П Р И С Ъ Д А

№ 134

гр. В. Търново, 09.02.2009год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 09.02.2009г. в състав:

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Ц.

 

при секретаря Ц. З. и в присъствието на прокурора В. Кърчева разгледа докладваното от съдията П.Ц. НОХД № 86 по описа за 2009година, въз основа на доказателствата по делото и закона

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И :

 

ПРИЗНАВА Б.И.Ц., ЕГН: **********, роден на 16.04.1972 г., в .Килифарево, жив. в гр. Килифарево, ул."Орлин" № 10, български гражданин, разведен, неосъждан, с основно образование, не работи по трудов договор, ЗА ВИНОВЕН за това, в периода 28.07.1999г. – 31.10.2008г., в гр. Килифарево, след като е бил осъден с влязло в сила на 28.07.1999 г. съдебно решение по гражданско дело № 842/1998 г. по описа на Районен съд гр. В. Търново и с влязло в сила на 10.12.2003 г. съдебно решение по гражданско дело № 976/2003 г. по описа на Районен съд гр. В. Търново да издържа свой низходящ - сина си Ибриям Бейханов Ц., с ЕГН: **********, като заплаща на Л.С.Р., ЕГН: ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетното им дете месечна издръжка, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 112 месечни вноски в общ размер на 2695.02 лв., от които по 12.00 лв. месечно за периода от 28.07.1999 г. до 10.12.2003 г. и 35.00 лв. месечно за периода от 11.12.2003 г. до 31.10.2008 г., поради което и на основание чл.183, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т. 2, б. В и чл.36 от НК го ОСЪЖДА на глоба в размер на 250 лв., която да бъде заплатена в полза на републиканския бюджет, както и пет лева за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Б.И.Ц., със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ, по сметката на ВТРС, направените по делото разноски в размер 50,00 лв. /петдесет лева/, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Великотърновския Окръжен съд в петнадесет дневен срок, считано от днес.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотиви към присъда № 134 от 09.02.2009г. по НОХД № 86/2009г. по описа на РС- В. Търново

 

          ОБВИНЕНИЕТО е против Б.И.Ц., ЕГН: **********, роден на 16.04.1972 г., в .Килифарево, жив. в гр. Килифарево, ул."Орлин" № 10, български гражданин, разведен, неосъждан, с основно образование, не работи по трудов договор за това, че след като е осъден с влязло в сила, на 28.07.1999 г. съдебно решение по гражданско дело № 842/1998 г. по описа на Районен съд гр. В. Търново и с влязло в сила на 10.12.2003 г. съдебно решение по гражданско дело № 976/2003 г. по описа на Районен съд гр. В. Търново да издържа свой низходящ - сина си Ибриям Бейханов Ц., с ЕГН: **********, като заплаща на Л.С.Р., ЕГН: ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетното им дете месечна издръжка, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 112 месечни вноски в общ размер на 2695.02 лв., от които по 12.00 лв. месечно за периода от 28.07.1999 г. до 10.12.2003г. и 35.00 лв. месечно за периода от 11.12.2003до 31.10.2008 г. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението. Предлага, с оглед вида на проведеното съдебно производство (такова по реда на глава 27 от НПК) на съда, да наложи на подсъдимия наказание, при приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. В от НК-  глоба, към средния размер, предвиден в закона.

Производството по делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК, при условията на чл. 371, т. 1 и т. 2 от НПК, като подсъдимият Б.И.Ц. е дал съгласие да не се провежда разпит на свидетелите по делото, като при постановяване на присъдата, непосредствено, да се използва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. На следващо място подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Б.И.Ц. изразява съжаление за извършеното деяние. Сочи на наличие на финансови затруднения, препятстващи своевременното и пълно изпълнение на вменените му задължения към неговия низходящ. Моли да му бъде наложено наказание в предвидения в закона минимален размер.

Назначеният от съда служебен защитник, адв. Милена Радославова (ВТАК) заема становище, според което при определяне на наказанието съдът следва да вземе предвид направените самопризнания, съдействие за разкриване на обективната истина и факта, че подсъдимият е безработен и няма възможност да заплща издръжката.

Съдът, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Свидетелката Л.С.Р. и подсъдимия Б.И.Ц. са имали сключен граждански брак в периода от 30.08.1992г. до 28.07.1999г., който бил прекратен с влязло в сила решение на ВТРС по гр. дело № 842/1998 г. по описа на Районен съд гр. В. Търново, по молба на съпругата, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина на мъжа. От брака си Л.С.Р. и Б.И.Ц. имат едно дете- Ибриям Бейханов Ц., с ЕГН: **********. Съгласно посоченото решение родителските права по отношение на детето били предоставени за упражняване на майката, а подсъдимият бил осъден да заплаща на детето си, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 12 лева, считано от 14.05.1998г. С решение по гр. дело № 976/2003 г. по описа на Районен съд гр. В. Търново , влязло в сила на 10.12.2003 г. , е било постановено изменяване на издръжката, определена с влязло в сила решение по гр. дело № 842/1998 г. на ВТРС, като същата била увеличена от 12 на 35 лв. месечно, считано от 24.06.2003г.

За времето от 28.07.1999 г. до 31.10.2008 г. подсъдимият не платил дължимите 112 месечни вноски в общ размер на 2695.02 лв., от които по 12.00 лв. месечно за периода от 28.07.1999 г. до 10.12.2003 г. и 35.00 лв. месечно за периода от 11.12.2003г. до 31.10.2008 г.

От събраните на ДП доказателства (св. Л.С.Р.) е видно, че подсъдимият не е изплатил нито една месечна вноска от определената издръжка, както и че същият през този период от време е закупил и предал за ползване на сина си компютърна конфигурация и колело, които в последствие, е взел от него по неустановени по делото причини.

От дадените в хода на съдебното следствие по делото обяснения от подсъдимия се установява, че през процесния период от време и към  настоящият момент подсъдимият реализира, сезонно, трудови доходи от работа по строителни обекти.

Видно от приложеното като доказателство писмо с изх. № 250  от 17.03.2008г., изд. от Дирекция – Бюро по труда гр. В. Търново Б.И.Ц. е регистриран като безработен в посоченото бюро за периода от 17.11.1998г. до 17.03.2008 г., като регистрацията е била прекратявана поради устройване на работа със съдействие на Дирекция “Бюро по труда”.

От писмо с изх. № 040201-10/ 08.07.2008г. на Общинска служба за социално подпомагане- гр. В. Търново е видно, че подсъдимият не е получавал помощи от ДСП за периода от 01.06.2007г. до 30.06.2008г.

От вложената като доказателство справка за съдимост с рег. № 956, издадена на 14.03.2008г. от Районен съд- Велико Търново е видно, че подсъдимият не е осъждан.

От вложените като доказателства писмо с изх. № 7107/20.03.2008г. , издадено от ТД на НАП- В. Търново е видно, че за периода от 1998г. до 2008г. подсъдимият е работил при четири работодатели.

От вложеното като доказателство писмо с изх. № 26/ 21.03. 2008г. от Окръжен съд Велико Търново  за извършена справка в търговския регистър е видно, че подсъдимият няма вписана фирма на негово име, както и участие в търговски дружества.

От вложената като доказателство справка с рег. № 6436 от 29.07.2008г. , изготвена от Служба по вписванията- гр. В.Търново е видно, че подсъдимият не притежава имоти на свое име.

От писмо с рег. № 8971 от 11.07.2008г. на ОДП- В. Търново, Сектор “Пътна полиция” е видно, че подсъдимият няма регистрирано на свое име МПС.

Приетата от съда фактическа обстановка е идентична с установената в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се обосновава и доказва от направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на подсъдимия и събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и протоколи за разпити на свидетели от досъдебното производство, непосредствено използвани при постановяване на присъдата, съобразно разпоредбата на чл. 371, т. 1 от НПК.

Установената от съда фактическа обстановка, обосновава следните правни изводи:

При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

От обективна страна се установи, че свидетелката Л.С.Р. и подсъдимият Б.И.Ц. са имали сключен граждански брак в периода от 30.08.1992г. до 28.07.1999г., който бил прекратен с влязло в сила решение на ВТРС по гр. дело № 842/1998 г. по описа на Районен съд гр. В. Търново, по молба на съпругата, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина на мъжа. От брака си Л.С.Р. и Б.И.Ц. имат едно дете- Ибриям Бейханов Ц., с ЕГН: **********. Съгласно посоченото решение родителските права по отношение на детето били предоставени за упражняване на майката, а подсъдимият бил осъден да заплаща на детето си, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 12 лева, считано от 14.05.1998г. С решение по гр. дело № 976/2003 г. по описа на Районен съд гр. В. Търново , влязло в сила на 10.12.2003 г. , е било постановено изменяване на издръжката, определена с влязло в сила решение по гр. дело № 842/1998 г. на ВТРС, като същата била увеличена от 12 на 35 лв. месечно, считано от

Мотиви към присъда № 134 от 09.02.2009г. по НОХД № 86/2009г. по описа на РС- В. Търново, лист2.

 

24.06.2003г. По безспорен начин по делото се установи също така, че за времето от 28.07.1999г. – 31.10.2008г. подсъдимият не е изпълнил задължението си за издръжка на своя низходящ и не е платил дължимите 112 месечни вноски в общ размер на 2695.02 лв. С посоченото бездействие Б.И.Ц. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият е знаел за задълженията си да заплаща издръжка на своето дете и е съзнавал, че като бездейства, не изпълнява задълженията си в размер на повече от две месечни вноски.

            Поради това съдът прие, че са налице предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за  престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

Причините за извършване на деянието се коренят в липсата на чувство за родителски дълг у подсъдимия.

Съдът не констатира наличие на обстоятелства, изключващи обществената опасност, противоправността и наказуемостта на осъществените деяния, нито основания за освобождаване от наказателна отговорност, поради което прецени, че на подсъдимия следва да бъдат наложено наказание по НК.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид следното:

            Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия. В тази връзка направените от подсъдимия самопризнания не се взеха предвид, тъй като същите обективират приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК, при определяне на наказания на подсъдимия, за извършеното престъпление, независимо от наличието или липсата на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, в предвидената хипотеза на чл. 373, във вр. с чл. 372, ал. 3 и ал. 4, вр. с чл. 371 от НК. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете продължителния период на неизпълнение на вмененото на Б.И.Ц. задължение за издръжка на сина му.

С оглед изложеното, съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при несъществен превес на отегчаващите вината обстоятелства. Предвид на това и като съобрази разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, приложи чл.55, ал.1, т. 2, б. В от НК и наложи на Б.И.Ц. наказание към средния предвиден в закона размер, а именно – глоба в размер на  250 ( двеста и петдесет) лева. Съдът намира, че с така наложеното наказание по вид и размер целите на генералната и специална превенция ще бъдат постигнати.

При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият бе осъден да заплати по сметката на РС – В. Търново, направените по делото разноски в размер от 50.00 лв./петдесет/ лева, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: