№ 155
гр. С.З., 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Гражданско дело №
20215500101559 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 336 и сл. от Граждански процесуален
кодекс / ГПК/.
Образувано е и се води по искова молба на М. СЛ. СТ. от гр. С.З. срещу
СТ. ИВ. СТ. от гр. С.З., с която е предявен иск за поставяне на ответницата
под запрещение.
Твърди се, че страните са роднини по права линия от първа степен (
дъщеря и майка), а ответницата страда от съдова деменция, във връзка с което
с ЕР № 1396 от 101 зас. /05.07.2005 г. на ТЕЛК за психични заболявания при „
Областен диспансер за психични заболявания със стационар – С.З.” ЕООД на
СТ. ИВ. СТ. е била призната 100 % трайно намалена работоспособност
пожизнено, с чужда помощ.
Заболяването на ответницата препятствало възможността й да се грижи
сама за себе си, като дори за елементарното си обслужване разчитала на
чужда помощ. Във връзка с това, считано от 31.10.2020 г. била настанена в
социална институция.
Претендира се за уважаване на иска и поставяне на ответницата под
пълно запрещение.
В срока за отговор на исковата молба не е постъпил такъв от
1
ответницата.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – С.З. е представил писмено
становище, с което не е оспорил иска.
В откритото съдебно заседание, процесуалният представител на ищцата –
адв. З. приема, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с
оглед на което следва да бъде уважен от съда.
Ответницата не изразява конкретно становище.
Прокурорът пледира за поставяне под пълно запрещение на ответницата
С.С. със законните последици от това.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното с исковата молба в заверен препис удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1716 – II от 20.12.1978 г. на
Община С.З., се установява, че М. СЛ. СТ. е родена на 16.04.1976 г. в гр. С.З.
от родители: СТ. ИВ. СТ. – майка и С.Д.С. – баща.
С ЕР № 1396/05.07.2005 г. на ТЕЛК за психични заболявания при
„Областен диспансер за психични заболявания със стационар – С.З.” ЕООД
на СТ. ИВ. СТ. е била призната 100 % трайно намалена работоспособност
пожизнено, с чужда помощ. Диагностицирана е с общо заболяване, а именно
съдова деменция, водеща до органични и симптематични психични
разстройства.
С договор от 31.10.2020 г. за предоставяне на социална услуга, сключен
между дружеството „ ЧАМОВА” ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр. С.З., кв. „ Железник”, ул. „ Загорка” № 37 и М. СЛ. СТ. в качеството на
уговарящ ( по смисъла на чл. 22 от ЗЗД) в полза на трето лице – СТ. ИВ. СТ.,
наричаща се потребител, страните са се договорили потребителят да приема и
ползва социални услуги в обект „ Дом за стари хора СЕЗОНИ” , а
доставчикът да ги предостави.
От заключение по приетата съдебно-психиатрична експертиза се
установява, че ответницата страда от сенилна деменция, тежка форма, код по
МКБ - 10 / F03/, която представлява болест на мозъка, обикновено от
хронично или прогресиращо естество, при която се увреждат множество
висши корови функции, включително памет, мислене, внимание, ориентация,
2
разбиране, смятане, възможност за заучаване, език и съждения. При
освидетелстване на ответницата, психиатърът е констатирал невъзможност за
адекватен вербален контакт, хронологична и амнестична дезориентация,
амнестична афазия, изкривени възприятия, водещи до неправилна ориентация
в невъзможност за извършване на елементарни целенасочени дейности,
свързани със самообслужването. Настъпилите промени били прогресиращи,
необратими и изискват обгрижване в домашна обстановка или
специализирано заведение за пациенти. В проведено открито съдебно
заседание пред настоящия съд, вещото лице поддържа изцяло представената
експертиза, която не се оспорва от страните по делото.
От показанията на разпитания по делото свидетел М.Г.Д., се установява,
че същият съжителства от десет години с ищцата. Познава ответницата от
същия период и последните години тя е започнала да забравя различни неща
дори и техните имена. След това нещата са се влошили и не познавала
семейството си. Назовавала ги с други имена и имала спомени, които били от
миналото. Наложило се да извикат полиция, за да й обяснят, че тя се намира в
дома си, т.к. не била ориентирана за време и място. Ищцата – дъщеря й я
посещавала почти всеки ден и се грижила за нея, т.к. е имала нужда от чужда
помощ. Предприели са действия да я настанят в „Дом за стари хора Сезони”,
намиращ се в гр. С.З. като един път в месеца най-малко успяват да я видят.
При разпита на ответницата по реда на чл. 337, ал.1 от ГПК съдът
констатира, че същата е напълно неориентирана за време, място и собствена
личност. Живее в свят, който кореспондира с отминали събития. Мисълта й е
фрагментарна и прескача между различни спомени.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.5, ал.1 от Закон за лицата
и семейството / ЗЛС/ , който намира за допустим, т.к. е предявен от лице, на
което процесуалният закон в разпоредбата на чл.336, ал.1 от ГПК е признал
правото на иск, предявен е срещу надлежен ответник и при наличието на
правен интерес за ищеца.
Разгледан по същество, съдът приема иска за основателен, т.к. намира, че
са налице предпоставките на материалния закон, обуславящи поставянето на
СТ. ИВ. СТ. под пълно запрещение.
3
Налице са доказателства за обстоятелствата, че ответнизцата страда от
тежка деменция. Поради това свое състояние, тя не може да се грижи за
своите работи – лични и имуществени интереси, и се нуждае от постоянни и
всеобхватни грижи. От непосредствените впечатления на съда, придобити от
разпита на ответницата и във връзка с обсъдените доказателства – гласни и
писмени, съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки
за поставянето й под пълно запрещение по смисъла на чл.5, ал.1 от Закона за
лицата и семейството с цел да се охранят в пълна степен нейните интереси.
С оглед на това, съдът приема, че СТ. ИВ. СТ. е в обективна
невъзможност сама да се грижи за своите работи и да извършва валидни
правни действия, т.к. за осигуряване на ежедневното си съществуване се
нуждае от подкрепа и чужда помощ и не е в състояние да изразява
самостоятелно воля, която да е резултат от нормално протичащ
интелектуално-волеви мисловен процес.
Ето защо, предявеният иск следва да бъде уважен като СТ. ИВ. СТ. бъде
поставена под пълно запрещение.
По изложените мотиви и на основание чл. 339 от ГПК Старозагорският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОСТАВЯ на основание чл.5, ал.1 от Закон за лицата и семейството под
пълно запрещение СТ. ИВ. СТ., ЕГН - **********, родена на *** с настоящ
адрес: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните и на Окръжна прокуратура – С.З. пред Апелативен
съд – Пловдив.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се изпрати
на органа по настойничество и попечителство при Община С.З. за учредяване
на настойничество/попечителство над поставеното под запрещение лице.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
4