Решение по дело №1998/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14336
Дата: 21 юли 2024 г.
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20231110101998
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 14336
гр. С, 21.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П П С
при участието на секретаря Б Л К
като разгледа докладваното от П П С Гражданско дело № 20231110101998 по
описа за 2023 година

РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ 21.07.2024 година град С

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІII ГО, сто петдесет и пети
състав
На тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта
година
в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П П С
1

Секретар Б К
като разгледа докладваното от съдия П П С
гражданско дело номер 1998 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “ДЗИ - ОЗ” ЕАД, с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С, бул. ”В” №..., представлявано от изпълнителните
директори К Х Ч и Б А В, против ЗАД “Д Б Ж З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С, район „И“, ж.к. „Д“, бул. „Г. М. Д“ № 1, представлявано от
изпълнителните директори Б Г. И. и Ж С К. Ищецът, чрез процесуалния си представител,
твърди, че на 27.06.2022 г., в гр. С, на О П в посока кв. Г, било реализирано ПТП с
участници: товарен автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег. № ..., управляван от К. Г. В., и лек
автомобил „Ауди А4“, с рег. № ..., управляван от Н. Н., при което били причинени вреди. За
настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 27.06.2022 г.
Също така твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то по отношение на лек
автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег. № ..., имало валидна застраховка „Каско“, сключена с
полица № ..., а по отношение на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ..., имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Излага твърдения, че
по повод подадено уведомление за щета при ищеца била образувана преписка по щета № ...,
по която ищецът платил обезщетение в размер на 8 680,60 лв. по сметката на автосервиза,
извършил ремонта на увредения автомобил. Излага твърдения за извършени разходи по
определяне на обезщетението в размер на 15 лв. По повод на отправена регресна покана за
плащане на сумата от 8 695,60 лв., представляваща платеното застрахователно обезщетение
и направените ликвидационни разноски, ответникът одобрил сума в размер на 7 591,01 лв.,
платена на 23.11.2022 г., след което ответникът останал задължен за сумата от 1 098,59 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД “Д Б Ж З“ АД да заплати на “ДЗИ -
ОЗ” ЕАД сумата от 1 098,59 лв., представляваща платеното застрахователно обезщетение по
щета № ..., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска – 13.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи исковата претенция, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество ЗАД “Д Б Ж З“ АД. Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва иска по основание и размер. Твърди извършено плащане на сума в
2
размер на 7 597,01 лв., с което била погасена претенцията на ищеца. Не се спори наличието
на застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ...,
по полица № BG/30/..., както и извършеното плащане от ищеца на автосервиз на сумата от 8
695,60 лв., както и механизма на извършване на ПТП-то. Твърди, че при остойностяване на
увреждането по повод предявената регресна претенция ответникът е приложил законовите
разпоредби. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен, като твърди,
че към датата на ПТП-то увреденият лек автомобил не е бил в гаранционен срок. Също така
твърди, че част от претендираните вреди не са в причинно-следствена връзка с настъпилото
увреждане. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Излага подробни
съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни
и недоказани, претендира направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 412, ал. 1 от КЗ.
Направено е възражение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал.
1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетия като доказателство заверен препис от двустранен констативен протокол за
ПТП от 27.06.2022 г., се установява, че на 27.06.2022 г. в гр. С, на бул. „О П“ е било
реализирано ПТП с участници: товарен автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег. № ...,
собственост на „Г“ АД и управляван от К. Г. В., и лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ...,
управляван от собственика Н. Н., при което били причинени вреди.
От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от застрахователна
полица № ... от 17.12.2021 г., е видно, че между „Г“ АД, в качеството му на собственик на
товарен автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег. № ..., и ищцовото дружество, е бил сключен
договор за застраховка “Каско+” със срок на покритие от 05.01.2022 г. до 04.01.2023 г.
От представената и приета като доказателство по делото справка от Гаранционния
фонд е видно, че по отношение на лек автомобил с рег. № ..., е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с период на покритие
от 04.10.2021 г. до 03.10.2022 г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при “ДЗИ – ОЗ” АД е
била образувана преписка по щета № ..., по повод постъпило уведомление, по която щета на
27.06.2022 г. застрахователят е определил обезщетение в размер на 8 680,60 лв., платена на
автосервиза, извършил ремонта на 17.10.2022 г.
От представената и приета по делото покана е видно, че на 25.10.2022 г. ищецът е
поканил ответника да възстанови платено застрахователно обезщетение по щета № щета №
3
... в размер на 8 680,60 лв. и ликвидационните разноски в размер на 15 лв. Видно от
представеното платежно нареждане от 23.11.2022 г. ответникът е превел по сметка на ищеца
сумата от 7 597,01 лв. с основание: изплащане на щета.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и
безпристрастно, се установява механизмът на настъпилото ПТП, съответствие на описаните
в опис-заключение на застрахователя щети на механизма на ПТП-то, както и стойността на
причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие, като стойността
на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие по средни
пазарни цени на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по товарен
автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег. № ..., при ремонт с нови части без начислен ДДС е
7 192,70 лв., а с начислен ДДС – 8 631,24 лв. Вещото лице също така установява, че средната
пазарна цена на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по товарен
автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег. № ..., към датата на застрахователното събитие при
ремонт с нови алтернативни части без начислен ДДС е 6 200,70 лв., а с начислен ДДС –
7 440,84 лв. В съдебно заседание вещото лице установява, че оригиналните части в
сравнение с алтернативните са по-качествени, източникът е известен и затова са по-скъпи.
При отремонтиране на автомобила с оригинални части той отговаря на качествата, които е
имал, когато е бил нов.
От разпита на свидетеля В. се установява, че същият е участвал в ПТП на 27.06.2022
г., сутринта, на път за работа. ПТП-то настъпило на О П, малко преди отклонението в посока
Г. Свидетелят се движел в средната лента, като преди отклонението колоната от коли преди
него спряла, поради което и свидетелят спрял колата. Последвал удар от другия участник в
ПТП-то, който ударил автомобила на свидетеля в задната част и колата се отместила в
съседната лента, като застанала напречно на пътя. При ПТП-то се увредили задните врати на
багажника, задната броня, а впоследствие се явили деформации на багажника. След
инцидента свидетелят се обадил на тел. 112 и бил посъветван да попълни двустранен
констативен протокол. Съдът възприема изцяло показанията на свидетеля, тъй като същите
съответстват на събраните по делото доказателства.
От разпита на свидетеля Н. се установява, че е участвал в ПТП, като е пътувал за гр.
П и при включване в ускорителната лента кората пред него спряла рязко, свидетелят
натиснал спирачката, но колите се ударили. Сочи, че имало колона от автомобили.
Участниците не са имали спор кой е виновен за ПТП-то. Съдът възприема показанията на
свидетеля, като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение между
увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 1 от КЗ се урежда регресното право на
4
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ да претендира платеното от третото
лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят, който е платил обезщетение,
встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцовото дружество
и собственикът на увредения лек автомобил са имали сключен договор за застраховка
„Каско“. В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката
рискове, застрахованият автомобил е бил увреден, в резултат на настъпилото ПТП, при което
са нанесени щети на товарен автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег. № .... На основание
сключения договор за застраховка „Каско“ и настъпило застрахователно събитие ищцовото
дружество е платило обезщетение в размер 8 680,60 лв., като е направило и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., видно от събраните доказателства. Предвид извършеното
плащане, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу ответника, в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредите.
Ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка, изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице, може да предяви вземанията си по реда на
чл. 412, ал. 1 от КЗ направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
причинителя на вредите. Съгласно последната разпоредба застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Съдът, с оглед на
събраните доказателства, включително и изслушаното заключение на вещото лице по
назначената съдебна автотехническа експертиза, приема, че вредите – предмет на обезвреда
от застрахователя, са в причинна връзка с настъпилите вреди в резултат на ПТП, като в
конкретния случай причина за настъпилото ПТП са действията на водача на лек автомобил
„Ауди А4“, с рег. № .... Разпитаният по делото свидетел Н. установява, че водачите на МПС-
та, участници в процесното ПТП, не са имали спор относно вината, като от приетия
двустранен констативен протокол се установява, че вината е на водача на лек автомобил
„Ауди А4“, с рег. № .... По отношение на размера на вредите, съдът приема, че те възлизат на
8 631,24 лв., видно от заключението на вещото лице по назначената експертиза, което съдът
цени наред с останалите събрани по делото доказателства. Ето защо и в полза на увреденото
лице, в случая собственика на автомобила, е възникнало право да иска обезвреда на
основание чл. 45 от ЗЗД. С оглед на извършеното плащане и встъпването на застрахователя
в правата на застрахованото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата, съдът
намира, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника, съгласно чл.
412 от КЗ.
С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическия състав на чл.
412 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на пострадалото лице
до размера на обезщетение на стойност 8 631,24 лв. и на направените ликвидационни
разходи от 15 лв. или обезщетението е в общ размер от 8646,24 лв. От последната сума
следва да бъде приспаднато възстановеното от ответника обезщетение в размер на 7 597,01
5
лв. Следователно претенцията се явява основателна и доказана до размера от 1 049,23 лв.,
като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 1 098,59 лв.
претенцията следва да бъде отхвърлена като недоказана.
За да бъде уважено направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат е необходимо увреденият да е допринесъл чрез поведението си за
настъпване на вредите. Съдът приема, че е в конкретния случай не е налице съпричиняване
на вредоносния резултат по отношение на лицето, управлявало увредения лек автомобил,
доколкото съобразно с разпределената по чл. 154 от ГПК доказателствена тежест,
ответникът не доказа съпричиняване на вредоносния резултат. Ето защо възражението като
неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
Съдът намира за основателно искането за заплащане на законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 13.01.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съдът намира същото за основателно, съразмерно с уважената част от исковите претенции,
като в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 718,05 лв. от общо
направените разноски в размер на 751,83 лв., от които: сумата от 50 лв. – платена държавна
такса, сумата от 150 лв. – платено възнаграждение за вещо лице, сумата от 60 лв. – платено
възнаграждение за свидетели и сумата от 491,83 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът
намира същото за основателно, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции,
като в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 13,93 лв. от общо
направените разноски в размер на 310 лв., от които: сумата от 150 лв. – платено
възнаграждение за вещо лице, сумата от 60 лв. – платено възнаграждение за свидетел и
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗАД “Д Б Ж З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С,
район „И“, ж.к. „Д“, бул. „Г. М. Д“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Б Г. И.
и Ж С К, ДА ЗАПЛАТИ на “ДЗИ – ОЗ” АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. С, район „Т“, бул. ”В” №..., представлявано от изпълнителните директори К Х Ч и Б А В,
сумата от 1 049,23 лв. /хиляда четиридесет и девет лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № ..., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 13.01.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 718,05
лв. /седемстотин и осемнадесет лева и пет стотинки/, представляваща направени по делото
6
разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 1 049,23 лв. до първоначално
претендирания размер от 1 098,59 лв. /хиляда деветдесет и осем лева и петдесет и девет
стотинки/.
ОСЪЖДА “ДЗИ – ОЗ” АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С,
район „Т“, бул. ”В” №..., представлявано от изпълнителните директори К Х Ч и Б А В, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД “Д Б Ж З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, район
„И“, ж.к. „Д“, бул. „Г. М. Д“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Б Г. И. и Ж С
К, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 13,93 лв. /тринадесет лева и деветдесет и три
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца: IBAN: ....., BIC: ...,
открита в „СБ“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7