Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп,
29.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на тридесет
и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 185 по
описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по искова молба, подадена
от Л.П.С., ЕГН: ********** *** чрез пълномощника адв.А.И. от САК против
„Елаците Мед“ АД – с.Мирково, с която се иска да бъде признато за установено
осъществяването от страна на ответника на пряка дискриминация по смисъла на
чл.14 ЗЗДискр спрямо Л.П.С., изразяваща се в неравностойното му третиране в
сравнение с други работници и служители в предприятието при определяне размера
на дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 КТ. Иска се от съда да осъди ответника
да изплати на Л.С. оставащата част от 12 884.28 лв. до пълния размер на
дължимото му обезщетение при пенсиониране в размер на 30 086.76 лв., ведно
с дължимата законна лихва от 28.02.2018г. до датата на подаване на исковата
молба в размер на 93.06 лв. и такава до оконачателното плащане.
Пълномощникът на ищеца твърди в исковата молба, че
доверителят му е в трудово правоотношение с ответника от 15.03.1990 г. съгласно
Трудов договор №107 от същата дата, както и че трудовото му правоотношение е
прекратено на 21.01.2019г. съгласно Заповед №6 от същата дата, на основание
чл.327, ал.1, т.12 КТ (по инициатива на работника или служителя, без
предизвестие, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст),
като отработеният при ответника период е 28 години, 10 месеца и 6 дни. Адв.И.
счита, че за доверителят му е настъпило правно основание по чл.222, ал.3, хип.2 КТ - да получи обезщетение от своя работодател в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца, тъй като е работил при него през последните
(повече от) 10 години от трудовия си стаж. На ищеца било изплатено обезщетение
при пенсиониране в нормативно установения минимален размер – 17 202.48 лв.
(близо до шесткратния размер на брутното трудово възнаграждение от последния
пълен отработен месец – юли 2018г.). Така изплатеното обезщетение обаче било
пряко дискриминативно спрямо ищеца Л.П.С., тъй като го поставяло в
неравностойно положение спрямо други работници и служители при ответника,
получили при своето пенсиониране значително по-големи обезщетения. Твърди се,
че до пенсионирането на ищеца трайно установената практика била като база за
определяне размера на обезщетението при пенсиониране да се взема
най-благоприятната подневна заработка за последния отработен месец, която се
разпростира върху всички работни дни от последния месец и образуваният размер
да се изплаща в установения по чл.222, ал.3 КТ размер – двукратно или
шесткратно. По този начин бива считано, че работодателят е упражнил едно свое
право, което трудовоправната доктрина му дава – да третира своите работници и
служители по начин по-благоприятен за тях от минимално предвидените нормативни
стандарти и ако бъде следвана трайно установената в предприятието практика, размерът
на обезщетението на ищеца при пенсиониране би трябвало да бъде 30 086.76
лв., вместо 17 202.48 лв. и е описан начинът, по който следвало да се
формира обезщетението, а именно: за единственият отработен ден на месец
октомври 2018г. на ищеца се следвала основна заплата от 48.09 лв. и направена
подневна заработка 179.84 лв. или общо – 227.93 лв., като ако цитираната сума
бъде заработена за всеки един от 22-та работни дни на текущия месец би дала
брутно месечно възнаграждение от 5014.46 лв. Разликата между заплатената и
дължимата като обезщетение суми била 12 884.28 лв. и върху нея следвало да
се начисли и законна лихва за периода от 18.02.2018г. до окончателното
изплащане. Като пример за лице, което е получило по-голяма сума по същия вид
обезщетение и е третиран по-благоприятно, в исковата молба се сочи колегата на
ищеца – Л. Василев Михайлов.
С допълнителна молба, депозирана след обездвижване
на първоначално подадената, ищецът, чрез своя пълномощник адв. А.И., е направил
уточнения, като е посочил, че признакът по чл.4 ЗЗДискр, по който е бил
дискриминиран е „лично положение“, изразяващо се в по-късния момент на
придобиване на изискуемия стаж и респективно – по-късното навършване на
изискуемата възраст за реализиране правото на пенсия, което лично положение го
поставя в неравноправно положение спрямо други работници и служители на
ответника, реализирали своето право по-рано и получили обезщетение по чл.222,
ал.3 във вр. чл.228, ал.1 КТ в завишени размери. Сочи се, че завишените размери
били установени като трайна практика в предприятието, без това да е въведено в
относимата нормативна уредба, в колективен трудов договор или във вътрешен акт
на работодателя, но независимо че на страната не били известни такива актове,
факт било, че тази практика е трайно установена и не представлявала нарушение
на трудовото законодателство, тъй като уредените в КТ размери са диспозитивният
минимум, от който работодателят всякога би могъл да се отклони доброволно в
полза на работника. Сочи се, че чл.14, ал.3 ЗЗДискр третира задължението при
нормите относно размера на трудовите възнаграждения и обезщетения да бъде
спазван принципът на равнопоставеността, което императивно правило следва да е
приложимо и когато такива норми не съществуват. Заявено е, че доколкото трудовото
правоотношение е прекратено, а осъществената дискриминация спрямо ищеца е
еднократен акт, не се търси преустановяване на нарушението, респ. –
възстановяване на положението, а единствено обезщетение за претърпените вреди.
Уточнено е, че претендираната сума представлява справедливото обезщетение,
съвпадащо с остатъка до завишения размер на обезщетението, тъй като това е и
размерът за вредите за ищеца – пряка и непосредствена последица от
неравноправното третиране. Посочена е банкова сметка, ***о обезщетение.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК писмен отговор на исковата молба е
подаден от ответника „Елаците-мед“ АД чрез пълномощника Пенка Попсавова.
Ответникът счита, че предявените искове са недопустими, неоснователни и недоказани.
Направено е възражение за липса на подведомственост на настоящото дело на
РС-Пирдоп, поради което искът за установяване на дискриминация бил недопустим,
тъй като се претендира пряка дискриминация по чл.14 ЗЗДискр, а и липсвал правен интерес за ищеца, тъй като той сам
твърдял, че обезщетението е правилно изчислено. Искът за обезщетение също бил
недопустим, тъй като иск за обезщетение може да се предяви пред гражданския съд
само след като Комисията за защита от дискриминация се е произнесла с решение,
че е налице нарушение на равенството спрямо съответното лице и това решение е
влязло в сила. Ответникът е взел отношение и по основателността на исковете.
Заявява, че не оспорват обстоятелствата, че ищецът е бил в трудово
правоотношение с „Елаците-мед“ от 15.03.1990г., нито че трудовото
правоотношение е прекратено на 21.01.2019г. със заповед 6 от същата дата на
основание чл.327, ал.1, т.12 КТ, за което време отработеният период е 28
години, 10 месеца и 6 дни. Оспорва се обаче наличието на основание за присъждане
на по-голямо обезщетение, а именно – твърдяната „пряка дискриминация“ спрямо
ищеца, тъй като в настоящия случай липсва неблагоприятно третиране по който и
да било признак по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Освен това чл.14 ЗЗДискр визирал само
трудови възнаграждения по трудово ТПО, а в процесния случай се претендирало
неравностойно третиране по отношение на обезщетение при пенсиониране. Чл.14,
ал.3 имал предвид „критерии за оценка на труда“, които са определени в
конкретни актове, а в процесния случай липсвали дискредитиращи разпоредби в
колективния трудов договор или който и да било вътрешен акт на ответника, а и
ищецът изобщо не се позовавал на такива, дори според ответника твърденията на
ищеца се свеждали до това, че работодателят неправилно е приложил законова
норма спрямо друг работник, а спрямо ищеца я е приложил по правилния начин.
Оспорва се твърдението на ищеца, че нормата на чл.228, ал.1 КТ е диспозитивна и
сочи, че тя е приложима „доколкото друго не е предвидено“, а „друго“ в случая
не е предвидено във вътрешен акт на работодателя. Прави се тълкуване на
разпоредбата на чл.228, ал.1 КТ и се посочва, че брутното трудово
възнаграждение в случаите на чл.228 КТ се формира от основното трудово
възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. В
заключение е посочено, че различният размер на обезщетенията при работници с
едно и също основно трудово възнаграждение се дължи на обективни фактори, а
именно: че размерът на допълнителното месечно трудово възнаграждение, наречено
„заработка“ е различен за всеки, а не се дължи на дискриминационно отношение от
страна на работодателя. Моли се съда да отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан.
С допълнение към отговора на
исковата молба ответникът е възразил срещу твърдението на ищеца, че бил
дискриминиран по признак „лично положение“ по чл.4 ЗЗДискр, което твърдение
било голословно и неподкрепено с доказателства, а освен това представлявало
„нов предмет на иска“, а не „уточнение“ на исковата молба. Ответникът е
възразил още относно твърдението, че в предприятието на работодателя е налице
трайно установена практика за изплащане на обезщетение при пенсиониране в
завишен размер.
В
съдебното заседание по разглеждане на делото ищцецът Л.С. се явява лично и се представлява от адв. А.И. от САК, като
двамата поддържат исковата молба. В хода на устните състезания адв. И. моли
съда да уважи изцяло предявените искове и да изплати на доверителя му сторените
разноски, като при постановяване на решението се вземе предвид забраната за
дискриминация, включваща задължение на работодателя да изплаща както еднакви
възнаграждения, така и обезщетения, включително – при пенсиониране. Адв. И.
сочи, че в хода на съдебното следствие било установено, че работници на същата
длъжност и в същото предприятие са придобили право на пенсия и са прекратили на
това основание трудовите си правоотношения като са получили обезщетения при
по-благоприятна заработка и методика, която увеличава обезщетението им. Това
доказвало факта на неравноправно третиране на едни работници спрямо други.
Според адв. И. от страна на ответника не са били въведени факти и
обстоятелства, които да доказват законово-легитимна цел, обосноваваща неравното
третиране. Счита, че за да се възстанови равенството на ощетения ищец следва да
бъде присъдено обезщетение в пълния размер, който той би получил съгласно
по-благоприятната методика. Обстоятелството, че вещото лице не се е натъкнало
на други работници, които да са третирани по-благоприятно, не санирало факта,
че поне двама работници са били обезщетени по-благоприятно - по начина, по
който се твърди в исковата молба, а експертизата в никакъв случай не дава
пълната картина, която ответникът е отказал да разкрие с предоставяне
ведомостите за заплати на всички пенсионирани служители, ползвайки се от
паравана на защитата на личните данни. Адв.И. е депозирал и допълнителна
писмена защита, в която е доразвил становището си. Ищецът поддържа заявеното от
неговия процесуален представител и заявява, че е работил в дружеството-ответник
с 10 години повече от останалите пенсионирани при по-благоприятни условия
работници и че практиката, която твърди, че е съществувала в „Елаците Мед“ АД е
от 2014г. до момента, но когато дружеството разбрало за исковата молба накарало
колегите му, на които предстои да се пенсионират, да работят по цял месец, а не
както е било до сега.
Ответникът „Елаците-Мед“ АД в съдебното заседание се
представлява от упълномощената юрк. Пенка Попсавова, която оспорва исковата
молба и моли съда да остави без уважение исковите претенции на ищеца С. срещу ответното
дружество и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и разноски по
делото. В предоставения от съда срок юрк.Попсавова е депозирала писмена защита,
в която доразвива съображенията си по същество. Счита, че исковете са
недопустими, тъй като случаите на защита на правото на труд са изчерпателно
изброени в ЗЗДискр и там липсва хипотеза на заплащане на обезщетение при
пенсиониране, а разширително тълкуване е недопустимо, като освен това в КТ
съществува специален текст – чл.8, ал.3 КТ, забраняващ дискриминацията и там
признакът „лично качество“ липсва. Счита се още, че исковете са неоснователни,
тъй като липсва неблагоприятно третиране по който и да било признак по чл.4,
ал.1 ЗЗДискр. Не представлявали дискриминация изискванията за възраст и
определен от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното
осигуряване. Липсвали дискредитиращи разпоредби в колективния трудов договор
или който и да било вътрешен акт на ответника. Сочи се, че изчисляването на
обезщетението на ищеца е правилно съгласно чл.228, ал.1 КТ, а чл.228, ал.1 КТ
няма диспозитивен характер. Ответникът счита, че различният размер на
обезщетенията при работници с едно и също основно трудово възнаграждение се
дължи на обективни фактори – различието в брутното трудово възнаграждение
поради заплащане на труда за постигнат резултат. Според ответника исковете били
и недоказани, тъй като основната доказателствена тежест е възложена на ищеца-
да докаже факти, на основа на които може основателно да се предположи, че той е
жертва на дискриминация, а той не ги е доказал, поради което за ответника не е
възникнало задължение да доказва, че правото на равно третиране не е нарушено.
Ищецът не бил доказал, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
неблагоприятното третиране и причината за него, която при всички случаи
следвало да се изразява в признак по чл.4 ЗЗДискр. Според ответника, въз основа
на съдебно-счетоводната експертиза можело да се направи извод, че през
последните пет години се е прилагала една и съща методика, която е приложена и
спрямо ищеца, а изключение прави само един работник – Л. Василев Михайлов,
който обаче не считал, че е дискриминиран.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното
от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че ищецът Л.П.С. е бил работник при ответника за периода от 15.03.1990г. до
21.01.2019г., когато трудовото му правоотношение е прекратено на основание
чл.327, ал.1, т.12 КТ и трудовият стаж на ищеца към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение е бил повече от 10 години.
Видно от трудов договор №107/15.03.1990г.
между МДП „Елаците“ /понастоящем „Елаците-Мед“ АД/ и Л.П.С., последният е бил
назначен като работник на длъжност „шофьор белаз 27т.“ за неопределено време.
Видно от заповед №6/21.01.2019г. на
изпълнителния директор на „Елаците-Мед“ АД трудовото правоотношение с Л.П.С. е
било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ, поради лична молба на
работника за прекратяване на трудовия договор без предизвестие поради
пенсиониране за осигурителен стаж и възраст. В заповедта е разпоредено на Л.П.С.
да се изплати обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 6 месечни брутни възнаграждения.
Представени са с исковата молба фишовете за заплати на ищеца Л.П.С. за
месеците октомври 2018г. и юли 2018г., от които е видно, че юли 2018г. е пълен
изработен месец за работника, а октомври 2018г. е непълен изработен месец, тъй
като лицето е ползвало 22 дни болничен и има реално отработен 1 ден, за който
му е начислена „заработка“.
Представени са и фишовете, в които са отразени обезщетенията за
пенсиониране на ищеца Л.П.С. и на свидетеля Л. Василев Михайлов. Видно от тях,
трудовият стаж на двамата е близък – с разминаване от 1 година, заемали са една
и съща длъжност, а щатната заплата на ищеца е с около 100 лв. по-висока от тази
на Л. Василев. Видно е, че ищецът е получил обезщетение за пенсиониране в размер
на 17 202.48 лв., а Л. Василев Михайлов – в размер на 32 814.96 лв.
Ответникът „Елаците-Мед“ АД отказа да представи извадки от ведомостите за
заплати на двете лице с мотива, че в тях се съдържат лични данни на други
работници и служители, с което индиректно отказа представянето и на ведомостите
за останалите пенсионирани в периода 2015-2019г. работници.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена
от вещото лице Л.Н.А.. Вещото лице е установило, че последният пълен отработен
месец преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца Л.С. е юли
2018г., като именно той е взет за база при изчисление на обезщетението му за
пенсиониране. Установено е още, че същата методика за изчисление на обезщетението
за пенсиониране – вземане за база на последния пълен отработен месец /без
болнични и отпуски/ – е ползвал ответника и при прекратяване на трудовото
правоотношение на лицето Цветан Спасов Радев. Това лице се установява от
представените от ответника доказателства /определение за насрочване на с.з. и
призовка за страна/, че е завело пред РС-Пирдоп срещу ответника искове с
идентичен на настоящия предмет. Вещото лице сочи в заключението си, че е
направила проверка избирателно на три случая през 2014г., 2015г. и 2017г.
относно прилаганата в „Елаците-Мед“ АД методика за изчисление на обезщетенията
при пенсиониране, като и при трите проверени случая е прилагана методиката, при
която обезщетението за пенсиониране е изчислено на база месечното БТВ за последния
пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение. При
проверката обаче вещото лице е установило, че има разлика в механизма, по който
е определен размерът на обезщетението при пенсиониране на ищеца Л.П.С. и това на
колегата му Л. Василев Михайлов, като за база за изчислението на обезщетението
на Михайлов е взето възнаграждението му за месец август 2018г., през който при
23 работни дни Л. Михайлов има отработени 5 дни и болнични 18 дни и
средно-дневното му брутно трудово възнаграждение е умножено по работните дни в
месеца, като така е получено месечното му брутно трудово възнаграждение и на
тази база е изчислено обезщетението за пенсиониране – 27 511.68, вместо за база
да се вземе месец юни, който е последният пълен отработен месец на лицето.
Според заключението: ако обезщетението на Л. Василев Михайлов беше изчислено по
методиката, по която е изчислено обезщетението на ищеца Л.П.С., същото би било
в размер от 14 146.50 лв., а ако обезщетението на ищеца Л.П.С. беше изчислено
по методиката, по която е изчислено обезщетението на колегата му Михайлов, то
би било в размер от 34 076.34 лв. В съдебно заседание вещото лице Л.А. заявява,
че това е единственият констатиран от нея случай на разминаване в методиката,
но когато е попитала не са могли да и обяснят на какво се дължи този начин на
изчисление. Посочва, че периодът, който е следвало да провери е доста голям
като години и е поискала от служителите в дружеството да и извадят случаи с
пенсионирани служители от компютърната система на случаен принцип. Вещото лице
сочи и че е видяла ведомостите за заплати на трите коментирани от нея в
заключението пенсионирани служители.
Като свидетел е разпитан Л. Василев Михайлов, чието
обезщетение за пенсиониране е коментирано в ССчЕ, като свидетелят заявява, че е
получил 32 000 лв. при пенсионирането си от „Елаците-Мед“ АД, длъжност шофьор
през 2018г. с 19 години трудов стаж при този работодател. Не знае по какъв
начин е изчислено обезщетението му и твърди, че няма наблюдения за
обезщетенията, които са взимали други негови колеги, които са се пенсионирали.
Изслушани са и свидетелските показания на Илия Петков
Атанасов, който също твърди, че е работил като шофьор на тежкотоварен автомобил
при ответника 15 години и се е пенсионирал през 2017г. Твърди, че е получил
обезщетение за пенсиониране по „регламент“ на работодателя и обяснява в какво
се е състоял този „регламент“, а именно: че работниците работят от 1 до 4 дни в
месеца и се смята „заработката“, след което тази „заработка“ се пренася върху
всички 22-23 дни от месеца и с оглед на това се заплаща обезщетението в размер
на 6 работни заплати. Заявява, че работниците са солидарни с тази свои колеги,
на които предстои пенсиониране и на тях им „се дава път“, за да могат да
направят по-голяма „заработка“, на база на която да се изчисли обезщетението
им. Твърди, че това са вътрешни разпоредби в дружеството-работодател, които
обаче не е виждал да са записани „черно на бяло“. Свидетелят твърди, че този
метод се е използвал когато той се е пенсионирал, а преди това се е работело по
цял месец, за да се пенсионира работник. След него по същия начин ставали
нещата като при неговото пенсиониране, но сега чувал от колеги, че се е
възприел отново старият начин и се работи цял месец, без да се прекъсва.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявени са кумулативно искове с правна
квалификация: чл.71, ал.1, т.1
вр. чл.14, ал.1, вр. чл.4 от Закона за защита от дискриминация – за признаване
за установено на нарушение от страна на ответника на антидискриминационното
законодателство спрямо ищеца и по чл.71, ал.1, т.3 вр. чл.14, ал.1, вр. чл.4 от
Закона за защита от дискриминация – за обезвреда на претърпени от
дискриминационна проява имуществени вреди.
Както съдът е коментирал още в
определението за насрочване на делото – исковете са допустими. Предявени са
пред компетентния орган – съответният районен съд /изводимо от Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на Върховен касационен
съд и Върховен административен съд/. Предявени са от активно легитимиран ищец
/работник, който твърди, че е станал обект на дискриминационно отношение/ срещу надлежния пасивно легитимиран
ответник /проявилият
дискриминационно отношение бивш работодател/. Правният интерес на ищеца
произтича от твърденията, които е навел в исковата молба. Не са основателни и
посочените в писмената защита на ответника допълнително наведени доводи за
недопустимост на исковете. Приложимият закон в случая е Законът за защита от
дискриминация и дискриминационните признаци, посочени в него, като фактът, че в
чл.8, ал.2 КТ, който също забранява дискриминацията при осъществяване на
трудовите права и задължения, липсва признакът „лично качество“, не изключва
този признак от дискриминационните такива, които биха могли да засегнат
упражняването на правото на труд /раздел I, глава II от ЗЗДискр/. Невярно е и твърдението, че не
би могла да се търси защита от дискриминация при заплащане на обезщетение при
пенсиониране. Съгласно чл.14 ЗЗДискр работодателят осигурява равно
възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, а според установената практика
на Съда на Европейския съюз този принцип се прилага за всички възнаграждения,
плащани пряко или непряко, в брой или в натура, независимо от срока на трудовия
договор и продължителността на работното време, включително и обезщетенията при
прекратяване на правоотношението. Видно е намерението на законодателя да
разпростре принципа за равно трудово възнаграждение за еднакъв или равностоен
труд и забраната за дискриминация и
спрямо всички други плащания, които е задължен да извършва работодателят на работника
в рамките на индивидуалното трудово правоотношение,
но за тази законодателна идея не е
намерен най-адекватният юридически езиков изказ и се е стигнало до една неясна
и вътрешно противоречива правна норма, чийто смисъл
обаче е коригиран от европейското законодателство. Редакцията
на нормата на чл.243, ал.2 КТ в това отношение е ясна и напълно показателна за смисъла и на чл.14 ЗЗДискр, поради което съдът е
категоричен, че приложимостта на ЗЗДискр се разпростира и върху заплащането на
обезщетения за пенсиониране, какъвто е настоящият случай.
Като безспорни в процеса още със
съдебното определение за насрочване на делото бяха отделени факти, които в
общия случай подлежат на доказване, като в с конкретния случай обаче, освен че
признаването им изключва необходимостта от доказването им, доказателствата за
тези факти са недвусмислени и достатъчни. Признатите и установени факти са, че
ищецът Л.П.С. е работил при ответника „Елаците-Мед“ АД над 10 години /а именно:
28 години, 10 месеца и 6 дни/, като считано от 21.01.2019 г. трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, при което
прекратяване ответникът му е заплатил обезщетение на основание чл.222, ал.3 КТ
в размер на брутното му трудово възнаграждение /БТВ/ за срок от 6 месеца, като
за база за изчислението е използвал брутното трудово възнаграждение на лицето
за последния пълен отработен месец – юли 2018г. В този смисъл, не се спори и се
доказва, че за ищеца Л.П.С. са били налице законовите предпоставки да получи
обезщетение за придобито право на пенсия при работодателя-ответник.
Спорното обстоятелство е дали методиката, която е
приложена при изчисление на горното обезщетение е дискриминационна по отношение
на ищеца. Тук следва да се посочи, че се установи, че обезщетението на ищеца Л.С.
е изчислено по правилото на чл.228, ал.1 вр. чл.222, ал.3 КТ.
При
определянето на обезщетението по това правило се има
предвид, че за база на изчисление на
обезщетението се ползва брутното
трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, т.е. за месеца, през
който работникът или служителят е работил през всичките работни дни. Ако
работникът или служителят не е работил през целия календарен месец, а само
определени дни от него, то полученото възнаграждение не може да се определи
като месечно. Разпоредбата на чл.19, ал.1
от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата урежда фактическия
състав, в който работникът или служителят няма отработен пълен работен месец,
който да позволи формирането на база по реда на чл. 228 КТ. Това налага брутното
му трудово възнаграждение по чл. 228 КТ да се определи, като
полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на
работните дни за същия месец. И в двете хипотези се има предвид
действително полученото брутно трудово възнаграждение, като е предписано
предимство на последното получено за пълен работен месец възнаграждение в
случай, че за предхождащия прекратяването
на трудовото правоотношение месец то е
непълно, т.е. не са отработени всички работни дни.
Независимо, че обезщетението на ищеца е изчислено
законосъобразно, съдът дължи изследване на въпроса дали обезщетенията на други
работници, чиито трудови правоотношения са прекратени, са изчислени по същия
начин и ако не е така, това следствие от дискриминационно отношение на
работодателя ли е.
Безспорно бе доказано от ССчЕ, че обезщетението на друг
работник със същата длъжност, сходен трудов стаж и основна работна заплата,
чието трудово правоотношение е прекратено няколко месеца преди това на ищеца, е
изчислено по различен начин, а именно: приложен е чл.19, ал.1 НСОРЗ –
среднодневното му трудово възнаграждение е умножено по броя на работните дни за
същия месец и така е изчислено значително по-благоприятно за него обезщетение
от това, което би му се дължало ако изчисленията са съобразени с чл.228 КТ. Със
свидетелските показания на свидетеля Илия Петков Атанасов пък бе внесена
светлина по въпроса защо се е използвало изчисляването по чл.19, ал.1 НСОРЗ, а
именно: целяло се е работниците, на които предстои да придобият право за пенсия
да имат по-голяма „заработка“, възнаграждението за която да се разпростре върху
всички дни от месеца и така да се постигне по-голям размер на обезщетенията.
Свидетелят Атанасов твърди, че при изчисляване на неговото собствено
обезщетение е използван именно този метод, като съдът не намира основание да се
усъмни в свидетелските показания, независимо че не са подкрепени с писмени
документи.
Свидетелските показания са в насока на това, че в
предприятието-ответник е имало нерегламентирана в писмен акт практика относно
методиката за изчисление на обезщетенията на придобилите право на пенсия лица,
чиито трудови правоотношения се прекратяват и тя е тази, приложена към лицето Л.
Михайлов. Няма основание свидетелските показания на Илия Атанасов да бъдат
дискредитирани единствено на база факта, че проверката на вещото лице по ССчЕ
не е установила други случаи на приложение на твърдяната от свидетеля методика.
Това е така, тъй като три случая, които вещото лице е проверило, в никакъв
случай не могат да се разглеждат като представителна извадка за пет-годишен
период, още повече, че проверените случаи са избрани под давлението на
представители на ответника. Свидетелят пък е конкретно запознат с начина на изчисление
на обезщетенията, като твърди, че е наясно с него от една страна защото той е
получил обезщетението си по този ред за изчисление и от друга страна- защото
същото му е било споделяно от негови колеги. Свидетелските показания са напълно
допустими в случаи като настоящия и в производствата по установяване на
дискриминация, тъй като от една страна няма законова забрана за това, а от
друга страна се доказва практика, която в повечето случаи е известна именно на
лицата, спрямо които е приложена.
При гореустановените обстоятелства, съдът категорично
приема, противно на твърдението на ответника, че ищецът е изпълнил своята
доказателствена тежест в процеса, доказвайки с висока степен на обоснованост дискриминационни действия спрямо него от страна на работодателя и в какво
точно се изразяват те, а именно: изчисление на размера на обезщетението му за пенсиониране
по по-неблагоприятен начин от този, използван при други негови колеги.
За
да се констатира наличието на дискриминация е необходимо да има лице, поставено
в по-благоприятни условия от ищеца, което може да се случи
и
чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, какъвто е настоящият случай. Касае се за
непряка дискриминация, доколкото се доказва по един достатъчно обоснован начин,
че в „Елаците-Мед“ АД за даден период, преди завеждане на исковата молба от
страна на Л.П., е била въведена определена практика, засягаща методиката на
изчисляване на обезщетенията за пенсиониране. Тази практика не е била въведена
с вътрешен нормативен акт, колективен трудов договор или някакъв друг писмен
акт на работодателя, като вероятната причина е, че при прилагането и
работодателят се е ползвал пряко от разпоредбата на чл.19 НСОРЗ, без да отчита,
че тя е субсидиарна по отношение на правилото, заложено в чл.228 КТ- за
ползване на последния пълен отработен месец като база за изчисление на
обезщетенията.
Страните спорят за характера на разпоредбата, въвеждаща
начин на изчисление на обезщетенията по чл.222, ал.3 КТ, доколкото в чл.228,
ал.1 КТ е записано: „доколкото друго не е предвидено“. Както чл.222, ал.3 КТ е
диспозитивна с императивен минимум на размера на обезщетението, така и чл.228,
ал.1 КТ допуска въвеждане от работодателя на друг начин за формиране на
брутното трудово възнаграждение за определяне на възнагражденията, който обаче
не може да е по-малко благоприятен за правоимащия. Очевидно при ответника
такова по-благоприятно „друго“ е било неформално предвидено. Няма пречка
дискриминационният подход да е въведен чрез установена по неформален начин
практика, тъй като в случая ищецът не твърди дискриминационен характер на
вътрешно правило, закрепено във вътрешен нормативен акт, а твърди
дискриминационен подход при прилагане на установена практика. Възприемане на
обратното становище – че дискриминационност може да се търси единствено в
писмено установено правило, само по себе си би било дискриминационно и
обслужващо интересите на лицата, които са в позиция да осъществят
дискриминация.
Съдът не може да сподели становището на ответника, че
ищецът не е изпълнил своята доказателствена тежест. С
разпоредбата на чл.9 ЗЗДискр е създадена изрична уредба относно
доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу
дискриминация. Законодателно е възприет принципът на разделяне на
доказателствената тежест между ищеца и ответника. Ищецът е длъжен да докаже
фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва
на дискриминация. В този случай законът възлага
доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно:
че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено /Решение
№ 511/27.07.2010 година, постановено по гр. д. № 587/2009 година по описа на
ВКС, ГК, ІІІ г.о./. Фактите, които ищецът е доказал и водят до обосновано
предположение, че същият е жертва на дискриминация, са: че в случая има поне
две лица, които са били поставени в по-благоприятно положение от него и че
работодателят избирателно е прилагал две форми на методика при изчисляване на
обезщетенията за пенсиониране. Така доказаното от ищеца е достатъчно, за да
отключи доказателствената необходимост ответникът на свой ред да докаже, че принципът на равно третиране на
работниците в предприятието и по-конкретно по отношение на ищеца, не е нарушен.
Ответникът възприе позиция, според която няма да ангажира свидетелски
показания, тъй като същите били недопустими и няма да представи като писмени
доказателства платежните ведомости на пенсиониралите се работници, тъй като
същите съдържат лични данни, с което ответникът непряко се отказа от
възможността да обслужи своята доказателствена тежест. Същият не е поискал и
поставянето на допълнителна задача към ССчЕ да се изследват всички случаи на
пенсионирали се лица за периода, който се твърди, че е относим - 2015-2019г. Безспорно
следва да се избягва приобщаване на доказателства, съдържащи лични данни на
трети за процеса лица, като обаче също толкова безспорна е и техническата
възможност на администратора на лични данни, какъвто е работодателят, да заличи
всички неотносими лични данни на лицата, преди да представи заверени копия от документите
на съда, още повече, че не се касае са случай на законово обявена за класифицирана
информация.
Необходимо е да бъде установено още, че по
отношение на Л.С. е налице някой от защитените признаци по чл.4 ал.1 ЗЗДискр, който да
може да обоснове поставянето му в по-неблагоприятно положение, като в
конкретния случай съществуването на такъв признак според съда е установено. Признакът
„лично положение“ е един от защитените признаци, изрично изброени в чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Чл.6, ал.2 от Конституцията на
Република България също предвижда, че не се допускат никакви ограничения на правата
или привилегии, основани наред с други признаци и на признак „лично и
обществено положение“. Признакът „лично положение“
може да включва различни характеристики на личността: местоживеене, ръст, цвят
на косата и очите, тегло, стаж, професионален опит, съдимост, дали лицето
получава социални помощи, майчин език, акцент или диалект, хранителни навици,
културни обичаи, дееспособност и поставяне под запрещение и много други черти,
които отличават един човек или група хора от останалите. В конкретния случай ищецът твърди, че е дискриминиран на база признака
„лично положение“, изразяващо се в по-късния момент на придобиване на
изискуемия стаж и респективно – по-късното навършване на изискуемата възраст за
реализиране на правото му на пенсиониране. Това може да се приеме като
изражение на признака „лично положение“, тъй като лицата, които придобиват право
на пенсия, го придобиват при едновременното навършване на определена възраст и
при достигане на определен професионален стаж, а както се установява от свидетелските
показания – при ответника в различни периоди се е прилагала различна методика
за изчисление на обезщетенията, т.е. в зависимост от момента на придобиване на
право на пенсиониране на дадено лице, се е извършвала преценка коя методика да
се приложи. Твърдението на ответника, че не представлявали дискриминация
изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за
целите на пенсионното осигуряване е правилно, но не касае настоящия случай, тъй
като работодателят не е пенсионен орган и спорът не е във връзка с пенсионното
осигуряване, а във връзка с начина, по който е изчислено обезщетението за
пенсиониране, дължимо от последния работодател на лицето.
Доколкото съдът прие, че се касае за
форма на непряка дискриминация по признак лично положение, дискриминацията
може да не се квалифицира като такава и да
бъде оправдана/чл.4, ал.3 ЗЗДискр/ с
преследването на законна цел и
пропорционалност, преследването на каквито цели от страна на ответника обаче
не се твърди и не се доказва, че дискриминационната практика, приложена спрямо
ищеца С.- носител на признак по чл.4, ал.1 ЗЗДискр, е обективно оправдана.
Както трудовото, така и антидискриминационното законодателство брани
правата на позиционно по-слабата страна, като забранява възнагражденията за
равностоен труд да се различават, съответно- обезщетенията при прекратяване на
трудово правоотношение при равностойни условия да се различават. Безспорно, в
„Елаците-Мед“ АД, както се твърди в писмената защита на страната-ответник, се
прилага система за заплащане на труда за постигнат резултат, като т.нар.
„заработка“ е различна всеки месец и за всеки работник, което обаче не дава
основание да се прилага практика, при която обезщетенията на лица, които имат
еднакъв трудов стаж като години и се пенсионират приблизително по едно и също
време, да се окажат с огромна разлика по между си, независимо, че тези лица са
достигали различна „заработка“. Между изплатеното на Л.С. обезщетение от 17 202.48
лв. и изплатеното на колегата му Л. Михайлов обезщетение от 27 511.68 лв. се
наблюдава именно такава огромна разлика само поради различния начин на
изчисление на обезщетенията им. Със ССчЕ се доказа, че при изчисление на
обезщетението по начина, по който се е изчислило това на Михайлов и други работници,
то би било в размер на 34 076.34 лв. В този смисъл, доказано се явява
увреждането на ищеца и че същото е пряка последица от дискриминационното
поведение на ответника, а размерът на увреждането е 16 873.86 лв. - разликата
между сумата, която ищецът би могъл да получи и тази, която реално е получил
като обезщетение. Претенцията на ищеца обаче е за сумата от 12 884.28 лв. и
поради диспозитивния характер на гражданското право, съдът не би могъл служебно
да присъди по-висока от поисканата сума.
При гореизложените мотиви, съдът счита двата кумулативно съединени иска за
основателни и като такива същите следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат, се заплаща от ответника съразмерно на
уважените искове. В случая исковете биват уважени изцяло, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1900 лв., за
която има доказателства, че е заплатена на адвоката, осъществил процесуално
представителство за ищеца. Други разноски ищецът не е правил, тъй като е
освободен от такива. Съгласно чл.75, ал.2 ЗЗДискр за производствата
пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка
на бюджета на съда. Тази разпоредба следва да се тълкува като освобождаваща
само жалбоподателя, не и другите страни /Решение № 5537
от 15.05.2015 г. по адм. д. № 11588/2014 на Върховния административен съд/, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на Районен
съд-Пирдоп дължимата държавна такса в размер на 515 лв. и разноските за
експертиза в размер на 200 лв., сторени от бюджета на съда.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от
дискриминация, че спрямо Л.П.С., ЕГН: **********, адрес: ***, „ЕЛАЦИТЕ-МЕД“ АД,
с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: с.Мирково, е извършило нарушение на чл. 4, ал.3 вр. ал.1 ЗЗДискр, изразяващо се в неравноправното му третиране по признак „лично положение“ – непряка дискриминация, изразяваща се в
прилагането на по-неблагоприятна методика за изчисление на обезщетението по
чл.222, ал.3 КТ за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от
тази, установена като практика в дружеството до момента на прекратяване на
трудовото му правоотношение.
ОСЪЖДА, на основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация,
„ЕЛАЦИТЕ-МЕД“ АД,
с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: с.Мирково, ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.С., ЕГН: **********, адрес: ***,
сумата от 12 884.28
лв. /дванадесет хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и
двадесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпените от С.
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между обезщетението по
чл.222, ал.3 КТ, което би получил при изчисление по методиката, заложена като
практика в дружеството до момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение и методиката, по която реално е изчислено неговото обезщетение, резултат на горното нарушение на
чл.4, ал.3 вр. ал.1 ЗЗДискр от страна на ответника „Елаците-Мед“ АД, ведно със законната лихва, считано
от 26.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЕЛАЦИТЕ-МЕД“ АД,
с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: с.Мирково ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.С., ЕГН: **********, адрес: ***
сумата от 1900 лв. /хиляда и деветстотин лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, сторени от ищеца.
ОСЪЖДА „ЕЛАЦИТЕ-МЕД“ АД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: с.Мирково ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
и по сметка на РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
сумата от 715 лв. /седемстотин и петнадесет лева/,
от които 515 лв.
държавна такса по делото и 200 лв. заплатени от бюджета на съда разноски за
експертиза.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му
на страните
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: