Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/……..02.2020
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 1873 по описа на ВОС
за 2019 год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по въззивна жалба
вх. № 62443/27.08.2019г. от Етажна собственост на сграда – корпус Б от
апартаментен – студиен хотел „Силвър Бийч“ гр.Бяла, обл.Варна, ул.“Приморска“
№8, представлявана от Управителя Г.В. С. , чрез
процесуалния му представител – адв.Р.Г. –ВАК срещу Решение № 3607/05.08.2019г. по гр.д. №
1316/2019г. на ВРС, 25св., с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от ВЪЗЗИВНИКЪТ срещу „........................със седалище и адрес на
управление гр.Врана, ул.“Крали Марко“ №26, офис 1 иск с правно основание чл. 6,ал.1, т.10 ЗУЕС
за осъждането на ответното дружество да заплати сумата от 3490.80 евро,
представляваща дължима такса за поддръжка и управление на общите части за
собствения му апартамент №56 за периода 01.01.2015г. до 31.12.2018г., сумата от
3339 евро, представляваща дължима такса за поддържка и управление на общите
части за собствения му апартамент №74 за периода 01.04.2015г. до 31.12.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 30.01.2019г. до окончателното изплащане.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано поради неправилно
прилагане на нормата на чл.51 ал.2 от ЗУЕС ,моли за отмяната му и постановяване
на друго, с което иска да бъде уважен,като основателен и доказан. Моли за
присъждане на сторените разноски.Излагат се твърдения , че нормата на чл.51
ал.2 от ЗУЕС е неотносима относно задължението на ответника да заплаща определената от ОС на ЕС
такса поддръжка и управление на общите части на сградата. Твърди се, че
съгласно правомощията си ОС на ЕС е взело решение разходите за поддръжка и
управление да се заплащат от всички собственици, съобразно площта на
притежаваните от тях обекти. Твърди се,
че по делото ищеца е доказал, че управляващата компания „Миг-Маркет“ ООД
целогодишно поддържа и охранява сграда и комплекса, поради което и ответникът
дължи претендираните суми независимо
дали е пребивавал в комплекса по –малко от 30 дни годишно или не.
В съдебно заседание въззивникът, поддържа
жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение и иска да се уважи,така
както е заявен.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Поддържат се доводите изложени в отговора на
исковата молба за недопустимост на предявения от ищеца иск и за прекратяване на производството по
делото. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените в
съдебното производство разноски.
В
съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се
присъдят направените по делото разноски.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано
по искова молба на Етажна собственост на сграда – корпус Б от апартаментен
–студиен хотел „Силвър Бийч“ гр.Бяла, обл.Варна, ул.“Приморска“ №8 срещу
„Шайлок“ ЕООД за осъждането на ответното дружество да заплати сумата от 3490.80
евро, представляваща дължима такса за поддръжка и управление на общите части за
собствения му апартамент № 56 за периода 01.01.2015г. до 31.12.2018г., сумата
от 3339 евро, представляваща дължима такса за поддръжка и управление на общите
части за собствения му апартамент № 74 за периода 01.04.2015г. до 31.12.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 30.01.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл.6, т.10 ЗУЕС.
В
исковата молба се твърди, че ответното дружеството е собственик на ап.№56 и №74
в посочения комплекс.Като такъв следва
да заплаща годишната такса за поддръжка и управление на общите части на сградата апартаментен студиен
хотел „Силвър Бийч“, корпус Б ,определена съгласно решение на ОС на ЕС, проведено на 28.06.2010г.
в размер на 10 евро на кв. метър, изчислена върху общата квадратура на имота,
която включва застроената площ на апартамента заедно с прилежащите му идеални
части от общите части на сградата. На 25.10.2011г. и на 13.09.2017г. били проведени
общи събрания на етажните собственици, на които било взето решение
годишната такса за поддръжка и управление
да не се променя. Дължимите от собствениците такси се заплащали на
управляващата фирма „Миг Маркет“ ООД, която извършва поддръжката и управление
на комплекса, съгласно сключените индивидуални договори, а тези които нямали
договори заплащали дължимите такси на управителя на етажната собственост. Ищеца
твърди, че се касае за сграда, която е
част от затворен комплекс по смисъла на §3 от ДР на ЗУЕС, като режимът на
управление е различен и се осъществява
от „Миг Маркет“ ООД по реда на чл.3 ЗУЕС. Апартаментите в сградата били от
ваканционен тип и по принцип се ползвали от собствениците в повечето случаи от
30 дни годишно и затова се взело решение всички собственици да заплащат
една и съща такса, независимо колко
време ползват апартаментите.Сочи се, че до момента ответникът не бил заплатил
дължимите такси за 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., която за ап.56 била в общ
размер на 3490.80 евро, а за ап.74 -
3339 евро.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответникът „Шайлок“ ЕООД, в който оспорва предявеният иск като неоснователен.Не
се оспорва, че е собственик на ап.56 и ап.74, като твърди, че и двата
апартамента са придобити необзаведени и негодни за ползване. Ап.56 бил довършен
и обзаведен през лятото на 2016г., като бил ползван от собственика на
дружеството през лятото за няколко седмици не повече от 30 дни в рамките на
календараната година през целия процесен период. Ап.74 все още бил незавършен и
необзаведен и не се използвал въобще, поради което търсените суми са недължими
съгласно чл.51,ал.2 ЗУЕС.
Излага се, че дружеството не било канено на
общи събрания на етажните собственици с изключение на получена покана през
месец август 2015г. Със съдържанието на
протокола от ОС, проведено на 13.09.2017г. се е запознал за първи път с
получаване на исковата молба.Твърди се , че таксата определена на 10 евро на кв.м. е приета в
нарушение на императивна правна норма. Нищожните решения на ОС на ЕС не
следвало да се изпълняват. Освен това таксата била определена с включен ДДС, а
ЕС не била регистрирана по ЗДДС и нямала основание да начислява и претендира
ДДС. Прави се възражение, че вземането за 2015г. и 2016г. е погасено по давност и тъй
като било периодичен платеж се погасявало с изтичане на три годишна давност.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните
си представители поддържат становищата
си за основателност, респективно за неоснователност на предявения иск.
От
събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съобразно чл.6,ал.1,
т. 10 ЗУЕС етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за поддържане и
управление на общите части. Размерът на
дължимата такса се определя от Общото събрание на етажната собственост съгласно
разпоредбите на чл.11,ал.1, т.5 и
чл.48,ал.8 ЗУЕС.
Ответникът не
оспорва, а и е видно от представените по делото писмени доказателства, че е
собственик на два самостоятелни обекта в сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в корпус Б от апартаментен –студиен хотел „Силвър Бийч“ гр.Бяла,
обл.Варна, ул.“Приморска“ № 8, съответно ап.56 и ап.74.
Видно от представения по делото заверен препис от
протокол № 2 на общо събрание на собствениците на апартаментен-студиен хотел
”Силвър Бийч“ корпус А и корпус Б от 28.06.2010г. е , че събранието е решило таксата за текущото
поддържане на общите части на етажната собственост да бъде в размер на 10 евро
на кв.м годишно върху общата квадратура на имота с включен ДДС и да не се
променя.
От представените
протоколи от проведени общи събрания на етажната собственост на
25.10.2011г. и 13.09.2017г. се
установява,че е взето решение таксата за
поддръжка са не бъде променяна.
Представени са
договори за поддръжка и управление, касаещи процесните апартаменти, сключени от
праводателите на ответника с „Миг Маркет“ ООД.
Представени са
договор за поддръжка управление с „Миг Маркет“ООД, касаещи самостоятелни обекти, принадлежащи на трети
лица – етажни собственици от същата сграда, както и трудови договори за наети
служители от „Миг Маркет“ООД.
Съгласно нормата на чл. 51, ал. 2, предл. второ от ЗУЕС не заплащат
разходите по § 1, т. 11 от ДР на
ЗУЕС
за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост собственик,
ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30
дни в рамките на една календарна година. Нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е императивна – така
в Определение №1097/17.11.2011г. на ВКС,I г.о. по гр.дело № 630/2011г. по описа
на съда, което настоящия съдебен състав изцяло споделя. В случая ответникът е
противопоставил на ищеца именно възражение по чл. 51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС, като негова е
доказателствената тежест да докаже предпоставките за отпадане на задължението
му да заплаща разходи за поддръжка и управление, решени от ОС. За установяване
на твърдените от ответника факти, същия е ангажирал гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля П.П., без
родство и връзка със страните, чиито показания съда кредитира. От същите се
установява, че през 2014г. собствеността
на дружеството ответник се сменила и негов собственик е станала Р. Варнавичуте. Ап.56 се ползвал
най-много през 2015г., когато Р. имала гости и дъщеря й била там, за по една, две
седмици. Последните три години семейството й идвало само през лятото за една,
две,максимум до три седмици, като през останалото време никой непребивавал в
комплекса. Ап.74 още при закупуването имал теч на терасата, който така и не бил
оправен. Апартаментът имал нужда от ремонт, но той бил закупен с цел
инвестиция, а не толкова да се живее в него. Стоял празен. Бил завършен на
гипсо-картон, който откъм стената на терасата бил мухлясъл и трябвало да се
смени, била завършена банята. Този апартамент не бил ползван въобще.
Ангажираните от ищеца
гласни доказателства, чрез разпит на св. О.Г.,без връзка и родство със страните,
чиито показания съда кредитира, по никакъв начин не опровергават твърденията на
ответникът, доколкото същата излага, че за ап.56 и ап.74 ,чиито собственик е
ответникът същата няма наблюдения за ползването им. Дружество „Шайлок“ ЕООД
нямат сключени договори с „Миг Маркет“ ООД.
Предвид изложеното, ответникът по делото е
доказал в хода на производството пълно и
главно своето правоизключващо възражение по чл. 51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС, а именно, че в
периода 01.01.2015г. до 31.12.2018г.,касателно ап.56 и от 01.04.2015г. до
31.12.2018г.касателно ап.№ 74 е пребивавал в процесната ЕС по-малко от 30 дни в
рамките на всяка една календарна, поради което същия не дължи суми за заплащане
на разходи за управление и поддръжка на общите части по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС. Искът за тези суми
предявен срещу него правилно е отхвърлен,като неоснователен, поради което и въззивната жалба
следва да се отхвърли.
Настоящият съдебен
състав намира, че въпросът дали сградата представлява комплекс от затворен тип
по смисъла на чл.2,ал.1 ЗУЕС и §1, т.3 ЗУЕС е ирелевантен към настоящия спор,
предвид че и двете страни заявяват, че ответното дружество няма сключен договор
за поддръжка и управление.
Възражението на въззивникът
, за неприложимост към настоящия казус на нормата на чл.51 ал.2 от ЗУЕС ,доколкото поради характера на комплекса , а именно от
затворен тип , приложение намира нормата на чл.2 от ЗУЕС , е неоснователно.
Процесната сграда– корпус Б от апартаментен – студиен хотел „Силвър Бийч“
гр.Бяла, обл.Варна, ул.“Приморска“ №8 няма характеристика на „жилищен комплекс
от затворен тип“ и по отношение на нея
особеният режим на управление на общите части, въведен в разпоредбата на чл.2
от ЗУЕС не е приложим, доколкото същата не съдържа съществени елементи от
легалната дефиниция дадена в параграф 1 т.3 от ДР на ЗУЕС. Няма наличие на
„няколко сгради“ , а се касае за една сграда с два корпуса, комплексът не е
„жилищен“ , а се касае за студиен хотел
. Фактът, че достъпът на външни лица е контролиран , не може да направи
комплекса такъв от „затворен тип“ съгласно дефиницията на закона/Определение №
868/15.09.2015г. на ВКС по гр.дело № 2897/2015г. IIIг.о.;
Определение
№ 165/05.03.2014г.
на ВКС по ч.гр.дело № 47/201г. IVг.о.;Решение
№ 122/06.11.2019г. на ВКС по т.дело № 1830/2018г. I
т.о./
С оглед изхода от
спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК , въззивникът следва да заплати на
въззиваемия сторените съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1800.00 лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Окръжен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 3607/05.08.2019г. по гр.д. № 1316/2019г. на ВРС, 25св.
ОСЪЖДА Етажна
собственост на сграда – корпус Б от апартаментен –студиен хотел „Силвър Бийч“
гр.Бяла, обл.Варна, ул.“Приморска“ №8, представлявана от Управителя Г.В. С. да заплати на „........................със
седалище и адрес на управление гр.Врана, ул.“Крали Марко“ №26, офис 1 сумата от 1080/ хиляда и
осемдесет/ лева, представляваща стойността на направените в производството по делото разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.