Р Е Ш
Е Н И Е №......
гр.К., …….2021
год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на петнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П.
при
секретаря........................Х. К.….........................................като
разгледа докладваното от съдията
............................................гр.дело №2624 по описа за 2020
год. за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищците
твърдят, че на 09.10.2018 г. вечерта, съсобственият им лек
автомобил - марка „Ф.“, модел „П.“ с рег.№****бил паркиран на обособен паркинг
пред сградата гр.С., на ул.“И. К.“ №** като преди потегляне за работа сутринта
на 10.10.2018 г. установили, че автомобилът е с дълбока драскотина по целия
капак на багажника. Притежавали валидно сключена застраховка „Каско“ полицата №*****
със З. „Л.И.“ АД, незабавно уведомили ответника за всички обстоятелства и факт.
Представител на ответника направил опис на щета от 10.10.2018 г. и чрез него
установили конкретните имуществени вреди и тяхната степен на повреда. Щета била
заведена под №******. На 02.11.2018 г. им бил изпратен отказ от ответника с
рег.№12093, в който били уведомени, че няма да получат никакво плащане по
сключената от тях застрахователна полица №*****, тъй като не са спазили
правилата на т.14.10. от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни
средства- неинформирането на застрахователя, за настъпилото на 10.10.2018 г.
застрахователно събитие, чрез национален тел.0800 153 33. На 27.07.2020 г.
подали писмено възражение (жалба) по реда на чл.108, ал.6 от КЗ, но
застрахователя не се произнесъл в законоустановения 7-дневен срок. Следствие на
настъпилото на 10.10.2018 г. застрахователно събитие, претърпяната имуществена
вреда лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ рег.№*****, се изразявала както
следва: Капак багажник - със степен на увреда – боя. Считат постановеният от ответника отказ за неправомерен. В решение
№4/21.03.2012 Г. по т.д.№81/2011г. на ВКС, II т.о. се сочело, че
освобождаването на застрахователя от отговорност било позволено от закона само
при условието, визирано в чл.211 КЗ /отм./ ако умисълът е свързан с поведението
на застрахования или на третото ползващо се от застраховката лице. Сочат, че с действията
си по предявяването на застрахователното обезщетение са осъществени всички
искани от застрахователя действия и го подпомогнали в установяването на всички
факти и обстоятелства по настъпване на застрахователното събитие. При
определяне размера на дължимото обезщетение, застрахователят следвало да се съобразява
с разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ. Размерът на стойността на вредата в случая
следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането.. Молят
съда да постанови решение, с което да осъди ЗД “Л. И.“ АД, с ЕИК:***** да им заплати
сумата от *** лева, представляваща стойността на
претърпените от тях имуществени вреди на лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с рег. №*****,
за пребоядисването капака на багажника и труда, ***лв. лихва за забава
за периода от 10.11.2018г. –до28.10.2020г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане
. Претендират съдебни разноски.
В отговор на
исковата молба подаден, в срока по чл.131 от ГПК, ответникът признава иска. Във връзка с процесното
застрахователно събитие, била образувана щета, която преразгледали отново
преразгледана, а претендираната сума от *** лв. С платежно нареждане за сумата
от *** лв. заплатили на ищците
главницата, мораторната лихва и лихвата за забава от дата на завеждане
на исковата молба. Моли съда при постановяване на решението при признание на
иска да вземе предвид извършеното плащане на сумата от *** лева, с която
погасили исковата претенция. Счита адвокатски хонорар в размер на *** лв. за е прекомерен с оглед материалния
интерес по дело и оглед липсата на фактическа и правна сложност. Автомобилът
бил собственост на две лица, което не давало основание да се търси по-голямо
адвокатско възнаграждение при положение, че предметът на спора е един, делото
разгледано в едно съдебно заседание, без необходимост от изслушване на
експертни заключения и без наличието на процесуални пречки за отлагане, поради
което моли претендираният адвокатски хонорар да бъде намален до размер на ***лв.
С молба вх.№260576/15.01.2021г. ищците
чрез процесуалния си представител не оспорват, че ответникът е платил сумата от
*** лв. след завеждане на делото и изразяват становище за постановяване на решение
при признание на исковете. В о.с.з. съдът е уважил искането на ищците,
прекратил е съдебното дирене и обявил, че ще се произнесе с решение при
признание на иска.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като в писмения отговор ответникът, чрез законния си представител, е направил изрично изявление за признание на предявените искове. От своя страна ищцата, чрез процесуалният си представител, е направила искане да бъде постановено решение по реда на чл.237 от ГПК. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатите права не противоречат на закона или на добрите нрави, а от друга страна същите са такива, с които страната може да се разпорежда.
Фактическият състав на
предявения осъдителен иск е очертан от разпоредбата на чл.405 от КЗ, вменяващ
задължението на застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок. За уважаване на
предявения иск ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно
доказване наличие на договор за имуществена застраховка между него и ответника,
настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск по договора,
вид и размер на причинените вреди. При доказано застрахователно събитие
застрахователят може да откаже изплащането на обезщетение само при наличието на
основанията, посочени в чл.408 от КЗ.От приетите по делото доказателства-
заверени копия на опис-заключение по щета №******от 10.10.2018 г., свидетелство
за регистрация на МПС и известие за доставяне, както и становищата на страните,
съдът приема, че застрахователят е бил своевременно сезиран за настъпилото
застрахователно събитие с искане за заплащане на застрахователно обезщетение.
Няма спор, че по повод заявена от ищеца претенция в дружеството – ответник е
образувана преписка по щета №№******, по която застрахователят е отказал плащане на застрахователното
обезщетение. Тъй като ответникът не е платил дължимото обезщетение, то прекият
иск по чл.405 от КЗ е допустим, а разгледан по същество е доказан по основание
и размер. Налице е признание на ответника в отговора на исковата молба, което
съгласно чл.237, ал.4 от ГПК е неоттегляемо. В хода на производството застрахователят
е представил преводно нареждане №********* /16.12.2020 г., от което е видно, че
е изплатил претендираните суми, поради което предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни поради извършеното от ответника плащане на
претендираните суми в хода на процеса.
По разноските:
Съобразно
изхода на спора и тъй като искът се отхвърля поради погасяване на задължението чрез плащане извършено в хода на процеса,
направените от ищците разноски ще следва да се понесат от ответника. Ответникът
е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.2, т.1
от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при интерес до ***0 лв. е
*** лв. Предявените искове са с материален интерес- 1***лв., а заплатеното от
ищците адвокатско възнаграждение е *** лв. / договор за правна защита и
съдействие от 24.07.2020 г./. Съдът като взе предвид, че делото не се отличава
с фактическа и правна помощ, както и признанието на иска, намира заплатеното
адвокатско възнаграждение за прекомерно, поради което го редуцира до
предвидения в наредбата минимален размер - *** лв. По изложените съображения ответното
дружество следва да заплати на ищците
направените по делото разноски в размер на *** лв. адвокатско
възнаграждение и ** лв.държавна такса.
На основание чл.236, ал.1, т.7
от ГПК следва да бъде
указано на ответника, че присъдената в полза на ищците сума за разноски може да
бъде заплатена по посочена в исковата молба банкова сметка: ***, в “Р. Б.“ ЕАД.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.И.И., с ЕГН-**********
*** и Д.Д.И., с ЕГН-********** *** против З. к. „Л. И.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление *** иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за
заплащане на *** лв. застрахователно обезщетение по застрахователна полица „К.“
№***** за претърпени имуществени вреди на лек автомобил марка „Ф.“,
модел „П.“, с рег.№***** на 10.10.2018 г., изразяващи се в увреждане капака на багажника и ***лв. лихва за забава от 10.11.2018 г. до 28.10.2020 г. поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА З. к. „Л. И.“ АД, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.И.И., с ЕГН-**********
*** и Д.Д.И., с ЕГН-********** ***, направените
по делото разноски в размер на **** лв.
Присъдената сума за разноски
може да бъде изплатена по следната банкова сметка: ***, в “Р. Б.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Районен съдия: