№ 1020
гр. Варна, 24.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
и прокурора Н. В. В.
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян К. Попов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223100601219 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 14:20 часа се явиха:
Жалбоподатели - частни обвинители и гр.ищци:
Д. М. Я. – редовно призована, не се явява.
М. К. Д. – редовно призован, не се явява.
К. И. Д. – редовно призована, не се явява.
ТРИМАТА се представляват от адв. Ю. Г., редовно упълномощен от преди
ПОДСЪДИМ:
Д. К. Д. – редовно призован, явява се лично и с адв. Д. Д., редовно упълномощен от
преди.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Адв. Г.: Представям е моля да приемете като писмено доказателство по делото копие
от Решение по гр.д.№ 7228/2022 на ВРС с което поради подадена молба от М. Д. по
1
отношение на брат му Д. Д. е издадена заповед за защита по Закона за защита от домашното
насилие.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.
Адв Д.: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че представеното писмено доказателство като относимо и допустимо
следва да се приеме по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото копие от от Решение
по гр.д.№ 7228/2022 на ВРС.
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста на колегата от ВРП като моля да отмените
присъдата на ВРС и осъдите подсъдимия, така както е поискано в първата инстанция.
Достатъчно правни аргументи са изтъкнати в протеста от прокурора и от ч.о. и гр. ищци за
да ги допълвам сега. Солидаризирам се с изразеното в протеста, считам че доказателствата
са безпротиворечиви. Четейки мотивите към присъдата останах с впечатление че съдът е
щял да постанови осъдителна присъда, ако подсъдимия и лицата, които са били заплашени
от него не са били в родствени отношения. С една осъдителна присъда едва ли биха
възпроизвели хармоничните семейни отношения, особено като се вземе предвид
представеното днес пред Вас Решение за издадена заповед за защита срещу домашно
насилие, но считам че дистанцирането по този начин и постановяването на една
оправдателна присъда по никакъв начин се може да възстанови справедливостта и това,
може да доведе до едно ново и по-тежко престъпление.
Аз считам, че събраните по делото доказателства действително може да се направи
извод за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. чл. 26, ал.1 от НК и то неведнъж. Става
въпрос за няколко разнородни закани спрямо различни лица, макар и те да са роднини.
Считам, че едно такова поведение следва да бъде наказано, след като са събрани такива
доказателства. Не мисля, че бита и народопсихологията могат да оправдаят в случая
поведението на подсъдимия, защото така, или иначе неговото поведение съответства на
обективните характеристики, на описани престъпление в НК. Съдът в своите мотиви е
посочил, че подс. Д. е личност в висока степен на темпераментност, избухливост и усещане
за значимост. Нова не може да бъде мотиви за оправдаване на подсъдимия! Да, съобразно
СПЕ той е такъв, но именно изхождайки от тези обстоятелства следва неговото поведение,
което е наказуемо съгласно НК. Не съм съгласна с твърдението на съда, че подсъдимия е
бил в гневен изблик и затова деянието не е съставомерно от субективна страна. В такъв
смисъл са мотивите на съда.
Аз по тези причини, считам, че следва да отмените присъдата на ВРС и постановите
нова, с която да осъдите подс. Д..
Адв. Г.: На първо място аз се присъединявам към казаното от представителя на ВОП
днес.
На второ място, поддържам изложеното в допълнението към въззивната жалба и
2
считам, че мотивите с които излиза съдът и излага защо на практика постановява съдебен
акт с оправдателен диспозитив са взаимно противоречиви и изключващи се по отношение на
определени факти, които съдът приема за доказани.
В това отношение, моля да обърнете внимание, че съдът на стр. 5 от своите мотиви,
сочейки за водените граждански производства в т.ч. и по Закона за защита от домашно
насилие сочи, че има заповед за незабавна защита в полза на Д. Д. от 13.06.2022 г. и
същевременно след това казва, че с тази заповед съдът бил приел, че е осъществен акт за
домашно насилие. Съдът приема дали е осъществен акт за домашно насилие единствено с
решението си, той издава заповед за незабавна защита по други съображения свързани с
изискванията на закона за защита от домашното насилие. По-нататък съдът продължава да
разсъждава върху този факт затова, че между страните се водят поредици от действия.
Виждате от днешното прието в с.з. решение, което не е окончателно имаме решение на съд,
което сочи, че то е в полза на М. Д., а не на подс Д. Д..
Моля да съобразите тези обстоятелства като отчетете, че съдът независимо, че
установява определената фактология и казва, че посоченото в ОА е правилно, обаче аз правя
различни изводи и се позовавам на двете СПЕ, но и на собствени логични разсъждения
върху установените факти. На стр. 9 казва, че М. Д. реално не е изпитвал страх, защото не
само че не е извършил онова, което е искал Д. Д. по отношение на М. да прехвърли имоти.
Това не е логично съображение, защото факта, че не прехвърляш имоти не означава, че ти
не се страхуваш, защото обстоятелството, че отстояваш правата, които законът ти дава като
наследник, не означава, че не изпитваш страх. Това е неоснователно разсъждение на РС в
тази насока. Той казва, че М. Д. не преставал да се конфронтира с него и семейството му, за
което свидетелства последната заповед за незабавна защита по повод на подсъдимия. Това е
един извод, който е погрешен, защото той противоречи най-малкото на решението, което
днес представих. Заради това аз считам, че съдът възприемайки фактите и заявявайки, че
изложеното в ОА е установено от него като фактология, вкл. и от частичните
самопризнанията на подсъдимия по отношение на жестовата символика, която той е
посочил, разбира се с оглед негови тълкувания, той сочи, че имат друго значение, поне за
него и тя е налична. Този инцидент, който се развива в апартамента на майката, когато той
разбира, че неговото виждане е задължително за него, че трябва да стане собственик на
оставеното от баща му и с това трябва да бъдат съгласни майка му и брат му се потвърждава
от нещо, което беше заявено в с.з., че веднага след напускането на апартамента майката
поискала от М. К. да смени ключа на входната врата. Разбира се всяко такова действие, за
което соча, че да не може Д. Д. да посещава този апартамент безпрепятствено, но дори и
това да е се пита защо? Има ли породил се страх? И съдът тук казва, не породилият се страх
аз отдавам като решаващ състав на това, че майката страда от това, че има негативни
отношения между братята и това за нея поражда конфликта. Аз не съм съгласен с това и в
това отношение считам, че решението противоречи на принципите, залегнали в ТР на ВКС и
което на практика и първонстанционния съд се позова на практика на ВКС, но според мен
напълно неправилно тълкува указанията, които съществуват в тази практика за преценката
3
на казуса, пред който сме изправени.
Безспорно е, че съдът е изправен пред две групи свидетелски показания, но трябва да
отчетете това, че едната група са хора-очевидци, докато другите - не. В тази насока следва
да преценявате и обясненията, които дава подс. Д. Д..
С оглед на това, Ви моля да постановите една осъдителна присъда, защото развилото
се между двамата братя и тяхната майка аз не мога да го определя като тежък конфликт,
тежък имуществен спор, защото на практика имуществените спорове ще бъдат решени по
гражданско-правен ред, но въпроса е дали тези спорове не са породили именно тази
невъздържаност и отправянето на закани и заплахи, защото съдът ги възприема, но
същевременно неглижира, защото видите-ли, че К. била казала: „Той Д. си е малко такъв,
експанзивен, буен и когато се ядоса не мисли какво говори!“ Даже и това да е така, Вие пак
трябва да преценявате обстоятелствата на изречените изрази и да прецените тяхната
обективна и субективна съставомерност, независимо от факта, че в мотивите си съдът
заявява, че такава субективна съставомерност той не намира.
Моля в това отношение за Вашето произнасяне.
Адв. Д.: Считам присъдата за обоснована, законосъобразна и правилна, поради което
Ви моля, да оставите протеста и жалбата без уважение и да потвърдите присъдата на ВРС.
Две неща искам да кажа във връзка с изложеното от колегите.
Първо по повод на страха, който се поражда от подсъдимия и съобщавайки това
очевидно се солидализира с наличието на този страх и в обществото, че има много случаи с
такива проблеми които като не се решават своевременно могат да доведат до много по-
тежки последици. Да, аз съм съгласен с това, само че в настоящото дело смятам, че няма
проблем. Има някакво упорито постоянство едната страна да превърне един съвсем кратък
конфликт, един миг от човешки живот да го превърне в постоянен конфликт и да поддържа
мита, че този конфликт ще продължава до безкрайност, докато те решат. А иначе истински
конфликт - няма и най-малко пък поради наличието на тежък имуществен спор, за което
говори колегата Г.. Имуществен спор няма между страните. Д. предлага и обосновава своето
желание и своята претенция на майка си и брат си да им плати техните части от
съсобствения имот, а имота да остане за него, той да го ползва. И го прави в този момент,
защото трябва се направи един ремонт, който ремонт според другия брат ще струва около
15-20 хил.лева и всъщност така е започнал конфликта с въпрос на другия брат „Ти какво
мислиш, че като дадеш тези 20 хил.лв. и след това аз няма да се съглася да ти прехвърля!“
Защото те поначало майката и брата не са изявили претенция да ползват имота, а всъщност
Д. е поискал това, защото е бил с впечатлението, че няма да има проблем и първоначалната
реакция на майката и другия брат е била такава. Защото той се е грижил за този имот, той е
искал да направи подобрения, той работи повече там на тази нива и знаейки отношението и
поведението на брат си специално към това е сметнал, че няма да има проблем. Но това не е
имуществен спор, никой няма да излезе с имуществени щети, за да се говори, че има тежък
4
имуществен спор.
В мотивите и допълнението към протеста всъщност се коментира единствено за мен
един несъществуващ проблем по фактите. Няма защо прокурорът да спори със съда по
фактите в настоящото дело. Няма спор. Прокурорът твърди и съдът е приел, че Д. Д. с
жестове е отправил заплахи веднъж срещу майката, втория път срещу брат си. Прокурорът
твърди и съдът го приема за установено, че той е казал на снаха си: „Мълчи ма пача, ще те
застрелям!“. Не би трябвало да има спор между съда и прокурора затова, че Д. е заплашил
М. с убийство директно. Така, че няма защо това да бъде обсъждано в мотиви при
положение, че не се обсъжда основания проблем и това е проблема по делото въобще. Тези
закани могли ли са да възбудят основателен страх за тяхното осъществяване?! Значи това
трябва да бъде направено на базата на факти, които независимо от всичко останало да дават
основание да се направи извод, че това действително се е случило. От една страна заканата
от характер да плаши, напр. „Ще те убия!“, което не е равносилно на „Ще те уволня!“, или
„Ще прекратя договора за наем!“. „Ще те убия!“ - една такава закана съдържа в себе си
елементите, които поставят в страх онзи по отношение на когото е отправена, но в същото
време трябва да се установи и дали този по отношение по отношение на когото е отправена
заканата е уплашен, т.е. да се създава у него впечатлението и убеденост, че тази заплаха
може да бъде изпълнена. Това не е субективен проблем. Това е проблем на оценката на
обективни факти и обстоятелства, иначе може да бъде различен извода, но на базата
обективни обстоятелства. Как става това? Кой е източника на информация, който да
предостави обективни факти и обстоятелства на базата, на които да се прави оценка на
случилото се и да се направи извода е, или не е било възможно да създаде убеждението, че
това нещо може да бъде изпълнено. Естествено, че източникът е самия пострадал. Дали чрез
неговите обяснения, т.е. вербално, или чрез поведението му, което ще даде възможност да се
направи извод, че това е поведение на уплашен човек, който се страхува за живота си.
В този смисъл всичко онова, което е казано по делото първо - има значение и второ
според мен дава основание на съда, приемайки тези факти за установени, с което аз не съм
съгласен изцяло да отсъди, че въпреки тяхното присъствие, съдът счита, че не се е уплашил,
че това може да бъде изпълнено.
На първо място СПЕ, която прокурорът е назначил и в крайна обаче сметка не дава
вяра на тази експертиза, защото той не бил психолог.
На второ място показанията на пострадалите. Д., на която аз имам най-голямо
доверие като майка и впечатлението, което тя остави в съдебната зала, когато депозираше
своите показанията си. В д.пр. тя казва: „Мен не ме е страх, той на мен Д. нищо няма да ми
направи, аз съм му майка!“ В съдебно заседание – „… после по-късно през деня Д. отново се
е върнал на възела и се е извинил на М., прегърнали се, разплакали се, съжалили един
друг…“ Това са показанията на майката. А иначе поведенчески майката, която е заплашена с
убийство и е възприела това като сериозна възможност това да се случи, отива на къщата в
с.Червенци, която е повода за тази разправия. Същото се отнася и за показанията на снахата,
която казва, че си го знаят Д., той е хубав човек, били на рожден ден, събирали се, но като
5
си пийне, когато се ядоса той започва да говори и не се чува какво му се казва. Това има
отношение към проблема, защото изреченото от него е в момент, когато е бил яростен, не се
чува какво говори и онова, което използва обвинението, че всичко било станало много
бързо, много последователно е по-скоро доказателство на обратното на онова, което твърди
обвинението, че всичко е наистина моментно като избухване от страна на Д. и че то може да
бъде от раз отшумяло. И тези неща са схванати от РС, когато е анализирал събраните
доказателства, когато казваме напр. за смяната на ключа, защото майката се страхувала. А
майката казва: „Аз не се уплаших и не исках да отивам, но М. се е страхувал, че Д. може да
му направи нещо и той ме накара да отида при тях“. Има такива обективни обстоятелства,
които ако бъдат анализирани ще стигнем до извода, че не се касае до обида, а до действия,
извършени както се твърди от РС от моя доверител.
Още от самото начало тази закана е била импотентна, защото не само, че разсъждава
по този начин, но и действията на пострадалите са били такива, че дори умишлено
демонстрират обратното. След тези събития точно, майката прехвърля на малкия си внук
нейната част, която е голяма част от собствеността срещу имота срещу задължения за
гледане и издръжка. При положение, че ако се видят свидетелските показания на приятеля
на големия син, който е разпитан като свидетел като човек, който познава семейството, и
който каза, че малкия син е болен и че трябва да се полагат грижи и т.н. Точно на него
прехвърлят имота срещу задължение за издръжка и гледане. Въобще в поведението на
пострадалите се наблюдават действия, които да сочат по-скоро на провокация към
поддържане на този конфликт за да стои той непрекъснато на вниманието на цялото
семейство и на правораздавателните органи, което действително не може да потуши
конфликта.
В този смисъл дори да изглежда малко нелогично, извода на съда е правилен, че пои-
скоро тези хора да се успокоят, да разберат че независимо от това какво се говори, съдът се
опитва по възможно най-безболезнен начин да реши този проблем.
Затова аз моля да потвърдите присъдата, която намирам за много смислена с добро
познаване и анализ на събраните по делото доказателства без емоции, а съвсем обективно и
в интерес на справедливостта, правото и истината.
Моля за Вашето произнасяне в този смисъл.
Подс. Д.: Поддържам това, което каза моя адвокат.
СЪДЪТ дава ПОСЛЕДНА ДУМА на подс.Д.: Не съм виновен за нищо, не съм
извършил нищо.
След тайно съвещание, съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 14.55 часа.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7