О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№……………/19.07.2019 г.
гр. София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10
състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело Nо 739 по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 679 от ТЗ.
Кредиторът
„Б.Д.“ ЕАД иска да бъде отменено решението, взето на Събрание на кредиторите
(СК) на „К.М.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК ********, проведено на 11.04.2019 г.,
по т.д. № 185/2017 г. на СГС, ТО,5 състав, с което се гласува против освобождаване
на синдика Н. Я.и за избор на Х.С.като нов синдик на дружеството. Като
основание за отмяната се твърди, че решението на СК е незаконосъобразно, тъй
като в СК от 11.04.2019 г. е участвал кредитор - „М.“ ЕООД, който кредитор следва да се счита
като кредитор с оспорено вземане, който не е имал право да гласува. Твърди се,
че вземането на този кредитор е оспорено, тъй като е налице висящо съдебно
производство по чл.647 от ТЗ срещу този кредитор, по иск, предявен от синдика
на дружеството в несъстоятелност. И тъй като този вид оспорване е по ред, който
не е предвиден в чл.673, ал.3 от ТЗ, то на този кредитор по принцип не може да
се предостави право на глас от съда по несъстоятелността, поради което и същият
не може да участва в събранието на кредиторите. Евентуално се сочи, че ако се
приеме, че се касае за кредитор с оспорено вземане, на когото може да се
предостави право на глас, то не е спазен реда по чл.673, ал.3 от ТЗ за
предоставяне на право на глас и участието на този кредитор в СК на 11.04.2019
г. води до незаконосъобразност на решенията.
В
съдебно заседание кредиторът „Б.Д.“ ЕАД
поддържа молбата за отмяна.
Длъжникът
„К.М.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК ******** не взема становище по молбата,
негов представител не се явява в съдебното заседание.
Кредиторът
„М.“ ЕООД оспорва молбата. Сочи, че е
кредитор с прието вземане по смисъла на чл. 693 от ТЗ, поради което и правилно
и законосъобразно е протекло атакуваното СК. Сочи че, предявяването на иск по
чл. 647 от ТЗ от синдика на дружеството е ирелевантен по настоящото дело, тъй
като не води до промяна на характера на вземането на този кредитор, срещу което
не е подадено нито възражение по чл. 692 от ТЗ, нито иск по чл. 694 от ТЗ.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, включително и тези по
служебно извършените справки по партидата на „К.М.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК
******** в ТР към АВ и по т.д. № 185/2017 г. на СГС, ТО, 5 състав, приема за
установено следното:
Поканата
за Събранието на кредиторите на „К.М.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, е обявена
в ТР по партидата на дружеството на 06.03.2019 г., допълнена с обявление от 29.03.2019
година.
Дневният
реда на СК, насрочено за 11.04.2019 г. е :
Т.
1. Решение на СК за освобождаване синдика П. К. и избор на нов синдик;
Т.
2. Решение на СК за освобождаване на назначения синдик Н. Я.и избор на нов
синдик
В
СК на „К.М.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, проведено на 11.04.2019 г.
са взели участие кредиторите „Б.Д.“ ЕАД и „М.“ ЕООД.
Не
се спори между страните по делото, а се установява и по вписванията по
партидата на дружеството в несъстоятелност, че „М.“ ЕООД е включен като
кредитор с прието вземане по чл. 685 от ТЗ, одобрен с определение на съда по
несъстоятелността по чл. 692 от ТЗ от 15.11.2017 година.
За
безспорно е прието, че не е предявяван иск по чл. 694 от ТЗ срещу този
кредитор, както и че е предявен иск по чл. 647 от ТЗ от временния синдик на „К.М.“
АД (н) срещу „М.“ ЕООД за обявяване на относително недействителна по отношение
на кредиторите на „К.М.“ АД (н) на сделката, с която „К.М.“ АД (н) е поело
солидарна отговорност към кредитора „М.“ ЕООД, заедно с първоначалния длъжник по договор за
продажба на акции от 05.01.2016 година.
Отменителните
искове по чл. 647 ТЗ са средство за обявяване за относително недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелни длъжници на определени правни
действия и сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които
увреждат тези кредитори при наличие на съответните специфични за отделните
фактически състави елементи. Като обща своя характеристика разгледаните
хипотези включват имуществено увреждане на кредиторите на масата на
несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание като пряка
последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово
имущество или създаване на опасност от такова увреждане.
Разпоредбата
на чл. 673, ал.2 от ТЗ е ясна. В СК
право на глас имат кредитори с прието вземане, а дефиницията за „прието
вземане“ е дадена именно в чл. 693 от ТЗ.
Предявяването
на иск по чл. 647 от ТЗ не променя характера на вземането на кредитора с прието
вземане по реда на чл. 693 от ТЗ, тъй като с оглед целта на тази разпоредба -
да бъдат обявени за относително недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на определени сделки на длъжника и то само при лимитативно
изброени хипотези, същата касае сделки и действия, които по принцип пораждат
целените правни последици и са валидни.
Няма
основание да се приеме основната теза на молителя „Б.Д.“ ЕАД, че с предявяване
на иск по чл. 647 от ТЗ (важно е да се отбележи, че към настоящия момент
производството по иска по чл. 647 от ТЗ – т. дело 2860/2017 г. по описа на СГС,
VI-2
състав, не е приключило с влязло в сила съдебно решение), вземането на „М.“
ЕООД, което е „прието“ по смисъла на чл. 693 от ТЗ, губи този характер. Посочената
разпоредба на чл. 693 от ТЗ е ясна и безпротиворечива и не подлежи на
ограничително тълкуване.
Поради
това и, тъй като кредиторът „М.“ ЕООД е кредитор с „прието“ вземане в
производството по несъстоятелност на „К.М.“ АД (н) по смисъла на чл. 693 от ТЗ,
като във връзка с това вземане не е предявен иск по чл. 694 от ТЗ, то същият не
може да се поставя в същата хипотеза като кредитор с оспорено вземане по чл.
673, ал.3 от ТЗ.
Този
кредитор има право на глас в СК съобразно чл.673, ал.2 от ТЗ.
Неоснователен
е и евентуалният довод на молителя, че ако се приеме, че кредиторът „М.“ ЕООД е
кредитор с оспорено вземане, то по отношение на него следва да се приложи
процедурата по чл.673, ал.3 от ТЗ, а именно съдът по несъстоятелността да му
даде право на глас в СК.
Както
бе посочено и по-горе, с оглед данните по делото, не може да се приеме, че
кредиторът “М.“ ЕООД е кредитор с оспорено вземане по смисъла на чл. 673, ал.3
от ТЗ.
В
Търговския закон е предвидена процедура по предоставяне на право на глас на
кредитор, чието вземане не е безспорно, като изключенията от това кой кредитор,
освен кредиторът с прието вземане по чл. 693 от ТЗ може да гласува, са изброени
в чл. 673, ал. 3 от ТЗ.Изброяването е изчерпателно, поради което и не може да
се тълкува разширително, като предявяването на иск по чл. 647 от ТЗ не попада в
тази хипотеза.
Следователно,
в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 673, ал. 3 ТЗ, тъй като
предявеният спрямо кредитора „М.“ ЕООД иск не е с правно основание по чл. 694
от ТЗ, а не е налице и хипотезата по чл. 637, ал.3 от ТЗ.
Поради
това и участието на кредитора „М.“ ЕООД в СК на „К.М.“ ЕАД (н), проведено на
11.04.2019 г. не е опорочило взетите на това ОС решения.
Предвид
горните съображения Съдът намира, че молбата се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Водим
от горното, Съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба от 18.04.2019 г. по чл. 679 от ТЗ на „Б.Д.“ ЕАД да бъде отменено
решението, взето на Събрание на кредиторите (СК) на „К.М.“ АД (в
несъстоятелност), ЕИК ********, проведено на 11.04.2019 г., по т.д. № 185/2017
г. на СГС, ТО –V
състав,
с което се гласува против освобождаване на синдика Н. Я.и за избор на Х.С.като
нов синдик на дружеството, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението
не подлежи на обжалване (определение № 7/05.01.2011 г. на ВКС, ІІ ТО, по ч.т.д.
№ 913/2010 г.; определение № 721/23.11.2012 г. на ВКС, І ТО, по ч.т.д. №
709/2012 г.; определение № 407/12.06.2013 г. на ВКС, І ТО, по ч.т.д. №
2040/2013 г; определение № 677/11.10.2013 г. на ВКС, ІІ ТО, по ч.т.д. №
3274/2013; определение № 28/14.01.2014
г. на ВКС, ІІ ТО, по ч.т.д. № 4450/2013 г.; определение № 366/12.06.2014 г. на
ВКС, ІІ ТО, по ч.т.д. № 1373/2014 г. и определение № 802 от 07.11.2014 г. по ч.
т. д. № 2195/2014 г., т. к., I
ТО на ВКС).
Препис
от него да се изпрати на молителя.
Да
се изпрати заверен препис и по т.д. № 185/2017 г. на СГС, ТО - V състав.
СЪДИЯ: