Р Е Ш Е Н И Е
260055/13.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, втори състав, на двадесет и трети
септември през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Диана
Георгиева
при
секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 1191 по описа на ШРС за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 23-0000499 издадена на 19.05.2020г. от и. д.
Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което
на „ТВМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул.
Любен Каравелов № 1 е наложено административно наказание “имуществена санкция”
в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на основание чл.104, ал.7 от Закон за
автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвтП. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление,
тъй като е постановено при нарушения на
процесуалния и материалния закон и е необосновано, като са изложени подробни доводи
за това.
В
съдебно заседание жалбоподателяят, редовно
призован
не се явява лично представляващ, изпраща упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата.
За Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание се явява упълномощен представител,
който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди
атакуваното НП. изцяло.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с разпоредена тематична проверка, свидетелят Й.Р.Й.
– ст. инспектор в РД „АА“ гр. Варна заедно със свой колега – П. Х. Й., на
04.03.2020г. посетили офиса на „ТВМ“ ООД в гр.. Шумен. Офисът на дружеството се
намирал в гр. Шумен, ул. Любен Каравелов № 1. На 04.03.2020г. около 11,58 часа
връчили на свидетелката П. Х. Т.– упълномощено от управителите, лице писмена
Покана с рег. № 50-00-176/1/02.03.3020г. за предоставяне на документите,
описани в нея. С поканата били изискани 1.
Пътни листи и товарителници, в т. ч. /CMR/ за периода
от 01.07.2019г. до 31.01.2020г. за всяко използвано МПС 2. Тахографски листи от
аналогови тахографи за периода. При използване на дигитални тахографи –
информацията извлечена от паметта на тахографа и от картите на водачите на
магнитен носител, съгласно изискванията на Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ 3.
Книга за инструктаж за спазване на Регламенти /ЕО/ № 561/2006 и № 165/2014. И
4. Копия на протоколи от контролна проверка на тахографите, монтирани в МПС.
Свидетелката Т. съобщила на проверяващите, че всичко може да бъде предоставено
на момента, освен данните от тахографите на товарните автомобили и картите на
шофьорите, тъй като тези данни изискват обработка на информацията, за да бъдат
предоставени и на електронен носител. Свидетелката П.Т. изготвила Декларация
изх. № 764/04.03.2020г. /л.16/ в която декларирала, че исканите данни от
дигитални тахографи и картите на водачите ще може да предостави на следващия
ден – 05.03.2020г. до края на работния ден. Тъй като след връчване на Покана с
рег. № 50-00-176/1/02.03.2002г. за извършване на тематична проверка относно спазване
изискванията на Регламент /ЕО/ № 561/2002г. и Наредба Н-/2009г. на МТ за
периода от 01.07.2019г. до 31.01.2020г. на упълномощено лице – П.Х. Т., на
момента не била предоставена информацията, извлечена от паметта на дигиталните
тахографи и картите на водачите за периодите на управление на превозните
средства и водачите, свид. Й.Й. съставил срещу дружеството АУАН № 271950. Актосъставителят
вписал, че на 04.03.2020г. в гр. Шумен, ул. Любен Каравелов № 1 превозвачът не
съхранява в офиса на дружеството информацията, извлечена от паметта на
дигиталнните тахографи и картите на водачите за периодите на управление на
превозните средства и водачите, които трябва да държи в офиса съгласно чл.5,
б.“а““ от Регламент /ЕО/ 171/2009г., с което е нарушил чл.91в, т.2 от ЗАвт.П. АУАН
бил предявен и подписан от упълномощеното лице – свид. П.Т. със следното
възражение: „Представих информацията в 15,00 часа в офиса на дружеството. Беше
нужно време за да бъде информацията обработена“. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмено
възражение срещу АУАН не било депозирано. Въз основа
на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка, било издадено Наказателно постановление № 23-0000499 от 19.05.2020г. от
и. д. Директор на Регионална дирекция „АА“ гр. Варна, с което на „ТВМ“ ООД гр.
Шумен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. Любен
Каравелов № 1 е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на по 5 000 /пет хиляди/ лева на основание чл.104, ал.7 от Закон за
автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение на чл.91в, ал.2 от ЗАвтП, за това,
че на 04.03.2020г. в гр. Шумен, ул. Любен Каравелов № 1 превозвачът „ТВМ“ ООД
гр. Шумен не съхранява в офиса на дружеството информацията, извлечена от
паметта на дигитален тахограф и картите на водачите за периодите на управление
на превозните средства и водачите, които трябва да държи в офиса, съгласно
чл.5, бук.“а“ от Регламент /ЕО/ № 171/2009г. на Европейския парламент и съвета
за посочения в поканата период.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Й.Р.Й. и на свидетелите П. Х. Т.и Н. Г.
Д.,
както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Показанията и на тримата свидетели следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите
събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Актът за
установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и
му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния преклузивен срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от материално и териториално компетентен
орган.
При така
установената фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът
намира от правна страна, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Първото от тях е по
чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН и се изразява в липса на информация в АУАН и в НП дали
превозвачът съхранява извън офиса предвидените с нормата данни или дали в
случая е налице отказ да предостави тази информация (по второто предложение на
текста), а се сочи само, че тя не е съхранявана в офиса. Формулирано по
различен начин – в случая липсва яснота дали изобщо процесната информация
изначално е извлечена от паметта на дигиталните тахографи и имало ли е
възможност същата да бъде предоставена на контролните органи в момента, в който
е поискана, за да се приеме, че е налице съставомерно несъхранение и
съставомерен отказ това да бъде сторено, какъвто извод изобщо липсва в НП.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвП, предвиждащ задължение
за превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за
собствена сметка да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и
да предоставят за проверка от контролните органи: 2. Информацията, извлечена от
паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача. В настоящият случай АНО
е приел, че от фактическа страна на посочените в НП време и място
жалбоподателят не е съхранявал в офиса информацията, извлечена от паметта на
дигиталния тахограф и от картата на водача. Дружеството е наказано за нарушение
по чл.104,
ал.7 от ЗАвт.Пр, съгласно, която на превозвач или на лице по чл.12б, ал.1
извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските
листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на
водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от
контролните органи, се налага имуществена санкция 5 000 лева /към датата на
проверката/. От граматическото тълкуване на тази норма се установява, че са възможни
две форми на изпълнителното деяние – не съхранява или отказва да предостави
посочената информация. В случая в наказателното постановление в текстовата му
част е посочено, че дружеството "не съхранява в офиса на дружеството"
информацията, извлечена от паметта на дигитален тахограф и картите на водачите
за периодите на управление на превозните средства и водачите, които трябва да
държи в офиса за посочения в поканата период – 01.07.2019г. – 31.01.2020г. с
цифрово измерение чл.104, ал.7 от ЗАвт.П в диспозитива на наказателното постановление
и като нарушена разпоредба е посочена нормата на чл.91в, т.2
от ЗАвт.Пр. Същественият по делото въпрос е така описаното нарушение в
текстовата част "не съхранява в офиса", съвпада ли с някоя от двете
форми на изпълнителното деяние, съобразно разпоредбата на чл.104,
ал.7 от ЗАвт.Пр. Очевидно отговорът е отрицателен и не може да
бъде направен извод коя от двете форми на изпълнителното деяние е имал предвид
АНО, посочвайки изпълнително деяние „не съхранява в офиса“, което не е
предвидено в закона.
От друга страна от
показанията на актосъставителят в съдебно заседание категорично се установява,
че същия ден, но в 15,00 часа дружеството е предоставило на електронен носител
цялата информация от паметта на тахограф за проверявания период. В своите
показания актосъставителя заявява: "…За това, че небяха предоставени при
поискване, а по-късно, е съставен акта.", /л.29 на гърба/ от пр. за с. з.
от 23.09.2020г. Това е вписано и като възражение в АУАН № 271950 от 04.03.2020г., като
възражение „Предоставих изискваната информация в 15,00 часа в офиса на
дружеството. Беше нужно време за да бъде информацията обработена.“ По
делото няма никакви доказателства, че дружеството изобщо не е съхранявало или е
отказало да предостави посочената информация. Напротив наличната такава изцяло
е била предоставена на свид. Й.Й. в 15,00 часа на същия ден – 04.03.2020г. При
това положение съдът намира, че обвинението не е доказано.
Поради гореизложеното
настоящия състав намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Наред с изложеното
е налице и порок, водещ до несъответствието на наказателното постановление с
материалния закон. В хода на съдебното следствие се установи, че дружеството е
предоставило информацията в 15,00 часа на 04.03.2020г., поради което в случая
не е налице нито несъхранение нито отказ да се предостави информация за
визирания период, респективно нарушението не е било извършено.
По изложените
съображения, обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно
следва да бъде отменено.
При този изход на
делото Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", от чиято
структура е административнонаказващия орган, следва да понесе направените от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 680 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
Наказателно постановление №
23-0000499 издадена на 19.05.2020г. от и. д. Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на „ТВМ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. Любен Каравелов № 1 е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева на основание чл.104, ал.7 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за
нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвтП, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" да заплати на „ТВМ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. Любен
Каравелов № 1 направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 680 (шестотин и осемдесет) лв. по АНД № 1191/2020 г.,
по описа на Районен съд Шумен.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: