РЕШЕНИЕ
№ 1747
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. М.а
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330115448 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 пр.
1 от ЗЗД, във вр. с чл.21 ЗПК, вр. чл.10а ЗПК във вр. с чл.143, ал.1 от ЗЗП по искова молба
на Е.Е.Ш., с ЕГН **********, действаща чрез адвокат М. против „Ти Би Ай Банк” ЕАД,
ЕИК *********, за прогласяване нищожността на каузата на 7.1 от договора предвиждаща
заплащане на „еднократна такса за оценка на риска“ за нищожна на основание чл.10а, чл.21,
ал.1 и чл.33 ЗПК, както и чл.143, ал.1 от ЗЗП
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски
кредит № ********* от 02.09.2018г. Съгласно сключения договор ищцата получила сумата
от 2500 лева, при ГПР от 19,26 %, годишен лихвен процент от 9,88 % , със срок на кредита
от 9 месеца. Същата следвало да върне сума в общ размер на 3246.99 лева. Съгласно чл.7.1
от договора ищцата следвало да заплати на ответното дружество и еднократна такса за
оценка на риска в размер на 300 лева. Клаузата, с която е уговорено еднократно заплащане
на такса за оценка на риска е нищожна, поради това, че е сключена при неспазване
изискванията на ЗПК, тъй законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Същата
противоречала на разпоредбата на чл.10а от ЗПК. Твърди се, че клаузата на чл.7.1 от
договора е нищожна и поради това, че противоречи и на добрите нрави и принципа на
съразмерност. Клаузата била неравноправна и по смисъла на чл.145, т.5 от ЗЗП, тъй като
предвидената такса била необосновано висока. Оценката на кредитоспособността на
потребителя е задължение на кредитора преди сключване на договора за кредит и при
отрицателна такава има право да откаже сключването на договор. Позовава се на Директива
1
2008/48/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредит. Твърди заобикаляла разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – „Ти Би Ай Банк“ АД, е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност.
Твърди, че за сключения между страните договор не са налице нарушения на предвидените в
чл.22 от ЗПК разпоредби. Твърди, че начислената такса за оценка на риска в размер на 300
лева не е свързана с „управлението на кредита“. В чл.7.1 от договора било указано, че
таксата е дължима еднократно и предварително преди сключването на договора. Твърди, че
разсроченото плащане на таксата, което било направено за удобство на клиента, не
променяло момента нейната изискуемост, както и че потребителят заплащал такса за
администриране на кредита всеки месец, а това, че задължение възникнало в началото на
договора се разсрочва във времето. Таксата не била свързана с усвояването на кредита. Била
включена в разходи по кредита, които заедно с ГЛП формират ГПР, чиито размер не
надвишавал максимално определения праг от 5 пъти законна лихва съгласно чл.19, ал.4 от
ЗПК. Твърди се, че ищецът е бил надлежно информиран за този разход съгласно
изискванията на ЗПК. Счита сключения между страните договор, в частта относно
уговорената дължима „еднократна такса за оценка на риска“, че не противоречи на добрите
нрави и морала.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства-договор за потребителски заем от 02.09.2018 г. е
видно, че на същата дата е сключен договор за кредит между ищеца и ответника за
предоставяне на първия от последни яна заемна сума от 2500 лв. за срок до 05.09.2021 г. В
чл. 7.1 от договора е предвидено заплащане на еднократна такса за оценка на риска от 300
лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е сключен договор за потребителски кредит и, че в
него се съдържа клауза за плащане на еднократна такса за оценка на риска от 300 лв.
Съобразно наведените от ищеца възражения за недействителност на клауза от договора за
заем поради нарушение на императивни законови норми, съдът намира, че характера на
постигнатото съгласие и целта на предоставянето на средствата сочат, че се касае за
договор, чийто уговорки подлежат на регулиране от ЗПК.
В настоящия случай в договора се съдържа клауза за заплащане на такса еднократна такса за
„Оценка на риска“ в размер от 300 лв., която подлежи на възстановява от потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и предвид заявеното му желание в
искането – декларация. Съдът намира, че тя е уговорена в противоречие с разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняваща кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за оценка на риска,
представляват разходи, свързани с усвояване на кредита. Задължение на кредитодателя е да
осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в чиято полза се предоставя за
2
временно и възмездно ползване определен финансов ресурс, като в противоречие със закона
е да се възлага в тежест на длъжника такса за оценка на платежоспособността му, т. е. да му
се вменява да изпълнява задължението на кредитора за своя сметка. Осъществяването й е в
полза на кредитодателя, който въз основа на оценката взима информирано решение за
кредитиране на длъжника на основание платежоспособността му към момента на постигане
на съгласие между страните.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК е императивна и нарушаването и сочи наличие на
основание по чл. 26, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД и чл. 21 от ЗПК за обявяване на нейната
недействителност.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски за държавна такса-50 лв. Тъй като същия е представляван
от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата на адв. М. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в
размер от 300 лв.
На ответника разноски не се дължат.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за „заплащане на еднократна такса за оценка на риска
вразмер от 300 лв.“, обективирана в чл. 7.1 в договор за паричен заем от 02.09.2018 г.,
сключен между Е.Е.Ш., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. *******, бул. **********
№ ***, ет. ***, ап. *** и „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул, „Димитър Хаджикоцев” 52-54, представлявано от
******************** Н. Г. С. и А. Ч. Д., като противоречаща на разпорезбите на чл.10а,
чл.21, ал.1 и чл.33 ЗПК, както и чл.143, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул, „Димитър Хаджикоцев” 52-54, представлявано от ******************** Н. Г. С.
и А. Ч. Д. да заплати на Е.Е.Ш., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. *******, бул.
********** № ***, ет. ***, ап. ***, сумата от 50 (петдесет)лв. за разноски за производството.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул, „Димитър Хаджикоцев” 52-54, представлявано от ******************** Н. Г. С.
и А. Ч. Д. да заплати на адвокат Д.В. М., с адрес: гр. *******, бул. ********** № ***, ет.
***, ап. ***, сумата от 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда
по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
4