РЕШЕНИЕ

гр. София, ……………… г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІI „В” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

             МЛ.СЪДИЯ: БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Коева гр. дело № 14344 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение 456363/23.07.2018 г., постановено по гр. дело № 18071/2017 г. по описа на СРС, І ГО, частично са уважени предявените от Д.Т.П. срещу Л.Д.И. и М.К.И. осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2741,20 лв., представляваща сума, с която ответниците неоснователно са се обогатили в резултат на извършени от ищцата строително ремонтни дейности в собствения им апартамент № 32, находящ се в гр. София, кв. “**********ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2017 г. до окончателното й заплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 6261,20 лв.

Решението на СРС - в частта, в която са уважени предявените искове, е обжалвано от ответниците – Л.Д.И. и М.К.И..

Въззивниците поддържат, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че ищцата и внука на ответниците са живели в процесния недвижим имот без да заплащат наем срещу задължение да го стопанисват, ремонтират, както смятат за добре, при единственото условие да не търсят пари от ответниците, както и че всичко направено в имота остава като подобрение. Твърди се, че в подкрепа на горното е представения договор от 01.08.2014 г. сключен между ответниците и внука им, който е живял на семейни начала с ищцата, като в чл. 3 от договора е посочено, че го предават за ползване срещу задължението за извършване на ремонт, като през първите две години няма да заплащат наем, а след изтичане на срока, наемът ще бъде в размер на 350 лв. месечно. Поддържа се, че в първоинстанционното производство не е доказано кой е заплатил ремонта на апартамента, а обстоятелството, че ищцата е теглила кредит не доказва това. Поддържа се, че внукът не ответниците е имал значително по висок доход видно от представената служебна бележка и е подпомагал семейния бюджет и активно е участвал в погасяването на кредита. Излагат се доводи, че СРС неоснователно е отказал да приеме, че случая попада в приложното поле на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, а ищцата е изпълнила нравствен дълг, тъй като е живяла в апартамента без да заплаща наем повече от две години. Искането към съда е да бъде отменено решението в обжалваната част, а исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В законоустановения срок ищцата е подала отговор на въззивната жалба на ответниците, като излага становище за нейната неоснователност. Поддържа, че решението в обжалваната от ответниците част е правилно и законосъобразно.

Първоинстанционното решение е обжалвано и от ищеца в частта, с която предявените осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени над сумата от 2741, 20  лв. до пълния му предявен размер от 6261, 20 лв. Поддържа се, че решението е неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Излагат се съображения, че СРС неправилно е приел, че сумата от 3520 лв. е възстановена на ищцата от внука на ответниците К.В.с договор за банков кредит от 29.07.2015 г., като с върнатата й сума от 3520 лв. ищцата е погасила друг договор за кредит, със средствата, от който са извършени допълнителни СМР в жилището на ответниците, които не били предмет на настоящото дело. Искането към съда е да отмени решението в отхвърлителната част и да уважи изцяло предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците, с който я оспорват. Излагат подробни съображения за неоснователност на предявените искове.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани страни, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СРС, 50 състав е бил сезиран със субективно пасивно съединени осъдителени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Според ППВС № 1/79 г. когато държател подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл. 59  ЗЗД. В този случай обедняването е налице не само при увеличаване на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Съгласно т. 4 от ППВС, в случаите по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. 

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.ищецът да е извършил посочените в исковата молба подобрения в чужд имот; 2. ответниците да са собственици на имота, в който са извършени подобренията 3. ответниците да са се обогатили; 4. ищецът да е обеднял; 5. връзка между обедняването и обогатяването, т. е. обедняването и обогатяването да не са в пряка причинно-следствена закономерност, а да произтичат от един общ факт или от обща група факти и 6. за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права.

С уреждане на института на неоснователното обогатяване законодателят е регламентирал общата забрана определено материално благо да преминава от патримониума на един правен субект в имуществения комплекс на друг правен субект без правно основание, т. е. без да е налице годен юридически факт, който да поражда субективно право и корелативно нему правно задължение за това имуществено разместване. В този смисъл ирелевантно е обстоятелството дали това преминаване на имуществени блага от един патримониум в друг при липса на годен юридически факт се дължи на виновно поведение на определен правен субект. Следователно, във фактическия състав, пораждащ правото да се иска връщане на дадено без правно основание или на равностойността на имущественото благо, което не е постъпило в имуществения комплекс на определен правен субект, не се включва субективен елемент – вината. Обогатяването на един правен субект за сметка на друг при липса на годен юридически факт е от обективно естество и след като се установи това неоснователно имуществено разместване, имущественият баланс трябва да бъде възстановен.

Безспорно между страните в настоящото производство е, че в периода месец август 2014 г. – месец юли 2016 г. ищцата ползвала съвместно с внука на ответниците жилището на последните, както и че в същия период са били извършени ремонтни дейности в имота – сменена е дограмата на кухнята, усвоен е балкона към нея, сменена е входната врата на апартамента и е монтирано кухненско обзавеждане.

По делото е представен договор за банков кредит от 29.07.2015 г., сключен между Първа инвестиционна банка АД и ищцата, с който последната е получила кредит в размер на 5000 лв. по разплащателна сметка ***********В договора е посочено, че се отпуска за погасяване на съществуващи задължения и ремонт, като крайният срок за погасяването му е 01.08.2017 г.

Представен е и договор за извършване на строително ремонтни дейности от 11.07.2015 г. сключен между ищцата в качеството й на възложител и С.-К.С. ООД в качеството му на изпълнител, с който последният се задължил да извърши ремонтни дейности за цена от 2946 лв. Към договора е представена ценова оферта, в която са изброени 19 ремонтни дейности на обща стойност посочената в договора.

Предстаено е удостоверение от 05.12.2017 г. от ПИБ АД, от което е видно, че кредитът е изцяло погасен към 04.12.2017 г.

Представена е вносна бележка от 11.08.2015 г., видно от която ищцата е превела на С.-К.С. ООД сума в размер на 1200 лв.

Представена е и вносна бележка от същата дата, с която ищцата като наредител е внесла по сметка на горепосоченото дружество сумата в размер от 1620 лв.

По делото е представен договор от 17.07.2015 г. между ищцата и “С.-К.С.” ООД, с който последният се е задължил да изработи, достави и монтира дограма за обект: кв. Борово, бл. 10, вх. Б, ет. 5.

Представено е платежно нареждане от 15.07.2015 г., видно от което е, че ищцата е заплатила сумата от 900 лв. на изпълнителя.

По делото е представена информация за поръчка №74 на “В.” ЕООД, по която клиент е ищцата Д.П., за проектиране, изработка, доставка и монтаж на кухненско обзавеждане по индивидуален проект със стойност на СМР 2200 лв.

Представено е платежно нареждане от 31.07.2015 г., с което ищцата е заплатила в полза на Х.Х.(приел горепосочената поръчка), по сметка в С.Б.ЕАД сумата от 1600 лв.

По делото е представена оферта от “У.А.Г.” ЕООД за входна врата на стойност 514 лв., като за сумата от 200 лв. е представен касов бон от 27.01.2016 г.

Ищцата е представила извлечение по разплащателна сметка в ПИБ АД, от която е видно, че на 27.05.202015 г е постъпил паричен превод от 2500 лв., по който наредител е лицето Т.Р.– баща на ищцата съгласно представеното удостоверение за раждане.

По делото е представена покана, с която ищцата е поканила ответниците да й заплатят сумата от 5805 лв. за извършени подобрения в имота им, като поканата е получена от дъщерята на ответниците на 07.12.2016г.

Представен е договор за предоставяне ползване на недвижим имот срещу задължение на извършване на ремонт и стопанисване от 01.08.2014 г., сключен между ответниците в качеството им на наемодатели и К.В., като наемател. С договорът наемодателите са предоставили на за временно ползване процесния апартамент, който да бъде полван от К.В.и приятелката му Д. П.. В договора е посочено, че наемодателите предоставят имота на наемателите за ползване срещу задължението същите да извърпат ремонтни декности, като за полчването на имота за първите две години наемателите няма да заплащат наем, а от 01.08.2015 г. наемът на имота ще бъде в размер на 350 лв. месечно. Договорът е подписан от ответниците и от Кристиян Велчев.

По делото ответниците са представили платежни нареждания от 03.08.2016 г. и 09.09.2016 г., видно от които на ищцата са били преведени съответно сумата от 32220 лв. и 300 лв. с основание “възстановяване на сума” от К.В..

По делото е приета СТЕ, като съгласно заключението на вещото лице описаните в исковата молба ремонтни дейности са извършени в апартамента и са на обща стойност 7753,27 лв.

Съдът на основание чл. 202 ГПК кредитира заключението на вещото лице като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено.

По делото са разпитани двама свидетели.Свидетелката Г. сочи, че ищцата е вложила средства от получен от последната кредит в ремонст на жилището, като баща й е превел 2500 лв. тъй като сумата не стигнала, посочва, че ищцата не е плащала наем за жилището и не е имала такива условия. Свидетелят Н. заявява, че му е известно, че в жилището на ответниците е извършен ремонт със средства от кредит, който бил изплащан от ищцата и внука на ответниците.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

По въззивната жалба на ответниците:

Неоснователни са доводите на въззивниците ответници, че ищцата се е задължила да стопанисва и ремонтира проценото жилище въз основа на представение по делото договор от 01.08.2014 г., поради следните съображения:

Представеният договор от 01.08.2014 г. по своята правна същност представлява договор за наем, в който като насрещна престация е уговорено даване вместо изпълнение, а именно стопанисване и извършване на ремонтни дейности вместо заплащане на наем. Договорът за наем е консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните.  В случая договорът не носи подписа на ответницата Д.П.. Съгласно чл. 21 ЗЗД договорът поражда действие между лицата, които са го сключили, а спрямо третите лица - в предвидените от закона случаи. Предвид посочената императивна разпоредба ищцата не би могла да бъде обвързана от представения от ответниците договор и съответно за нея не биха могли да възникнат сочените от ответниците задължения. Действително по делото не се установява ищцата да е заплащала наем на ответниците, както и не е спорно, че в периода от 08.2014 г. – 07.2016 г. първата е ползвала имота съвместно с техния внук. За да е основателно, такова възражение и за да възникне правото на обезщетение за ползването на чуждия недвижим имот следва да се установи, че за ползвателя не съществува основание да държи имота, а  съгласно утвърдената съдебна практика след като не е дал съгласие за ползването на недвижимия имот, на собственика се дължи обезщетение по общото правило на чл. 59  ЗЗД от деня, когато вземането е станало изискуемо. В настоящия случай, обаче ответниците твърдят обратното, че имотът е ползван с тяхното съгласие от техния внук и неговата приятелка, като основание на възражението им е именно сключения на 01.08.2014 г. договор. Предвид неформалния характер на договора за наем, следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани други доказателства, от които да се установи, че ищцата се е съгласила със сочените от ответниците условия за наемане на процесния имот. Изложените в отговора на исковата молба и във въззивната жалба възражения свързани с безвъзмездно предоставяне на процесното жилище срещу ремонт на основание на сключения договор обуславят претенция срещу страната, с която действително е сключен той, а именно наемателят, чиито подпис носи договорът.

Неоснователни са и доводите, че не е доказано, че извършения ремонт е платен от ищцата, тъй като по делото са представени договори с фирмите изпълнители на ремонтните дейности, както и платежни нареждания, които изхождат от ищцата, като с последните се установяват платените от нея суми, а обстоятелството, че внукът на ответниците е имал значително по-висок доход се явява ирелевантно, доколкото не е установено твърдението, че К.В.е заплащал кредита, което твърдение съобразно правилото на чл. 154 ГПК следва да бъде установено пълно и главно.

Изцяло неотносими се явяват доводите във въззивната жалба на ответниците относно наличието на общ бюджет и семейни средства между ищцата и внука на ответниците и “по-голям дял”, доколкото в случая не са приложими разпоредбите на СК.

Настоящият състав намира за неоснователни и доводите релевирани във въззивната жалба на въззивниците-ответници, че съдът неправилно приел, че случая не попада в приложното поле на чл. 55, ал. 2 ЗЗД. Въпросът за съзнателно изпълнение на нравствен дълг намира приложение само в случаите на начална липса на основание, но не и при останалите фактически състави на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и на чл. 59  ЗЗД съгласно ППВС № 1/1979 г. Правното основание на предявения иск е по чл. 59  ЗЗД, поради което възражението за плащане на сумите в изпълнение на нравствен дълг е неоснователно.

По въззивната жалба на ищеца:

Съдът намира, че са неоснователни доводите във въззивната жалба на въззивника ишец относно правния извод на съда, че преведената от вника на ответниците сума в размер на 3520 лв е възстановена на ищцата по договор за банков кредит от 29.07.2015 г., а по друг договор за кредит за СМР, които не са предмет на настоящото дело. От представените от ответниците платежни нареждания от 03.08.2016 г. и 09.09.2016 г., е видно, че на ищцата са били преведени съответно сумата от 3220 лв. и 300 лв. с основание “възстановяване на сума” от К.В.– внук на ответниците. Следва да се отебелжи в случая е изпълнявано парично задължение, което може да бъде изпълнено от всяко трето лице и изпълнението от третото лице освобождава длъжника, ако кредиторът го е приел. Ищцата твърди, че посочените плащания са извършени в погашение на друго правоотношение, а именно друг кредит, отново за извършени СМР, които не били предмет на настоящото дело. Съгласно правилото на чл. 154 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право. По силата на посочното правилно ищцата следва да докаже твърдяното от нея друго основание, което не би могло да бъде установено от представения договор за банков кредит от 30.06.2016 г., усвоен от самата нея, тъй като не са ангажирани доказателства за какво е използван кредита, нито, че с усвоената сума са се обогатили ответниците, а предмет на настоящия правен спор са именно подобрения извършени от ищцата в собствения на ответниците имот. Ето защо, СРС правилно е редуцирал възстановената на ответницата сума от задължението – равняващо се на по-малката сума между обедняването и обогатяването.

С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, съответства изцяло на правните съждения на първоинстанционния съд, решението на СРС, следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивните жалби да се оставя без уважение като неоснователни.

По разноските:

При този изход на въззивното производство и с оглед неоснователността на двете въззивни жалби, разноските следва да останат за страните, така както са сторени.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение 456363/23.07.2018 г., постановено по гр. дело № 18071/2017 г. по описа на СРС, І ГО.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                                          2.