РЕШЕНИЕ
№ 21521
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело
№ 20231110104291 по описа за 2023 година
Ищецът ................. е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД,
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1, изр. първо ЗЗД срещу ответника ...................:
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер 8
719,72 лева, представляваща неизплатени задължения по договор за наем от
13.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 26.11.2021 г. до окончателното плащане,
формирана както следва: сума в размер 4058,20 лева – месечен наем за
месец август 2021 г. (иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД) ;
сума в размер 980,37 лева за потребена ел. енергия в периода от 01.06.2021 г.
до 30.8.2021 г. (иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД) ; сума в
размер 305,74 лева за потребена вода в периода от 01.06.2021 г. до 30.8.2021 г.
(иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД) ; сума в размер 263,64
лева за такса битови отпадъци за месеците юли и август 2021 г. (иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД); сума в размер 1258,04 лева –
неустойка за забава в плащането на наема за месец август 2021 г., начислена за
периода от 10.08.2021 г. до 10.9.2021 г., уговорена в чл. 19 от договора за наем
(иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1, изр. първо ЗЗД) ; сума в размер
1853,73 лева – неустойката за предсрочно прекратяване на договора за наем
от страна на наемателя, уговорена в чл. 16, ал. 2 от договора за наем (иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1, изр. първо ЗЗД); за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер 184,05 лева,
1
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 8 719,72 лева за периода от 10.09.2021 г. до 25.11.2021 г.,
формирана както следва: сума в размер 85,68 лева върху главницата от
4058,20 лева (иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД) ; сума в размер 20,70
лева върху главницата от 980,37 лева (иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД); сума в размер 6,46 лева върху главницата от 305,74 лева (иск по чл.
422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД); сума в размер 5,57 лева върху главницата от
263,64 лева (иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД) ; сума в размер 26,52
лева върху главницата от 1258,04 лева (иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД); сума в размер 39,12 лева върху главницата от 1853,73 лева (иск по чл.
422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД); за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер 3 084,23 лева, представляваща неустойка за
забава в плащането на наема за месец август 2021 г., начислена за периода от
11.09.2021 г. до 25.11.2021 г., уговорена в чл. 19 от договора за наем (иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1, изр. първо ЗЗД), ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.11.2021 г.
до окончателното плащане, уточнени с молби на ищеца от 30.01.2025 г.,
17.03.2025 г. и 28.08.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 21.09.2022 г. по ч. гр. дело № 67707/2021 г. по описа на СРС,
119 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК.
Ищецът твърди, че на 13.06.2019 г. между страните е сключен договор за
наем на няколко обекта, находящи се в административна сграда в град
.................... а именно: ....................; Магазин № ....... като срокът на договора
бил определен на 2 години, считано от 13.06.2019 г. Поддържа, че в чл. 4, ал. 2
от договора било уговорено наемната цена да се заплаща от 1-о до 5-о число
по банкова сметка на наемодателя, след издаване на фактура с ДДС, като
съгласно чл. 4, ал. 1 от договора фактурата се връчва на ръка на управителя на
търговския обект на наетия имот от ..................., по електронна поща или чрез
писмо с обратна разписка. Поддържа, че съгласно чл. 9, т. 6 от договора
наемателят заплаща към наемодателя консумираните електричество и вода
ежемесечно по банков път, след издаване на фактура от наемодателя. Съгласно
чл. 9, т. 11 от договора наемателят се задължава да заплаща за своя сметка
такса битови отпадъци за наетите имоти, за чийто размер наемодателят го
уведомява и издава надлежен счетоводен документ, а наемателят заплаща по
банков път по сметка на наемодателя. Съгласно чл. 11 от договора наемателят
заплатил гаранционен депозит в размер на 2510,40 евро без ДДС, който
съгласно чл. 11, ал. 1 подлежал на връщане на наемателя при прекратяване на
договора, само в случай, че към момента на прекратяване на договора
наемателят няма неплатени консумативни разходи за вода, ел. енергия, такса
битови отпадъци, неплатена наемна цена и няма задължения за плащане на
неустойки по договора. Сочи, че след изтичане на първата наемна година, на
29.07.2020 г. между страните бил подписан анекс към договора за наем от
13.06.2019 г., с който се променят обектите, отдадени под наем, като остава
само .................... и Търговска зала на сутерен с площ 170 кв.м., за които е
определена наемната цена в размер на левовата равностойност на 1729,10 евро
без ДДС, платими по курса на БНБ, а останалите разпоредби в договора за
2
наем от 13.06.2019 г., които не са засегнати от анекса останали непроменени.
Твърди, че на 12.07.2021 г. наемателят ................... изпратил на наемодателя -
ищец нотариална покана, рег. № ................. която прекратил едностранно и
предсрочно договора за наем между страните от 13.06.2019 г., считано от
30.08.2021 г. и поканил наемодателя да получи държането на имотите с
приемо-предавателен протокол на 30.08.2021 г. С нотариална покана peг. №
........ от ищеца, чрез ................... и получена от ответника на 04.08.2021 г.,
Наемодателят ................. напомнил на Наемателя ..................., че съгласно
анекса от 29.07.2020 г. срокът на договора за наем изтича на 15.09.2023 г. и
съгласно чл. 16, ал. 2 от договора за наем, при предсрочно прекратяване на
договора дължи неустойка в размер на два месечни наема в размер на 1729,10
евро, а именно левовата равностойност на 3458,20 евро без ДДС. Към
нотариалната покана била изпратена и фактура № ..................... г. на стойност
6763,65 лева. Определен бил срок за плащане не по-късно от 29.08.2021 г.
Сочи, че на 30.08.2021 г. между страните е извършено предаването на
отдадените под наем обекти и е подписан от двете страни приемо-
предавателен протокол, в който се отразени неплатените към 30.08.2021 г.
задължения на наемателя по договора за наем. Излага, че на 09.09.2021 г.
ищецът изпратил на ответника нотариална покана рег. № ................. на
нотариус .................... получена на 10.09.2021 г., в която били описани всички
задължения на наемателя по договора за наем от 13.06.2021 г. и анекса от
29.07.2020 г. към момента на подаване на поканата – 09.09.2021 г. Твърди, че
страните по договора уговорили неустойка в размер на два месечни наема (чл.
16, ал. 2 от договора за наем) при предсрочно прекратяване на договора от
страна на наемателя, както и неустойка за забавено плащане на наемната цена
в размер на 1% от дължимата сума за всеки ден от забавата след десетия ден
забава (чл. 19 от договора за наем). Сочи, че обшият размер на задълженията
към 09.09.2021 г. на наемателя по предсрочно прекратения договор за наем от
13.06.2021 г. и Анекс към него от 29.07.2020 г. били в размер 13629,64 лева,
като ищецът приспаднал от дължимата, съгласно чл. 16, ал. 2 от договора за
наем, неустойка в размер 6763,65 лева, платения от наемателя гаранционен
депозит по чл. 11 от Договора в размер на 4909,92 лева, поради което
претендира заплащане на сума в размер 1853,73 лева, представляваща
непогасения размер на неустойката за предсрочно прекратяване на договора за
наем от страна на наемателя, уговорена в чл. 16, ал. 2 от договора за наем
(съобразно уточнителна молба от 30.01.2025 г., връчена на ответника). Моли
за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ................... е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага съображения, че
исковата молба е нередовна, тъй като не е представено пълномощно за
адвоката, подписал исковата молба, не е посочен личния номер на адвоката,
както и банкова сметка или друг начин на плащане. Излага съображения, че
искът е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на
ищеца с оглед непредставянето на пълномощно за адвоката. Излага, че
приложените към исковата молба фактури не съдържат информация за
изпълнение на чл. 4 от договора за наем, тъй като в тях липсват данни за
3
връчване. Излага, че ищецът не е издал кредитно известие за извършеното
прихващане с депозита в размер на 4909,92 лева и не е посочил датата на
извършеното прихващане. Счита, че обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се
дължи при предявена претенция за неустойка. Поддържа, че не е допустимо
присъждане на лихва върху неустойка за забавено парично задължение.
Поддържа, че неустойка по чл. 19 от Договор за наем в размер на 3084,23 лева
не е дължима поради нищожност на клаузата за неустойка като
противоречаща на добрите нрави поради липса на краен срок, за който следва
да се начислява. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По допустимостта на производството:
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че исковата
молба е нередовна, тъй като не е представено пълномощно за адвоката,
подписал исковата молба, не е посочен личния номер на адвоката, както и
банкова сметка или друг начин на плащане, както и че искът е недопустим
поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца с оглед
непредставянето на пълномощно за адвоката, като аргументите за това са
следните:
Липсата на пълномощно в действителност води до нередовност на
исковата молба, но не и до липса на активна процесуална легитимация на
ищеца, а единствено до ненадлежно представителство като само ненадлежно
представляваната страна може да се позове на това обстоятелство, но не и
насрещната страна. В случая исковата молба не е нередовна – пълномощното
за адвоката, подписал исковата молба – адвокат Е. П. Калинкова-Паунова, е
приложено към исковата молба в оригинал – л. 9 от делото. Както се посочи
по-горе производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК установителни искове, а не осъдителни, като в заявлението по чл. 410
ГПК и в заповедта за изпълнение е посочена банкова сметка на ищеца.
Посочването на личен номер на адвоката не е условие за редовност на
исковата молба по арг. от чл. 127 и 128 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр.
чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи
възникването на валидно облигационно правоотношение между страните по
силата на договор за наем от 13.06.2019 г. и анекс към него от 29.07.2020 г. с
твърдяното съдържание, по силата на който е предал на ответника държането
на обектите, предмет на наема, и е осигурил безпрепятствено ползване на
същите и за ответника е възникнало насрещното изискуемо задължение за
плащане на наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта
(разходи за ел. енергия, вода, такса битови отпадъци) в претендираните
размери и за посочените периоди.
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните,
съдът на основание чл. 153 вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е обявил за
4
безспорни и с това ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните
са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за наем от
13.06.2019 г. и анекс към него от 29.07.2020 г. с твърдяното съдържание, че
ищецът е предал на ответника държането на обектите, предмет на наема и е
осигурил безпрепятствено ползване на същите за процесния период, че
договорът е прекратен едностранно от ответника, считано от 30.08.2021 г., на
която дата имотите са предадени от ответника на ищеца с приемо-
предавателен протокол, които обстоятелства се установяват и от приетите като
писмени доказателства по делото документи, неоспорени от страните –
договор за наем на недвижими имоти от ........... към договор за наем на
недвижими имоти от 13.06.2019 г. (л. 20-21 от делото), нотариална покана, рег.
№ ................... приемо-предавателен протокол от 30.08.2021 г. (л. 26-30 от
делото).
Видно от подписания между страните на ................. с него са изменени чл.
1, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от договора за наем, като отдадени под наем са останали
магазин № 1 и търговска зала, за които е определена наемната цена в размер
на левовата равностойност на 1729,10 евро без ДДС, платими по курса на
БНБ. Видно от анекса, същият влиза в сила, считано от 16.09.2020 г. и се
сключва за срок от 3 години. Останалите разпоредби в договора за наем от
13.06.2019 г., които не са засегнати от анекса, са останали непроменени.
Видно от чл. 4, ал. 2 от договора наемателят се е задължил да плаща
дължимия месечен наем от 1-о до 5-о число на текущия месец по банкова
сметка на наемодателя. Видно от чл. 4, ал. 1 от договора предпоставка за
извършване на плащане е получаване на фактура от наемателя чрез връчване
на ръка на управителя на търговския обект на наетия имот от ..................., по
електронна поща, посочена в договора, или чрез писмо с обратна разписка.
Падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се
изпълни не са еднозначни понятия, независимо че е възможно, в определени
хипотези, моментът на настъпването им да съвпада. Падежът се определя като
момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и
като момента, в който настъпва изискуемостта. Изискуемостта е
възможността на кредитора да иска реално изпълнение - било като отправи
извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално
изпълнение в защита на своето право. Забавата е противоправно закъснение,
за което длъжникът отговаря.
Изпълнението на облигацията е подчинено на принципа, че задължението
трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго от волята на
страните или закона – съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, ако задължението е без срок,
кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
При срочните задължения, когато денят на изпълнението им е определен,
длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на изтичане на срока – чл. 84, ал. 1 ЗЗД (моментът на изискуемост на
вземането и на забава на длъжника, съвпада). Длъжникът може да изпълни и
преди срока, т. е. вземането е изпълняемо, но не е изискуемо (чл. 70, ал. 1 ЗЗД)
и безспорно не е забавено. Когато няма определен ден за изпълнение на
5
задължението, щом то е изискуемо и изпълняемо, времето на изпълнението
(падежът) може да се определи от длъжника, който желае да изпълни. Ако
кредиторът не приеме изпълнението без основателна причина, ще изпадне в
забава. Кредиторът може да покани длъжника да изпълни и, ако виновно не го
стори, изпада в забава след поканата или изтичане на срока, определен за
изпълнение.
С оглед на изложеното, налага се изводът, че страните са уговорили срок
за плащане на наемната цена – от 1-о до 5-о число на текущия месец, от което
и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД следва, че вземането за заплащане на наемната
цена е изискуемо с изтичане на срока за плащане на задължението.
Същевременно обаче страните са уговорили, че предпоставка за извършване
на плащане е получаване на фактура от наемателя т.е. макар денят за
изпълнение на задължението да е определен, длъжникът не изпада в забава
след изтичането му, тъй като страните се уговорили, че за поставянето в
забава на наемателя е необходима покана – връчване на фактура.
Следователно вземането на наемодателя е изискуемо с изтичане на
уговорения срок – 5-о число на месеца, но за поставяне на наемателя в забава
е необходима покана. Съдът намира, че с оглед прогласената в чл. 9 ЗЗД
свобода на договаряне, уговорките между страните за определяне на падеж на
задължението чрез посочване на срок и същевременно поставяне на
изпълнението под отлагателно условие – получаването на фактура/покана, за
поставяне на длъжника в забава, в отклонение от общите правила на
разпоредбите чл. 84 ЗЗД, която норма е диспозитивна, не противоречат на
повелителни норми на закона и на добрите нрави.
Видно от приетата по делото двустранно подписана фактура № .................
неоспорена от страните, същата е издадена за задължение за наем за м.
08.2021 г. за магазин № 1 и търговска зала в размер 4058,20 лева с ДДС, с дата
на връчване 02.08.2021 г. Посочената фактура е документ, който установява
даденото от кредитора съдействие за плащане на наемната цена при
настъпването на посочения в договора падеж – 5-о число на месеца.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав, при тълкуване
волята на страните, изразена в клаузите на сключения помежду им договор за
наем и анекс към същия, намира, че страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение, породено от сключения помежду им писмен
договор и анекс към него, по силата на който ищецът е предал на ответника
държането на обектите, предмет на договора, и е осигурил безпрепятствено
ползване на същите и за ответника е възникнало насрещното изискуемо
задължение за плащане на наемната цена за месец август 2021 г. в размер
4058,20 лева с ДДС, представляваща левовата равностойност на 1729,10 евро
без ДДС.
До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция,
ответникът не е въвел твърдение за извършено плащане, нито е ангажирал
доказателства за това. Следователно, искът с правно основание чл. 422, ал. 1
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за сума в размер 4058,20 лева,
представляваща месечен наем за месец август 2021 г., следва да бъде уважен
изцяло.
6
Видно от чл. 9, ал. 6 от договора наемателят се е задължил да заплаща на
наемодателя консумираните електричество и вода ежемесечно по банкова
сметка на наемодателя, като предпоставка за извършване на плащане е
получаване на фактура от наемателя. Съгласно чл. 9, ал. 11 от договора
наемателят се е задължил да заплаща на наемодателя дължимата такса битови
отпадъци за наетите имоти, за чийто размер наемодателят го уведомява и
издава надлежен счетоводен документ, а наемателят заплаща по банков път по
сметка на наемодателя, като предпоставка за извършване на плащане е
получаване на фактура от наемателя. Уговорките между страните
кореспондират на нормата на чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, според която върху
наемателя тежи задължението да плаща наред с наемната цена още и
разходите, свързани с ползването на вещта, т. нар. консумативни разходи.
От приетите като писмени доказателства по делото документи,
приложени към исковата молба, неоспорени от страните – двустранно
подписано Дебитно известие № ................ за консумирана ел. енергия за м.
юни 2021 г. на стойност 371,21 лева с ДДС, Дебитно известие № ....................
за такса битови отпадъци за месец юли и август 2021 г. на стойност 263,64
лева с ДДС, Дебитно известие № ............... за ел. енергия за месец юли 2021 г.
и вода на стойност 824,38 лева с ДДС, изпратено по ел. поща Дебитно
известие № ................... за ел. енергия за м. август 2021 г. на стойност 90,52
лева с ДДС, се установява, че дължимите разходите, свързани с ползването на
имотите, предмет на процесния договор за наем, са в размер на 980,37 лева за
потребена ел. енергия в периода от 01.06.2021 г. до 30.8.2021 г., в размер
305,74 лева за потребена вода в периода от 01.06.2021 г. до 30.8.2021 г., в
размер 263,64 лева за такса битови отпадъци за месеците юли и август 2021 г.
Освен изложеното, ответникът извънсъдебно е признал дължимостта им,
видно от приетия по делото приемо-предавателен протокол от 30.08.2021 г.
Следва да се посочи, че най-късният момент, в който наемателят е получил
всички тези фактури, е получаването на препис от исковата молба, поради
което и съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, изискуемостта на същите следва да се
приеме за настъпила и само на това основание. Отделно от изложеното, видно
от уговорките между страните във връзка с разходите, свързани с ползването
на вещта, целта на фактурата е да уведоми длъжника за точния размер на
дълга, тъй като той не е известен предварително. Видно, както от приемо-
предавателен протокол от 30.08.2021 г., така и от нотариална покана с рег.
................ на нотариус .................... г., наемателят е бил наясно както с размера
на задълженията, така и с издадените фактури.
До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция,
ответникът не е въвел твърдение за извършено плащане, нито е ангажирал
доказателства за това. Следователно, исковете с правно основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за сума в размер на 980,37 лева за
потребена ел. енергия в периода от 01.06.2021 г. до 30.8.2021 г., сума в размер
305,74 лева за потребена вода в периода от 01.06.2021 г. до 30.8.2021 г., сума в
размер 263,64 лева за такса битови отпадъци за месеците юли и август 2021 г.,
следва да бъдат уважени изцяло.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1,
7
изр. първо ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, че е изпълнил задълженията си по
сключения договор, респективно, че е бил готов да ги изпълни т.е., че е
изправна страна, че са били уговорени валидни клаузи за неустойка, че е била
уговорена по размер неустойка в случай на неизпълнение на посочените
задължения от ответника – за плащане на наемната цена в срок, респ. че е била
уговорена по размер неустойка в случай на едностранно предсрочно
прекратяване на договора от страна на наемателя, както и размера на
неустойките за посочените периоди.
Предвид общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК при предявен осъдителен
иск за заплащане на неустойка и надлежно въведено от ответника възражение
за недължимост на същата поради нищожност на неустоечната клауза по чл.
19 от договора за наем на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, в тежест на
ответника е да установи фактите, на които основава своето правоизключващо
възражение, като момента, към който се осъществява преценката за валидност
на неустоечната клауза, е моментът на сключване на договора.
Видно от чл. 19, изр. първо от процесния договор за наем, страните са
уговорили, че при забава за плащане на наемната цена, наемателят дължи
неустойка в размер на 1% от дължимата сума за всеки ден от забавата след
десетия ден забава до окончателното плащане.
По правния въпрос от значение за спора е налице задължителна по
смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК практика на ВКС: ТР № 1/2009 г. от
15.06.2010 по тълк. дело № 1/2009 г., в което тълкувателно решение в т. 3
ОСТК е даден ясен отговор, че не е нищожна клауза за неустойка в търговски
договор, какъвто е процесният договор за наем, само поради това, че е
уговорена без краен предел и фиксиран срок. Подобна клауза е нищожна
поради накърняване на добрите нрави само, ако е уговорена извън присъщите
и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценката се
прави винаги за всеки конкретен случай и към момента на сключването на
договора.
Основно правило при неизпълнение на договорите е това на чл. 79, ал. 1
ЗЗД, според което изправната страна може да иска от неизправната,
обезщетение за неизпълнението, като тогава, когато е уговорена неустойка
като форма на договорна отговорност, тя може да се търси всякога щом
елементите от фактическия състав, който я поражда са осъществени.
Съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави на плоскостта на
кредиторовия интерес от изпълнението в процесния случай следва да се търси,
като се държи сметка за характера и предмета на договора, който дава
дългосрочно право на ползване върху обектите, предмет на наема.
Неустойката е уговорена при неизпълнение на задължение на наемателя да
заплаща месечната наемна цена, което имплицитно предпоставя
предварителното му съгласие да изпълнява добросъвестно, в духа на добрите
нрави и с грижата на добър търговец, поетите с договора задължения.
Прогласената от закона договорна свобода на страните допуска дължимата
8
парична неустойка да бъде определена както абсолютна цифрова величина,
така и да бъде определяема според зададени от страните показатели, какъвто е
процесният случай. Няма пречка страните да уговарят неустойка за забавено
изпълнение на парични задължения над размера на законната лихва, респ.
неустойката не трябва да се свежда до размера на вредите, които кредиторът
търпи от неизпълнението, тъй като това би обезсмислило съществуването на
самата неустойка – вредите могат да бъдат реализирани и без клауза за
неустойка. Неустойката в процесния случай (и принципно) освен
обезщетяването на наемодателя за вреди от забавата цели да обезпечи точното
изпълнение и да стимулира наемателя да изпълни в уговореното време под
страх от настъпването на отговорността за заплащане на неустойката и като
санкция. При преценка характера на договора и неговия предмет, начинът, по
който е уговорена неустойката за забава - 1 % на ден върху стойността на
незаплатената част от паричното задължение, т. е. неустойката е обвързана от
погасяването, при което освобождаването от отговорност на наемателя или
намаляване отговорността му е предоставено изцяло на волята му при
полагане грижата на добрия търговец да осигури точно и своевременно
изпълнение и сам да ограничи размера на неизпълнението, не може да се
приеме, че единствената цел, заради която е договорена неустойката е извън
присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Не на
последно място, видно от договора, договорената неустойка за забава е и
единственото уговорено от страните обезпечение на задължението за наемно
плащане.
При съпоставянето на съдържанието на процесната клауза за неустойка с
очертаните критерии за нищожност поради накърняване на добрите нрави в
цитираното ТР става ясно, че договорената между страните по процесния
договор за наем – чл. 19, неустойка за забава в размер на 1% от дължимата
сума (наемната цена) за всеки ден от забавата след десетия ден забава до
окончателното плащане няма как да е нищожна. Към датата на сключване на
договора тази клауза, в рамките на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) и по
волята на страните, е формулирана по начин, който да гарантира изпълнението
на задълженията на наемателя за заплащане на наемната цена (обезпечителна
функция), да осигури обезщетяването на наемодателя за евентуалните вреди
при неизпълнение (обезщетителна функция), както и евентуално да
санкционира неизправния наемател чрез заплащане на допълнителна парична
сума в полза на изправната страна (санкционна функция). Към момента на
сключването на договора не би могло да се приеме, че се накърняват добрите
нрави и принципа на справедливостта чрез уговарянето на неустойка от 1 % за
просрочен ден, тъй като сключването на договора предполага намерение на
страните да го изпълняват точно (арг. от чл. 20а ЗЗД), което правомерното
поведение в унисон със съответните уговорки в договора, от своя страна,
изключва задействането на неустоечната клауза. Обстоятелството, че се е
натрупало задължение за заплащане на неустойка от страна на неизправния
наемател, е последица именно от продължителното виновно неизпълнение от
страна на последния на неговото задължение за заплащане на падежа на
дължимата месечна наемна цена, а не от начина, по който е уговорена самата
9
неустойка. Именно за това и високият размер на дължимата неустойка не е
могъл да бъде известен на страните още при сключването на договора за наем
с клауза за неустойка, тъй като той е следствие единствено и само от
последвалото неправомерно поведение на длъжника-наемател. Следователно
липсва основание да се приеме, че процесната неустойка е уговорена извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а от тук и
че е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Страните - търговци, с оглед договорната свобода и изискванията на
търговския обмен, сами определят предварително дължимата неустойка при
неизпълнение на сключената между тях търговска сделка, за която неустойка
също предварително знаят, че не може да бъде намалявана, поради
прекомерност (чл. 309 ТЗ). В случая, неустойката в чл. 19 от договора е
определена в % - 1% от дължимата наемна цена за всеки ден от забавата след
десетия ден забава до окончателното плащане, т. е. без краен предел.
Определеният процент сам по себе си и съпоставен с размера на дължимия
наем, не е основание за нищожност, поради противоречие с добрите нрави, а
определянето му за дължим след десетия ден забава, стимулира длъжника към
изпълнение и му дава възможност за изпълнение макар и със забава без
начисляване на неустойката, т. е. на длъжника от една страна е предоставен
толеранс от 10 дни, а след изтичането им – длъжникът е могъл да препятства
както начисляването, така и нарастването на неустойката, като изпълни
задължението си. Същото се отнася и до липсата на краен предел на
неустойката по чл. 19 от процесния договор. Неустойката, в конкретния
случай, е нараснала значително като цялостен размер, не поради неморалното
й формулиране в договора, а главно поради продължителното неизпълнение
на длъжника, въпреки многократните покани. Подобно продължително
неизпълнение не обуславя нищожност на договорената неустойка по чл. 19 от
договора – няма основание да се приеме, че същата противоречи на добрите
нрави, респ. регламентиращата я от договора клауза за нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
С оглед на изложеното и като се вземе предвид вида на задължението,
което обезпечава неустойката, парично, липсата на друго обезпечение на
задължението за заплащане на наемната цена, учредено от длъжника, както и
целта на неустойката да служи като стимул за точно изпълнение на паричното
задължение, произтичащо от сключения договор, уговорката за заплащане на
неустойка за забава на ден, не излиза извън присъщите й функции и само от
поведението на длъжника зависи дължимостта й за дълъг период.
Не е спорно между страните и е установено от доказателствата по делото,
че между страните е бил сключен договор за наем от 13.06.2019 г. и анекс към
него от 29.07.2020 г., по силата на който ищецът като наемодател е
предоставил на ответника като наемател държането на .................... и
Търговска зала на сутерен с площ 170 кв.м., за срок до 16.09.2023 г., срещу
месечна наемна цена в размер на левовата равностойност на 1729,10 евро без
ДДС, платими по курса на БНБ, дължима съгласно чл. 4 от договора от 1-о до
5-о число на текущия месец по банкова сметка на наемодателя, платима след
получаване на фактура от наемателя чрез връчване на ръка на управителя на
10
търговския обект на наетия имот от ..................., по електронна поща,
посочена в договора, или чрез писмо с обратна разписка. Не е спорно, че
имотите са бил предадени за ползване на наемателя, че наемателят не е
заплатил договорената месечна наемна цена за месец август 2021 г. в
посочения в договора размер нито в уговорения срок – до 05.08.2021 г., нито
по-късно. От приетата по делото двустранно подписана фактура № .................
неоспорена от ответника, се установява, че същата е получена от представител
на наемателя, като последното обстоятелство не е оспорено от ответника (вж.
протокол от о.с.з. от 22.10.2025 г.). С оглед на изложеното, наемателят е
изпаднал в забава за плащането на наемната цена за месец август 2021 г. с
изтичане на уговорения между страните срок т.е. считано от 06.08.2021 г.
Съгласно чл. 19 от договора при неплащане на наемната цена в
уговорения срок, наемателят дължи неустойка в размер на 1% от дължимата
сума за всеки ден от забавата след десетия ден забава т.е. считано от
16.08.2021 г. С оглед на изложеното, искът за неустойка за забава в плащането
на наема за месец август 2021 г. за периода от 10.08.2021 г. до 15.08.2021 г. е
неоснователен, доколкото за този според период, според уговорките на
страните, неустойка не се дължи. Размерът на договорената неустойка за
периода от 16.08.2021 г. до 10.9.2021 г., изчислен от съда по реда на чл. 162
ГПК, възлиза на сумата от 1055,13 лв., до който размер и период искът е
основателен и следва да бъде уважен, а за горницата над тази сума до пълния
предявен размер от 1258,04 лв. и за периода от 10.08.2021 г. до 15.08.2021 г.,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Размерът на договорената
неустойка за периода от 11.09.2021 г. до 25.11.2021 г., изчислен от съда по реда
на чл. 162 ГПК, възлиза на сумата от 3 084,23 лв., поради което предявеният
иск за посочената сума и период като основателен, следва да бъде уважен
изцяло.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1, изр. първо
ЗЗД за сумата в размер от 1853,73 лв., представляваща неустойката за
предсрочно прекратяване на договора за наем от страна на наемателя,
уговорена в чл. 16, ал. 2 от договора за наем:
Съгласно чл. 16, ал. 2 от договора за наем, ако договорът бъде прекратен
от наемателя преди изтичането на срока му наемателят дължи на наемодателя
неустойка в размер на два месечни наема. Анексът към договора е влязъл в
сила на 16.09.2020 г. и е сключен за срок от три години. Размерът на два
месечни наема без ДДС е 6763,65 лв. Не е спорно между страните, а и се
установява от приета по делото нотариална покана, рег. № .................. че
ответникът е прекратил едностранно и предсрочно договора за наем, считано
от 30.08.2021 г., поради което от тази дата неустойката е изискуема в
посочения размер. Ищецът претендира сума в по-малък размер, поради което
и с оглед диспозитивното начало в процеса, искът следва да бъде уважен
изцяло. Доколкото ответникът не е направил възражение за прихващане с
платения от него депозит, нито е предявил насрещен иск, неотносими се
явяват възраженията му във връзка със заявеното от ищеца с исковата молба,
че приспаднал от дължимата, съгласно договора неустойка в размер 6763,65
лева, платения от наемателя гаранционен депозит в размер на 4909,92 лева,
11
поради което претендира заплащане на сума в размер 1853,73 лева,
представляваща непогасения размер на неустойката за предсрочно
прекратяване на договора за наем от страна на наемателя.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1,
ЗЗД – за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер 184,05 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 8 719,72 лева за периода от 10.09.2021 г. до
25.11.2021 г., формирана както следва: сума в размер 85,68 лева върху
главницата от 4058,20 лева; сума в размер 20,70 лева върху главницата от
980,37 лева; сума в размер 6,46 лева върху главницата от 305,74 лева; сума в
размер 5,57 лева върху главницата от 263,64 лева; сума в размер 26,52 лева
върху главницата от 1258,04 лева; сума в размер 39,12 лева върху главницата
от 1853,73 лева:
Видно от приетата по делото нотариална покана с рег. № 12439, том VIB,
акт 61 на нотариус Ивайло Николов peг. № 040, получена от наемателя на
10.09.2021 г., неоспорена от страните, ищецът е поканил ответника да заплати
в срок до 30.09.2021 г. горепосочените главници, за които ищецът е предявил
искове за заплащане на мораторно обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед на изложеното, исковете са неоснователни за периода от
10.09.2021 г. до 30.09.2021 г., доколкото с отправената покана ищецът е
предоставил на ответника срок за изпълнение до 30.09.2021 г.
По отношение на иска за обезщетение за забава върху главницата за
неплатена наемна цена, съдът намира следното:
Относно съотношението между неустойката за забава и обезщетението в
размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД е формирана практика на ВКС
(решения № 68 от 9.07.2012 г. по т. д. № 450/2011 г. на II ТО, № 270 от
1.04.2005 г. по т. д. № 535/2004 г. на II ТО, №230/13.07.2011 г. по т. д. №
1088/2009 г. на II ТО и др.), която се споделя от настоящия състав. Практиката
се основава на анализ на приложимите разпоредби – чл. 92, чл. 81, чл. 86 ЗЗД.
Нормата на чл. 92, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД изрично предвижда възможността
кредиторът да иска обезщетение и за по-големи вреди, които не се покриват от
неустойката. Вредата на кредитора при неизпълнение на парично задължение
е предположена от законодателя заради естеството на паричното задължение -
чл. 81, ал. 2 ЗЗД, по отношение на което не може да настъпи невъзможност за
неизпълнение и се проявява само със забава на длъжника. Законовата
регламентация, че при забава в изпълнението на парично задължение се дължи
законната лихва, има за цел обезщетяване на вредите от неплащане на
паричната сума, независимо от начина на евентуалното й оползотворяване.
Следователно обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ако надхвърля
договорната неустойка, би представлявало по-голяма вреда за кредитора по
чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Правото на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер
на законната лихва произтича от закона, поради което кредиторът разполага с
избор дали да претендира договорената мораторна неустойка или
обезщетение в размер на законната лихва. Законодателното разрешение
отговорността при неизпълнение да не е ограничена до размера на
12
уговорената неустойка, а кредиторът да има право да претендира и
обезщетение за по-големи вреди, обуславя извод, че уговорената в договора
неустойка за забава принципно не изключва възможността на кредитора да
претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва
вместо договорната неустойка или над нейния размер. Уговорената неустойка
за забава при неизпълнение на парично задължение се подчинява на режима
на чл. 92 ЗЗД и отговорността на длъжника не следва да се счита за
ограничена до размера на неустойката. Обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
дължи и при наличието на клауза за неустойка в договора между страните, ако
претенция за неустойката не е предявена и длъжникът не е заплатил
уговорената неустойка.
По правилата на чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е недопустимо
кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение
с обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законна лихва за същото
неизпълнение.
Обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи и при наличието на клауза за
неустойка в договора между страните, ако претенция за неустойката не е
предявена и длъжникът не е заплатил уговорената неустойка. В тази хипотеза
кредиторът е упражнил право на избор и договорната неустойка не му се
дължи.
Обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за
неизпълнение на парично задължение може да се присъди и ако страните са
уговорили в договора неустойка за този вид неизпълнение и неустойката е
заплатена от длъжника или кредиторът претендира заплащането на неустойка
заедно с претенцията си за обезщетение. В тези случаи, искът по чл. 86, ал.1
ЗЗД е основателен само за разликата между неустойката и по-големия размер
на законната лихва.
В случая, доколкото неустойката за забава по чл. 19 от договора не е
уговорена като кумулативна, а размерът на законната лихва за същия период
не е по-голям от размера на неустойката, искът за сумата от 85,68 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 4058,20 лева за периода от 10.09.2021 г. до 25.11.2021 г., следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на иска за обезщетение за забава върху главницата за
мораторна неустойка, съдът намира следното:
Създадена е константна практика на ВКС, обективирана в решение
№73/29.06.2011 г. по т.д.№683/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение
№230/13.07.2011 г. по т.д.№1088/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№59/29.04.2010 г. по т.д.№6872009 г. на ВКС, ТК, І т.о., в които решения за
застъпва разбирането, че дори когато размерът на неустойката е определен
като лихвен процент, неустойката за забава не се превръща в лихва, а запазва
същността си на обезщетение за вреди от неизпълнение в срок на парично
задължение. Меродавно за допустимостта на претенцията за неустойка за
забавено парично задължение, когато неустойката е уговорена като лихвен
процент, е същата да бъде определена по размер към датата на исковата
13
молба, (какъвто е настоящия случай), а не да се претендира като неустоечна
лихва до окончателното изплащане на главницата. В посочената съдебна
практика, която настоящият съдебен състав споделя, се приема, че тъй като
задължението за неустойка е самостоятелно и независимо от задължението за
плащане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и предвид различните
правопораждащи двете вземания на кредитора факти (съответно вземане за
главницата и вземане на неустойката), то присъждането на мораторна лихва за
забава при неплащане на уговорената неустойка за неизпълнение на парично
задължение, не се явява недопустимо кумулиране на еднородни обезщетения
за едно и също неизпълнение.
Тъй като неустойката сама представлява уговорено отнапред парично
обезщетение за неизпълнение на друго задължение, върху нейния размер се
дължи лихва за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в случая от датата на
изтичане на срока, предоставен с поканата т.е. от 01.10.2021 г., начислена
върху уважения размер на главницата от 1055,13 лева. Изчислена от съда по
реда на чл. 162 ГПК, лихвата възлиза на 16,41 лв. за периода от 01.10.2021 г.
до 25.11.2021 г., до който размер и период искът е основателен и следва да
бъде уважен и отхвърлен за сумата над посочения размер до пълния предявен
размер от 26,52 лв. и за периода от 10.09.2021 г. до 30.09.2021 г.
По отношение на исковете за обезщетение за забава върху
главниците за ел. енергия, вода, ТБО и неустойка за предсрочно
прекратяване, съдът намира следното:
Както се посочи по-горе, исковете са неоснователни за периода от
10.09.2021 г. до 30.09.2021 г., доколкото с отправената покана ищецът е
предоставил на ответника срок за изпълнение до 30.09.2021 г.
Изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, лихвата върху главницата от
980,37 лева възлиза на 15,25 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 25.11.2021 г., до
който размер и период искът е основателен и следва да бъде уважен и
отхвърлен за сумата над посочения размер до пълния предявен размер от
20,70 лв. и за периода от 10.09.2021 г. до 30.09.2021 г.
Изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, лихвата върху главницата от
305,74 лева възлиза на 4,76 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 25.11.2021 г., до
който размер и период искът е основателен и следва да бъде уважен и
отхвърлен за сумата над посочения размер до пълния предявен размер от 6,46
лв. и за периода от 10.09.2021 г. до 30.09.2021 г.
Изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, лихвата върху главницата от
263,64 лева възлиза на 4,10 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 25.11.2021 г., до
който размер и период искът е основателен и следва да бъде уважен и
отхвърлен за сумата над посочения размер до пълния предявен размер от 5,57
лв. и за периода от 10.09.2021 г. до 30.09.2021 г.
Изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, лихвата върху главницата от
1853,73 лева възлиза на 28,84 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 25.11.2021 г.,
до който размер и период искът е основателен и следва да бъде уважен и
отхвърлен за сумата над посочения размер до пълния предявен размер от
39,12 лв. и за периода от 10.09.2021 г. до 30.09.2021 г.
14
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски в настоящото производство са в размер от 1190,02 лв.,
представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
което възнаграждение е уговорено и действително платено от ищеца, видно от
представения договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане.
Дължимите разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 67707/2021
г. по описа на СРС, 119 състав, са в размер на 622,81 лв. – за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, което възнаграждение е уговорено и
действително платено от ищеца, видно от представения договор за правна
защита и съдействие и преводно нареждане.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете в размер 31,26 лв. за адвокатско
възнаграждение, което възнаграждение е уговорено и действително платено от
ответника, видно от представения договор за правна защита и съдействие,
който служи за разписка за получената сума.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че
..................., ЕИК .................. дължи на ................., ЕИК ................., сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.09.2022 г. по ч.
гр. дело № 67707/2021 г. по описа на СРС, 119 състав, поправена по реда на чл.
247 ГПК, както следва:
– на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр.
2 ЗЗД:
сумата от 4058,20 лева, представляваща месечна наемна цена за месец
август 2021 г. по договор за наем на недвижими имоти от 13.06.2019 г.,
изменен с анекс от 29.07.2020 г. към договор за наем на недвижими имоти от
................ ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 26.11.2021 г. до окончателното плащане;
сумата от 980,37 лева, представляваща цена за потребена ел. енергия за
периода от 01.06.2021 г. до 30.8.2021 г. по договор за наем на недвижими
имоти от 13.06.2019 г., изменен с анекс от 29.07.2020 г. към договор за наем на
недвижими имоти от .................. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.11.2021 г. до окончателното
плащане;
сумата от 305,74 лева, представляваща цена за потребена вода в периода от
01.06.2021 г. до 30.8.2021 г. по договор за наем на недвижими имоти от
...................... към договор за наем на недвижими имоти от ................... ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
26.11.2021 г. до окончателното плащане;
15
сумата от 263,64 лева, представляваща такса битови отпадъци за месеците
юли и август 2021 г. по договор за наем на недвижими имоти от 13.06.2019 г.,
изменен с анекс от 29.07.2020 г. към договор за наем на недвижими имоти от
.............. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 26.11.2021 г. до окончателното плащане;
– на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 92, ал. 1, изр. първо
ЗЗД:
сумата от 1055,13 лева, представляваща неустойка за забава в плащането
на наема за месец август 2021 г., уговорена в чл. 19 от договор за наем на
недвижими имоти от 13.06.2019 г., изменен с анекс от 29.07.2020 г. към
договор за наем на недвижими имоти от ..................... за периода от 16.08.2021
г. до 10.9.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 26.11.2021 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1055,13 лева до пълния предявен размер от
1258,04 лева и за периода от 10.08.2021 г. до 15.08.2021 г;
сумата от 1853,73 лева, представляваща неустойката за предсрочно
прекратяване на договора за наем от страна на наемателя, уговорена в чл. 16,
ал. 2 от договор за наем на недвижими имоти от 13.06.2019 г., изменен с анекс
от 29.07.2020 г. към договор за наем на недвижими имоти от ......................
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 26.11.2021 г. до окончателното плащане;
– на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
сумата от 15,25 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на потребена ел. енергия в размер 980,37 лева за периода
от 01.10.2021 г. до 25.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 15,25
лева до пълния предявен размер от 20,70 лева и за периода от 10.09.2021 г. до
30.09.2021 г.;
сумата от 4,76 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на потребена вода в размер 305,74 лева за периода от
01.10.2021 г. до 25.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 4,76 лева
до пълния предявен размер от 6,46 лева и за периода от 10.09.2021 г. до
30.09.2021 г.;
сумата от 4,10 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за такса битови отпадъци в размер 263,64 лева за периода от
01.10.2021 г. до 25.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 4,10 лева
до пълния предявен размер от 5,57 лева и за периода от 10.09.2021 г. до
30.09.2021 г.;
сумата от 16,41 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за мораторна неустойка в размер 1055,13 лева за периода от
01.10.2021 г. до 25.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 16,41 лева
до пълния предявен размер от 26,52 лева и за периода от 10.09.2021 г. до
30.09.2021 г.;
сумата от 28,84 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за наем в
16
размер 1853,73 лева за периода от 01.10.2021 г. до 25.11.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 28,84 лева до пълния предявен размер от
39,12 лева и за периода от 10.09.2021 г. до 30.09.2021 г.
– на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 92, ал. 1, изр. първо
ЗЗД:
сумата от 3 084,23 лева, представляваща неустойка за забава в плащането
на наема за месец август 2021 г., уговорена в чл. 19 от договор за наем на
недвижими имоти от 13.06.2019 г., изменен с анекс от 29.07.2020 г. към
договор за наем на недвижими имоти от 13.06.2019 г., за периода от 11.09.2021
г. до 25.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 26.11.2021 г. до окончателното плащане;
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
на установено, че ..................., ЕИК .................. дължи на ................., ЕИК
................. сумата от 85,68 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за месечна наемна цена за месец август 2021 г. в размер 4058,20
лева за периода от 10.09.2021 г. до 25.11.2021 г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.09.2022 г. по ч. гр. дело №
67707/2021 г. по описа на СРС, 119 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ..................., ЕИК .................. да
заплати на ................., ЕИК ................. сумата от 622,81 лева, представляваща
разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
67707/2021 г. по описа на СРС, 119 състав, както и сумата от 1190,02 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ................., ЕИК ................. да
заплати на ..................., ЕИК .................. сумата от 31,26 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17