Решение по дело №5205/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

  №

 

гр.София, 20.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

                                                                                           2. ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при секретаря Красимира Динева и прокурора Б.Балев като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.А.Х.Д.№5205/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С решение от 20.06.2019г. по Н.А.Х.Д.№3110/2019г., СРС, НО, 22-ри с-в е признал обвиняемия Й.М.Ц. за виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК за това, че на 01.09.2018г. около 08.05часа в гр.София на ул.“Позитано“ срещу Хотел „Рила“ в себе си без надлежно разрешително, съгласно чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл.1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, вр. чл.30 от ЗКНВП/, държал високорискови наркотични вещества, както следва: обект 1 - кокаин с тегло 0,24 грама с процентно съдържание на активния компонент- кокаин - 59% на стойност 38,40лв. (тридесет и осем лева и четиридесет стотинки) и обект 2 - кокаин с тегло 0.30 грама и процентно съдържание на активния компонент кокаин 60% на стойност 48,00лв. (четиридесет и осем лева), като двата обекта са на обща стойност 86,40лв. (осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки), кокаинът е вещество с висока степен на риск, съгласно Приложение №1, към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични в сила от 10.11.2011г., изд. въз основа на чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и от Списък I към Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС №293 от 27.10.2011г.: “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. На осн. чл.78а от НК първата инстанция го е освободила от наказателна отговорност като му наложила административно наказание „Глоба“ в размер на 1000лв. /хиляда лева/. СРС възложил на обвиняемия и направените по делото разноски. Съдът се е произнесъл и по приобщените по делото веществени доказателства.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на обвиняемия - адв.Х. - САК. В сезиращия въззивния съд акт се настоява решението на СРС да е неправилно и незаконосъобразно. Претендира се приложение на чл.9, ал.2 от НК, вкл. като се отчетат и дадените от обвиняемия обяснения. Поради тези съображения се моли за оправдаване на Ц..

По делото е постъпило становище от прокурор при СРП, в което се изразява несъгласие с доводите на защитата за приложение на чл.9, ал.2 от НК спрямо Ц.. За да подкрепи твърдението си прокурорът намира, че за малозначителност на едно деяние от значение е не само ниската стойност на държаното наркотично вещество, но и неговия вид /в случая кокаин/, процента активно действащ компонент /в казуса висок/ и начина на разпределение  /в два отделни обекта/. Обръща се внимание на занижените цени на наркотичните вещества според Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. Оказаното съдействие от обвиняемия и акуратното му процесуално поведение, които не се оспорват, прокурорът привързва към смекчаващите вината обстоятелства, обуславящи определянето на справедливо административно наказание. По тези съображения, в становището си прокурорът от долната прокуратура моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В разпоредително заседание на 17.12.2019г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, изслушването на вещи лица и ангажирането на други доказателства.

Оспорващият съдебния акт защитник – адв.Х. във възивното съдебно заседание отново моли за преценка наличието на предпоставките  по чл.9, ал 2 от НК. Не се споделят доводите на СРС, че намирането у обвиняемия на две пакетчета с кокаин е достатъчно да не се приложи привилигерования състав на чл.9, ал.2 от НК. Настоява се деянието на Ц., поради своята малозначителност, да не е общественоопасно, при все, че същият веднага е предал наркотичните вещества, изразил е съжаление. Отчита се обстоятелството, че обвиняемият е с две висши образования, работи, не е бил задържан от органите на полицията до случилото се. В този смисъл се пледира за отмяна първоинстанционното решение и постановяване на такова с оправдателен диспозитив.

От своя страна представителят на СГП аргументира неоснователност на въззивната жалба, доколкото решението на СРС е резултат на анализ на събраните по делото доказателства, довели до законосъобразен извод за липса на основания за приложение на чл.9, ал.2 от НК. По тези съображения се моли за потвърждаване решението на СРС като правилно и законосъобразно.

Обвиняемият Ц., редовно призован, се явява лично. В правото си на лична защита се присъединява към заявеното от защитника си. В последна си дума, изразява съжаление за случилото се, което е било еднократен акт в живота му и няма да се повтори.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното:

Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт на СРС. Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране фактологията, приета от първия съд, която освен това и не се оспорва от страните, и се изразява в следното:

Обвиняемият Й.М.Ц. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, работи, с адрес по местоживеене:***, с ЕГН:**********, неосъждан.

На 01.09.2018г. около 08.05 часа обвиняемият Ц. ***, срешу хотел „Рила“.

По това време на същото място св.К.И.и св.Д.М.- полицейски служители от 01 РУ-СДВР изпълнявали служебните си задължения по контрол и превенция на престъпността. Двамата забелязали Ц., който при появата им видимо се смутил и се опитал да смени посоката си на движение, за да избегне среща с тях. Служителите на реда го спрели за проверка и след установяване на самоличността му, го попитали дали в себе си държи забранени от закона вещества или вещи. Ц. заявил, че държи две полиетиленови пликчета с прахообразни вещества, които предал с Протокол за доброволно предаване на органите на реда.

Според съдържанието на назначената в досъдебното производство физико-химична експертиза, предаденото от Ц. вещество представлява кокаин с нето тегло преди изследването от 0.24грама и процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент - кокаин - 59 % /обект №1/ и кокаин с нето тегло преди изследването от 0.30 грама и процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент кокаин 60 % /обект №2/, чиято стойност съобразно Приложение №2 към чл.1 от Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството е общо и на двата обекта - 86.45лв. /осемдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/.

Обвиняемият Ц. бил задържан със заповед на полицейски орган за срок от 24 часа.

За държането на така установеното високорисково наркотично вещество - кокаин, обвиняемият Ц. не притежавал надлежно разрешително, издадено по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите.

Въззивната съдебна инстанция не може да не се съгласи с извода на районния съд, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, описани в Постановлението на прокуратурата за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с предложение за налагане на административно наказание, в каквато насока СРС е направил съответен, макар и кратък доказателствения анализ.

Първоинстанционният съд в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, макар и в най-общ вид, като като резултат е приел, че всички са кредитируеми. Всъщност такива, които не могат да бъдат счетени за достоверни, не са установени по делото и този извод е напълно споделяем и от тази инстанция. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в проверявания съдебен акт фактически констатации на база на събрания и отново проверен от СГС доказателствен материал.

Въззивният съд, след като извърши задължителната служебна проверка на доказателтствените изводи на първата инстанция касателно дадената пълна кредитация показанията на св.К.И.и св.Д.М., не намира основания да се дистанцира от този извод. Изложеното и от двамата служители на реда подкрепя по идентичен начин обективираното в Постановлението на СРП с предложение за освобождаване от наказателна отговорност, доколкото същите дават еднозначни сведения както за местоположението на обвиняемия в пространството и времето, така и за неадекватното му поведение при появата на служителите на реда и в крайна сметка относно категоричността на отговора му, че има в себе си забранени за държане вещи. Правилно долния съд е съзрял пълен унисон между изложеното от двамата полицаи и отразеното в протокола за доброволно предаване и физико-химичната експертиза, но и  заповедта за задържане на обвиняемия.

В полза на предалото забранени вещи лице следва да се третира протокола за доброволно предаване, явяващ се в случая писмено доказателство, посредством което в процеса е привнесен забранения за държане наркотик по законен ред.

Като съотнасящи се с останалите подкрепящи обвинението доказателствени източници, този съд приема, аналогично на предходния и физико-химичната експертиза по Протокол №567-Х/2018 от 02.11.2018г. (л.28-33 от досъдебното производство), от която се установява по категоричен начин вида наркотично вещество, предадено от обвиняемия /кокаин/, неговото тегло, активните наркотично-действащи компоненти, а от протокола за оценка (л.34 от досъдебното производство) и неговата стойност.

В този смисъл обсъждане съдържанието на експертната справка, изготвена преди физико-химичната експертиза е излишно, тъй като не би дала нужната на процеса достоверност, както физико-химичната експертиза.

Констатация за необремененото съдебно минало на обвиняемия Ц.  към датата на деянието, долният съд правилно е направил въз основа на приложената и приета по делото като писмено доказателство справка за съдимост (л.57 от досъдебното производство) и инкорпорираната в хода на съдебното следствие.

При описаните факти районният съд е стигнал до обосновани правни изводи в насока реализиране от обвиняемия Ц. на обективните и субективни елементи на престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. За съставомерността на деянието по тази норма от НК, която урежда престъпление на формално извършване, е необходимо единствено деецът да държи предмета на престъплението – наркотично вещество или негов аналог, без за това да притежава необходимото съгласно Закона за контрал на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ разрешително.

В този смисъл анализът на доказателствените материали както поотделно, така и в тяхното единство подкепя извода на СРС за това, че от обективна страна обвиняемият Ц. на посочената по-горе дата /01.09.2018г./ е държал в себе си високорисково наркотично вещество /кокаин/.

Съгласно Списък I и Списък IV на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961г., изменена с Протокола от 1972г. (ратифицирана от РБ, обн. ДВ. бр. 87/15.10.1996г.), кокаинът е наркотично (упойващо) вещество. Същият е под международен контрол, съгласно цитираната Конвенция и Конвенцията на ООН от 1988г. срещу незаконния трафик на упойващи вещества и психотропни субстанции (ратифицирана от Република България, обн. ДВ. бр. 89/19.1993г.), а с ратифицирането на посочените международни актове (чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария), кокаинът е поставен и под национален контрол, като в съответствие с тези актове е и издаденият Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). Съгласно чл.30 от ЗКНВП се забранява производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от Приложение №1. Това наркотично вещество е включено в списъка – Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

От субективна страна безспорно е налице и пряк умисъл у обвиняемия Ц., който е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им (чл.11, ал.2, пр.1 от НК), в каквато насока и контролираната съдебна инстанция е изложила аргументи. Лицето категорично е съзнавало, че не притежава изискуемото по закон разрешително за държане предмета на престъплението - високорисково наркотично вещество – кокаин в себе си. Едновременно с това Ц. е имал за цел противозаконно да държи същото, с което е реализиран и волевия елемент на вината.

Настоящият съдебен състав, в унисон с виждането на СРС намира, че престъпното поведение на подсъдимото лице се субсумира именно под по-леко наказуемия състав на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, предвид следното:

Легалната дефиниция на чл.93, т.9 от НК предписва, че „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Нито материалния закон, нито съдебната практика съдържат формални цифрови критерии за маловажност на отделните случаи на престъпления. За преценката за маловажност е от значение както паричната равностойност на предмета на престъплението, така и спецификата на случая, начина на извършване на престъплението и на обекта на престъпното посегателство, но също и личността на извършителя, настъпилите вредни последици и др.

В случая, както резонно е отбелязала и долната инстанция се касае за противоправно държане на два обекта кокаин - съответно 0.24грама с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент - кокаин - 59 % /обект №1/ и 0.30 грама и процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент кокаин 60 % /обект №2/, чиято стойност съобразно Приложение №2 към чл.1 от Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството е общо и на двата обекта - 86.45лв. /осемдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/.

Макар и количеството, държано от обвиняемия само по себе си да не е в размер, който да сочи на малозначителност на извършеното, ведно със стойността му, но преценено наред с начина на приобщаване на наркотичното вещество /протокол за доброволно предаване/, данните за личността на обвиняемия и изолирания характер на деянието в живота му, показва обществена опасност, която е значително по-ниска от типичния състав на престъплението по чл.354а, ал.3 от НК и определя случая като маловажен, защото съответства на критериите, изведени в чл.93, т.9 от НК. Държаното количество наркотично вещество от обвиняемия е на стойност, значително по-ниска от установения размер на минималната месечна работна заплата за страната към датата на извършване на деянието.

Градският съд, подобно на СРС намира, че в конкретния случай, предмет на преценка следва да бъдат не само количеството и стойност на предмета на деянието, но и личността на извършителя. Касае не само за млад човек, но също и за такъв, който полага обществено-полезен труд, учил е, оказал е освен това пълно съдействие на органите на реда, в каквато насока свидетелства протокола за доброволно предаване. Процесуалното поведение на обвиняемото лице в хода на процеса е било перфектно и е приключило със самопризнания, изходящо още от момента на задържането му /вж. показанията на двамата полицейски служители/. Съдът прецени и изказаното съжаление от обвиняемия, както пред първия съда, така и пред настоящата инстанция. Макар и по делото да липсва изготвена съдебно-психиатричната и психологична експертиза, според въззивния съд по делото са налични данни за липса на зависимост към подобен вид вещества, което е в подкрепа на извода за еднократност на проявата. Именно тези обстоятелства следва да бъдат приети като даващи основание за квалифициране на деянието като маловажен случай. Посочените обстоятелства подкрепят извода за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние от обикновените случаи на престъпления от този вид (в тази насока вж. р.№329/2010г. на ВКС, ІІ н.о., р.№ 19/2008г. на ВКС, ІІ н.о., р.№34/2015г. на ВКС, ІІІ н.о., р.№408/2012г. на ВКС, І н.о., р.№253/2015г. на ВКС, ІІІ н.о. и др.).

От друга страна, и настоящата съдебна инстанция споделя доводите на първата инстанция, че извършеното деяние се отличава с изискуемата се по чл.9, ал.1 от НК обществена опасност, поради което и липсват основания за приложение на чл.9, ал.2 от НК. Държаното от обвиняемия Ц. наркотично вещество, макар и малко като количество и на ниска стойност, е със сравнително високо процентно съдържание на активно действащият компонент /кокаин/ - над 50% и за двата обекта, разпределено в два самостоятелни обекта. Тези обстоятелства безспорно не могат да обосноват малозначителност на деянието, както правилно е приел СРС, поради което не може да се говори, че е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, както настоява защитата. Не могат да се споделят доводите на прокурора, че при преценка липсата на малозначителност на деянието следва да се отчетат и занишените цени на наркотичните вещества според Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. В действителност процесният подзаконов нормативен акт датира от повече от двадесет години, но доколкото законодателят не е счел, че е необходима неговата промяна в насока завишение цените на наркотичните вещества, изводи в обратна насока не могат да се правят, тъй като е обективно действащо право.

Всъщност доводите на защитата, като не оспорват обективните параметри на установеното по делото държане на високорисково наркотично вещество, насочват към задълбочена преценка личността на обвиняемия и адекватното му процесуално поведение, свързано с предаване на наркотичното вещество и т.н. Според въззивната инстанция, изключително добрите характеристични данни на обвиняемия Ц., високата му образованост, полагането на обществено-полезен труд, доброволното предаване на държаните забранени вещи, еднократността на постъпката в живота му именно дават основание за приложение на по-леко наказуемия състав по чл.354а, ал.5 от НК, но не разкриват такава изключителност, която се изисква от чл.9, ал.2 от с.к. Същите обстоятелства резонно са отчетени от СРС в светлината на смекчаващите вината обстоятелства, довели до определяне на минимален размер на административно наказание.

Предвид изложеното, СГС прецени, че правилно СРС е приел, че извършеното от обвиняемия Ц. изпълва състава на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК.

За това престъпление законодателят е предвидил наказание „Глоба” до 1000лв. /хиляда лева/. Градският съд в този му състав, подобно на СРС намира, че са налице задължителните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, предвид императивния характер на същата. Обвиняемото лице не представлява голяма обществена опасност, целите на наказанието могат бъдат постигнати и посредством обсвождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Към деня на извършване на деянието обвиняемият Ц.  не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма. От престъплението няма причинени имуществени вреди, които следва да бъдат репарирани, доколкото такива липсват в самия престъпен състав на това престъпление. Липсват и процесуалните пречки за прилагане института на освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а, ал.7 от НК.

Законосъобразно според въззивния съдебен състав районният съд е определил и размера на административното наказание от 1000лв. /хиляда лева/. В конкретния случай, наказанието, предвидено за престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК е „Глоба” до 1000лв. /хиляда лева/, което означава, че размера на административното наказание, което може да бъде наложено на обвиняемия по реда на чл.78а от НК не може да надвишава този размер.

СГС прие, че именно законовоопределената като минимален размер административна санкция ще изиграе ролята си за превъзпитание на извършителя като ще се постигне и целите на чл.12 от ЗАНН - за индивидуална и генерална превенция спрямо Ц. и другите лица, склонни да извършват такъв род престъпления. Съдът правилно е съобразил сравнително младата възраст на обвиняемия, трудовата му ангажираност в светлината на смекчаващите вината обстоятелства, към които следва да бъдат причислени и оказаното съдействие, акуратното му процесуално поведение и изразеното съжаление, поради което и при липса на отегчаващи вината обстоятелства, административно наказание в обективирания минимален размер би реализирало целите, заложени от законодателя.

Вярно с оглед изхода на делото, с присъдата си районният съд е възложил  в тежест на обвиняемия Ц. разноските по делото, сторени в хода на предварителното разследване, както и държавна такса от 5,00лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист, поради което решението и в тази му част следва да бъде потвърдена.

Само за отбелязване е, че отнемането на предмета на престъплението – остатъчното количество наркотично вещество следва да бъде на основание специалната норма на чл.354а, ал.6 от НК, а не както е счел СРС – на база на чл.53, ал.2, б.“а“ от НК.

Тук е мястото да се отбележи, че районният съд е пропуснал да се произнесе по приобщените като веществени доказателства опаковки (л.20 и л.25 от досъдебното производство), което предвид характера на производството по чл.306, ал.1, т.4 от НПК и обжалваемостта на този съдебен акт, следва да бъде сторено от първия съд.

След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка на решението, въззивната инстанция не констатира основания за отмяна или изменение на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед горното и на осн. чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 20.06.2019г. по Н.А.Х.Д.№3110/2019г., СРС, НО, 22-ри с-в.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................                             

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1....................................

                                                                                                         

        2....................................