10.2012г.,
констативен протокол № ***г. за монтаж, демонтаж
и пломбиране на водомери, констативен протокол № 007924 от 11.07.2017г. за
монтаж, демонтаж, пломбиране на антимагнитно защитно устройство на водомери,
фактура № ***г., предписание № ***г.
С
договор за цесия от 30.08.2017г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ ***
на нотариус с per.*** при НК *** е прехвърлила на ищците изцяло и възмездно
вземането си към ***, произтичащо от договора за спогодба от 08.11.2012г.,
състоящо се от сумата от 18000 лева, представляваща платена от *** сума във
връзка с постигната спогодба от 11.10.2012г., рег.№***.
С
Т. № 2, подадена в пощенска станция Д. на 23.11.2017г. в 10:30 часа, ищците са
изпратили уведомление до *** за сключения договор за цесия. Пратката не е потърсена от адресата. Към исковата
молба е приложено подписано от С.С. уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, което
е връчено на ответницата със съобщението по чл. 131 от ГПК и към този момент тя
следва да се счита за надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на
вземането.
С
Т. № 2, подадена в пощенска станция Добрич Ц на 30.08.2018г. в 12:00 часа,
ищците са изпратили уведомление до ***, че поради виновно неизпълнение на
поетите от нея ангажименти по договора за спогодба от 08.11.2012г., изразяващо
се в заведено от нея производство по гр.дело № 2771/2015г. по описа на ДРС,
развалят договора за спогодба и в тридневен срок от получаване на посочената Т.,
я поканили да им заплати сумата от 18000 лева по посочена банкова сметка, ***,
че в случай на неизпълнение, ще предявят правата си съдебен ред. Пратката не е
потърсена от адресата. Плащане не е последвало. Допълнително в хода на
производството ищците са навели твърдението, че тяхната праводателка С.С. е
направила изявление за разваляне на спогодбата още преди сключването на
договора за цесия, но доказателства за това не са представили. Не съставлява
такова събраната по реда на чл. 192 от ГПК покана (л. 184), защото тя не е с
достоверна дата и липсват данни да е връчена на ответницата. Узнаването на това
изявление е извършено в хода на настоящото производство с приемането на
поканата като писмено доказателство по делото.
Поставят
се въпросите относно валидността на договора за спогодба, валидността на
договора за цесия, както и надлежно упражненото право за разваляне на договора
за спогодба поради неизпълнение на поетите с него задължения.
Подписаните
между С.С. и М.А. споразумения, с оглед естеството на постигнатите уговорки,
имат характеристиките на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД. Тълкувайки волята на страните
съгласно чл. 20 от ЗЗД, при преценка на писмените изявления на страните в
исковата молба и в отговора, както и на гласните доказателства по делото, съдът
приема, че С.С. и М.А. са сключили процесното съглашение с цел да уредят
окончателно възникнал помежду им спор във връзка с правото на собственост и
владението на конкретен недвижим имот и други вещни права, принадлежащи на С.С.
и Д. Д., като са се задължили да считат, че след сключения на дата 25.10.2012г.
договор за продажба, в изпълнение на спогодбата от 11.10.2012г., вещното право на
собственост върху процесния имот (описан подробно) принадлежи вече на Т. и М. М.,
поради което и те имат притезание за получаване фактическата власт на имота
съобразно следващото от собствеността правомощие на владеене. Страните са
придали на спогодбата и регулативен ефект, с оглед поетото от С.С. задължение
да заплати на М.А. сумата от 18 000 лева, което се доказва да е изпълнено,
съобразно обективираното в спогодбата признание на страните за извършено
плащане - т. 3, изр. 2. Постигнатата уговорка Т. и М. М. да реализират правата
си, необезпокоявано от страна на М.А. срещу определена парична престация е
съгласуван по волята на страните по спогодбата начин да се прекрати
съществуващия спор помежду им относно принадлежността на правото на
собственост, което е и типичната цел на спогодбата. Предметът на спогодбата е
ясно очертан - разрешаване на споровете между С.С. и М.А. относно имуществото,
оставено след смъртта на Д. А. (описаните в спогодбата два автомобила,
доколкото други имущества не са посочени) и относно собствеността на процесния
недвижим имот, за който и двете са имали документ за право на собственост.
Налице е била конкуренция на права, доколкото и двете са се легитимирали за
собственици на имота по договори за продажба с различни съконтрахенти. Дори да
се приеме, че първата спогодба – от 11.10.2012г., не е ясна по отношение на
това как да бъде извършена продажбата на имота на трето лице – заедно от
страните по нея или само от едната от тях, то в спогодбата от 08.11.2012г.
страните са констатирали вече извършената продажба от С.С. и са приели да
уредят отношенията си с оглед избягване на бъдещи спорове, включително и с
купувачите. Налице са съвпадащи насрещни волеизявления на две дееспособни лица,
за които не е установено по надлежния ред да са били опорочени поради грешка,
измама, насилие, крайна нужда. Сключената спогодба няма за цел прехвърляне
правото на собственост срещу определена цена - тя е породила облигационното
задължение на ответницата по иска да предаде владението на недвижимия имот на
настоящите ищци, да не оспорва правото на собственост върху имота на настоящите
ищци по съдебен ред, а срещу това – да получи сумата от 18 000 лева, както и да
не предявява претенции спрямо друго имущество на насрещната страна. От
изявленията на участващите в спогодбата лица може да се направи извод, че
волеизявленията на страните по нея съвпадат по отношение на съществените
условия на договора, поради което постигнатата спогодба не е нищожна на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие. Че не се
касае за отказ от вещни права, по делото спор няма – отказът от вещно право се
извършва в особена форма и подлежи на вписване. Не е налице основание за
недействителност по чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД. Спогодбата не е нищожна
поради липса на основание по чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД. С разпоредбата на
чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД е въведена оборима презумпция по отношение на
основанието, каквото се предполага да е налице до доказване на противното и в
процесния случай в тежест на ответницата е провеждането на обратно доказване за
оборване на презумирания факт, каквото обаче тя не е осъществила по делото. Но
спогодбата съдържа не само задължението да се предаде владението на третите за
нея лица, но и задължение за отказ от бъдеща искова претенция. Задълженията,
които М.А. е поела срещу получаването на сумата от 18 000 лева, са три –
да предаде владението на имота в деня на нотариалната заверка на спогодбата (т.
4); отказва се от евентуални бъдещи претенции срещу С.С., Т.М. и М.М. и
евентуални техни бъдещи правоприемници, произтичащи от правото на собственост
върху недвижимия имот, в т.ч. и иск по чл. 108 от ЗС (т. 5 вр. т. 2); отказва
се от евентуални бъдещи претенции срещу С.С. по отношение на притежаваното от
нея движимо и недвижимо имущество (т. 6). Предварителен отказ от право на иск е
недействителен, и такъв отказ може да са заяви само във висящо производство
(чл. 233 от ГПК) пред съд, каквото не е съществувало в разглеждания случай.
Не е допустим предварителен отказ от право на
иск - по смисъла на чл. 233 от ГПК отказът от иск е действие на разпореждане с
правото при вече висящ процес, но не и преди това, адресат на изявлението е
съдът, а не противната страна. В съдебната практика е прието, че предварителен
отказ от право на иск е всякога недействителен (Решение № 539 от 12.04.2010г. на ВКС по гр. д. № 778/2008г., I г. о.,
ГК, Решение № 71 от 28.05.2013г. на ВКС по гр. д. № 754/2012г., II г. о., ГК).
В този смисъл уговорката в процесното споразумение за процесуално въздържание
от страна на ответницата, т.е. въздържане от предявяване на собственически иск
е недействителен. Това е съобразено и от съда, разгледал установителния иск за
собственост на М.А. против С.С. и настоящите ищци по гр.д.№ 2771/2015г. по
описа на ДРС, при преценката за неговата допустимост и основателност. В случая
не може да се приеме, че е налице само частична недействителност на договора за
спогодба, защото клаузата на т. 5 вр. т. 2 не може да бъде заместена по право от
повелителна правна норма, а и не би могло да се предположи, че спогодбата би
била сключена без обещанието на М.А. да не предявява собственически претенции върху
имота в бъдеще, а само при поемане на задължението да предаде владението му на
купувачите. С оглед изложеното, спогодбата е нищожна поради нарушение на закона
и не произвежда правни последици. Недействителният договор не подлежат на
разваляне, даденото по него подлежи на връщане, като получено при начална липса
на основание – чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Вземането в полза на С.С. е
изискуемо от момента на плащането, т.е. от 08.11.2012г. и, като прехвърлимо, то
е можело да бъде цедирано в полза на ищците с договора за цесия от 30.08.2017г.
Цесията е съобщена на ответницата с получаването на преписа от исковата молба и
приложеното към нея уведомление от прехвърлителката С.С.. Но погасителната
давност за претендирането на вземането по съдебен ред е изтекла на 08.11.2017г.
(налице е изрично възражение за това в отговора на исковата молба). Исковете са
предявени след тази дата – на 29.10.2019г., и подлежат на отхвърляне.
Дори
да се приеме, че спогодбата е валидна и произвежда правни последици, а, с оглед
събраните гласни доказателства ответницата не е изпълнила задължението си да
предаде владението на имота в деня на нотариалната заверка на подписите на
спогодбата, а и след това (доколкото въпреки предаването на ключовете, е
допуснала в имота да остане трето лице, според показанията на свидетелите
И.И.И. и ***); както и не е изпълнила поетото
задължение да не предявява иск в защита на своето право на собственост (такъв е
предявен и уважен), по делото не е доказано страната по спогодбата – С.С., да е
упражнила правото си да я развали преди сключването на договора за цесия от
30.08.2017г. Към този момент в нейния патримониум не е било възникнало вземане
за връщане на даденото по спогодбата. Самата спогодба не поражда вземане на С.С.
от М.А. за сумата от 18 000 лева. Според спогодбата вземането за
18 000 лева принадлежи на М.А.. За да бъде прехвърлено вземане за връщане
на даденото по спогодбата, е било необходимо С.С. да развали спогодбата преди
сключване на договора за цесия. Това е така, защото при сключване на договора
за цесия цесионерът придобива само едно вземане, но не става страна в
правоотношението между цедента и длъжника. По същата причина – защото не става
носител на задълженията по двустранните правоотношения, цесионерът не придобива
ex
lege и правото да развали договора, освен
ако това право не му бъде прехвърлено по изрична уговорка, каквато в случая
липсва. Към момента на сключване на договора за цесия С.С. не е развалила
договора за спогодба, а с цесията не е прехвърлено на ищците правото да се
развали спогодбата, за да се приеме, че те могат валидно да го упражнят,
предявявайки исковете против М.А.. В хода на производството по делото е
представена писмена покана от С.С. до М.А., с която първата разваля сключената
спогодба и иска връщане на даденото по нея. По правило прехвърлянето на право,
което не е изискуемо, както и на бъдещо право, не е недействително и в този
случай цесията произвежда действие ако и когато вземането възникне, като това
може да стане и в хода на висящото съдебно производство (така чл. 235, ал. 3 от ГПК). В този случай обаче следва да се съобрази дали извършената цесия е действителна
и дали с нея се прехвърля валидно възникналото по-късно вземане (по
възраженията на ответницата). Договорът за цесия от 30.08.2012г. е сключен като
възмезден – според т. 1 прехвърлено е вземане в размер на 18 000 лева
(индивидуализирано според правопрождащите го факти) срещу цена и начин,
определен в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора – т. 3. В
този случай цесията съставлява продажба – сключена е с придобивна цел, а не
вместо изпълнение, и валидното й сключване изисква постигане на съгласие не
само за прехвърляното вземане, но и за дължимата за него цена. Приложение № 1
не е представено като доказателство по делото, поради което цесията следва да
се приеме за несключена, с оглед незавършване на фактическия състав за
възникването й – не е налице постигнато съгласие относно съществения елемент на
възмездния договор за прехвърляне на вземане, а именно за цената. Щом това е
така, в патримониума на ищците не би могло да премине вземането на цедента С.С.,
произтичащо от развалянето на договора за спогодба, а това ги определя като
ненадлежни кредитори. И на това основание предявените искове подлежат на
отхвърляне като неоснователни.
Като
последица и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата има право на
направените разноски по делото – 1500 лева заплатено адвокатско възнаграждение
и 10 лева държавна такса за издадени две съдебни удостоверения (по представен
списък и доказателства за плащане).
Водим
от гореизложеното, Районният съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕГН
*** и *** с ЕГН ***, двамата с адрес ***, против *** с ЕГН *** и адрес ***,
активно субективно съединени искове за осъждане на ответницата да заплати
солидарно на двамата ищци сумата от 18 000 лева, поради отпаднало основание за
нейното задържане, възникнало от разваляне поради неизпълнение на поетите от
ответницата задължения по чл. 4, чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от договор за спогодба от
08.11.2012г. с рег.№ ***г. на нотариус № *** (вземането по който е изцяло
прехвърлено с договор за цесия от 30.08.2017г. с нотариална заверка на
подписите с рег.№ ***), във връзка с които е получила по банков път платената
от *** сума от 18 000 лева, получена от последната при продажбата на недвижимия
имот, предмет на спогодбата.
ОСЪЖДА *** с ЕГН *** и *** с ЕГН ***, двамата с адрес ***, да заплатят на *** с ЕГН *** и адрес ***, разноски по делото – 1500 лева
заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса за издадени две
съдебни удостоверения.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: