Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 03.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното
заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА С.
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от мл. съдия С. в. гр. д. № 585 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 ГПК, вр. с чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 148 от 10.01.2019 г. по гр. д. № 4835/2017 г. по описа на Върховния касационен
съд, Второ гражданско отделение, е обезсилено като недопустимо въззивно решение
№ 4934 от 06.07.2017 г. по в. гр. д. № 1424/2015 г. по
описа на Софийски градски съд, ГО, III - Б въззивен състав, и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Изложени
са мотиви, че делбата е допусната
между страните по делото при квоти, които при сбор не формират едно цяло, не е ясно как са формирани посочените квоти: 125/1809 за ищците и
775/1809 за С.Р., при които е допусната делбата на процесния
имот - апартамент № 8 с площ от 83,54 кв. м. и защо
те са приравнени на 31/36 и 5/36 ид. ч. /без делбата да е допусната при тези части/. Не е посочено кой притежава частта над общите 900/1809 ид. ч. и дали трябва да участва в делбата в качеството
си на съсобственик. Неясно защо квотите са определени върху
площта на дворното място, без сборът им да образува едно цяло. Касационната инстанция е обезсилила
обжалваното решение и е върнала делото на Софийски градски съд с указания да се изясни въпросът конституирани ли са
всички съделители /съсобственици/ и ако да, то да се определят квоти в делбения
имот, отговарящи общо на 100 %
права.
Настоящото въззивно гр. д. №
585/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II - Д въззивен състав се
разглежда след връщане на делото от ВКС с посоченото решение.
С решение № II - 63 - 266 от 01.04.2014 г. по гр. д. № 49030/2012 г., Софийски
районен съд, II ГО, 63 - и състав, е отхвърлил предявения от Г.Х.С., ЕГН **********,
И.Х.С., ЕГН **********, и А.Х.С., ЕГН **********, против С.Т.Р., ЕГН **********,
иск по чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 8
с площ от 83,54 кв. м., състоящ се от дневна, трапезария, кухня, две спални,
баня с тоалетна и тераса, находящ се в жилищна сграда в гр. София, район
„Лозенец“, ул. „********, която жилищна сграда е изградена в УПИ XVIII - 208,290 в кв. 196 по плана на гр. София,
местността „Лозенец - 2“, заедно с мазе № 29, с площ от 3,90 кв. м., заедно с
1,817 % идеални части от общите части на сградата. Осъдени са Г.Х.С., И.Х.С. и А.Х.С.
да заплатят в полза на Софийски районен съд сумата от 100 лв. - държавна
такса.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба /вх. № 1016153/15.04.2014 г./ от ищците Г.Х.С., И.Х.С. и А.Х.С., чрез
адвокат И.К., против решение № II - 63 - 266 от 01.04.2014 г. по гр. д. № 49030/2012 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 63 - и състав, с което в
отхвърлен искът за делба. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се
доводи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството, че
ищците се явяват собственици на 5/36 ид. ч. от УПИ XVIII - 208 не ги прави автоматично
съсобственици на 5/36 ид. ч. от УПИ
XVIII - 208,290. В случая обаче не е предявен
иск за делба на поземления имот, а на самостоятелен обект в сграда, изградена в
посочения поземлен имот. Твърди се, че ответницата се легитимира като
собственик на процесния апартамент № 8 на основание нотариален акт за
учредяване право на строеж срещу задължение за строителство № 63, том 8, рег. №
10216, нот. дело № 1230/2004 г., тъй като в качеството на съсобственик на поземлен
имот 208, не на УПИ XVIII - 208,290, е учредила правото на строеж
върху притежавания от нея в съсобственост поземлен имот 208 и за така
учреденото право на строеж е получила като обезщетение апартамент № 8. Посочва
се, че ответницата няма как да придобие правото на собственост върху
апартамента в пълен обем, тъй като ищците са собственици на 5/36 ид. ч. от
поземлен имот 208, а договорът за учредяване на право на строеж е сключен без
тяхно съгласие, а сделка, сключена без съгласието на собственика, е нищожна на
основание чл. 26 ЗЗД. Поради изложеното, въззивниците са придобили дял от
правото на собственост върху имота, получен като обезщетение заради учреденото
право на строеж от ответницата, съобразно квотата им от правото на собственост
върху имота, за който е учредено право на строеж, без тяхно съгласие. Моли се за
отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск за делба.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от ответницата С.Т.Р., с доводи, че районният съд правилно е установил
фактическата обстановка по делото, като неправилно във въззивната жалба се
сочи, че ответницата е учредила право на строеж в качеството си на съсобственик
на поземлен имот 208 /по стария регулационен план/, а не на УПИ XVIII - 208,290, както е посочено в
приложения нотариален акт № 63/2003 г. за учредяване правото на строеж. Твърди
се, че с отмяната на предходния регулационен план на м. „Лозенец - 2 част“, кв.
196, поземлен имот 208 престава да съществува. Създава се нов УПИ XVIII - 208,290 съгласно Заповед № РД
08-50-221/01.04.2004 г. на Столична община. Съгласно новия регулационен план се
сключва договорът за строеж срещу строителство в новия УПИ XVIII - 208,290 с площ 1005 кв. м.,
който не е идентичен с поземлен имот 208. Излагат се и доводи, че ищците не са
доказали съсобственост нито в новия УПИ, нито в построената в него жилищна
сграда, в която се намира процесният апартамент № 8. Освен това, в договора за
строеж като съсобственици учредители фигурират и други лица, като евентуално
делба без участието на последните би била нищожна съгласно чл. 75 ЗН. Предвид
изложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение - потвърдено като правилно и законосъобразно, с произтичащите
от това законни последици.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е
основателна, като настоящият съдебен състав съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Предмет на разглеждане е иск с правно
основание чл. 34 ЗС - фаза по допускане на делбата.
Исковото производство е образувано по
предявен от Г.Х.С., И.Х.С. и А.Х.С. против С.Т.Р. иск по чл. 34, ал. 1 ЗС за
делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 8 с площ от 83,54 кв. м.,
състоящ се от дневна, трапезария, кухня, две спални, баня с тоалетна и тераса, при
съседи: ул. „Кораб планина“, ул. „********, коридор и ап. № 14, находящ се в
жилищна сграда в гр. София, район „Лозенец“, ул. „********, кота + 5,80, която
жилищна сграда е изградена в УПИ XVIII - 208,290 в кв. 196 по плана на гр.
София, м. „Лозенец - 2“, цялото с площ 1005 кв. м., заедно с мазе № 29, с площ
от 3,90 кв. м., при съседи: двор, гараж № 23, гараж № 25 и мазе № 28, заедно с
1,817 % идеални части от общите части на сградата. Правото си на собственост
ищците извеждат от признато им с влязло в сила решение по гр. д. № 31059/2007
г. по описа на Софийски районен съд, право на собственост върху 5/36 ид. ч. от
поземлен имот, находящ се в гр. София, м. „Лозенец - 2 част“, с площ от 500 кв.
м., представляващ част от УПИ XVIII -208,290 от кв. 196, в който е застроена
сградата, в която се намира делбеният имот. Твърдят, че по силата на нотариален
акт за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство от 2004 г.
ответницата и съпругът й са си запазили и са получили правото на строеж върху
апартамент № 8 срещу учреденото от тях право на строеж върху УПИ XVIII - 208,
част от УПИ XVIII - 208,290 от кв. 196. Сградата е реализирана. След смъртта на
съпруга на ответницата, синовете им са й прехвърлили собствените си идеални
части от процесния имот, придобити по наследство, поради което ответницата е
собственик на имота. Твърди се, че по приращение /чл. 92 ЗС/, с оглед
признатото им право върху дворното място, ищците са придобили правото на
собственост в размер 5/36 ид. ч. от апартамента, поради което молят делбата да
бъде допусната при квоти 5/36 ид. ч. за ищците и 31/36 ид. ч. за ответницата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от ответницата С.Т.Р., с който се оспорва предявеният иск като неоснователен,
както и наличието на съсобственост между страните. Р. твърди, че живее на
процесния адрес от 1976 г., след сключване на граждански брак с А.И.Р.. До 2004
г. живели в двуетажна двуфамилна къща, заедно със семейството на брата на А.- С.И.Р..
През 2004 г. ответницата, заедно със своя съпруг, наследници на С.Р.и други
съседи сключили договор за строеж на жилищна сграда със строителна фирма „С.Д.-
I“ ЕООД. Приобретателят
- строител изградил жилищната сграда върху тяхното дворно място /с площ 500 кв.
м. и адрес: ул. „*****/ и това на съседите /с площ от 505 кв. м. и адрес: ул.
„Плачковица“/. Учредителите били обезщетени с апартаменти, магазини и гаражи,
като след реализиране на правото на строеж ответницата и съпругът й придобили в
изключителна собственост процесния апартамент № 8.
От фактическа страна се установява следното:
Общият на страните наследодател И. С.Р.е
придобил през 1956 г. дворно място, с площ от 465 кв. м. /имот пл. № 22/.
Впоследствие имотът е бил урегулиран в парцел XVIII - 208 в кв. 196 по плана на гр. София, м.
„Лозенец“ и застроен с жилищна сграда, на два етажа и тавански етаж.
На 06.04.1972
г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 85, том 9, нот. дело №
1539/1972 г., И. Р.е дарил на сина си С.И.С.1/4 ид. ч. от дворното място от 465 кв. м., образуващо имот пл. № 22 от кв. 196 по
плана на гр. София, м. „Лозенец“, без
постройките в него.
На същата дата
с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 84, том 9, нот. дело № 1538/1972
г., И. Р.е дарил на сина си А.И.Р. (съпруг на ответницата С.Т.Р.) 1/3 ид. ч. от
първия етаж от построената в имота двуетажна къща от 85 кв. м., заедно с общите части
на сградата, както и дворното
място от 465 кв. м.,
образуващо имот пл. № 22 от кв. 196 по плана на гр. София, м. „Лозенец“.
На 09.06.1972
г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 143, том 15, нот. дело №
2700/1972 г., И. Р.е дарил на сина си А.И.Р.
1/3 ид. ч. от първия етаж на
двуетажната къща, построена върху 85 кв. м., заедно с 1/3 ид. ч. от общите
части на сградата, както и 1/4 ид. ч. от дворното място, върху което е
построена сградата, от 465 кв. м., образуващо имот пл. № 22 от кв. 196 по плана
на гр. София, м. „Лозенец“.
Наследодателят И. С.Р.е
починал на 10.03.1974 г., като е оставил за свои наследници
- синове А.И.Р. и С.И.Р.
и дъщеря Ц.И.С., починала през 1983 г. и оставила за свои наследници - ищците по настоящото дело.
Видно от
удостоверение за наследници изх. № РЛЦ19-ГР94-1703/27.09.2019 г. С.И.С.е
починал на 27.11.1994 г., като е оставил за свои наследници по закон съпруга - Р.М.С.и
дъщери - М.С.А., К.С.С., И.С.С..
С влязло в сила решение от 19.12.1984 г. по гр. д. № 4181/1983 г. по описа на Софийски
градски съд, е допусната делба между наследниците на И. С.Р.на дворното място, представляващо имот пл. № 22 в кв. 196, цялото от 465
кв. м., заедно с първия етаж от
двуетажната къща, застроена на площ от 76,20 кв. м. при квоти
за дворното място: за ищците /А. В., Г.С. и И.С./, като наследници на Ц.С., общо
5/36 ид. ч., за А.Р.- 17/36
ид. ч. и за С.С.- 14/36 ид. ч., и за първия етаж от сградата: за ищците - 4348,60/19,569 ид. ч., за С.С.-
5510,60/19,569 ид. ч., за А.Р.- 9709,80/19,569 ид. ч. /след намаляване на
посочените по - горе дарствени разпореждания/. По делото няма данни делбата да
е извършена.
На 30.07.1996 г. с констативен нотариален акт № 180, том 14, нот. дело № 1401/1996 г. А.И.Р. е признат за собственик по дарение, наследство и давност, на първия
етаж от двуетажната жилищна сграда, заедно с принадлежащите му: две тавански стаи, банско
помещение, зимнично помещение, 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и 1/2 ид. ч.
от дворното място, върху което е
построена същата, цялото с площ 500 кв. м., съставляващо парцел ХХIII - 208 от кв. 196 по плана на гр. София, м. „Лозенец“.
С нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 169, том 1, рег.
№ 3136, нот. дело № 156/2003 г., съставен
по реда на обстоятелствена проверка, на 01.04.2003 г. А.И.Р. и С. Т.Р. са признати за
собственици по силата на давностно владение на таванския етаж
от двуетажната жилищна
сграда, находяща се в гр. София, кв. „Лозенец“, ул. „********, заедно със сутеренния
етаж и с 3/4 ид. ч.
от дворното място, съставляващо УПИ ХVІІІ - 208 от кв. 196 по плана на гр. София,
м. „Лозенец - 2 част“, целият с площ 500 кв. м., при посочени съседи.
С договор за дарение от 27.06.2003 г., за
който е съставен нотариален акт № 70,
том 1, рег. № 1591, нот. дело №
61/2003 г., А.И.Р. и С.Т.Р. са дарили на сина си И. А.Р.правото на
собственост върху 1/4 ид. ч.
от дворното място с площ 500 кв. м., съставляващо УПИ
ХVІІІ - 208 в
кв. 196 по плана от 1994 г. за гр. София, м.
„Лозенец - 2 част“ и
първия етаж от жилищната сграда.
С договор за дарение на недвижим имот № 71, том 1, рег. № 1592, нот. дело № 62/2003 г. от същата дата А.И.Р. и С.Т.Р. са
дарили на сина си А.А.Р.правото на
собственост върху таванския етаж от двуетажната жилищна сграда и 1/4 ид. ч. от дворното място от 500 кв. м., урегулиран поземлен
имот с пл. № 208, с отреден парцел XVIII - 208 в кв. 196 по плана на гр. София, м. „Лозенец - 2 част“.
Между страните няма спор, че след проведена процедура за частично изменение
на плана за имот пл. № 208 и съседния пл. № 209 е бил отреден един парцел ХVІІІ - 208,290 в кв. 196 по плана на гр. София. Видно от заповед №
РД-09-5-221/01.04.2004 г. на главния архитект на гр. София, е одобрено
обособяване на нов УПИ XVIII - 208,290, както и е одобрено изменение на
плана за застрояване на м. „Лозенец - 2 част“, кв. 196, УПИ XVIII -208,290, съгласно приложения проект.
От приетия по
делото нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за
строителство № 63, том 8, рег. № 10216, нот. дело № 1230/2004 г. се установява,
че на 01.10.2004 г. между А.И.Р., С.Т.Р., А.А.Р., И. А.Р., наследниците на С.И.Р. - Р.М.С., М.С.А., К.С.С., И.С.С.,
и другите съсобственици на новообразувания УПИ XVIII - 208,290 и „С.Д.І” ЕООД е сключен договор за отстъпване право на строеж срещу
задължение за построяване на пететажна жилищна сграда,
като съсобствениците на терена са си запазили и взаимно учредили право на
строеж за конкретни обекти в сградата, съгласно одобрения архитектурен проект. Ответницата С.Р. и съпругът й А.И.Р. са си запазили за
себе си и са получили правото на строеж върху процесния апартамент № 8 и
гараж № 18, за учреденото от тях право
на строеж върху поземлен имот, находящ се в гр. София, м. „Лозенец - 2 част“, с
площ от 500 кв. м., при съседи: ул. „Плачковица“, ул. „Илия Филипов“, държавен
имот и М.А., а по скица: от две страни УПИ XIX - 290 и УПИ XVII - 240, идентично с парцел XVIII - 208 от кв. 196.
По делото не е
спорно обстоятелството, че отстъпеното
право на строеж е реализирано през 2006 г. и сградата е въведена в експлоатация на 06.07.2006 г., за което е
издадено разрешение за ползване № ДК-07-250 от същата дата, от РДНСК София - град.
Видно от
удостоверение за наследници изх. № РЛЦ19-ГР94-1703/27.09.2019 г. А.И.Р. е
починал на 29.04.2005 г., като е оставил за свои наследници по закон съпруга - С.Т.Р.
и двама сина - И. А.Р.и А.А.Р..
С нотариален
акт за покупко - продажба на идеални части от недвижими имоти № 40, том 2, рег.
№ 3413, нот. дело № 212/2005 г., на 16.12.2005 г. И. А.Р.и А.А.Р.са продали на С.Т.Р.
собствените си, придобити по наследство /след смъртта на А.И.Р./ общо 2/6 ид.
ч. от процесния апартамент № 8, както и 1/4 ид. ч. от дворното място, цялото с
площ 500 кв. м., съставляващо поземлен имот с планоснимачен № 208, за който е
отреден парцел XVIII - 208 от кв. 196, м. „Лозенец - 2
част“.
Видно от
удостоверение за наследници изх. № РЛЦ19-ГР94-1703/27.09.2019 г. А.А.Р.е починал
на 16.09.2015 г., като е оставил за наследник по закон единствено своята майка -
С.Т.Р..
По делото е безспорно
установено, че с влязло в сила на 01.06.2012 г. решение от 08.04.2011 г. по гр.
д. № 12905/2010 г. по описа на Софийски градски съд, АО, III - В състав, поправено с
решение от 22.08.2011 г., ищците Г.Х.С., И.Х.С. и А.Х.С. са признати за собственици
по отношение на С.Т.Р., И. А.Р., А.А.Р.и „С.Д.- I“ ЕООД, по наследство на
5/36 ид. ч. от дворното място, върху което ответницата и съпругът й са си
запазили и реализирали правото на строеж върху апартамент № 8, а именно дворно
място, находящо се в гр. София, м. „Лозенец“, с площ от 500 кв. м., при съседи:
ул. „Плачковица“, ул. „Илия Филипов“, държавен имот и М.А., идентично с парцел XXIII - 208 от кв. 196 и с УПИ XVIII - 208 от кв. 196, което представлява част
от УПИ XVIII - 208,290 от квартал 196 по плана на гр. София, м.
„Лозенец - 2 част“, в който е построена сградата. Отменен е на основание чл.
431 ГПК /отм./ констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност № 180, том 14, нот. дело № 1401/1996 г. и констативен
нотариален акт № 053, том 1, рег. № 1312, нот. дело № 050/2003 г., в частта
относно 5/36 ид. ч. от процесното описано в тях дворно място.
Няма спор между страните и за това, че ответницата е във
владение на процесния имот.
При
първоначалното разглеждане на делото пред въззивната инстанция е изготвена
съдебно - техническа експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира
напълно, от която се установява, че в регулационния план, одобрен със заповед №
162/15.06.1967 г. за гр. София, м. „Лозенец“, имот пл. № 22 попада в кв. 196,
парцел VIII, който включва и други имоти с общо отреждане за
комплексно жилищно строителство. По този регулационен план имот пл. № 22 е с
графично пресметната площ около 465 кв. м. От север и изток имотът граничи с
улици. Съгласно ЗРП и кадастрален план на ж. к. „Лозенец - 2 част“, одобрен със
заповед № 549/31.12.1980 г., имотът с бивш пл. № 22 е означен с нов пл. № 208
от кв. 196 и попада в парцел IX за ОЖС, заедно с други имоти от
изток и юг. По този план имотът с бивш пл. № 22 е идентичен по местност и по
съседи с имот нов пл. № 208. С кадастралния и регулационния план от 1980 г.
площта на имот бивш пл. № 22 е увеличена. Имот нов пл. № 208 е с графично
пресметната площ около 500 кв. м. - резултат от преместване на източната и
регулационна граница с около 2 м. на изток за сметка на широчината на улицата.
С ЧИЗРП заповед № 155/19.04.1982 г. за имоти пл. № 208 и пл. № 290 е отредено
отделянето им от парцел IX - за ОЖС, като за всеки от тях е
образуван нов парцел (УПИ), съответно парцел XVIII - 208 и парцел XIX - 290. По този регулационен план
имот пл. № 208 е с графично пресметната площ около 500 кв. м. През 1994 г. е
одобрен цялостен ЗРП на м. „Лозенец - 2 част“ - заповед №
РД-09-50-739/28.12.1994 г, съгласно който процесният имот е самостоятелен
парцел XVIII - 208, кв. 196, м. „Лозенец“. Вещото лице
е посочило, че записаният в нотариален акт № 180/1996 г. парцел XХIII - 208 отговаря на парцел XVIII -208. Последното частично изменение на застроителния и регулационния план
/ЧИЗРП/ е одобрено със заповед № РД-09-50-221/01.04.2004 г., влязла в сила на
05.05.2004 г., като съгласно изменението УПИ XVIII - 208 и УПИ XIX - 290 се сливат и се обособява нов
УПИ XVIII - 208,290 с графично пресметната площ
около 1005 кв. м. В заключението е посочено също, че процентното съотношение на
площта на ПИ № 22 към площта на УПИ XVIII - 208 е 465/500 = 93 %, а процентното
съотношение на площта на УПИ XVIII - 208 към площта на УПИ XVIII - 208,290 е 500/1005 = 49,75 %.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
На първо
място, настоящият съдебен състав намира възражението на ищците (въззивници) за
нищожност на договора за учредяване право на строеж срещу задължение за
строителство № 63, том 8, рег. № 10216, нот. дело № 1230/2004 г. по смисъла на чл. 26 ЗЗД, като сключен без
съгласие на част от съсобствениците, за неоснователно. Съгласно установената
практика на Върховния касационен съд, когато съсобственик учреди право на
строеж, без в учредяването да участва друг съсобственик, учредилият правото се
е разпоредил с права, в по - голям обем, отколкото той
притежава, но договорът не е нищожен. Над притежавания от учредилия
суперфицията съсобственик обем права действията му не пораждат вещен ефект и
при евентуално реализиране на строежа съответни идеални части от сградата по
приращение ще се придобият от неучаствалия в учредяването съсобственик /в този смисъл решение
№ 44 от 04.03.2013 г. по гр. д. № 358/2012 г. на IV г. о. и определение № 526 от 23.10.2018
г. по гр. д. № 1893/2018 г. на II г. о./. Възражението за
недействителност на посочения договор е отречено и с влязлото в сила решение от 08.04.2011 г. по гр. д. №
12905/2010 г. по описа на Софийски градски съд, АО, III - В състав, в което е
прието, че самият факт, че част от праводателите по договора са се разпоредили
с повече права, отколкото са притежавали, учредявайки право на строеж върху
имот, който не е изцяло тяхна собственост, не води до нищожност на акта, нито
до неговата недействителност, а само до евентуалната му непротивопоставимост на
ищците. Налице е хипотеза на разпореждане от страна на част от съсобствениците
в повече от притежаваните от тях права върху мястото /УПИ XVIII - 208, съсобствен между страните/, поради
което на общо основание /чл. 92 ЗС/ съсобственикът, който не е заявил воля за
учредяване на правото на строеж върху мястото, придобива съответен обем права
върху построеното.
От съвкупната
преценка на приетите по делото писмени доказателства се установява, че в
учредяването на правото на строеж през 2004 г. са участвали, като съсобственици
на УПИ XVIII - 208, всички наследници на общия наследодател И. Р., с
изключение на ищците /като наследници на Ц.С./ - както наследниците на С.И.Р.,
така и С.Т.Р. и А.И.Р., и техните синове - И. А.Р.. Срещу собствените си
идеални части всеки от посочените съсобственици при реализиране на правото на
строеж е придобил в собственост конкретни обекти - магазини, апартаменти и
гаражи. Изградените отделни обекти съответстват
на обема на учреденото право на строеж в лицето на различните приобретатели и
правото на всеки един от тях се трансформира в правото на собственост върху
вече изградения апартамент или друг обект. Ответницата, заедно със съпруга си, са
учредили право на строеж срещу собствените си идеални части от УПИ XVIII - 208, като срещу реализирането на
правото на строеж са придобили и собствеността върху процесния апартамент.
Безспорно е и от събраните
доказателства се установява, че с влязло в сила решение, което поражда
сила на пресъдено нещо по отношение на ответницата С.Р., ищците са признати за собственици
по наследство на 5/36 ид. ч. от дворното място, находящо се в гр. София, м.
„Лозенец“ с площ от 500 кв. м., при съседи: ул. „Плачковица“, ул. „Илия
Филипов“, държавен имот и М.А., а по скица: от две страни улици, УПИ XIХ - 290 и УПИ XVII - 240, идентично с УПИ XVIII - 208 в кв. 196, който имот със Заповед № РД-09-50-221/01.04.2004 г. е обединен с УПИ XIХ - 290 в един общ парцел - УПИ XVIII - 208,290 с площ 1005 кв. м. Частичното изменение на плана за регулация на
м. „Лозенец - 2 част“ е извършено при действието на ЗУТ, през 2004 г. За разлика от ЗТСУ
/отм./, при действието на който планът има вещноправно действие,
което се изразява в това, че от момента на влизането му в сила включените в
общия парцел имоти губят своята самостоятелност и възниква съсобственост върху
новообразувания имот,
подробните устройствени планове, приети при действието на ЗУТ /с изключение на подробния устройствен план по чл. 16 ЗУТ/, не променят
границите на поземлените имоти и нямат непосредствен вещноправен ефект,
съответно не водят непосредствено до възникване на съсобственост в обединения парцел.
В този смисъл възражението на
въззиваемата страна, че посоченият поземлен имот
е престанал да съществува с частичното изменение на застроителния и
регулационен план, е неоснователно и не съответства на доказателствата по
делото - изслушаната съдебно - техническа експертиза, както и влязлото в сила решение
от 08.04.2011 г. по гр. д. № 12905/2010 г. по описа на Софийски градски съд,
АО, III - В състав - дворното място с площ 500 кв. м. не е
престанало да съществува, независимо от обединяването му със съседния
урегулиран поземлен имот и застрояването му. Следва да се посочи, че идеални части
именно от дворното място, представляващо УПИ XVIII - 208, с площ 500 кв. м., са били предмет на разпоредителната
сделка от 16.12.2005 г., обективирана в нотариален акт за покупко - продажба на
идеални части от недвижими имоти № 40, том 2, рег. № 3413, нот. дело № 212/2005
г., в полза на С.Р..
С посочения нотариален
акт за покупко - продажба, за което разпореждане ответницата не е доказала
възражението си за нищожност, а и същата няма правен интерес за прогласяване на
сделката за недействителна, предвид факта, че черпи права от нея, С.Т.Р. е
станала собственик на процесния апартамент № 8, но до размера на 31/36 ид. ч.
За разликата до пълния размер от 36/36 ид. ч. /или за 5/36 ид. ч./ правото на
собственост принадлежи на ищците по приращение /чл. 92 ЗС/, доколкото
последните са признати за собственици на 5/36 ид. ч. от УПИ XVIII - 208, не са участвали при
учредяване на правото на строеж върху дворното място и съгласно разясненията на
цитираната практика на ВКС. Ищците /въззивници/ са придобили дял от правото на
собственост върху имота /апартамент № 8, заедно с прилежащото му мазе и съответните
1,817 % идеални части от общите части на сградата/, получен като обезщетение
заради учреденото право на строеж от ответницата, съобразно квотата им от
правото на собственост върху имота, за който е учредено правото на строеж, без
тяхно съгласие /УПИ XVIII - 208/.
Според
настоящият въззивен състав действително размерът на идеалните части на ищците
от правото на собственост върху новообразувания имот XVIII - 208,290 няма как да е идентичен с този, който притежават като
съсобственици на УПИ XVIII - 208. В случая обаче не е необходимо
определяне какво ще е разпределението на идеалните части по отношение на
новообразувания поземлен имот, съответно участие в производството по съдебна
делба на всички собственици, сключили нотариалния акт за учредяване право на
строеж, доколкото е предявен иск за делба на отделен самостоятелен обект в
жилищната сграда /придобит в индивидуална собственост/, а не иск за делба на
дворното място, върху което е построена сградата.
Предвид
изложеното, обжалваното първоинстанционно решение, с което е отхвърлен искът за
делба следва да бъде отменено, като бъде допуснато извършването на съдебна
делба при квоти: за всеки от ищците Г.Х.С., И.Х.С. и А.Х.С. по 5/108 ид. ч. /1/3
от признатите им общо 5/36 ид. ч., определени като наследници на Ц.С. - дъщери
и син, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН/, и за С.Т.Р. - 93/108 ид. ч. /31/36 ид. ч./.
По
разноските:
Съгласно установената практика на
Върховния касационен съд, правилото на чл. 355 ГПК намира приложение в
случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва
да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им, поради което
и решението по допускане на делбата не е било предмет на последващ инстанционен
контрол от въззивния, съответно от касационния съд. В случаите на оспорване на
иска за делба чрез правоизключващи възражения
относно наличието на съсобственост, квотите на съделителите или правото на
някой от тях да участва в делбата, на общо
основание при обжалване се прилагат правилата за присъждане на разноски във
въззивното производство по чл. 78 ГПК /в този смисъл определение № 20 от 27.01.2020 г. по ч. гр. д. №
4501/2019 г. на ВКС, II г. о., определение № 192 от 15.11.2019 г. по ч. гр. д.
№ 1306/2019 г. на ВКС, II г. о. и др./.
С оглед изхода
на настоящия спор, право на разноски имат въззивниците, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК. Съгласно доказателствата за реално направени
разноски пред двата съдебни състава на Софийски градски съд, в полза на
въззивниците следва да се присъдят разноски за първото разглеждане на делото пред
СГС, ІІІ - Б въззивен състав, както следва
- 300 лв. депозит за вещо лице и 50 лв. - внесена държавна такса. Разноски за адвокатско възнаграждение за
разглеждане на делото пред СГС, ІІ
- Д въззивен състав са
претендирани единствено от ищцата Г.Х.С., съгласно приложени адвокатско
пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 14.07.2020 г. и списък по
чл. 80 ГПК /л. 105 и л. 106 от в. гр. д. 585/2019 г. по описа на СГС, II - Д въззивен състав/. Такива обаче не
следва да бъдат присъждани, тъй като липсват доказателства за реалното
изплащане на адвокатското възнаграждение съгласно изискванията на т. 1 от ТР №
6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 294, ал. 2 ГПК за производството
пред касационната инстанция в полза на касатора С.Т.Р. следва да бъдат
присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. -
съгласно приложените адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие
от 14.09.2017 г., съдържащ отбелязване, че възнаграждението е заплатено в брой,
и списък по чл. 80 ГПК /л. 17 и л. 31 от к. гр. д. № 4835/2017 г. по описа на
ВКС, II г. о./, както и 80 лв. - държавна такса.
По тези съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. второ ГПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № II - 63 - 266 от 01.04.2014 г. по гр. д. № 49030/2012 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 63 - и състав, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на
следния недвижим имот, представляващ апартамент
№ 8 на трети етаж, кота + 5,80, с площ от 83,54 кв. м., състоящ се от
дневна, трапезария, кухня, две спални, баня с тоалетна и тераса, при съседи:
ул. „Кораб планина“, ул. „********, коридор и ап. № 14, заедно с мазе № 29, с площ от 3,90 кв. м., при съседи: двор, гараж
№ 23, гараж № 25 и мазе № 28, находящи се в жилищна сграда в гр. София, район
„Лозенец“, ул. „********, която жилищна сграда е изградена в УПИ XVIII - 208,290 в кв. 196 по плана на гр. София,
местността „Лозенец - 2 част“, целият с площ от 1005 кв. м., при съседи: ул.
„Плачковица“, ул. „Кораб планина“, УПИ, отразен като парцел XI - 289 и парцел XVII - 240, заедно с 1,817 % идеални части от общите части на
сградата, между Г.Х.С., ЕГН **********, И.Х.С., ЕГН **********, А.Х.С., ЕГН
**********, и С.Т.Р., ЕГН **********, при следните квоти:
-
за Г.Х.С. - 5/108 ид. ч.,
-
за И.Х.С. - 5/108
ид. ч.,
-
за А.Х.С. - 5/108 ид. ч. и
-
за С.Т.Р. - 93/108 ид. ч.
ОСЪЖДА С.Т.Р., ЕГН **********, с адрес:
***№ 8, да заплати на Г.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Х.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, и А.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***, основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/ - разноски по в. гр. д.
№ 1424/2015 г. по
описа на Софийски градски съд, ГО, III - Б въззивен състав.
ОСЪЖДА Г.Х.С., ЕГН **********, с адрес:
***, И.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***, и А.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплатят на С.Т.Р., ЕГН **********, с адрес: ***№ 8, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 880 лв. /осемстотин и осемдесет лева/ - разноски в
касационното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.