Номер 61601.10.2020 г.град ***
Апелативен съд - София7-ми наказателен
На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Емилия Колева
Величка Цанова
Прокурор:Емилия Михайлова Русинова (АП-София)
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601007 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С протоколно определение от 31.08.2020 г. на СГС-НО, 28-ми състав, постановено по
ЧНД № 2454/2020 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на лишения от
свобода И. М. Е. с ЕГН ********** за предсрочно условно освобождаване от остатъка на
наказанието му /лишаване от свобода/, определено като общо наказание измежду
наказанията, наложени му по НОХД № 4529/2010 г. на СГС и по НОХД № 212/2012 г.
/правилният номер на това дело е 220/2012 г./ по описа на РС-Несебър.
Срещу така постановеното определение в законоустановения срок е постъпила жалба
от адвокат Д. Д., упълномощен защитник на осъдения И. М. Е. в това производство, с
оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата, на първо място, се
оспорва извода на градския съд, че още в началото на изпълнение на наказанието
неправилно - в занижен размер - са били определени точките за риск от рецидив и че именно
това неправилно първоначално занижено определяне на точките за риск от рецидив от
затворническата администрация е довело и до ниския риск на тези точки към настоящия
момент. Претендира се, че, напротив, заниженият към настоящия момент размер на точки за
риск от рецидив кореспондира на двете становища от ЗО ***. Отделно от това подалият
жалбата защитник счита, че е недопустимо съдът да обявява за неправилно извършена
дейността на затворническата администрация при определяне на първоначалните точки от
риск от рецидив.
В жалбата се оспорва като неправилен и извода на СГС, че след като работните дни
не могат да се определят коректно не може да се направи и категоричен извод за достатъчна
трудова ангажираност на осъдения и че това обосновава липсата на достатъчно
доказателства за поправянето му. Твърди се, че това по никакъв начин не касае поведението
1
на осъдения Е.. В тази връзка се сочи, че доказателствата за положения труд и работните дни
кореспондират на двете становища от ЗО ***, както и че се съдържат във всички становища
на Затвора ***.
Твърди се в жалбата, че са налице формалните материално правни предпоставки на
чл.70, ал. 1 от НК за условно предсрочно освобождаване. Претендира се също, че са
постигнати и целите на наказанието и са налице доказателствата, визирани в чл.439а от
НПК. Сочи се, че от доклада на инспектора И. И. е видно, че към настоящия момент
оценката на риска от рецидив е снижена на 22 т. - нисък риск; че оценката на риска за
сериозни вреди също е с ниска стойност - 2 точки; че наблюденията върху социалните
контакти установяват надеждност и формират сигурност в подкрепата, която получава от
близки. Изтъква се, че в доклада се съдържат данни за 30 случая, в които е бил награждаван
заради дисциплинираността си, включително със свиждане и ползване на почивка извън
затвора, като винаги се е завръщал в адекватно и годно физическо и психическо състояние;
че спазва режимните изисквания и не допуска нарушения на ЗИНЗС; че не е бил наказван.
Акцентира се на факта, че със заповед № 26/18.03.2020 год. на началника на затвора гр. ***
е заменен режима на изтърпяване на наказанието от общ на лек. Според подалият жалбата
защитник данните сочат, че в хода на изтърпяване на наказанието осъденият показва
старателност, повишена изпълнителност и в трудов аспект, ангажиран е с работата си,
стриктно спазва и реализира задълженията си, може да се адаптира, с преобладаващо добър
самоконтрол, избягва конфликтите, с желание приема реда в местата за лишаване от свобода
и има готовност за успешна ресоциализация. Сочи се, че осъденият Е. е разпределен на
територията на ЗО *** от 15.01.2019 г. и че към момента е трудово устроен на основание
чл.80 от ЗИНЗС като отговорник чистачи в общежитието; че се справя безупречно с
възложените му задачи, следи и отговаря за безпроблемното спазване на задълженията на
лишените от свобода; че съдейства на администрацията в ежедневните срещи с лишените от
свобода, като посредничи в преговорите, касаещи подобряването на битовите условия и
въпроси от ежедневно естество. В жалбата се изтъква, че инспектор З. Д. също дава
положително становище за УПО, като подчертава, че процесът на поправяне и
превъзпитание при осъдения е завършил. Подалият жалбата защитник моли въззивния съд
да кредитира доклада на инсп. И. и становището на инсп. Д. с оглед обстоятелството, че са
изготвени от служители, които имат непосредствено наблюдение и впечатление от
поведението на осъдения в продължение на година и половина в ЗО ***.
Излагат се и съображения, че представените писмени доказателства за заболяването
на осъдения са релевантни за настоящото производство, както и че условията на живот и
стрес са решаващи фактори за прогресията на заболяването множествена склероза. В тази
връзка се твърди, че освобождаването на Е. ще осигури пълноценното му лечение при
нормална атмосфера на живот. Сочи се също, че са налице и данни за трикратно
пребиваване за рехабилитация на заболяването в специализираната болница за
рехабилитация Банкя АД и че няма данни за нарушения при завръщането или закъснения.
2
В заключение подалият жалбата защитник счита, че освен формалната предпоставка е
налице и материалната предпоставка за добро поведение и достатъчно доказателства за
поправяне и превъзпитание. Изтъква, че осъденият е награждаван многократно за
положените усилия и постигнатите положителни резултати. С оглед на това и предвид
гореизложеното претендира, че успешно е приключил корекционният процес и че това се
установява от постепенното понижаване на стойностите на риска от рецидив и на риска от
вреди, както и занижаването на режима от общ на лек. Твърди, че целите, заложени в
индивидуалния план на присъдата, са изпълнени, както и че са постигнати и целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Съобразно гореизложеното се прави искане да бъде отменено първоинстанционното
определение и да бъде постановено условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения И.
Е. по отношение на общото наказание в размер на 18 години лишаване от свобода, поради
наличие на положителна промяна на поведението му по време на изтърпяване на наказание
по смисъла на чл.439а, ал. 1 от НПК, като на основание чл.70, ал.6 от НК да бъде постановен
изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на
осъдения Е. – адвокат Д. - моли настоящия съд да постанови определение, с което да отмени
първоинстанционното определение и да се произнесе по същество на спора като постанови
условно предсрочно освобождаване по отношение на лишения от свобода Е.. Счита, че от
събраните в съдебното заседание пред въззивния съд гласни доказателства се установява по
безспорен начин факта на поправяне на осъдения в затвора, факта на успешно приключване
на корекционната работа по изпълнение плана на присъдата и по изпълнение целите на
наказанието. Защитникът сочи, че свидетелските показания напълно кореспондират на
становищата, представени от длъжностните лица, които имат пряко впечатление от
поведението и развитието в положителна насока на осъдения. С оглед на това моли да бъде
постановено определение в горния смисъл.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на САП моли
жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърден първоинстанционния съдебен
акт. Заявява, че в същия подробно са изложени мотиви, които напълно споделя. Въз основа
на мотивите на първостепенния съд участващият прокурор намира, че не са налице
основанията за постановяване на условно предсрочно освобождаване, поради което моли да
не бъде уважавана жалбата и да не бъде постановявано условно предсрочно освобождаване
на осъдения Е..
В заседанието пред настоящия съд упълномощеният представител на началника на
Затвора *** заявява, че становището на последния /на началника на затвора/ е, че
първоинстанционният съдебен акт е законосъобразен и подкрепен от съответните
доказателства. С оглед на това моли въззивния съд да се произнесе със съдебен акт, с който
да потвърди първоинстанционния и да остави молбата на осъдения без уважение.
3
В последната си дума пред въззивната инстанция осъденият Е. моли да бъде
освободен условно предсрочно.
Апелативен съд-София, след като прецени събраните по делото доказателства,
обсъди становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на
постановеното определение, намери следното:
По отношение на осъдения И. М. Е. е приведено в изпълнение и към момента се
изтърпява едно общо наказание от 18 години лишаване от свобода, опредено му с присъда
на Районен съд - Несебър от 10.09.2014 г., постановена по НОХД № 220/2012 г. по описа на
същия съд. В частност с цитирания съдебен акт на основание чл. 25 от НК на И. М. Е. е било
наложено едно общо наказание в размер на 18 години лишаване от свобода измежду
наказанията, наложени му с присъда № 107/02.04.2012 г. по НОХД № 4529/2010 г. по описа
на СГС и с присъдата по посоченото дело по описа на РС-Несебър.
Началото на изтърпяването на това общо наказание е 18.12.2009 г. Зачетен е
предварителния му арест за срок от 1 година, 11 месеца и 09 дни. Постъпил е в Затвора ***
на 24.11.2010 г. Първоначално определеният му от съда строг режим е бил заменен на
„общ“ режим с решение на КИН по чл. 73 от ЗИНЗС от 18.05.2016 г. Лишеният от свобода
Е. е разпределен на територията на ЗО ОТ „***“ на 15.01.2019 г. Със заповед №
26/18.03.2020 г. на началника на Затвора *** режимът на изтърпяване на наказанието на
лишения от свобода И. М. Е. е заменен от „общ“ на „лек“.
Към датата 17.09.2020 г. лишеният от свобода И. М. Е. е изтърпял фактически 12
години, 7 месеца и 26 дни; от работа е изтърпял 2 години, 10 месеца и 12 дни, или всичко е
изтърпял 15 години, 06 месеца и 08 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието е 2
години, 5 месеца и 22 дни.
Изхождайки от обстоятелството, че едното от групираните на основание чл.25 ал.1
вр. чл. 23 ал.1 от НК наказания, а именно - наказанието 4 години лишаване от свобода,
наложено на осъдения Е. по НОХД № 220/2012 г. по описа на РС-Несебър, е за извършено
от него престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 29
ал.1 б.“б“ от НК, представляващо опасен рецидив, апелативният съд намира, че правилно и
законосъобразно първата инстанция е приела, че за да е налице в случая формалната
предпоставка за постановяване на УПО, свързана с периода на фактическото изтърпяване на
определена част от изпълняваното наказание лишаване от свобода, осъденият следва да е
изтърпял фактически срока по чл. 70 ал.1 т.2 от НК, а именно - повече от 2/3 от наложеното
му общо наказание. При съвкупността от престъпления по чл. 23 - чл. 25 от НК е характерно,
че се определя едно общо наказание лишаване от свобода, а именно – най-тежкото измежду
наложените за отделните престъпления, като в този смисъл е и разпоредбата на чл. 24 от НК,
която изрично предвижда, че определеното при съвкупността от престъпления най-тежко
наказание е общо такова. С оглед на това и след като при този вид множество от
4
престъпления се касае за налагане на едно общо наказание и при условие, че едното от
групираните наказания е за престъпление, представляващо опасен рецидив, както е в
настоящия случай, то следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 70 ал.1 т.2 от НК
/наложеното наказание да е за опасен рецидив/, поради което за постановяване на условно
предсрочно освобождаване е необходимо осъденият да е изтърпял не по-малко от две трети
от това наказание.
Отнесено към настоящия казус, това означава, че, за да е налице коментираната
предпоставка за постановяване на УПО, осъденият И. Е. трябва фактически да е изтърпял не
по-малко от 2/3 от определеното му на основание чл. 25 от НК едно общо наказание в
размер на 18 години лишаване от свобода, или фактически да е изтърпял не по-малко от 12
години, на колкото се равняват 2/3 от определеното му общо наказание. И тъй като се
установява, че до момента Е. е изтърпял фактически 12 години, 7 месеца и 10 дни, то
очевидно е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 т.2 от НК, изискваща периодът
на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 2/3 от
размера на наложеното наказание.
За да остави молбата на осъдения И. Е. без уважение, на първо място, градският съд е
приел, че недостатъчната убедителност на първоначално изготвената оценка на риска
спрямо осъдения и приетата, като последица от това, недостоверност на установеното от
докладите и оценките снижаване на първоначално установената оценка на риска не са
достатъчни за формирането на извод за поправянето на осъдения Е.. На следващо място,
основавайки се на констатирани несъответствия относно извършеното от затворническата
администрация отчитане на времето, през което осъденият е полагал труд, и на срока, с
който е надвишен законовия минимум за допустимост на условно предсрочно
освобождаване /респективно на съотношението между изтърпяната част от наказанието над
предвидения минимум за УПО и размера на остатъка/, градският съд е приел, че от
доказателствата по делото не може да се направи категоричен извод, че е налице трайно
поправяне на осъдения, произтичащо от участието му в трудовия процес и от отношението
му към него по време на изтърпяване на наказанието, както и че към настоящия момент не
може да се счете, че изтърпяната част от наказанието е постигнала в пълнота целите на
наказанието.
Въззивният съд не споделя горните съображения на СГС, чрез които на практика
този съд е обосновал решаващите си изводи, че доказателствата по делото не установяват
наличието на трайно поправяне на осъдения, произтичащо от участието му в трудовия
процес и от отношението му към него по време на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, както и че към настоящия момент изтърпяната част от наказанието не е постигнала
в пълнота целите на същото. АС-София не приема за обосновани и основателни изложените
от страна на първостепенния съд аргументи в обосновка на тези решаващи изводи.
От съществено значение за произнасянето на съда в настоящото производство е
5
отговорът на въпроса дали вследствие на провежданите корекционни мероприятия в
процеса на изтърпяване на наказанието е постигнат целения с тях резултат – действителното
поправяне на осъдения. В тази връзка разпоредбата на чл. 439а ал.1 от НПК изрично
предвижда, че доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за
положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто му
поведение, участието му в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Извършвайки собствена преценка на доказателствата за наличието на такива
обстоятелства, АС-София счита, че от данните по делото безпротиворечиво и еднозначно се
установява, че към настоящия момент с поведението си осъденият И. Е. е дал достатъчно по
обем и съдържание доказателства за своето поправяне. Т.е., въззивната инстанция намира, че
към момента е налице и втората от законоустановените предпоставки за постановяване на
предсрочно условно освобождаване на осъдения Е., като съображенията за това са следните:
Анализът на цялостното поведение на лишения от свобода Е. по време на престоя му
в затворническото заведение обосновава извода на въззивния съд, че към момента
поправянето му е завършено и пълно, доколкото присъстват убедителни данни за трайна и
устойчива положителна промяна в поведението, мисленето и нагласите му. В тази връзка
следва да бъдат отчетени съдържащите се в доклада на ИСДВР ЗО „***“ И. И. /на л. 6-9 от
първоинст. дело/ констатации относно личността му и поведението му в пенитенциарното
заведение по време на изпълнение на наказанието, както и дадената му оценка от
администрацията на затвора. Така, в приложения актуален доклад на ИСДВР е отбелязано,
че лишеният от свобода Е. е с наличие на добър интелект и съответния социално-
комуникативен репертоар, че е комуникативен и общителен с добри комуникативни умения,
че е без агресивни нагласи, не инициира и не участва в конфликтни ситуации, че може да
поеме отговорност и да изпълнява стриктно поставените му задачи, че при него е налице
социална и емоционална зрялост в нормата за възрастта, че е приспособен към
пенитенциарните условия и че към служителите и администрацията има дължимото
поведение; че първоначално е бил назначен на работа със заповед № 305/07.06.2013 г. като
чистач на територията на 11-та група - длъжност, която е изпълнявал до разпределението му
в 7-ма група след влизане на присъдата в сила; че със заповед № 361/01.08.2014 г. съшият е
назначен на работа като хранещ в затворническата кухня; че съдейства на ИСДВР в
ежедневните срещи с лишените от свобода и има медиаторски умения за разрешаване на
конфликти от битово и друго естество; че умело посредничи в преговорите и исканията
между лишените от свобода и администрацията на затвора, касаещи подобряване на
битовите условия и въпроси, възникнали в ежедневието; че активно участва в
организираните обучителни, културно - масови и спортни мероприятия, организирани както
от администрацията на затвора, така и на територията на затворническото общежитие; че
спазва режимните изисквания и не допуска нарушения на ЗИНЗС и че не е наказван. В
доклада е изтъкнато също, че лишеният от свобода И. Е. проявява самоконтрол и
дисциплинираност, като за подчертаната му дисциплинираност, съвестното му и отговорно
6
отношение към труда, спазването на установените правила и съдействие на ИСДВР е
награждаван многократно както следва: със Заповед № 590/11.08.2011 г. с „Писмена
похвала“, със Заповед № 442/01.07.2011 г. с „Извънредна хранителна пратка“, със Заповед №
754/13.10.2011 г. с „Удължено свиждане за срок от 2 /два/ часа“, със Заповед №
105/16.02.2012 г. с „Удължено свиждане за срок от 3 /три/ часа“, със Заповед №
510/10.05.2012 г. с „Удължено свиждане за срок от 4 /четири/ часа“, със Заповед №
15/07.01.2013 г. с „Удължено свиждане за срок от 4 /четири/ часа“, със Заповед №
288/27.03.2013 г. с „Удължено свиждане за срок от 4 /четири/ часа“, със Заповед №
810/21.06.2013 г. с „Удължено свиждане за срок от 4 /четири/ часа“, със Заповед №
1115/04.09.2013 г. с „Удължено свиждане за срок от 4 /четири/ часа“, със Заповед №
1619/18.12.2013 г. с „Удължено свиждане за срок от 4 /четири/ часа“, със Заповед №
238/25.03.2014 г. с „Удължено свиждане за срок от 4 /четири/ часа“, със Заповед №
522/23.06.2014 г. с „Удължено свиждане за срок от 4 /четири/ часа“, със Заповед №
972/19.11.2014 г. с „Удължено свиждане за срок от 4 /четири/ часа“, със Заповед №
59/06.02.2015 г. с „Удължено свиждане за срок от 4 /четири/ часа“, със Заповед №
380/12.05.2015 г. с „Удължено свиждане за срок от 4 /четири/ часа“, със Заповед №
417/18.05.2015 г. с „Писмена похвала“, със Заповед № 788/26.08.2015 г. с „Удължено
свиждане за срок от 4 /четири/ часа“, със Заповед № 1022/26.10.2015 г. с „Удължено
свиждане за срок от 4 /четири/ часа“, със Заповед № 1269/09.12.2015 г. с „Удължено
свиждане за срок от 4 /четири/ часа“, със Заповед № 137/02.03.2016 г. с „Удължено свиждане
за срок от 4 /четири/ часа“, със Заповед № 531/22.06.2016 г. със „Свиждане с близките извън
затвора за срок от 8 /осем/ часа“, със Заповед № 1181/27.12.2016 г. с „Удължено свиждане за
срок от 4 /четири/ часа“, със Заповед № 392/28.06.2017 г. с „Удължено свиждане за срок от 4
/четири/ часа“, със Заповед № 540/18.09.2017 г. с „Удължено свиждане за срок от 4 /четири/
часа“, със Заповед № 678/04.12.2017 г. с „Писмена похвала“, със Заповед № 105/16.03.2018 г.
със „Свиждане с близките извън затвора за срок от 8 /осем/ часа“, със Заповед №
460/30.08.2018 г. с „2 /две/ денонощия домашен отпуск”, със Заповед № 610/23.11.2018 г. с
„3 /три/ денонощия домашен отпуск”, със Заповед № 134/05.04.2019 г. с „4 /четири/
денонощия домашен отпуск”, със Заповед № 309/19.08.2019 г. с „5 /пет/ денонощия домашен
отпуск”, със Заповед № 415/10.12.2019 г. с „5 /пет/ денонощия домашен отпуск”, със Заповед
№ 116/03.06.2020 г. „да ползва част от годишната си почивка в размер на 7 /седем/ дни извън
местата за лишаване от свобода”. В тази връзка в доклада е посочено, че след ползването на
наградите извън местата за лишаване от свобода осъденият Е. се е завръщал в адекватно и
годно физическо и психическо състояние. Относно участието на осъдения в предлаганите
дейности е отбелязано, че същият е трудово устроен към момента на основание чл.80 от
ЗИНЗС със заповед № 021/29.01.2020 г. като отговорник чистачи в затворническото
общежитие, че към момента се справя безупречно с възложените му задачи, следи и
отговаря за безпроблемното спазване на задълженията на лишените от свобода. В доклада
на ИСДВР е посочено, че при първоначалната оценка на риска от рецидив са констатирани
ниски стойности - 32 точки, както и следните дефицити в зоните, съгласно профила на
нуждите: - Настоящо правонарушение /7 т. статична/-утвърден криминален модел на
7
поведение. Посочено е, че при последваща оценка на риска от рецидив са констатирани
ниски стойности - 28 точки и промяна в зоните от профила на нуждите: отношение към
правонарушението – от първоначални 8 т. са снижени до 4 т. В доклада се съдържат и
констатации, че за визирания период л.св. Е. спазва договорените в плана на присъдата цели
и задачи, поема отговорност за извършеното правонарушение и в известна степен разбира
мотивите, довели до извършването му и е с утвърдена позитивна линия на поведение, във
връзка с което оценката на риска през изминалия период е занижена до 24 точки - нисък
риск от рецидив, редуцирана на 22 т. Отчетена е и промяна в зоните от профила на нуждите:
начин на живот и обкръжение от /3 т. на 2 т./, доколкото към момента няма данни за игра на
хазарт в затворническото общежитие. Относно риска от сериозни вреди е отбелязано, че
същият е нисък към среден за обществото /предвид приемане на отговорността за
извършеното правонарушение/; нисък по отношение на персонала, самия лишен от свобода
и за другите лишени от свобода /без наличие на значими рискови фактори в настоящия
момент/.
Относно резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
по чл.156 от ЗИНЗС е посочено, че л.св. Е. е изградил достатъчно добри задръжки и
самоконтрол в резултат на пенитенциарното третиране през изминалите години; че активно
се е включил в изпълнението на плана на присъдата; че чрез своето поведение, отношение
към провежданите социално-възпитателни дейности и трудова реализация същият е
изпълнил поставените цели и задачи, като е постигнал мотивация за промяна на
криминалното си поведение, изградил е и е утвърдил трудови навици, с позитивно
отношение към труда, подобрил е социалните си умения и е затвърдил уменията за
самоконтрол; както и че сътрудничи на администрацията при необходимост и инициира
общополезни прояви.
Относно прогнозата за развитието на личността и поведението на осъдения Е. и
възможностите му за ресоциализация в доклада на ИСДВР И. И. е прието, че същият е със
сравнително добра прогноза за личностовата му ресоциализация на база ресурсите, които
притежава; че ресурсите на личността му се изразяват в трудоспособната му възраст и
образователния ценз и нагласите му за безпроблемно изпълнение на поставените му задачи.
В заключение в доклада е заявено положително становище относно молбата на
осъдения Е. за постановяване на условно предсрочно освобождаване. Това становище е
мотивирано от доброто поведение и наличието на достатъчно доказателства за поправяне и
превъзпитание и в частност от фактите, че лишеният от свобода е награден за положените от
него усилия и постигнати положителни резултати; че е отчетена успешно проведена
корекционна работа и приключил корекционен процес, доказващо се от констатираното
постепенно снижаване на стойностите на риска от последващо осъждане и на риска от
вреди, както и от занижаването на режима от общ на лек; че целите и задачите, заложени в
индивидуалния план на присъдата, са изпълнени, както и че целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК, са постигнати.
8
Положително становище относно молбата на осъдения И. Е. за условно предсрочно
освобождаване е изразено и от инсп. З. Д. – ВПС НС ЗО „***“ /Началник на ЗО ***/, като
същото е мотивирано от констатацията в експертния доклад на ИСДВР и от
психологическото становище на инспектор психолога, че изтърпяното до момента наказание
лишаване от свобода е дало своя коригиращ ефект. В това положително становище е
обективиран извод, че предвид липсата на зависимости, наличната квалификация и трудова
история процесът на поправяне и превъзпитание при л. св. И. Е. е завършил. Отбелязано е
също, че лишеният от свобода Е. е поощряван по реда на ЗИНЗС и правилника за неговото
прилагане; че не е наказван; че рисковете от рецидив и сериозни вреди са със снижени
стойности /ниски нива към момента/; че лишеният от свобода притежава приемлив ресурс за
успешна бъдеща ресоциализация. В заключение в становището е предложено при условно
предсрочно освобождаване на осъдения да бъдат наложени пробационни мерки.
По делото е приложен препланиран план на присъдата на л.св. И. Е. от дата
17.09.2019 г., изготвен от ИСДВР И. И. . Поставените в този препланиран план цели и
задачи са били с продължителност 1 година, като този срок към настоящия момент очевидно
е изтекъл. Същевременно липсват данни и не се твърди да е изготвян нов актуален
препланиран план на присъдата на Е..
От съдържащите се в затворническото досие на лишения от свобода Е. предходни
доклади във връзка с прилагането на чл. 447 т.2 от НПК /прекъсване изпълнението на
наказанието лишаване от свобода/ от дати 13.01.2017 г. и 23.02.2017 г. се установява, че към
посочените дати л.св. Е. се е справял безупречно с възложените му задачи при
назначаването му на работа като хранещ в затворническата кухня, следял и отговарял за
безпроблемното хранене на лишените от свобода, включително и на доживотно осъдените;
че е бил определен от затворническата общност, изтърпяваща наказания на територията на
2-ра група, за отговорник по реда и дисциплината; че е съдействал на ИСДВР в ежедневните
срещи с лишените от свобода и е проявявал медиаторски умения за разрешаването на
конфликти от битово и друго естество; че е посредничел умело в преговорите и исканията
между лишените от свобода и администрацията на затвора, касаещи подобряването на
битовите условия и други ежедневни въпроси; че се е дистанцирал и избягвал конфликтни
ситуации и сам е предотвратявал такива, като своевременно е сигнализирал за тях; активно е
участвал в организираните обучителни, културно-масови и спортни мероприятия, като за
поредна година е бил футболен съдия на организираните от администрацията на затвора
футболни турнири; заемал е реалистична позиция към извършените от него криминални
деяния, не е омаловажавал вината си и не е търсил оправдание за действията си, като е
изразил съжаление по отношение на жертвите; проявявал е самоконтрол и
дисциплинираност.
От приложените в затворническото досие доклади на ИСДВР Д.Н. и ВПД ИСДВР Е.
Д. във връзка с прекатегоризирането на л.св. Е. в ЗО ОТ, съответно от 13.07.2018 г. и от
06.12.2018 г., се установява, че от 15.05.2018 г. същият е бил преразпределен в 12-та група,
9
във връзка с което е бил освободен от работа в затворническата кухня и е бил преназначен
на работа като „Отговорник Библиотека“ на територията на 12-та група; че към тези дати се
е справял безупречно с възложените му задачи и проявява отговорност и изпълнителност; че
няма нарушения на трудовата дисциплина и на ЗИНЗС; че се ползва с добро име сред
затворническата общност в 12-та група; че съдейства на ИСДВР в ежедневните срещи с
лишените от свобода и демонстрира медиаторски умения за разрешаването на конфликти от
битово и друго естество; че посредничи умело в преговорите между лишените от свобода и
администрацията на затвора; че е лоялен към администрацията и надзорния състав; че при
него не са констатирани злоупотреби с наркотични вещества и алкохол, като липсват
неовладяни състояния и реакции; че е ориентиран към безпроблемно изтърпяване на
присъдата и самосъхранително поведение; че проявява самоконтрол и дисциплинираност.
От находящия се в затворническото досие на лишения от свобода Е. доклад във
връзка с прилагането на чл. 447 т.2 от НПК /прекъсване изпълнението на наказанието
лишаване от свобода/ от дата 03.06.2019 г. е видно, че след като на 15.01.2019 г. Е. е бил
разпределен в 3-та група на територията на ЗО „***“ същият е изпълнявал длъжността
„отговорник чистачи“ по чл. 80 от ЗИНЗС, като се е справял отлично със задълженията си и
не е допускал нарушения на трудовите правила и на ЗИНЗС; че е бил ориентиран към
безпроблемно изтърпяване на наказанието в условията на открит тип пенитенциарно
заведение.
От приобщената по делото писмена справка, изготвена от комисия при Затвора ***
/л. 59-л. 61 от първоинст. дело/, е видно, че през 2015 г. л.св. И. М. Е. е бил включен в
специализирана групова работа по програма „Справяне с житейски проблеми“ с водещ
инспектор-психолог В.С., както и че през 2016 г. същият е участвал в още една
специализирана програма „Толерантност в затвора, толерантност в живота“ с водещи
НССДВР И. В. и ИСДВР Д. Г..
По повод подадената от л.св. И. Е. молба за условно предсрочно освобождаване по
делото е постъпило и становище от началника на Затвора *** /л.2 от първоинст. дело/, в
което се сочи, че не са налице достатъчно данни за поправянето на осъдения И. Е. в рамките
на пенитенциарното заведение. За обосноваването на това становище са изложени мотиви,
че целите и задачите, заложени в плана на присъдата, се изпълняват, но не са изпълнени към
момента; че има актуална проблемна зона, по която работата следва да продължи /умения за
мислене – не разбира изцяло мотивите, довели го до деянието/; че рискът от рецидив не е
намален в достатъчна степен /все още е в средните нива на ниските стойности/; че е осъден
за тежко умишлено престъпление срещу личността с висока степен на обществена опасност
и висок медиен и обществен интерес; както и че не следва да се игнорира и остатъка от
наложеното /респ. неизтърпяното/ наказание.
Преценявайки изложените по-горе становища на различните представители на
администрацията на пенитенциарното заведение, въззивният съд констатира очевидното и
10
фрапиращо противоречие между заявените от ИСДВР при ЗО „***“ Ив. И. и от ВПС НС ЗО
„***“ инсп. З. Д. положителни становища относно условното предсрочно освобождаване на
осъдения Е., от една страна, и отрицателното становище по същия въпрос, заявено от
началника на Затвора *** в писмото от 08.07.2020 г., от друга страна. За преодоляването на
това съществено противоречие в позициите на различните звена от затворническата
администрация и с цел пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата относно
протичането и етапа на завършеност на корекционния процес спрямо лишения от свобода
Е., както и относно постигнатите вследствие на този процес конкретни резултати в насока
превъзпитанието и поправянето на осъдения въззивният съд допусна до разпит в качеството
на свидетели служителите на затворническата администрация И. И. и З. Д. , изготвили
цитираните по-горе актуален доклад и становище, както и служителите С. А. и Г. М. ,
съответно изготвили последната длъжностна характеристика за заеманата от Е. длъжност
„чистач“ и доклад за Е. относно прилагането на чл. 447 т.3 от НПК от 03.06.2019 г.
В показанията си пред въззивната инстанция св. И. И. напълно потвърждава
констатациите и становищата, изложени в изготвения от него доклад за лишения от свобода
И. Е.. Заявява, че познава осъдения Е. и че в качеството си на ИСДВР пряко е работил с него
в последните около година и седем-осем месеца, през което време му е бил инспектор
социална дейност и възпитателна работа. Сочи, че в този период осъденият не е имал
нарушения; че е имал награди и предложения за награди, направени от името на самия
свидетел; че осъденият винаги е упражнявал трудова дейност откакто е на територията на
ЗО ***, след като е минал адаптационния период, изискуем за процедурата, за да започне
работа; че отговорно се е справял със задачите си и заради това е бил награждаван; че е
участвал в културно-масови мероприятия, като и сам е сформирал /инициирал/ спортни
мероприятия; че има съхранени отношения с външния свят и в частност с близките си и
семейството си, които постоянно са му идвали на свиждане; че към момента няма данни за
някакви незаконосъобразни действия от страна на лишения от свобода Е. в мястото за
лишаване от свобода - ЗО *** и че когато е бил в домашен отпуск се е връщал навреме и в
адекватно състояние. Свидетелят И. заявява също, че по отношение на правонарушението, за
което търпи наказание, осъденият Е. приема отговорността за криминалното си поведение;
съжалява и разбира същността на това, което е направил; разбира мотивите за поведението
си; осъзнава нанесените вреди на жертвите, както и причините, довели до извършване на
това правонарушение. Като всички тези извода на св. И. за отношението на осъдения към
правонарушението и към последиците от същото се основават на преките наблюдения,
впечатления и възприятия, които свидетелят е придобил и „уловил“ в качеството си на
инспектор СДВР на лишения от свобода Е. по време на работата му с него, по време на
беседите и разговорите, които са водили. Изтъква, че осъденият Е. даже е излизал 7 дни
домашен отпуск като награда. В качеството си на инспектор „Социална дейност и
възпитателна работа“ св. И. счита, че към момента това, което изисква прогресивната
пенитенциарна система, е изпълнено спрямо осъдения Е., и че относно прогресивната
система няма какво повече да се работи с него, доколкото той е преминал през режимите
11
„строг“ и „общ“ и че сега е на „лек“ режим и няма какво да се търси от него.
В показанията си пред въззивната инстанция св. З. Д. също напълно потвърждава
положителното си становище относно молбата на Е. за условно предсрочно освобождаване.
Заявява, че познава лишения от свобода И. Е., който изтърпява наказанието си в ЗО „***“,
че има преки впечатления от осъдения и че няма никакви забележки към него. Изтъква, че
лишеният от свобода Е. е показал нормално поведение, не е наказван, няма нарушения от
негова страна, а само е награждаван и затова именно администрацията на ЗО *** е с
положително становище. Сочи, че корекционният процес по отношение на Е. е завършил, че
точките от риск от вреди са занижени до минимум и че режимът му е заменен на лек. С
оглед на това счита, че корекционната работа с него е приключила.
В показанията си пред въззивния съд С. А. свидетелства, че в момента работи в ЗО
„***“ като ИСДВР; че е работил с осъдения Е.; че го познава от 2011 г. и че има много
добри впечатления от неговото поведение в Затвора ***; че реално до 2016 г. е работил в
Затвора ***, а Е. от 2011 г. -2016 г. е пребивавал там и че затова има преки впечатления за
него; както и че е изготвил една от последните му длъжностни характеристики във връзка с
длъжността, на която е работил - „чистач“. Св. А. сочи, че в работата си с осъдения Е. го е
ангажирал с участия в различи спортни и културно-масови мероприятия, в които той се е
представял добре; че през целия период, откакто е бил назначен на работа, Е. се е справял
добре; че е съдействал на администрацията и е бил с добро поведение, включително и в
момента в ЗО ***; че не е имало забележки спрямо неговата дейност и че целият му престой
в местата за лишаване от свобода е бил на добро ниво.
В показанията си свидетелят Г. М. предоставя информация, че във времето, когато е
бил на работа в ОЗ „***“ като инспектор СДВР, е работил с лишения от свобода И. Е.; че
през този период осъденият е показвал добра линия на поведение и не е правил опити да го
подведе по някакъв начин; че като цяло впечатленията му са, че корекционият процес е
поддържал посоката, която е имал и преди свидетелят да работи с осъдения; както и че
осъденият е поддържал нормална линия на поведение.
Въззивният съд не намира никакви основателни причини да не кредитира с доверие
отразените по-горе показания на свидетелите И., Д., А. и М., както и заявените от първите
двама свидетели /в изготвените от тях документи, приложени по делото/ положителни
становища относно молбата на осъдения за УПО. Показанията на тези свидетели относно
изцяло положителните нагласи и тенденции в поведението на осъдения И. Е. по време на
изтърпяването на наказанието в местата за лишаване от свобода и становищата им, че
корекционният поправително-възпитателен процес спрямо осъдения вече е приключил и че
заложените в индивидуалния план на присъдата цели и задачи са изпълнени, се явяват
последователни, еднопосочни, взаимно подкрепящи се и категорични. Те се основават на
преки и непосредствени впечатления и възприятия относно поведението на лишения от
свобода, като са придобити и в процеса на работа с него. Тук е мястото да се подчертае, че
12
именно работещите в затворническата администрация служители осъществяват прякото
наблюдение и непосредствения контакт с осъденото лице, и то не инцидентно, а в един по-
продължителен период от време, какъвто се явява изтърпяната част от наказанието. И след
като тези служители на практика са констатирали позитивната корекция в поведението на
осъдения /съгласно цитираните документи и в частност съгласно последния доклад на
ИСДВР и свидетелските им показания/ и обективно са преценили, че работата по
поправянето на осъденото лице е приключила и че са постигнати целите на наказанието, то
съдът следва да се довери именно на тези служители и да приеме, че в действителност
осъденият се е поправил.
Същевременно въззивната инстанция не намира за обективно и достоверно
становището на началника на Затвора ***, доколкото липсват данни същото да се основава
на преки и непосредствени лични възприятия и впечатления от провеждания
превъзпитателен процес спрямо осъдения Е.. В случая мнението на началника на затвора за
липсата на достатъчно данни за поправянето на осъдения не почива на изготвените от
свидетелите И. и Д. становища, като очевидно то е изградено на базата на други,
неустановени и неупоменати, източници на информация. В тази връзка следва да се отчете
ноторния факт, че служителите от администрацията на централния затвор физически пряко
не контактуват и не работят с лишените от свобода, като пряка работа с лишените от
свобода, които са настанени в общежитие, имат само служителите, които работят на
територията на същото /в случая ЗО „***“/. Отделно от така изложеното въззивният съд
намира въпросното становище на началника на затвора за формално и декларативно,
неубедително мотивирано, като при това изтъкнатите в него аргументи се явяват
неоснователни и не се споделят от настоящата инстанция. В тази връзка апелативният съд
счита, че изразеното от началника на затвора отрицателно становище относно молбата за
УПО на осъдения Е. обективно не се подкрепя нито от цитирания по-горе доклад за лишения
от свобода, нито от становището на инсп. Д., нито от последния препланиран план на
присъдата, нито от останалите приложени по делото доказателства /намиращи се в
затворническото досие/, като тъкмо напротив – категорично се опровергава от изнесените в
този доклад факти, от данните в останалите писмени доказателства /включително и тези в
затворническото досие/, както и от показанията на разпитаните пред въззивната инстанция
свидетели, имащи пряко наблюдение върху поведението на осъдения при протичането на
корекционната работа с него. Според настоящия съд формирането на становището, че не са
налице достатъчно данни за поправянето на осъдения Е. в рамките на пенитенциарното
заведение се дължи на един изцяло субективен подход на началника на затвора в оценката
му за /не/поправянето на осъдения и за /не/настъпилата промяна в поведението му и в
степента на риска от рецидив. Както бе изтъкнато по-горе, по делото липсват каквито и да
са данни, които да поставят под съмнение обективността и достоверността на констатациите
в доклада на ИСДВР относно резултатите от корекционната дейност спрямо осъдения,
надлежно потвърдени от показанията и на четиримата, разпитани пред въззивния съд,
свидетели. В крайна сметка поправянето на осъдения вследствие на завършен /приключил/
13
спрямо него корекционен процес е конкретен факт, който надлежно се установява от
представения по делото доклад и от подкрепящите го доказателства, съдържащите се в
показанията на свидетелите Д., И., А. и М. и в затворническото досие. А доколкото
последните /докладът, свидетелските показания и данните в затворническото досие/ от своя
страна установяват конкретни факти досежно личността, поведението и отношението на
осъдения в местата за лишаване от свобода, то за настоящия съд не съществува никакво
съмнение, че тези факти са реални /съществуващи в действителността/. Още повече, че те не
се опровергават от никакви други налични данни /респ. доказателства/ по делото.
Необосновани /неустановени от конкретни доказателства/ се явяват констатациите в
становището на началника на затвора, че целите и задачите, заложени в плана на присъдата,
се изпълняват, но не са изпълнени към момента; че все още има актуална проблемна зона, по
която работата следва да продължи /умения за мислене – не разбира изцяло мотивите,
довели го до деянието/; и че рискът от рецидив не е намален в достатъчна степен /все още е
в средните нива на ниските стойности/. Посочените по-горе писмени и гласни
доказателствени източници относно поведението на осъдения Е. по време на изтърпяване на
наказанието установяват, че целите и задачите, заложени в индивидуалния план на
присъдата, са изпълнени в тяхната цялост, че целите и задачите по последния препланиран
план на присъдата са изпълнени; че към момента не е изготвен нов, последващ, препланиран
план на присъдата на Е.; че по отношение на осъдения Е. е отчетена успешно проведена
корекционна работа и приключил корекционен процес; че на практика не са отбелязани
никакви дефицитни зони, в които да се налага продължаването на корекционния процес;
както и че предвид утвърдената позитивна линия на поведение на осъдения оценката на
риска от рецидив е занижена и сочи на нисък риск от рецидив. От особено съществено
значение за преценката дали осъденият е дал достатъчно доказателства за своето поправяне
се явява и обстоятелството, че в случая прогресивната пенитенциарна система е изпълнена в
своята цялост, доколкото режимът му е максимално смекчен и вече е бил променен в лек.
Преценени в съвкупност, всички гореизброени обстоятелства и констатации оборват и
опровергават становището на началника на Затвора ***, че не са налице достатъчно данни за
поправянето на осъдения И. Е. в рамките на пенитенциарното заведение.
Според настоящия въззивен състав напълно неоснователно началникът на затвора е
обосновал отрицателното си становище относно молбата на лишения от свобода Е. за УПО и
с факта, че същият е бил осъден за тежко умишлено престъпление срещу личността с висока
степен на обществена опасност и с висок медиен и обществен интерес. Във връзка с този
аргументиращ факт следва да се подчертае, че за преценката дали осъденият е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне по време на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода без каквото и да е значение се явяват обстоятелствата относно степента
на обществената опасност на деянието и на дееца, преценявани към момента на
постановяването на осъдителната присъда, доколкото те веднъж вече са били преценени
именно при индивидуализацията на наказанието. Повторното отчитане и съобразяване на
тези обстоятелства и в настоящото производство по предсрочно освобождаване априори би
14
означавало изхода на произнасянето по молбата на лишения от свобода за предсрочно
освобождаване винаги да е предопределен от обстоятелства, послужили вече за
индивидуализацията на наказанието. Тези обстоятелства са били значими за определянето
на наказанието и нямат, а и не могат да имат отношение към последващия процес на
превъзпитание и поправяне по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
поради което като ирелевантни не следва да бъдат обсъждани в това производство. С оглед
на това напълно неотносимо към предмета на настоящото произнасяне се явява
обстоятелството, че осъденият изтърпява общо наказание, наложено му и за извършени от
него множество престъпления срещу личността по чл. 142 от НК. Както бе посочено, тази
предходна негова престъпна дейност, обществената й опасност, както и детерминираната от
нея обществена опасност на самия деец са били отчетени при индивидуализацията на
наложеното общо наказание за тази съвкупност от престъпления и затова тези обстоятелства
нямат отношение към поправително-възпитателния процес при изпълнението на това
наказание и към резултатите от този процес. В периода на изтърпяване на наказанието
въпросните обстоятелства стоят вече извън волята и съзнанието на лишения от свобода и не
засягат по никакъв начин мотивацията му в процеса на поправяне и превъзпитание при
изтърпяване на наказанието. В горния смисъл е и тълкуването, дадено в т.5 на ППВС № 7 от
27.06.1975 г., съгласно което „при решаване въпроса за основанията за условно предсрочно
освобождаване съдът не може да се позовава на обстоятелствата по чл. 54 /степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства/ и чл. 55 НК, както и на квалифициращите
деянието признаци, които се вземат предвид при постановяването на присъдата“. С оглед
така изложеното никакво значение за настоящото производство нямат изтъкнатите от
началника на затвора обстоятелства, че Е. е бил осъден за тежко умишлено престъпление
срещу личността с висока степен на обществена опасност и с висок медиен и обществен
интерес. Тези обстоятелства са били предмет на обсъждане при постановяването на влязлата
в сила присъда, с която Е. е бил осъден за съвкупността от тежки умилени престъпления
против личността, поради което същите не биха могли да бъдат преценявани отново в
настоящото производство, и то в ущърб на осъдения.
Неоснователен е и аргументът на началника на затвора, че остатъкът от наложеното
наказание /респ. размерът на неизтърпяната част от наказанието/ се явява достатъчен мотив
за формиране на отрицателно становище относно условното предсрочно освобождаване на
осъденото лице Е.. Тук, на първо място, следва да се отбележи, че визираният към датата
17.09.2020 г. остатък от 2 години, 5 месеца и 22 дни /който към момента на постановяване
на въззивния съдебен акт очевидно е по-малък/, съпоставен и преценен спрямо общия
размер на наказанието от 18 години, категорично не се явява нито прекомерен, нито
значителен, тъй като цифровото изражение на тази съпоставка е около 13 процента /което
обективно сочи на ниска величина/. АС-София счита, че на практика не съществува друг
метод и алгоритъм за определяне на обстоятелството дали размерът на неизтърпяната част
от наказанието е значителен или незначителен освен чрез съпоставянето на цифровите
15
стойности на неизтърпяната част от наказанието и общия размер на наказанието. С оглед на
това във всеки конкретен случай следва да се преценява дали остатъкът се явява значителен
или не като се изхожда не от номиналната стойност /цифровата величина/ на този остатък, а
от съотношението му спрямо общото наказание. Така, в едни случаи остатъкът в размер на 2
години и 5 месеца би се явил незначителен на фона на по-голям размер на изтърпяваното
наказание /както е в настоящия казус/, а в други случаи този остатък би се явил значителен
/ако например изтърпяваното наказание е в по-малък размер/. Освен това въззивният съд
намира за необходимо да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 439а ал.3 от НПК
размерът на неизтърпяната част от наказанието не може да бъде единствено основание за
отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване, без да се изследва цялостно
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. А в настоящия казус
именно цялостното поведение на осъдения Е. в пенитенциарното заведение несъмнено сочи
на трайна и устойчива положителна личностова и поведенческа промяна, поради което сам
по себе си размерът на неизтърпяната част от наказанието /който категорично не е нито
голям, нито е значителен/ не се явява формална пречка да бъде постановено условно
предсрочно освобождаване.
Така, основавайки се на цитираните показания на свидетелите И., Д., А. и М., на
актуалния доклад на ИСДВР по чл. 155 от ЗИНЗС, на становището на ВПД НС ЗО „***“ и
съвкупната информация, съдържаща се в затворническото досие, както и на установените от
тези доказателствени източници фактически констатации, въззивният съд намира, че
цялостното поведение на л.св. И. Е. по време на изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода в затворническото заведение сочи на наличието на убедителни данни за трайна
промяна на личността, поведението и мисленето на осъденото лице в положителна насока.
Изложените в доклада на ИСДВР оценки, че осъденият Е. е с утвърдена позитивна линия на
поведение; че в резултат на пенитенциарното третиране през изминалите години същият е
изградил достатъчно добри задръжки и самоконтрол и е постигнал мотивация за промяна на
криминалното си поведение; че е изградил и е утвърдил трудови навици с показано
позитивно отношение към труда дават основание на АС-София да счете, че тази промяна е
коренна, категорична и реално настъпила. За обосноваването на този извод от особено
съществено значение се явяват обстоятелствата относно липсата на наказания и
същевременно многократното му награждаване – 32 пъти, включително и с „домашен
отпуск“ /през 2018 г. – веднъж с 2 денонощия и веднъж с 3 денонощия; през 2019 г. –
веднъж с 4 денонощия и два пъти с по 5 денонощия/, както и „да ползва част от годишната
си почивка в размер на 7 дни извън МЛС“ /през месец юни 2020 г./, като при ползването на
тези награди не е допускал никакви нарушения и се е завръщал навреме в адекватно и годно
физическо и психическо състояние. Освен това във връзка с влошеното здравословно
състояние на бащата на осъдения И. Е. с постановления на административния ръководител
на СГП и градски прокурор от 17.01.2017 г. и от 28.02.2017 г. двукратно е било прекъсвано
изпълнението на наказанието лишаване от свобода по отношение на Е., като първият път
прекъсването е било за периода от 23 до 27 януари 2017 г., а вторият път е било за периода
16
от 6 до 14 март 2017 г. Впоследствие поради настъпилата смърт на бащата на осъдения И. Е.
с постановление на административния ръководител на СГП и градски прокурор от
17.07.2017 г. изпълнението на наказанието лишаване от свобода по отношение на Е. е било
прекъснато за срок от 48 часа, като в мотивите за уважаване на молбата за това прекъсване
изрично е посочено, че при предишните 2 прекъсвания на изпълнението на наказанието не е
имало отклонения от страна на лишения от свобода Е., както и че поведението му в затвора
сочи, че не е налице риск да се укрие или да извърши друго престъпление. Впоследствие с
постановление на административния ръководител на СГП и градски прокурор от 05.06.2019
г. изпълнението на изтърпяваното от И. Е. наказание лишаване от свобода е било
прекъснато за 8 дни считано от 06.06.2019 г. до 13.06.2019 г., за да му бъде проведена
рехабилитация и лечение в специализирано здравно заведение и поради това, че същите
дейности не са могли да бъдат проведени в условията на болницата при Затвора ***. С
последващо постановление на административния ръководител на СГП и градски прокурор
от 08.11.2019 г. изпълнението на изтърпяваното от И. Е. наказание лишаване от свобода
отново е било прекъснато - за 10 дни - считано от 18.11.2019 г. до 27.11.2019 г., за да му бъде
проведена рехабилитация в специализирана болница и с оглед на това, че същата не е могла
да се проведе в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода. И при тези
пребивавания на осъдения Е. извън затворническото общежитие по време на
неколкократните прекъсвания на изпълнението на наказанието му също не са констатирани
никакви нарушения и отклонения от негова страна. Всички тези обстоятелства /относно
многократното му награждаване и изрядното му поведение при многократните му
пребивавания извън МЛС/ сами по себе си са достатъчно красноречиви за настъпилата
трайна и необратима положителна промяна в личността и поведението на осъдения, като
преценени ведно с всички останали положителни тенденции в поведението и нагласите му,
ясно и недвусмислено демонстрирани от него и в съдебното заседание пред въззивния съд,
дават основание да се приеме, че към настоящия момент поправянето на И. Е. е завършено и
пълно, респективно, че осъденият е дал достатъчно доказателства за поправянето си и че е
подготвен за законосъобразен начин на живот на свобода. В този смисъл са и изразените
категорични и еднопосочни становища от представителите на затворническата
администрация – ИСДВР И. И. и и инсп. З. Д. .
Фактическите изводи на въззивния съд за наличието на трайна положителна промяна
у осъдения по време на изтърпяване на обсъжданото наказание лишаване от свобода и за
действителното му поправяне се основават изцяло на критериите, заложени в самия закон
/чл. 439а ал.1 от НПК/, а именно - на безспорните и непротиворечиви данни за доброто му
поведение, за активното му, отговорно и ползотворно участие в трудовата дейност и в
организираните обучителни, културно-масови и спортни мероприятия и специализирани
програми с лишените от свобода.
Предвид гореизложеното неправилен се явява решаващият извод на първостепенния
съд за отсъствието на доказателства за поправянето на осъдения. В частност неправилно и
необосновано първият съд е обосновал този свой извод на констатацията си за недостатъчна
17
убедителност на първоначално изготвената оценка на риска спрямо осъдения и на приетата,
като последица от това, недостоверност на установеното от докладите и оценките
снижаване на първоначално установената оценка на риска. Известно е, че нивата на
оценката на риска от рецидив и от вреди се определят съобразно утвърдена от министъра на
правосъдието методология, като при постъпването на осъдения в мястото за лишаване от
свобода затворническата администрация изготвя първоначална оценка на тези рискове,
посочва факторите, които формират риска от рецидив и се правят предложения за запълване
на личностни дефицити и ограничаване на факторите, формиращи риска от рецидив и риска
от вреди. Въз основа на оценката на риска се изготвя индивидуален план за изпълнение на
присъдата, по който се провежда социално-възпитателната работа, както и препланиране
изпълнението на наложеното с присъдата наказание. В настоящия казус дейността по
първоначалната оценка на риска от рецидив и риска от вреди при осъдения Е. е отдавна
извършена /приключена/ и вече е породила своите правни последици, като най-малкото на
базата на формираната първоначална оценка на риска е бил изготвен индивидуалния план за
изпълнение на присъдата, постановена по отношение на Е., и впоследствие е била
провеждана социално-възпитателната работа с него. Тези факти /изготвеният индивидуален
план за изпълнение на присъдата и проведената въз основа на него социално-възпитателна
работа/ безспорно са настъпили в обективната действителност, необратими са и са
произвели своите последици, като същите обективно не могат да бъдат заличени, както и да
бъдат отменени техните последици, поради което напълно ирелевантно за настоящото
произнасяне се явява обстоятелството относно достоверността и правилността на
изготвената от затворническата администрация първоначална оценка на риска от рецидив и
риска от вреди. Така, по време на изтърпяване на наказанието от страна на осъдения Е. и
при изпълнението на плана на присъдата на практика са били проследявани нивата на
описаните рискове, като въз основа на периодичните оценки на тези рискове са били
направени предложения за промяна в режима на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода и същият в процеса на изпълнение на наказанието реално е бил снижен от „строг“,
през „общ“ до „лек“, като е било направено и предложение за преместване в затворническо
заведение от по-лек тип, каквото е ЗО „***“, където считано от 15.01.2019 г. Е. изтърпява
наказанието си. И доколкото оценката на риска определя вероятността от криминален
рецидив и от причиняване на сериозни вреди, то сами по себе си обстоятелствата, че
режимът на изпълнение на наказанието е максимално снижен на „лек“; че осъденият е
преместен в затворническо заведение от лек /открит/ тип, че многократно е награждаван с
домашен отпуск; както и че неколкократно е прекъсвано изпълнението на наказанието
включително и с мотива, че при предишни прекъсвания на изпълнението на наказанието не
е имало отклонения от страна на лишения от свобода Е., както и че поведението му в
затвора сочи, че не е налице риск да се укрие или да извърши друго престъпление,
еднозначно и несъмнено сочат, че към настоящия момент нивата на оценката на риска от
рецидив и от вреди са с ниски стойности. Като в този смисъл са и становищата на
служителите на затворническата администрация. От друга страна, доколкото именно
актуалната оценка на риска от рецидив и вреди следва да се преценява при произнасянето
18
относно предпоставките за условно предсрочно освобождаване /по аргумент от чл. 155 ал.2
т.3 от ЗИНЗС/, се налага извода, че поради неотносимостта в настоящото производство на
първоначалната оценка на риска и нейните нива е напълно безпредметно нейното
разглеждане и анализиране в същото.
Обсъдените от СГС несъответствия относно извършеното от затворническата
администрация отчитане на времето, през което осъденият е полагал труд, дори и в
действителност да съществуват и да са налице, нямат отношение към предпоставките за
постановяване на УПО. От една страна, величината /измерена в дни, месеци и години/ на
времето, през което осъденият е полагал труд, не е обвързваща за наличието на формалната
предпоставка за постановяване на УПО, свързана с периода на фактическото изтърпяване на
определена част от изпълняваното наказание лишаване от свобода, доколкото законът
визира единствено фактически изтърпяното наказание, а не приспаднатото от работа. От
друга страна, във всички приложени по делото доклади и становища оценката за участието
на осъдения Е. в трудовия процес, за отношението му към трудовите задължения и за начина
на изпълнението им е последователно положителна и сочи на съвестно, безупречно и
отлично изпълнение от негова страна на всички трудови дейности, с които е бил натоварен
при изтърпяване на наказанието. При така изразените становища е очевидно, че дори и да
има известни несъответствия при отчитането на времето, през което осъденият е полагал
труд /които несъответствия де факто се оспорват от затворническата администрация в
писмената справка на л.л. 59-61 от първоинст. дело/, на практика те по никакъв начин не се
отразяват негативно на дадените от служителите в затворническата администрация оценки
за извършваната от Е. трудова дейност в местата за лишаване от свобода. С оглед така
изложеното напълно необоснован е доводът на градския съд, че от доказателствата по
делото не може да се направи категоричен извод за трайно поправяне на осъдения Е.,
произтичащо от участието му в трудовия процес и от отношението му към него по време на
изтърпяване на наказанието.
Изтъкнатите от СГС обстоятелства относно срока, с който е надвишен законовия
минимум за допустимост на условно предсрочно освобождаване, и относно съотношението
между изтърпяната част от наказанието над предвидения минимум за УПО и размера на
остатъка, въз основа и на които обстоятелства е основал отказа си за постановяване на УПО,
на практика касаят срока на фактически изтърпяното наказание и размера на неизтърпяната
част от наказанието.
Срокът на фактически изтърпяното наказание обуславя наличието на формалната
предпоставка на чл. 70 ал.1 НК, изискваща определен минимален период на фактическо
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, след изтичането на който е допустимо
условно предсрочно освобождаване на изтърпяващ наказание лишаване от свобода. Предвид
обстоятелството, че в случая се изтърпява общо наказание, вкл. и за престъпление,
представляващо опасен рецидив, осъденият Е. следва да е изтърпял фактически не по-малко
от 2/3 от размера на наложеното наказание. Което той обективно е сторил. Оттам нататък за
19
приложението на чл. 70 от НК е напълно ирелевантно обстоятелството с какъв точно срок е
надвишен законовия минимум за допустимост на условно предсрочно освобождаване.
Разбира се, този срок /с който е надвишен законоустановения минимум на срока на
фактически изтърпяното наказание по чл. 70 ал.1 т.1 и т.2 от НК/ има пряко отношение към
определяне размера на неизтърпяната част от наказанието. Но както бе вече посочено по-
горе, установеният от постъпилата справка от началника на затвора неизтърпян остатък от
наказанието не е нито голям, нито значителен, за да е достатъчен фактор за формиране на
отказ от постановяване на УПО. В тази връзка разпоредбата на чл. 439а ал.3 от НПК
изрично предвижда, че размерът на неизтърпяната част от наказанието не може да бъде
единствено основание за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване, без
да се изследва цялостно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
А в случая именно цялостното поведение на осъдения Е. в пенитенциарното заведение,
установено от докладите и становищата на служителите от затворническата администрация
и от съвкупността от данни, съдържащи се в затворническото досие, несъмнено сочи на
трайна и устойчива положителна личностова и поведенческа промяна и на поправяне на
осъдения, поради което сам по себе си размерът на неизтърпяната част от наказанието
категорично не се явява пречка за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
Фактът на предходните осъждания на л.св. Е. в случая също не може да бъде
третиран като основание да му бъде отказано условно предсрочно освобождаване. Съгласно
дадените указания в т.2 от ППВС 7/1975 г. при приложението на института на УПО спрямо
лица с предишни осъждания следва да се преценява дали те действително са се поправили.
А в конкретния случай, предвид данните за отсъствието на проблемни зони при
корекционното въздействие и значително намаленият /в ниски стойности/ риск от рецидив,
както и с оглед на отчетените необратими положителни резултати от проведената
поправително-възпитателна дейност и приключилия корекционно-възпитателен процес се
налага несъмненият извод, че към момента е налице действително поправяне на л.св. И. Е..
Което пък от своя страна дава основание на въззивния съд да приеме, че предишните му
осъждания сами по себе си не могат да бъдат отчитани като пречка за допускане на условно
предсрочно освобождаване по отношение на същия.
По така изложените съображения апелативният съд намира, че жалбата е основателна
и че като такава следва да бъде уважена, тъй като са налице всички предпоставки по чл. 70
ал.1 от НК за постановяване на предсрочно условно освобождаване по отношение на
осъдения И. М. Е. . Безспорно е по делото, че с примерното си и позитивно поведение, както
и с отговорното си и честно отношение към труда той е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне и фактически е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му общо наказание.
С оглед на това АС-София намира, че градският съд незаконосъобразно е отказал да уважи
молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения Е., поради което атакуваното
определение на СГС следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено условно
предсрочно освобождаване по отношение на този осъден от изтърпяване на останалата част
от наказанието лишаване от свобода /цялото в размер на 18 години/. На основание чл. 70
20
ал.6 от НК следва да бъде определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от
наказанието, която към датата 17.09.2020 г. се явява 02 години, 05 месеца и 22 дни, съгласно
справка на МП-ГД“ИН“-затвора град *** от 17.09.2020 г. /л. 29 от въззивното дело/.
На основание чл. 70 ал.6 пр. 2 от НК и съобразявайки становището на инспектор З. Д.
– ВПД НС ЗО „***“ - въззивният съд намира за необходимо постановяването по отношение
на осъдения Е. на пробационна мярка по чл. 42а ал.2 т.2 от НК /задължителни периодични
срещи с пробационен служител/ в рамките на изпитателния срок, а именно – за срок от 2
години и 5 месеца.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 345 ал.2 във вр. 341, ал. 2 НПК
Апелативен съд - София
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 31.08.2020 г. на СГС, НО-28 състав,
постановено по ЧНД № 2454/2020 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение
молбата на лишения от свобода И. М. Е. с ЕГН ********** за предсрочно условно
освобождаване от остатъка на наказанието му /лишаване от свобода/, определено като общо
наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД № 4529/2010 г. на СГС и по НОХД
№ 212/2012 г. /правилният номер на това дело е 220/2012 г./ по описа на РС-Несебър и
вместо това:
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения И.
М. Е. с ЕГН ********** от изтърпяване на останалата част от общото наказание лишаване
от свобода в размер на 18 години, определено като общо наказание измежду наказанията,
наложени му по НОХД № 4529/2010 г. по описа на СГС и по НОХД № 220/2012 г. по описа
на РС-Несебър.
На основание чл. 70 ал.6 от НК ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на
неизтърпяната част от наказанието, която към датата 17.09.2020 г. е 02 години, 05 месеца и
22 дни, съгласно справка на МП-ГД“ИН“- затвора град *** от 17.09.2020 г. /л. 29 от
въззивното дело/.
На основание чл. 70 ал.6 пр.2 от НК ПОСТАНОВЯВА по отношение на И. М. Е. с
ЕГН ********** изпълнението на пробационна мярка по чл. 42а ал.2 т.2 от НК -
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години и 5 месеца.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
21
2._______________________
22