№ 1277
гр. Пловдив, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330202486 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. А. Л. ЕГН:**********, с адрес – ***,
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 3561241 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от
Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 100лв.
/сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че електронният фиш е издаден в нарушение на
процесуалните правила и норми, не отговаря на изискванията на чл.57 от
ЗАНН и чл.39 от ЗАНН. В този смисъл посочва, че в електронния фиш
липсват задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН – не са посочени дата на
издаване и органът, който го е издал, а също и че в електронния фиш не е
посочено пред кого и в какъв срок подлежи на обжалване. Взема становище,
че към електронния фиш не са представени скица/схема или други
доказателства, че на мястото е бил поставен пътен знак, ограничаващ
скоростта до 50 км/ч., липсва снимка/клип от мястото на нарушението и не са
посочени координати на местонахождението на уреда, скица/схема от която
1
да е видно, че координатите съответстват, както и местоположение на знака
спрямо мястото на измерване. На следващо място посочва, че целия
бул.България е отразен в ОУП Пловдив като улица клас II – клас II – път –
градска магистрала с прекъснат режим на действие, като съгласно Наредба №
РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии и
Приложение 13 към същата – за последните градски магистрали е означена
допустима скорост от 60/70 км/ч.. Също посочва, че липсва снимка/клип, от
който да се прецени наличието на други МПС, както и че няма данни фиша да
е напечатан върху бланка, образецът на която да е утвърден от министъра на
вътрешните работи. Предлага електронния фиш да бъде отменен.
Жалбоподателят поддържа жалбата си пред съда, отново предлага
електронния фиш да бъде отменен.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
и законосъобразен, като развива аргументи по същство. Предлага жалбата да
бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в пълнота, доколкото не е
изпратила доказателства за момента на получаване препис от електронния
фиш от жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда
включително изрично с Разпореждане от 04.05.2022г.. Още неотносими в
случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни
за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната
система. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото,
съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения
срок.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
2
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 29.04.2020г., в 14:56 часа, в
град Пловдив, на бул.„България“ до номер № 236А, в посока – гр.Пазарджик,
с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M № 648 било заснето
движение на лек автомобил марка „Ауди А6“ с регистрационен номер „***“ с
измерена скорост от 71 км./ч., същата – над максимално разрешената за
движение 50 км./ч., като превишението било в размер на 21 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 74 км./ч. – превишение с 24 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 29.04.2020г. и час - 14:56:42ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя Б. А. Л..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
3
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
случа нарушението е извършено в населено място, а именно – град Пловдив,
на бул.„България“ до номер № 236А, като съгласно същата разпоредба е
забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 21 km/h до 30 km/h
- с глоба в размер на 100 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се
отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. -
съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно Протокол № 8-32-19 от 25.10.2020г. за лабораторна проверка,
4
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -
№ TFR1-M 648 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с Рег.№ 1030р-14669 от
дата 29.04.2020г. от който е видно начина на разполагане на техническото
средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е от запад
на изток.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – лек автомобил марка „Ауди А6“ с регистрационен номер „***“ се
установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че
последното е собственост на жалбоподателя Б. А. Л..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил марка „Ауди А6“ с регистрационен номер „***“ към момента на
твърдяното нарушението – 29.04.2020г..
Съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в
електронния фиш липсват задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН – не са
посочени дата на издаване и органът, който го е издал.
Предвид самата природа на електронния фиш, която се изразява в това,
че законодателят е решил да придаде определено правно значение на
показанията на едно автоматизирано техническо средство, то електронния
фиш няма „издател“, който да бъде сочен с имена, длъжност и т.н.. В същия
смисъл е и разпоредбата чл.189, ал.4 от ЗДвП, в която са изброени
реквизитите на електронния фиш, сред които не фигурира отразяване на
„издател“.
Именно предвид горното и същността на електронния фиш - като
показание на техническо средство, на което законодателят придава правно
значение, то неоснователно е и възражението, че няма датата на издаване на
същия, доколкото дата на издаване не може да бъде различна от датата на
извършване/отчитане на нарушението от техническото средство. Отново
следва да се посочи, че предвид това и в разпоредбата чл.189, ал.4 от ЗДвП не
е предвидено отразяване на дата на издаване на електронния фиш.
5
На следващо място съдът намери за неоснователно и възражението, че в
електронния фиш не е посочено пред кого и в какъв срок подлежи на
обжалване. Следва да се посочи, че въпросите, отнасящи се към връчването и
обжалването на електронния фиш не касае неговата законосъобразност по
същество, а са свързани с последващото упражняване правото на обжалване
същия. В случая очевидно е, че жалбоподателят не е бил лишен от правото си
да обжалва разглеждания електронен фиш.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че целия бул.България
е отразен в ОУП Пловдив като улица клас II – клас II – път – градска
магистрала с прекъснат режим на действие, като съгласно Наредба № РД-02-
20-2 от 20 декември 2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-
транспортната система на урбанизираните територии и Приложение 13 към
същата – за последните градски магистрали е означена допустима скорост от
60/70 км/ч.. Соченото от жалбоподателя Приложение 13 към Наредба № РД-
02-20-2 от 20 декември 2017г. касае технически характеристики на улиците
по класове, а не въвежда стойности на ограничение на скоростта по смисъла
ЗДвП, което става по реда на последния закон. Ето защо и доколкото в случая
деянието е извършено в населено място, а именно – град Пловдив, на бул.
„България“ до номер № 236А, то не се установяват никакви данни, в смисъл,
че не следва да намери приложение ограничението на скоростта, въведено с
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Предвид последното, а именно – че се касае за нарушение на общото
ограничение на скоростта на движение в населено място, а не такова,
въведено с пътен знак, то неоснователни са и останалите възражения на
жалбоподателя в смисъл, че към електронния фиш не са представени
скица/схема или други доказателства, че на мястото е бил поставен пътен
знак, ограничаващ скоростта до 50 км/ч., данни за местоположение на знака
спрямо мястото на измерване и т.н..
Още неоснователни са и възраженията, че липсва снимка/клип от
мястото на нарушението, както и такива, от които да се прецени наличието на
други МПС, доколкото снимка от техническото средство е приложена по
преписката.
На следващо място като неясно следва да се определи възражението, че
липсва скица/схема или данни, от които да се докаже, че координатите на
6
мястото, където се твърди, че е нарушението, съответстват на координатите,
които са изписани на електронния фиш. В този смисъл следва се отбележи, че
координатите на мястото, където се твърди, че е нарушението са именно
координатите, които са изписани на електронния фиш, а това на кой
административен адрес съответстват последните е също посочено във фиша –
град Пловдив, бул.„България“ до номер № 236А.
Също неоснователно е възражението, че няма данни фиша да е
напечатан върху бланка, образецът на която да е утвърден от министъра на
вътрешните работи. Изискването изречение второ на чл.189, ал.4 от ЗДвП
образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи не е самоцелно, а във връзка с посоченото в изречение първо на
същата разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Както вече бе посочено – така
издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити, а именно –
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане, поради което същия
отговаря на утвърдения образец, които образец по смисъла на закона следва
да касае наличието на гореизброените реквизити, а не печатното оформление.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито
7
правна сложност, за разглеждането е в рамките на едно съдебно заседание, с
кратка продължителност, както и процесуалното представителство се
изразява единствено в депозиране на писмено становище, без явяване поред
съда. Поради което съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3561241 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Б. А. Л. ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението
по пътищата му е наложена глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата
ОСЪЖДА Б. А. Л. ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8