№ 84
гр. Шумен, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500019 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на разглеждане са въззивна жалба на „ Дива-65 „ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Д.К.Д., чрез пълномощника адв. Г. Т. от ШАК и въззивна
жалба на „ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от К.Х.Ч. и
Б.А.В., чрез пълномощника адв. Д.И. от ВАК, двете срещу решение № 260078/11.02.2021 г.
по гр.д. № 806/2020 г. по описа на ШРС, поправено с решение № 260374/15.10.2021 г. по
същото дело.
Жалбоподателят „ Дива-65“ ЕООД обжалва посоченото решение в частта, в която е
отхвърлена като неоснователна претенцията му с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 1 999.11 лева – законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди,
считано от плащане на фактурата за ремонта – 09.05.2019 г. до подаване на исковата молба –
26.05.2020 г., и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно по
съображения, подробно изложени в жалбата, поради което моли въззивният съд да го
отмени в обжалваната част и му присъди извършените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемият по жалбата „ ДЗИ – Общо застраховане „
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от К.Х.Ч. и Б.А.В., чрез пълномощника адв. Д.И. от
ВАК е депозирал отговор, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без
уважение, както и за присъждане на направените деловодни разноски.
1
Жалбоподателят „ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД обжалва решението в частта, в
която е осъден да заплати на ищеца сумата от 18 938.94 лева – обезщетение за претърпени
имуществени вреди на товарен автомобил „ Скания Р 480 „, рег. № ...., по комбинирана
полица за застраховка „ Каско +„, за което е издадена фактура № *********/08.05.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата, следваща подаването на исковата молба – 27.05.2012 г.
до окончателното изплащане на главницата. Счита решението за неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което моли
въззивният съд да го отмени в обжалваната част и отхвърли претенцията на ищеца за
заплащане на горепосочената сума, като му присъди и извършените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемият по жалбата „ Дива-65 „ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Д.К.Д., чрез пълномощника адв. Г. Т. от ШАК е
депозирал отговор, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без
уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.
Третото лице помагач „ БМ Лизинг „ ЕАД, ЕИК ********* не е депозирало отговор
по двете жалби в законно установения срок.
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.
Разгледани по същество, жалбата на „ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД се явява
основателна, а тази на „ Дива-65 „ ЕООД – неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 806/2020 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на „ Дива-65“
ЕООД срещу „ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, в която ищецът е изложил твърдения, че
между страните е бил сключен договор за автомобилна застраховка „ Каско +“, обективиран
в застрахователна полица № 440218215000103, с предмет на застраховане товарен
автомобил „ Скания Р 480 „, рег. № .... и срок на действие 21.06.2018 г. – 20.06.2019 г.. За
автомобила между ищеца и третото лице „ БМ Лизинг „ ЕАД е било сключено споразумение
за заместване на лизингополучател по договор за лизинг от 10.08.2017 г.. На 02.01.2019 г.,
служител на „ Дива-65 „ ЕООД управлявал камиона в посока пътен възел „ Сердика „, като
пътят му минавал под мостово съоръжение, намиращо се на около 50 м. от тръгването на
автомобила. След разтоварване на превозвания товар, шофьорът е задействал механизъм за
спускане на коша и леко е потеглил напред срещу моста. Внезапно, поради техническа
повреда, спускането на коша е спряло и камионът се е ударил с коша в основата на моста. В
резултат на товарния автомобил са били нанесени щети, за което незабавно е бил уведомен
лизингодателя. На същата дата е била заведена щета № 44012711900073 и изготвен опис-
заключение, в който подробно били описани настъпилите щети. С уведомление изх. №
929742/16.01.2019 г. ответникът отказал изплащане на застрахователно обезщетение с
мотив, че, съгласно т.9.8, раздел І от ОУ, застраховката не покрива щети вследствие на
груба небрежност. Счита, че цитираната разпоредба е неприложима, като в случая следва да
намери приложение разпоредбата на раздел ІІ, т.2, 2.1.3 от ОУ. В случай, че съдът счете, че е
приложима клаузата на т.9.8, раздел І от ОУ, възразява, че същата е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. След отказа на застрахователя и поради бездействие от
2
страна на лизингодателя, ищецът е извършил ремонт на товарния автомобил в доверен
сервиз, за който е заплатил сумата от 18 938.94 лева, по фактура № **********/08.05.2019 г..
На 18.06.2019 г. между „ БМ лизинг „ ЕАД и ищеца е бил сключен договор с нотариална
заверка на подписите за прехвърляне собствеността на процесния товарен автомобил, като
след пререгистрацията му в КАТ същият е с рег. № ..... Позовавайки се на изложеното,
ищецът е поискал съдът да постанови решение, с което да осъди „ ДЗИ – Общо застраховане
„ ЕАД да му заплати сумата от 20 983.05 лева, представляваща заплатена главница в размер
на 18 938.94 лева по фактура № **********/08.05.2019 г. – за ремонт на застрахования
товарен автомобил „ Скания Р 480 „, рег. № .... и 1 999.11 лева – законна лихва, считано от
датата на плащане на фактурата за ремонта - 09.05.2019 г. до датата на подаване на исковата
молба - 22.05.2020 г., както и законната лихва върху главницата от деня, следващ подаването
на исковата молба до окончателното й плащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил предявените искове изцяло като
неоснователни, по съображения, че липсва пряка причинно следствена връзка между
твърдяното събитие и настъпилия резултат. Второ, налице са несъответствия между
твърдения механизъм на настъпване на ПТП в исковата молба и декларираното от ищеца в
уведомлението за щета, които несъответствия са основания за отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение по т. 9.3.1 от ОУ. Трето, застрахованият не е изпълнил
задълженията си да пази и ползва МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа в
добро състояние и да спазва техническите правила за неговата експлоатация. Четвърто,
настъпването на процесната щета е в резултат на груба небрежност, проявена от водача на
автомобила, който е забравил да свали коша след неговото разтоварване и е потеглил с
изправен кош, вследствие на което, поради съществената промяна в габарита на камиона,
същият се е ударил в моста. В условията на евентуалност е поискал, поради съпричиняване
от страна на водача, обезщетението за имуществени вреди да бъде намелено с 1/2, както и да
бъде определен размер на същото, съобразен с изискването на чл.386, ал.2 от КЗ..
С определение № 260008/14.08.2020 г. като трето лице помагач на страната на ищеца
е било конституирано „ БМ Лизинг „ ЕАД, ЕИК *********, което не е изразило становище
по иска.
С протоколно определение от 02.11.2020 г. първоинстанционният съд е открил
производство по чл.193, ал.1 от ГПК за оспорване верността на Наказателно постановление
№ 19-0851-000007/17.01.2019 г. и АУАН № 7/02.01.2019 г., в частта, с която е констатирано,
че „ водачът на товарния автомобил „ Скания Р480 “ забравил да свали коша. „.
С постановеното от него решение първоинстанционният съд е осъдил „ ДЗИ – Общо
застраховане „ ЕАД да заплати на „ Дива-65 „ ЕООД сумата от 18 938.94 лева – обезщетение
за претърпени имуществени вреди на товарен автомобил „ Скания Р 480 „, рег. № ...., по
комбинирана полица № 440218215000103 за автомобилна застраховка „ Каско + „, за което е
издадена фактура №
№ **********/08.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата, следваща подаването на
3
исковата молба – 27.05.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, на основание
чл.405, ал.1 от КЗ и е отхвърлил предявения осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД за сумата от 1 999.11 лева – обезщетение в размер на законната лихва върху
претенцията за имуществени вреди, считано от плащане на фактурата за ремонта –
09.05.2019 г. до подаване на исковата молба, като неоснователен. Със същото решение е
осъдил ответника да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, деловодни разноски
в размер на 2 072.48 лева, както ищеца да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК, деловодни разноски в размер на 147.70 лева.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд намери, че атакуваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По основателността на исковите претенции:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установява и не се спори, че между страните е бил сключен валиден договор
за застраховка на автомобилистите „ Каско + „, обективиран в застрахователна полица №
440218215000103, със срок на действие 21.06.2018 г. – 20.06.2019 г., касаещ товарен
автомобил „ Скания Р 480 „, рег. № ..... Автомобилът е бил обект на ползване по договор за
финансов лизинг № 20170612/21.06.2017 г., с лизингодател „ БМ Лизинг „ ЕАД и
лизингополучател „ Мега Енерджи 9 „ ЕООД, като със споразумение от 10.08.2017 г.
първоначалният лизингополучател е бил заместен от ищеца.
Според застрахователна полица № 440218215000103 процесният автомобил е бил
застрахован по клауза „ Пълно Каско „, за застрахователна сума 65 190 евро, определена на
база действителната му стойност към датата на сключване на застраховката, с уговорка „
доверен сервиз „. Страните са приели като неразделна част от договора им Общите условия
за автомобилна застраховка „ Каско + „ на застрахователя. В т.14 от ОУ е било посочено, че
действителна стойност на МПС е стойността, срещу която вместо застрахованото МПС
може да се купи друго от същия вид и качество. Съгласно т.3.2, раздел ІІ, при уговорка „
доверен сервиз „, застрахователят покрива разходи на частични щети в сервиз съгласуван с
него. Съгласно т.4.5, раздел ІІ от ОУ отговорността на застрахователя е определена до
размера на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към
датата на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно т.12.1.2 при сключена
специална договореност „ доверен сервиз „ застрахователят определя размер на
застрахователното обезщетение по представени оригинални разходни документи. Преди
започване на ремонта застрахованият е длъжен да представи оферта от избрания от него
сервиз. В срок до 5 дни след представяне на офертата застрахователят определя размер на
одобрената сума за ремонт. Обезщетението се изплаща след представяне на застрахователя
на отремонтираното МПС за оглед и оригинални фактури и за извършения ремонт, до
одобрената от застрахователя сума. В т.9.3.1, раздел І от ОУ е било посочено изрично, че
застрахователят има право да откаже заплащане на застрахователно обезщетение в случаите,
в които във връзка с настъпване на застрахователното събитие, както и при предявяване на
застрахователна претенция, застрахованият лично или чрез свой представител декларира
4
пред застрахователя и/или пред компетентните органи обстоятелства за събитието, вида и
размера на вредите и др., несъответстващи на действителните, както и в случаите, в които
представи неистински документи или документи с невярно съдържание. В т.9.1.8, раздел І от
ОУ е било посочено изрично, че застрахователят не предоставя застрахователно покритие за
щети, настъпили в резултат на умишлени действия или груба небрежност на застрахования,
негови работници и служители, лица, работещи под негов контрол, независимо дали са
упълномощени да управляват, ремонтират, охраняват или да извършват други дейности,
или лица, на които застрахованият е предоставил МПС за ползване по договор за наем, за
послужване на лизинг и др.. Съгласно т.10.1. в задължение на застрахования е било вменено
да пази и ползва МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро техническо
състояние и да спазва техническите правила за неговата експлоатация. Съгласно т.10.8,
раздел І от ОУ, в случай, че застрахованият не изпълни свое задължение, произтичащо от
ОУ и вследствие на това настъпи застрахователно събитие или се създадат предпоставки за
увеличаване на риска, за увеличаване на вредите или се попречи на установяването на
причините за застрахователното събитие и размер на действителните вреди, обстоятелствата
за възникване на застрахователното събитие и/или определяне на застрахователното
обезщетение, застрахователят има право да откаже или намали застрахователното
обезщетение.
На л.48 от първоинстанционното дело е приложен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2400-19-01, сис. рег. № 2019 -1035-1, изготвен от дежурен ПТП при
Сектор ПП към ОД на МВР – Добрич, в който е констатирано, че на 02.01.2019 г., около
14.30 часа, в гр. Добрич, по бул. „.... „, на пътен възел „ Сердика „ посока с. Победа е
осъществено ПТП с участието на застрахования товарен автомобил, управляван от Р.П.С.,
при което са били причинени увреждания на водача и щети по ППС, изразяващи се в
деформиране на самосвален кош в основата и страниците, чело на коша, счупване на
хидравличен крик, капак на коша, 2 бр. пети за захват на коша, десен и ляв пакет светлини
на камиона, скъсани ел. покривало, хидравличен маркуч и кабели за ел. захранване. Като
причина за настъпване на ПТП е била посочена - Водачът след изсипване на товара си
забравя да свали коша в изходно положение и удря с него основата на моста, който е част от
пътен възел „ Сердика „, за което му е съставен АУАН № 0699557/02.01.2019 г. / л. 100 от
първоинстанционното дело /.
На л. 99 от делото е приложено Наказателно постановление № 19-0851-
000007/17.01.2019 г., издадено от началника на ОД на МВР – Добрич, в сила от 06.03.2019
г., с което, във връзка с описаното ПТП, на водача на товарния автомобил Р.П.С. е наложено
наказание глоба, на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.185 от ЗДвП, за извършено виновно
нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
От приложените по делото трудов договор № 06/09.05.2014 г. и книги за инструктаж
се установява и не се спори от ответника, че към датата на инцидента водачът на процесния
товарен автомобил е работел по трудово правоотношение при ищеца и е изпълнявал
длъжността шофьор.
5
На л.74 от делото е приложено уведомление за щета от 03.01.2019 г., подадено от
ищеца до ответника по повод настъпилия на 02.01.2019 г. инцидент, в което застрахованият
е посочил изрично, че желае застрахователното обезщетение да бъде определено в сервиз.
По повод уведомлението е била образувана щета № 44012711900073 и изготвен
опис-заключение от експерт на застрахователя / л. 45 /, в който са описани следните щети по
застрахования автомобил: 1/ калник заден ляв, 2/ калник заден десен, 3/ стоп десен, 4/ стоп
ляв, 5/ конзола з.л. калник задна, 6/ конзола з.д. калник задна, 7/ кош самосвален, 8/ панти
кош лява и дясна, 9/ силов цилиндър, 10/ ел. покривало кош, 11/ хидравличен тръбопровод и
12/ хидравлика заден капак, като по отношение на всички е прието, че подлежат на подмяна.
На л.46 е приложено писмо от ответника до ищеца и третото лице помагач, изх. № 0-
92-742/16.01.2019 г., с което е заявен отказ за заплащане на обезщетение по щета №
44012711900073, на основание т.9.1, т.9.8, вр. т.10.8, раздел І от Общите условия за
автомобилна застраховка „ Каско + „, поради нарушаване от страна на водача на
автомобила на задълженията по т.9.1, раздел І от ОУ и проявена от негова страна груба
небрежност.
На л.49 е приложена фактура № **********/08.05.2019 г., с издател „ Балгериън
Трак Сървисис „ ООД и получател ищеца, за извършен ремонт на процесния товарен
автомобил, възлизащ на обща стойност 18 938.94 лева, с ДДС, а на л.51 – платежно
нареждане от 09.05.2019 г. за заплащане на посочената във фактурата сума от възложителя
на изпълнителя.
На л.111 е приложена молба вх. № 69/29.05.2019 г., съдържаща искане на ищеца до
застрахователя за уважаване на претенцията му за заплащане на застрахователно
обезщетение, а на л. 110, стр.2 – писмо изх. № 0-92-7939/06.06.2019 г., с което
застрахователят е отказал да удовлетвори молбата му.
В първоинстанционното производство са допуснати две САТЕ, от заключенията на
които, възприети като обективно и компетентно дадени, се установява, че процесният
автомобил е снабден с уредба за автоматично повдигане на коша при разтоварване чрез
хидравличен цилиндър, монтиран в предната част на коша. Уредбата се състои от ел. бутон,
хидравличен разпределител, хидравлична помпа, резервоар за хидравлично масло и
телескопичен силов цилиндър. Повдигането на коша се осъществява с хидравличен
цилиндър, който се задейства от водача посредством електрически бутон в кабината.
Електрическият бутон е с вграден включвател, който преди задействане на бутона следва да
се освободи, а при връщане на бутона в положение изключване, включвателя се включва
автоматично и не дава възможност за включване на ел. верига за задействане повдигането
на коша. При превключване на бутона за сваляне на коша уредбата се задейства незабавно и
от тежестта му той пада на тампони на рампата на автомобила. Не е налице някаква
фабрично оформена система за предпазване или ограничаване повдигането на коша по
време на движение при задействане на хидравличния телескопичен цилиндър. Автомобилът
е снабден със странични огледала, чрез които водачът в кабината има възможност да
възприеме положението на коша в свалено състояние. При вдигнато състояние на коша при
6
потегляне автомобилът се движи със залюляване и водачът има възможност да възприеме
повдигнатото състояние на коша. При вдигнат максимално самосвален механизъм / вдигнат
кош / най-високата част на автомобила е на разстояние 6.40 м. от земята. Мостът, където е
станало ПТП се намира на около 10 м. от табелата за изход от гр. Добрич в посока гр.
Генерал Тошево. Височината на най-ниската точка на моста от пътното платно е 4.92 метра.
При оглед на автомобила, вещото лице е констатирало, че системата за повдигане и сваляне
на самосвалния кош е работеща и не се установяват технически данни за повреда, която би
довела до процесната щета. Същият заявява, че предвид доста сложната система за сваляне
на коша не е в състояние да отговори дали в даден момент е възможно или не да се
задейства повдигането на коша поради временно настъпила неизправност в тази система, но
не изключва подобен вариант. Преди потеглянето на автомобила водачът е следвало да се
увери, че самосвалния кош е в долно положение. Това е било възможно чрез поглед в
огледалата за обратно виждане. В случай, че водачът не се е съобразил с това правило,
неговите действия биха довели до причиняване на процесното ПТП. Експертът посочва, че
описаните в опис – заключението по образуваната щета вреди са в причинно следствена
връзка с механизма на настъпване на ПТП. Същите са били отстранени изцяло, като тези по
т.1 – т.6. са отремонтирани от ищеца, а тези по т.7 – т.8 от „ Балгериън Транс Сървисис „
ООД. От посочените в опис – заключението 12 детайла за подмяна, единствено само
посоченият в т.9 – силов цилиндър е бил подменен с нов. Цената на извършения ремонт и
положения труд по фактура № **********/08.05.2019 г. отговаря на извършените услуги.
По делото са разпитани Р.П.С., който е управлявал процесния автомобил към
момента на настъпване на ПТП, Г.В.Б., служител на ищеца, заемащ длъжността шофьор в
предприятието му и Я.К.П., съставител на изготвения АУАН № 0699557/02.01.2019 г..
Свид. С. заявява, че работи като шофьор повече от 30 години, а като водач на
процесния товарен автомобил от 2 години. Преди инцидента разтоварил асфалта, с който
бил натоварен камиона и пуснал коша да пада. През това време, слязъл да види дали е
останал асфалт и да открие стоповете. Като свършил с тази работа продължил да бута коша,
който падал за шест секунди. През това време, преди коша да слезе напълно, потеглил и
карал съвсем бавно – с не повече от 5-6 км./ч.. Било доста студено и явно станал проблем с
копчето от студа, кошът не паднал и се ударил в моста.
Свид. Б. твърди, че се е притекъл на помощ след инцидента и е заварил работници да
прихващат коша на камиона с колани. Заявява, че не е бил очевидец на ПТП, но свид. С. му
обяснил, че ръчката се е развалила и кошът не е могъл да падне до край, поради което се
ударил в моста.
Свид. Б. заявява, че АУАН и подписът са негови, не е присъствал на самия инцидент
и е описал в акта, това което е установил при пристигането си на място. Не си спомня други
подробности по случая.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
7
Ищецът твърди, че е носител на материално право на вземане от ответника, в
качеството на застраховател, за застрахователно обезщетение по застраховка на
автомобилистите „ Каско + „, на основание договор за застраховка по застрахователна
полица № № 440218215000103, по повод настъпило на 02.01.2019 г. застрахователно
събитие.
За успешно провеждане на защита си ищецът следва да установи наличието на
валидно застрахователно правоотношение между страните, настъпването на
застрахователното събитие, за което се претендира обезщетение, вида и характера на
вредите и размера на дължимото обезщетение.
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който
не може да бъде по-дълъг от срока по чл.108, ал.1 – 3 или 5.
Съгласно чл.386 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие при
имуществено застраховане застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато
това е предвидено в този кодекс. Застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност.
Съгласно чл.400 от КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество. За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума по договора е определена
съгласно действителната стойност на имуществото. За установяване на действителната
стойност, застрахователят има право да извърши оглед на застрахованото имущество.
Съгласно чл.408, ал.1 от КЗ, застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение само:
1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да
получи застрахователното обезщетение;
2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;
3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие;
4. в други случаи, предвидени със закон.
8
В конкретната хипотеза страните не спорят че помежду им е имало сключен валиден
договор за застраховка „ Каско + „ по застрахователна полица 440218215000103, за товарен
автомобил „ Скания Р480 „, рег. № ...., предоставен за ползване на застрахования на
основание договор за финансов лизинг № 20170612/21.06.2017 г. и споразумение за
заместване на лизингополучател от 10.08.2017 г., както и, че в срока на действие на
застрахователния договор, на 02.01.2019 г. е настъпило ПТП с участието на застрахования
автомобил, при което на същия са били причинени, описани в опис – заключение на
застрахователя от 03.01.2019 г., щети.
Спорът е относно наличието на причинно следствена връзка между твърдяното
събитие и настъпилия резултат, наличието на изключен застрахователен риск по смисъла на
т.9.1.8 от ОУ, поради проява на груба небрежност от страна на водача на МПС, наличието
на основание за отказ за заплащане на обезщетение на основание т.9.3.1 от ОУ, и при
условията на евентуалност – наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача, тъй като е нарушил изискванията за безопасност при експлоатация на
МПС.
По спорните въпроси, въз основа съвкупната преценка на издадените във връзка с
ПТП официални документи – КП, АУАН и НП, изготвения от застрахователя опис-
заключение, показанията на разпитаните свидетели и заключенията по двете СТЕ, съдът
приема за безспорно установени механизма на ПТП от обективна страна / описан в
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2400-19-01/02.01.2019 г. на дежурен
ПТП при Сектор ПП към ОД на МВР – Добрич /, както и наличието на причинно следствена
връзка между ПТП и нанесените на МПС вреди.
Досежно твърдените основания за освобождаване на застрахователя от отговорност,
съобрази следното:
Разпоредбата на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ предвижда, че застрахователят има право да
откаже изплащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. От друга страна, в т.9.1.8, раздел І от ОУ към сключения между
страните застрахователен договор е посочено изрично, че застрахователят не предоставя
застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на умишлени действия или груба
небрежност на застрахования, негови работници и служители, лица, работещи под негов
контрол, независимо дали са упълномощени да управляват, ремонтират, охраняват или да
извършват други дейности, или лица, на които застрахованият е предоставил МПС за
ползване по договор за наем, за послужване на лизинг и др.. В ОУ не е дадена дефиниция на
понятието „ груба небрежност „, поради което следва да се приложат правилата на
гражданското право, регламентиращи посочената форма на вина.
Според правната теория и трайна съдебна практика, небрежността в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на
определена категория лица, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
9
Грубата небрежност не се отличава по форма / според субективното отношение към
увреждането /, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает
със съответната дейност при подобни условия. Формираната съдебна практика приема, че не
всяко нарушение на технологични правила или правила на безопасност е квалифицируемо
като груба небрежност, но поведение съставляващо пренебрегване на основни такива за
съответната дейност съставлява груба небрежност. Неспазването на правилата за
безопасност е нарушение на трудовата дисциплина, което в зависимост от вида на
нарушените правила може да обоснове груба небрежност / така в решенията по гр. д. №
387/2010 г., гр. д. № 4075/2013 г., гр. д. № 951/2011 г., гр. д. № 2798/14 г., гр. д. № 4417/2015
г., гр. д. № 1577/2010 г. – всички на ІV г. о. на ВКС и др. /. Неспазването на основни правила
за безопасност на съответната дейност винаги се квалифицира като „груба небрежност“.
В конкретния случай от приложените трудов договор, книги за инструктаж и
показанията на водача на МПС към момента на настъпване на МПС се установява, че
същият е имал стаж като шофьор повече от 30 години, а от две години е управлявал
процесния товарен автомобил, в изпълнение на задълженията му по трудов договор с
ищеца. Самият водач обяснява, че при инцидента разтоварил асфалта, с който бил натоварен
камиона и пуснал коша да пада. Слязъл да види дали е останал асфалт и да открие
стоповете. След като свършил с тази работа продължил да бута коша. През това време,
преди коша да слезе напълно, тръгнал и карал съвсем бавно – с не повече от 5-6 км./ч.. Било
доста студено и явно станал проблем с копчето от студа, кошът не паднал и се ударил в
моста. Същевременно от заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че
повдигането на коша на процесния автомобил се осъществява с хидравличен цилиндър,
който се задейства от водача посредством електрически бутон в кабината. Електрическият
бутон е с вграден включвател, който преди задействане на бутона следва да се освободи, а
при връщане на бутона в положение изключване, включвателя се включва автоматично и не
дава възможност за включване на ел. верига за задействане повдигането на коша. При
превключване на бутона за сваляне на коша уредбата се задейства незабавно и от тежестта
му той пада на тампони на рампата на автомобила. Не е налице някаква фабрично оформена
система за предпазване или ограничаване повдигането на коша по време на движение при
задействане на хидравличния телескопичен цилиндър. Автомобилът е снабден със
странични огледала, чрез които водачът в кабината има възможност да възприеме
положението на коша в свалено състояние. При вдигнато състояние на коша при потегляне
автомобилът се движи със залюляване и водачът има възможност да възприеме
повдигнатото състояние на коша. При вдигнат максимално самосвален механизъм / вдигнат
кош / най-високата част на автомобила е на разстояние 6.40 м. от земята. Височината на най-
ниската точка на моста от пътното платно е 4.92 метра. В приложените по делото
Констативен протокол за установяване на ПТП, АУАН и НП като причина за настъпване на
ПТП е посочено – водачът на автомобила забравил да спусне коша, която констатация се
оспорва от ищеца по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, но не се опровергава от събраните по
10
делото доказателства, освен от показанията на водача на МПС - свид. Р.П.С., които следва да
се ценят като дадени от заинтересовано лице по смисъла на чл.172 от ГПК, особено като се
има предвид, че липсват данни свидетелят да е оспорил съставеният АУАН и издаденото
НП, което е влязло в сила.
При така установените факти, настоящата инстанция приема за недоказано
оспорването верността на Наказателно постановление № 19-0851-000007/ 17.01.2019 г. и
АУАН № 7/02.01.2019 г., в частта, с която е констатирано, че „ водачът на товарния
автомобил „ Скания Р480 “ забравил да свали коша „, както и за доказано с категоричност,
че единствена причина за настъпване на ПТП е проявената от страна на водача груба
небрежност, тъй като, в качеството му на шофьор със завиден стаж и управляващ
процесното МПС повече от две години, същият е бил длъжен и е следвало да е запознат с
всички негови функции и да манипулира с различните устройства в автомобила при
съблюдаване на изискванията за правилната му експлоатация и техническа безопасност.
Именно поради това и във връзка с изпълнението на конкретно възложените му функции
към момента на инцидента, същият е бил длъжен и е могъл да предвиди, дори и при
полагане на грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната
дейност при подобни условия, че, ако потегли с автомобила преди кошът да е напълно
смъкнат е много вероятно да се стигне до вредоносен резултат, а именно кошът да остане
във вдигнато положение и да се удари в намиращия се в близост мост, с височина по-ниска
от тази на МПС. В случая обаче, според твърденията на самия водач, доверявайки се на
това, че кошът ще успее да се свали преди да стигне до моста, той е потеглил, с ясното
съзнание, че кошът още не се е прибрал, пренебрегвайки по този начин основните
изисквания за правилна експлоатация и техническа безопасност на МПС, както и тези на
нормалната житейска логика, макар, че е бил длъжен и е могъл предвиди настъпването на
ПТП. В тази връзка следва да се отбележи, че независимо дали е забравил да натисне бутона
за сваляне на самосвалния кош или е активирал бутона, но не е изчакал пълното сваляне на
коша, водачът е допуснал грубо нарушение на правилата за експлоатация и управление на
автомобила, тъй като и при двата варианта е могъл и е следвало да потегли само, когато е
напълно сигурен, че кошът е в изходно положение. Като не го е сторил, същият е проявил
груба небрежност, довела до настъпилите вредни последици, които щяха да бъдат
предотвратени, ако беше проявил минимална грижа и внимание, при което щеше да
установи, че е забравил да активира механизма за спускане, респ., че е налице технически
проблем със същия и да предприеме необходимите действия за отстраняване на пропуска
или повредата, в резултат на което не би се стигнало до въпросното ПТП. Ето защо, намира,
че изпълнявайки дейност, изискваща съобразяването на правилата за безопасно управление
на МПС, работникът на застрахованото дружество – ищец е действал при груба небрежност,
поради което увреждането не съставлява застрахователно събитие, съответно – застрахован
риск, за обезщетяване вредите от който застрахователят отговаря, предвид изрично
уговореното в т.9.1.8, раздел І от ОУ.
Що се отнася до възражението на застрахования за нищожност на клаузата на т.9.1.8
11
от ОУ, поради противоречие с добрите нрави, счита, че е изцяло неоснователно, по причина,
че, като морални и етични правила, установени и спазвани от обществото, въпреки че не са
законово уредени, добрите нрави категорично не толерират и изключват възможността
причинилият увреда поради груба небрежност да черпи права от собственото си виновно
поведение, каквото облагодетелстване не се допуска и от самия закон. В този смисъл
договорната клауза, освобождаваща застрахователя от задължение за заплащане на
обезщетение за събитие, причинено в резултат на груба небрежност на застрахования или
негови служители не е в противоречие с добрите нрави и няма основание да се счита
нищожна.
Предвид възприетото, че в случая е налице основание за освобождаване на
застрахователя изцяло от задължението за заплащане на застрахователно обезщетение,
поради липсата на покрит риск, съдът намира за ненужно да обсъжда останалите доводи на
ответника, касаещи намаляване на отговорността му.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи, достига до извод, че
предявеният главен иск, с правно основание чл.405 от КЗ, за сумата от 18 938.94 лева, както
и акцесорният иск, с правно основание чл.409 от КЗ са изцяло неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Предвид горното, приема, че в частта, в която ответникът е осъден да заплати на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 18 938.94 лева, ведно със законната лихва
от деня, следващ подаването на исковата молба до окончателното й плащане, както и
деловодни разноски в размер на 2 072.48 лева, обжалваното решение е неправилно и следва
да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл.405
от ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен и ищецът бъде осъден да доплати на
ответника деловодни разноски за първа инстанция в размер на 1 399.30 лева. В частта, в
която е отхвърлен като неоснователен искът по чл.409 от КЗ за заплащане на сумата от
1 999.11 лева – лихви за забава и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника
деловодни разноски в размерна 147.70 лева решението е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода от правния спор „ Дива-65“ ЕООД следва да заплати на „ ДЗИ –
Общо застраховане „ ЕАД деловодни разноски във въззивното производство в размер на
1 696.58 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260078/11.02.2021 г. по гр.д. № 806/2020 г. по описа на
Районен съд – Шумен, поправено с решение № 200374/15.10.2021 г. по същото дело в
ЧАСТТА, в която „ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Витоша № 89б е осъдено да заплати на „ Дива – 65 „ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. .... № 5, ет.5, ап.9
сумата от 18 938.94 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди на товарен
12
автомобил „ Скания Р 480 „, ДК № ...., по комбинирана полица № 440218215000103 за
автомобилна застраховка „ Каско + „, за което е издадена фактура № *********/08.05.2019
г., ведно със законната лихва от датата, следваща подаването на исковата молба – 27.05.2021
г. до окончателното изплащане на главницата, както и в ЧАСТТА, в която „ ДЗИ – Общо
застраховане „ ЕАД е осъдено да заплати на „ Дива – 65 „ ООД деловодни разноски в
размер на 2 072.48 лева, като вместо него постановява,
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен, предявения от „ Дива – 65 „ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. .... № 5, ет.5, ап.9 срещу „
ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Витоша № 89б иск с правно основание чл.405 от КЗ, за заплащане на сумата 18
938.94 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди на товарен автомобил „
Скания Р 480 „, ДК № ...., причинени при ПТП на 02.01.2019 г., по комбинирана полица №
440218215000103 за автомобилна застраховка „ Каско + „, за която сума е издадена фактура
№ *********/08.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата, следваща подаването на
исковата молба – 27.05.2021 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Дива – 65 „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, ул. .... № 5, ет.5, ап.9 да заплати на „ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 89б
допълнително деловодни разноски в размер на 1 399.30 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260078/11.02.2021 г. по гр.д. № 806/2020 г. по описа на
Районен съд – Шумен, поправено с решение № 200374/15.10.2021 г. по същото дело в
ЧАСТТА, в която е отхвърлен като неоснователен, предявения от „ Дива – 65 „ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. .... № 5, ет.5, ап.9 срещу „
ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Витоша № 89б, осъдителен иск за сумата от 1 999.11 лева – обезщетение в
размер на законната лихва върху претенцията за имуществени вреди, считано от плащане на
фактурата за ремонта – 09.05.2019 г. до подаване на исковата молба – 26.05.2020 г..
ОСЪЖДА Дива – 65 „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, ул. .... № 5, ет.5, ап.9 да заплати на „ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 89б деловодни
разноски във въззивното производство в размер на 1 696.58 лева.
Делото е разгледано и решението е постановено с участието на третото лице помагач
„ БМ Лизинг „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ....
№ 36.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14