Р Е Ш Е Н И Е № 10/18.1.2019г.
Гр.Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в
публично заседание в състав:
Председател:
Мариела Иванова
секретар Галина Милкова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 814 по описа за 2018г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК
*********, с адрес на управление: гр.София, бул.”Васил Левски” № 114, етаж
Мецанин, п.к.1527 против Д.К.К., ЕГН **********
***. В исковата молба се твърди, че на 20 януари 2017 г. между Д.К.К.
/Заемател/ и „Изи Асет Мениджмънт“ АД /Заемодател/ е сключен Договор за паричен
заем с № 2730836 в размер на 500.00 лв., която сума е предоставена от
Заемателя, а длъжникът се е задължил да заплати сума в общ размер на 555.60 лв.
на 15 двуседмични погасителни
вноски.Твърди се, че по договора за паричен заем, длъжникът е извършвал
плащания в общ размер на 95 лева като след приспадането им остава да дължи сума
в размер на 469.70лв. За позлването на заемната сума ответникът дължи договорна
лихва в размер на 48.86лв. за периода от 06.02.2017г.-21.08.2017г. Ответникът
се е задължил с договора в 3-дневен срок от усвояването на сумата да предостави
на заемодателя одно от изрично посочените в договора обезпечения, като в случай
на неизпълнение дължи неустойка в размер на 229.89лв. Разпоредбите на договора
предвиждат при забава на плащане на
погасителна вноска с повече от 30календарни дни да се начисляват разходи за
събиране в размер на по 9лв. на всеки
30-дневен период до максимален период от 45лв. В процесния случай ответникът
дължи и направените разходи в размер на 18лв.
За периода от от 22.08.2017 г.
до 31.01.2018 г. ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на 28.63
лева.
На 01 декември 2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г. на
основание чл.99 от ЗЗД между „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането е прехвърлено в
полза на ищеца с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
За събиране на вземането си
кредиторът е инициирал заповедно производство, в рамките на
което издадена аповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, която обаче е връчена по реда на чл. 47,ал.5 ГПК.
Предвид изложеното е направено искане да се приеме за установено по отношение
на ответника, че съществува вземането в размер на сумата от 469.70 лева /четиристотин шестдесет и девет
лева и седемдесет стотинки/ - главница;
– 48.86
лева /четиридесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/ договорна лихва за
периода от 06.02.2017 г. до 21.08.2017 г.;
– 229.89
лева /двеста двадесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/ - неустойка за
неизпълнение на задължение;
- 18.00
лева /осемнадесет лева/ разходи и такси за извънсъдебно събиране;
- 28.63
лева /двадесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/ законна лихва за периода
от 22.08.2017 г. до 31.01.2018 г.
- законна лихва от датата на подаване
на заявлението в районен съд – 07.02.2018 г. до изплащане на задължението. Заявена е претенцията за
разноски.
В с.з. ищецът не
изпраща представител, който поддържа молбата.
В срока по чл. 131 ГПК
назначеният на основание чл. 47 ГПК особен представител на ответника не оспорва
иска.
В с.з. не
се явява особения представител.
Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на
молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.01.2017г.
между „Изи Асет Мениджмънт" AД /3аемодател/ и Д.К.К. /3аемател/ е сключен Договор за паричен заем с № 2730836.
C подписването на
договора Заемодателят се е задължил
да предостави на Заемателя парична
сума в размер нa 500,00
лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита. Съгласно
разпоредбите нa договора за паричен заем,
Заемателят се е задължил да
върне кредита в срок до 21.08.2017г. на 15
равни двуседмични погасителни вноски, в
размер на 37.04лева всяка.
Съгласно чл.3 от
договора с подписването на договора ответникът декларира, че е получил от
заемодателя договорената сума, като договорът има силата на разписка.
На 01 декември 2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г. на
основание чл.99 от ЗЗД между „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането е прехвърлено в
полза на ищеца с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Договорът зa
заем съдържа изрична клауза, кoятo урежда правото на кредитора дa прехвърли вземането си в пoлзa
на трети лица.
Предвид така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове
с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 240,
ал.2, чл. 92 и чл.86 от ЗЗД са неоснователни, като мотивите за това са следните:
Ответникът не е
открит на адреса (който е постоянен и настоящ такъв на К.) нито в хода на
заповедното, нито в хода на исковото производство. Няма близки съгласни да
получат съобщението. Изискана е справка от НАП за регистрирани трудови договори
на лицето, като същата постъпва по делото и от нея е видно, че такива
регистрирани договори няма.
В този смисъл и
поради липса на доказателства за противното, ответникът не знае за образуваното
срещу него производство. Ето защо и за да бъдат защитени правата му на К. е
назначен особен представител в лицето на адв. К.. Особеният представител, макар
и назначен с акт на съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява – в този смисъл т.7 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Принципно процесуалното представителство може да произтича от закона (в
случаите на изрично уредено законно представителство) или от договор.
Представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от
специална правна норма, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки – в този смисъл т.6 от
цитираното вече Тълкувателно решение на ВКС.
От горното се
налага изводът, че особеният представител защитава процесуални права на
страната, но не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема
адресирани до представляваното лице (в случая ответник) материално-правни
изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от
стария кредитор за сключен договор за цесия – чл.99, ал.3 от ЗЗД. Вярно е, че
уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на
изходящо от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, е
валидно и има действие спрямо длъжника, но само ако последният го е получил
лично или чрез законен или негов договорен представител. Това е така, защото
целта на уведомяването е защита на длъжника при изпълнение на неговото
задължение на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. След
като особен представител и ответник очевидно нямат контакт (или правоотношение)
помежду си, то длъжникът не може да се счита за уведомен за цесията чрез
особения представител, поради което и тя няма действие спрямо него – чл.99,
ал.4 от ЗЗД.
Следователно към
настоящия момент ищцовото дружество не е кредитор на ответника (спрямо К.
кредитор продължава да бъде „Изи Асет Мениджмънт“ АД) и исковете му следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на
делото ищецът няма право на разноски нито в заповедното, като изричен
диспозитив за това не следва да се постановява, тъй като претенцията за
разноски не е иск и по нея се дължи изрично произнасяне само, когато е
основателна. Същият няма право и на разноски в исковото производство.
Ответникът не е
направил искане за присъждане на разноски, а и такива реално не са направени,
поради което не следва да му се присъжда сума за това.
Мотивиран от
горното Карнобатският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.София, бул.”Васил
Левски” № 114, етаж Мецанин, п.к.1527 против Д.К.К., ЕГН ********** *** искове
да се приеме за установено по отношение на ответника, че съществува вземане в
размер на
-
469.70 лева /четиристотин шестдесет и девет лева и седемдесет
стотинки/ - главница по Договор за паричен заем с № 2730836;
- 48.86 лева
/четиридесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/ договорна лихва за
периода от 06.02.2017 г. до 21.08.2017 г.;
- 229.89 лева
/двеста двадесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/ - неустойка за
неизпълнение на задължение;
- 18.00 лева
/осемнадесет лева/ разходи и такси за извънсъдебно събиране;
- 28.63 лева
/двадесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/ законна лихва за периода от
22.08.2017 г. до 31.01.2018 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.София, бул.”Васил
Левски” № 114, етаж Мецанин, п.к.1527 за присъждане на съдебно-деловодните
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: