№ 59
гр. гр. Червен бряг, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Административно
наказателно дело № 20254440200031 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 от ЗАНН
Съдебното производство е образувано въз основа жалба, подадена от Н. Б. К., с ЕГН
**********, с адрес: ***, подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, срещу Наказателно
постановление № 24-0374-001072 от 17.01.2025 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ
Червен бряг, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП е наложено на основание чл.177, ал.1,
т.2 от ЗДвП, административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева за това, че на
09.12.2024 г. около 16:30ч. в гр Койнаре на кръстовището образувано от ул Димитър
Полянов и ул. Девети септември като водач на лек автомобил *** с peг. номер *** негова
собственост управлява без да притежава Свидетелство за управление на МПС, като при
проверката се установило, че водача не притежава свидетелство за управление на МПС, с
което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление, жалбоподателят К. обжалва
същото, като излага доводи. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н. Б. К. - редовно призован, се явява в съдебно заседание, не се
представлява от процесуален представител.
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН - редовно призован, не се представлява в
съдебно заседание и не взема становище по основателността на така депозираната жалба. В
придружаващо жалбата писмо с рег. № 374000-1814/12.03.2025 година моли съда да остави
жалбата без уважение, като я счита за неоснователна и недоказана, а при направено искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение същото да бъде съобразено с Наредба № 1 за
1
минималните адвокатски възнаграждения.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на процесуалния
представител на жалбоподателя, намира за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Жалбата е подадена в срока по чл. 53 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от
обжалване на наказателното постановление, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Разгледана по същество същата е неоснователна.
Предмет на преценка в настоящето производство, е както материалната законосъобразност
на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.
С Наказателно постановление № 24-0374-001072 от 17.01.2025 г.. по описа на ОДМВР
Плевен, РУ Червен бряг, на Н. Б. К., с ЕГН **********, точен адрес с. *** е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева, за това, че на 09.12.2024
г. около 16:30ч. в гр Койнаре на кръстовището образувано от ул Димитър Полянов и ул.
Девети септември като водач на лек автомобил *** с peг. номер *** негова собственост
управлява без да притежава Свидетелство за управление на МПС, като при проверката се
установило, че водача не притежава свидетелство за управление на МПС.
При извършването на проверката водачът не е представил СУМПС. С горното, водачът на
МПС-то виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.
Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в наказателното постановление.
За установяване на релевантните за делото факти и обстоятелства са събрани писмени и
гласни доказателства.
От показанията на актосъставителят Й. И. Д. се установява, че жалбоподателя е управлявал
превозното средство. На 09.12.2024 г. около 16:30 часа се намирали в гр. Койнаре, движейки
се по ул. „Девети септември“. Забелязали вляво от тях лек автомобил жълт на цвят марка
„***“, като на предната лява седалка бил Н. К., за който им е служебно известно, че не
притежава свидетелство за правоуправление. Същият след като ги видял спрял автомобила и
слязъл от колата. Със светлинен и звуков сигнал спрели до него и му поискали документи за
проверка.
От представената справка от РУ – Червен бряг, с рег. № 374р-15827/23.12.2024г. се
установява, от видеозапис, иззет от камера собственост на Димитър Ненковски ясно се
вижда, как Н. К. се качва в горепосочения автомобил и го привежда в движение, след което
спира на място, след няколко секунди до него спира служебния автомобил на МВР /***/ и
мл. експерт Динов и мл. инспектор Д. започват за извършват проверката на превозното
средство и на К..
От представените Заповед с рег.№ 8121 з-515/14.05.2018г. и Заповед с рег.№ 8121з-
825/19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи се удостоверяват компетентността на
2
актосъставителя и на наказващия орган.
Жалбоподателят в открито съдебно заседание се явява лично и поддържа жалбата. Не
представя мотиви и защитна теза по казуса.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същият е непредубеден и няма данни
да е в отношения с жалбоподателя, които да компрометират показанията му. Освен това,
показанията на свидетеля кореспондират напълно със събраните в хода на административно
наказателното производство доказателства.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение
по чл. 150 от ЗДвП.
От обективна страна по делото се доказа, че на посочените в наказателното постановление
време и място – на 09.12.2024 г. около 16:30ч. в гр Койнаре на кръстовището образувано от
ул Димитър Полянов и ул. Девети септември, същия, като водач на лек автомобил *** с peг.
номер *** негова собственост управлява без да притежава Свидетелство за управление на
МПС. Следователно той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП и е годен субект на вмененото му във вина административно
нарушение, тъй като съгласно чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП отговорността за извършеното
нарушение се носи от водача на превозното средство.
От субективна страна деянието е извършено виновно от жалбоподателя Н. Б. К.. Към
момента на извършването му той е формирал в съзнанието си представа относно
проявлението в обективната действителност на всички елементи от състава на нарушението
и е пристъпил към неговото извършване умишлено. Съзнавал е, че е привел в движение
моторно превозно средство, по път отворен за обществено ползване. Последното
обстоятелство е изяснено по делото по категоричен начин от показанията на
актосъставителя Й. И. Д., от които се установи, че К. умишлено привел МПС-то в движение
по път отворен за обществено ползване без да притежава Свидетелство за управление на
МПС и без да представи СУМПС, при извършената проверка. При тези факти се прави
извод, че Н. Б. К. е извършил деянието при формирана представа, че с привеждането на
автомобила в движение неизбежно ще наруши обществените отношения, уреждащи
условията и реда за движение на моторни превозни средства на път отворен за обществено
ползване, и че деянието му е виновно извършено.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗДвП, законът урежда правилата за движение по пътищата, отворени
за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в
движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните
превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните
служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и
наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на
него нормативни актове. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДвП отворен за обществено ползване е
всеки път, условията за използване, на който са еднакви за всички участници в движението.
По отношение на нарушението по чл. 150 от ЗДвП:
3
Съгласно трайното разбиране в съдебната практика, правоспособността се разбира като
призната по съответния нормативен ред съвкупност от теоретични знания и практически
умения и подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява дадено занятие,
професия или дейност ( Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г. по н. д. № 29/1969 г.,
ОСНК на ВС). Придобитата правоспособност се удостоверява със СУМПС, издадено по
установения в Закона за българските лични документи ред, като правоспособността се счита
придобита от момента на издаване на СУМПС ( Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. №
1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение; Решение № 560/06.02.2014
година, ІІ наказателно отделение, наказателно дело № 1789/2013 година). При тези
принципни съображения, то следва да се посочи следното: Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1
от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно средство,
без да е правоспособен водач. Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и
при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по
чл. 152, ал. 1, т. 4. Установи се от писмените и гласни доказателства, че Н. Б. К. няма
издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради което
настоящият съдебен състав приема, че към 09.12.2024г., жалбоподателя не е бил
правоспособен водач и управлявайки процесното превозно средство на посочените дата и
място в нарушение на чл. 150 от ЗДвП е осъществил състава на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
От доказателствата по делото по несъмнен начин се установиха описаните в наказателното
постановление факти и обстоятелства, обуславящи наличието на посоченото в НП
съставомерно деяние по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Още повече, че АУАН, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, а констатациите
в акта не бяха опровергани от жалбоподателя с годни доказателствени средства. От
събраните доказателства в производството пред съда не може да се направи извод, че
фактическата обстановка описана в акта не отговаря на действителната. След като
презумптивната доказателствена сила на АУАН не е оборена в производството пред съда,
следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от
контролните органи в хода на административнонаказателното производство.
Предвид всичко гореизложено, процесното Наказателно постановление се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора ответника има право на разноски в настоящото производство.
Такава претенция не е направена, като по делото не е представен списък на разноските по
чл. 80 ГПК, поради което съдът не следва да се произнася по същите.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0374-001072 от 17.01.2025 г. по описа
на ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което на Н. Б. К., с ЕГН **********, с адрес: ***, за
нарушение на чл.150 от ЗДвП е наложено на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП,
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда
на Административно процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5